Р Е Ш Е
Н И Е
№ 250
град Велико Търново, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми септември две хиляди двадeсет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 437/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 113, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ).
Образувано е по жалба на „Милен
Цончев“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Филип Тотю“ № 15, вх. Б, ет. 1, чрез *** П. З., срещу Заповед №
РД22-1397/17.07.2023 г. на зам. кмет на Община Велико Търново. Жалбоподателят
оспорва заповедта като противоречаща на материалния закон. Излага подробни
съображения за противоречието на административния акт с разпоредбите на § 1, т.
28 от ДР на ЗТ и чл. 129а от същия закон. Изтъква, че е третиран
по-неблагоприятно в сравнение с други собственици в същата сграда, които са
регистрирали обектите си. Моли за отмяна на заповедта и изпращане на преписката
на кмета на Община Велико Търново за ново произнасяне в съответствие с
изискванията на закона. Допълнителни съображения за противоречие на заповедта с
ЗОАРАКСД и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. Претендира направените разноски.
Ответната страна – кметът на Община Велико
Търново, чрез процесуалния си представител *** Д. В., оспорва жалбата като
неоснователна. В представена писмена защита излага доводи за
законосъобразността на оспорената заповед. Претендира разноски за ***ско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 18.05.2022 г. на ЧСИ е възложен в собственост на „Милен Цончев“
ЕООД самостоятелен обект 10447.507.178.1.11 по КККР на гр. В. Търново,
разположен на трети етаж от сграда с идентификатор 10447.507.178.1,
представляващ обект 7, с трайно предназначение – за офис, който имот по
документ за собственост представлява самостоятелен обект – офис № 7, разположен
на таванския етаж, със застроена площ на обекта от 45,30 кв.м. състоящ се от входно
антре, килер, баня-тоалетна, кабинет, стая за отдих. Съгласно схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-734438-07.07.2023 г., имот с идентификатор 10447.507.178.1.11
се намира на етаж 3 в жилищна сграда с идентификатор 10447.507.178.1,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, като предназначението на
самостоятелния обект е: за офис.
От „Милен Цончев“ ЕООД е подадено
заявление-декларация вх. № 5300-22211-2/22.05.2023 г. с искане за регистриране
за упражняване на дейност хотелиерство в една стая за гости, клас В, с брой
легла 3, наименование на обекта „Лофт апартамент“ с адрес *** и
идентификатор по КККР 10447.507.178.1.11.
До „Милен Цончев“ ЕООД е изпратено писмо изх. № 5300-22211-2#1/31.05.2023 г. на кмета на Община Велико Търново.
Със същото жалбоподателя е уведомен, че сградата, намираща се в УПИ XXIV-348, кв. 82 по плана на гр. В. Търново, с
административен адрес ***, е въведена в експлоатация с удостоверение №
13/28.01.2009 г. като Офис сграда с кафе-бар, салон за красота и ателиета. В
Техническия паспорт на същата било посочено предназначението на сградата –
„Сграда със смесено предназначение/салон за красота, кафе-бар, 12 бр. ателиета.
Имотът на жалбоподателя – самостоятелен обект с идентификатор 10447.507.178.1.11
не е с променено предназначение и към момента е с предназначение – офис № 7,
което не отговаряло на изискванията на Закона за туризма и наредбите към него.
С писмото на жалбоподателя е даден 14-дневен срок да отстрани нередовността,
като представи документи удостоверяващи преустройство и промяна на
предназначението на обекта за да може да се ползва за целите на заявлението.
Указано е, че ако в указания срок нередовността не бъде отстранена кметът на
общината отказва със заповед регистрирането на туристическия обект. Писмото е
връчено на жалбоподателя на 05.06.2023 г.
На 12.07.2023 г. „Милен Цончев“ ЕООД е подало жалба
срещу мълчалив отказ на кмета на Община Велико Търново по подаденото от
жалбоподателя заявление-декларация вх. № 5300-22211-2/22.05.2023 г., във връзка
с която е образувано настоящото дело.
Със Заповед № РД22-1397/17.07.2023 г. на зам. кмет
на Община Велико Търново на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 31, ал. 3 от
Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения
за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости във
връзка с чл. 129а, ал. 1 от ЗТ е отказано регистриране на туристически обект от
клас „В“ – стая за гости „Лофт апартамент“ (“Loft apartment”), с адрес: ***, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10447.507.178.1.11 по КККР на гр. В. Търново и предназначение „за
офис“, по повод подадено заявление-декларация с вх. № 5300-22211-2/22.05.2023
г. от „Милен Цончев“ ЕООД. В мотивите на заповедта е посочено, че съгласно
извършена служебна проверка посоченият в заявлението-декларация обект е
разположен в сграда, въведена в експлоатация с удостоверение № 13/28.01.2009 г.
