Р Е Ш Е Н И Е
№ 261582
гр. Варна, 12.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на дванадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15598 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „М.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Л.Н.Д. – М., чрез пълномощника ѝ адв. Д.М.П.
*** срещу „Л.С.Ш.М.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.232, ал.2 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 2832.94 лв. /две хиляди осемстотин
тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължима
наемна цена за период от 01.07.2020г. до 18.10.2020г. по писмен договор за наем
от ***г. и разходи за консумативи, за които са издадени Фактури № ***г., както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер общо на 69.87 лв.
/шестдесет и девет лева и осемдесети седем стотинки/, считано от денят следващ
падежа на фактурите до денят, предхождащ датата на подаване на настоящата молба
в съда - 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020г. в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На ***г. между страните бил сключен писмен договор за наем на апартамент, по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответното за временно и възмездно ползване апартамент № ***, находящ се в гр.***, с площ от *** кв.м. срещу задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 317 евро без ДДС, като плащането се извършва в лева по фиксинг към деня на заплащане.
За предаване на недвижимия имот бил съставен приемо – предавателен протокол от 19.02.2018г. Договорът за наем бил сключен за периода от 21.02.2018г. до 20.02.2020г., но наемателят със съгласие на наемодателя продължил да ползва имота до ***г., когато върнал имота на ищеца.
За предаването на имота от наемателя на наемодателя бил съставен протокол за предаване на недвижим имот от 19.10.2020г.
За всяка месечна вноска наемодателят съставял фактури, които били заплащани редовно от наемателя до месец юли 2020г. включително. Редовно били заплащани и разходваните в имота ток и вода, които наемодателят префактурирал.
За периода от 01.07.2020г. до 18.10.2020г. наемодателят издал четири броя фактури:
Фактура № *** от ***г. на стойност 810.57 лева с ДДС, която включвала наем за месец юли 2020г. в размер на 744 лева, разход за ел. енергия за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. в размер на 26.21 лева, разходи за вода в размер на 3.22 лева и баланс по заплатени фактури № 823, 839 в размер на 37.14 лева,
Фактура № *** от ***г. на стойност 785.79 лева с ДДС, която включвала наем за м. август 2020г. в размер на 744 лева, разход за ел. енергия за периода от 01.07.2020г. до 31.07.2020г. в размер на 41.79 лева,
Фактура № *** от ***г. на стойност 790.18 лева с ДДС, която включвала наем за м. септември 2020г. в размер на 744 лева, разход за ел. енергия за периода от 01.08.2020г. до 31.08.2020г. в размер на 42.35 лева и разходи за вода за периода от 04.08.2020г. до 08.09.2020г. в размер на 3.83 лева и
Фактура № *** от ***г. на стойност 446.40 лева с ДДС, която включвала наем за периода от 01.10.2020г. до 18.10.2020г. в размер на 446.40 лева.
Ответното дружество не извършило плащане по посочените фактури и до датата на предявяване на исковете. След настъпване на падежа на всяка от фактурите, ответното дружество изпаднало в забава и дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Поради изложеното ищецът счита, че за него е възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск, прави доказателствени искания и претендира присъждане на сторените по делото разноски, както и разноските направени в производството по обезпечаване на исковете по ч.гр.д. № 13573/2020г. по описа на ВРС..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуален представител, поддържа исковите претенции и претендира присъждане на разноски. Ответникът не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:
На ***г. между
страните е сключен договор за наем, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответното за временно и възмездно ползване апартамент № ***,
находящ се в гр.***, с площ от *** кв.м. срещу задължение за заплащане на
месечна наемна цена в размер на 317 евро без ДДС, като плащането се извършва в
лева по фиксинг към деня на заплащане /л.11-15/.
Представеното с
исковата молба надлежно заверено за вярност копие от договора за наем не е
оспорено в срока по чл.131 ГПК и същото доказва възникването на твърдените от
ищеца наемни отношения между страните.
На ***г. е
съставен протокол за предаване на недвижим имот, в който представител на
ответното дружество е удостоверил с подписа си, че е приел имота – предмет на
договора за наем от ***г. /л.16/.