като „Офис сграда с кафе-бар, салон за красота и ателиета“, а същевременно
процесният обект е с предназначение „за офис“ с код 660 съгласно Класификатора
за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура
със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях по Приложение № 4
към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри. Посочено е, че въпреки дадените му указания с писмо изх. №
5300-22211-2#1/31.05.2023 г. от
жалбоподателя не е представен документ, удостоверяващ промяна на предназначението
на обекта, за да бъде използван като „стая за гости“. На следващо място в
заповедта е посочено, че съгласно чл. 31, ал. 1, б. „г“ от Наредба за
изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и
развлечения, за реда за определяне на категория, както и за условията и реда за
регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости /по-нататък за краткост Наредбата/,
заявлението-декларация следва да съдържа данните за правото на собственост
върху апартамента, в който се намира стаята за гости/апартамента за гости. По
аргумент от този текст и § 5, т. 30 от ДР на Закона за устройство на
територията /ЗУТ/ за „жилище“, е направен извод, че „стаите за гости“ бидейки
част от апартамент следва да задоволяват жилищни нужди и да се ползват според
това предназначение. Посочено е, че по арг. от чл. 38, ал. 3 от ЗУТ и чл. 98,
ал. 2, т. 5 от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, офисите имат
нежилищни функции, като е без значение дали същите са разположени в жилищни
сгради или в сгради със смесено предназначение. Според административния орган
да се регистрират обекти с нежилищни функции като „стаи за гости“ би
представлявало превратно тълкуване и недопустима интерпретация на Закона за
туризма и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Процесният обект
няма функционално жилищно предназначение, като не е предприета промяна на това
предназначение. На последно място е
направено и позоваване на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 20.07.2023 г. Същият е уточнил по настоящото дело, че я
оспорва.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
С оглед разпоредбите на
чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 от АПК и постъпилото уточнение от жалбоподателя,
предмет на настоящото оспорване и на съдебна проверка за законосъобразност е Заповед №
РД22-1397/17.07.2023г. на зам. кмет на Община Велико Търново.
Жалбата е допустима, като подадена
от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗТ кметът на общината
или оправомощено от него длъжностно лице извършва регистрация на места за
настаняване от клас "В", в които се извършва хотелиерска дейност,
чрез вписване в Националния туристически регистър, а според чл. 31, ал. 3, изр.
1 от Наредбата ако в указания срок недостатъците по заявлението-декларация не
бъдат отстранени, кметът на общината отказва със заповед регистрирането на
туристическия обект. В случая Заповед № РД22-1397/17.07.2023 г. е издадена от
зам. кмет на Община Велико Търново, който е действал при условията на отсъствие
на кмета на Община Велико Търново /ползване на платен годишен отпуск/, за което
е определен със Заповед № РД22-1380/13.07.2023 г. на кмета на Община Велико
Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган при
условията на заместване поради законоустановено отсъствие на титуляра.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
фактическите и правни основания за постановения с нея отказ. Не се установяват
допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на
административния акт на това основание.
По съответствието с материалния закон:
Съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредбата, лицето, което
ще извършва хотелиерство, като предоставя услугата настаняване в стаи за гости
или в апартаменти за гости, или упълномощено от него лице подава заявление-декларация
по образец съгласно чл. 129а от ЗТ до кмета на съответната община по
местонахождение на обекта. В ал. 2 е предвидено, че ако искането за регистрация
на обект – стая за гости или апартамент за гости, не удовлетворява изискванията
по ал. 1, т. 1 и чл. 129а от ЗТ, регистриращият орган или оправомощено от него
длъжностно лица уведомява заявителя да отстрани недостатъците в 3-дневен срок
от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика
прекратяване на производството, а съгласно ал. 3 ако в указания срок
недостатъците по заявлението-декларация не бъдат отстранени, кметът на общината
отказва със заповед регистрирането на туристическия обект. Отказът подлежи на
обжалване по реда на АПК.
Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "г" от
Наредбата, заявлението-декларация съдържа данни за правото на собственост върху
апартамента, в който се намира стаята за гости/апартамента за гости.
В случая от представените доказателства безспорно се
установява, че жалбоподателят е собственик на обекта, чиято регистрация е
заявил.
В несъответствие със законовите норми органът е
приел, че за да бъде регистриран един обект като стая за гости, в която се
упражнява хотелиерска дейност, е необходимо тя да е част от апартамент, като се
е позовал на нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1, б. "г" от Наредбата, а
не е взел в предвид легалната дефиниция, дадена от законодателя.
Съгласно § 1, т. 17 от Наредбата, по смисъла на тази
наредба "Стаи за гости" е място за настаняване по смисъла на § 1, т.
28 от ДР на ЗТ. Съгласно § 1, т. 28 от ДР на ЗТ, по смисъла на този закон "Стаи
за гости" са до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда,
предоставяни на туристи за нощувка.
Видно от цитираните разпоредби, законодателят е предвидил
алтернативно, че стаите за гости могат да са самостоятелни или в апартаменти,
тоест неправилно е прието от административния орган, че за да се регистрира
един обект като „стая за гости“ по реда на ЗТ и Наредбата, е необходимо той да
е част от апартамент. Действително в цитираната норма на чл. 31, ал. 1, т. 1,
б. "г" от Наредбата, е посочено, че в заявлението следва да се
съдържат данни за правото на собственост върху апартамента, в който се намира
стаята за гости, но така формулирано това изискване е незаконосъобразно, тъй
като посредством него се въвеждат допълнителни ограничения спрямо стаите за
гости, които се различават от тези зададени в закона. В нормата на чл. 129а, т.
1 от ЗТ е предвидено минималното съдържание на заявлението-декларация, а именно,
а) наименованието на лицето, както и името на местата за настаняване – стаи за
гости, апартаменти за гости (с изписване с български и с латински букви), и
адрес; телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; в
противен случай се изписват имената на упълномощеното лице и неговите
телефон/факс и адрес на електронна поща; б) че лицето има право да извършва
дейност в обекта, в случай че това лице е различно от собственика на обекта,
като се посочват индивидуализиращи данни за документа за ползване в зависимост
от вида му, а ако същият подлежи на вписване, се посочват акт, том и година и
службата по вписванията, в която е вписан. Съответно, документите предвидени в
нормата на чл. 129а, т. 2 от ЗТ, са а) копие от документа за ползване на обекта,
ако не е собствен и не подлежи на вписване; б) изрично пълномощно, когато
заявление-декларацията се подава от пълномощник.
Видно от подаденото от жалбоподателя
заявление-декларация, то отговаря на минимално предвиденото съдържание в
нормата на чл. 129а, т. 1 от ЗТ, поради което дори и да не е отговаряло на част
от изискванията предвидени в Наредбата, на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове (ЗНА), е следвало да се приложат нормите на ЗТ, а не на
Наредбата и не са били налице основанията за постановяване на обжалвания отказ.
Според настоящия състав не са налице и законови
основания да се откаже извършването на исканата регистрация на обекта по
аргумента, че същият представлява офис и е разположен в сграда със смесено
предназначение. Нито в ЗТ, нито в Наредбата се съдържа изискване в какъв обект
и в каква сграда следва да са разположени стаите за гости. Съответно, в тях не
са предвидени и конкретни изисквания, на които следва да отговарят отделните
стаи за да може да се извършва в тях хотелиерска дейност, за разлика от
отменената Наредба за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията (отм. 07.07.2020 г.).
В този смисъл, следва да се има предвид и че в
легалните дефиниции дадени от законодателя в нормите на § 1, т. 27 и т. 29 от ДР
на ЗТ изрично е предвидено, че "къща за гости" е жилищна сграда, а
"апартаменти за гости" са самостоятелни апартаменти в една жилищна
сграда, предоставяни на туристи за нощувка, а спрямо стаите за гости в т. 28 е
предвидено, че те са самостоятелни или в апартаменти в една сграда, без да е
въведено изискване какво следва да е предназначението на сградата. Правните
норми следва да се прилагат според точния им смисъл, съгласно чл. 46, ал. 1 от
ЗНА и ако законодателят е имал в предвид, че стаите за гости следва да са
разположени в жилищни сгради, щеше да го предвиди изрично, както в останалите
случаи. Така е процедирано при задаване на легалното определение за "къща
за гости", като първоначално при приемането на ЗТ, е посочено, че тя е
"сграда с ниска етажност... ", а в последствие с изменение
публикувано в ДВ бр. 37/2018г. изрично е предвидено, че къщата за гости е
"жилищна сграда с ниска етажност... ". Недопустимо е посредством
разширително тълкуване на цитираните норми да се въвеждат допълнителни
ограничения спрямо правата на отделните лица и да се утежнява тяхното
положение, като им се ограничава правото да ползват собствените си обекти.
В допълнение на изложеното, следва да се има предвид
и че в ЗТ и Наредбата не е дадена легална дефиниция на понятията
"жилище", "жилищна сграда" и "административна
сграда". Такива се съдържат в ЗУТ, като съгласно § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ,
"жилищна сграда" е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се
състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната
разгъната застроена площ. Съгласно т. 29 "Сграда със смесено
предназначение" е нежилищна сграда, която се състои от самостоятелни
обекти с различно предназначение, като при наличие на жилища, те заемат
по-малко от 60 на сто от разгънатата й застроена площ", а съгласно т. 30,
"Жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди.
Стаите за гости, доколкото посредством тях се
извършва хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ и не се ползват за задоволяване
на жилищни нужди, не представляват жилище по смисъла на ЗУТ. Съответно,
сградата в която са разположени стаите за гости не следва да е задължително
жилищна сграда, като няма пречка тя да е със смесено предназначение или да е
такава с изцяло нежилищни обслужващи обекти по смисъла на Наредба №
7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, каквото е сградата в която е разположен
процесния обект, тъй като както беше посочено вече, посредством него се иска да
се извършва хотелиерска дейност, тоест дейност по обществено обслужване, а не
дейност във