От представения
протокол за предаване на недвижим имот се установява изпълнението на
задължението на ищеца по договора за наем – да предаде имота на наемателя.
С исковата молба
са представени заверени за вярност копия от фактура № *** от ***г. на стойност
810.57 лева с ДДС, фактура № *** от ***г. на стойност 785.79 лева с ДДС, фактура
№ *** от ***г. на стойност 790.18 лева с ДДС и фактура № *** от ***г. на
стойност 446.40 лева с ДДС /л.17-20/.
Представените
фактури са подписани от представляващия ответното дружество и удостоверяват
дължимостта на вземанията в тях в общ размер 2832.94 лв., които са предмет на
настоящето производство.
На ***г. е
съставен протокол за предаване на недвижим имот в уверение на това, че
ответното дружество е върнало на ищцовото имота – предмет на договора за наем
от ***г. /л.21/.
Протоколът е
подписан от представители на двете дружества и от него се установява до коя
дата ответното дружество е ползвало имота – предмет на договора за наем от ***г.
В протокола изрично като възражение е посочено, че от фактура № *** от ***г. на
стойност 810.57 лева с ДДС, фактура № *** от ***г. на стойност 785.79 лева с
ДДС и фактура № *** от ***г. на стойност 790.18 лева с ДДС са неплатени.
За установяване на
твърдението си за заплатени разходи за ел. енергия и ВиК услуги в процесния
имот и в периода, в който се е ползвал от ответното дружество, ищецът е
представил фактури, издадени от „***“ ЕООД и „***“ ООД и разписка за
заплатените суми /л.49-58/.
С доклада по
делото е разпределена доказателствената тежест между страните, като в тежест на
ищеца е възложено да докаже твърденията си за сключването на договора за наем
на ***г. между страните, предаването на имота на наемателя на ***г. и връщането
му на наемодателя на ***г., издаването на процесните четири броя фактури на
обща стойност 2832.94 лева, както и размерите на претендираните вземания.
Сключването на
договора за наем между страните на ***г. с посочения в исковата молба предмет
се установява от представеното надлежно заверено за вярност копие от договора.
Периода, в който
ответното дружество е осъществявало фактическа власт върху имота по силата на
договора за наем от ***г. се установява от представените от ищеца протоколи за
предаване на имот.
Съгласно сключения
договор за наем ответното дружество дължи на ищцовото месечна наемна цена в
размер на 317 евро без ДДС, както и заплащане на всички разходи, свързани с обикновеното
ползване на имота – такси за електроенергия, вода, телефон, входни такси и
други /т.14 от договора/. Размерът на дължимите от ответника суми за наем и разходи
за консумативи за период от 01.07.2020г. до 18.10.2020г. се установява от
представените с исковата молба фактури, приети и подписани от законния
представител на ответното дружество.
С изтичане на
падежа за заплащане на задълженията по издадените фактури ответникът е изпаднал
в забава и дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва за периода от
падежа на всяка фактура до 01.12.2020г. Претендираното обезщетение за забава е
в размер, който съответства на размера изчислен от съда с програмен продукт
„Апис Финанси.
По изложените
съображения исковите претенции се явяват доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски.
Съгласно представения списък на разноските и доказателствата към него,
направените от ищеца разноски са в общ размер на 1336.80 лева, включително
разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 13573/2020г.
по описа на ВРС и изпълнително дело № 2248/2020 по описа на ЧСИ № *** ***.
Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 2832.94 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и два лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща дължима наемна цена за период от 01.07.2020г. до 18.10.2020г. по писмен договор за наем от ***г. и разходи за консумативи, за които са издадени Фактури № ***г; № ***г; № ***г.; № ***г., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер общо на 69.87 лв. /шестдесет и девет лева и осемдесети седем стотинки/, считано от денят следващ падежа на фактурите до 01.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2020г. в съда до окончателното изплащане на вземането..
ОСЪЖДА „Л.С.Ш.М.“ ООД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ ООД, с ЕИК *** и седалище
и адрес на управление *** сумата от 1336.80 лв. / хиляда триста тридесет и шест лева и
осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, включително
разноските в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№ 13573/2020г.
по описа на ВРС и изпълнително дело № 2248/2020 по описа на ЧСИ № *** ***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: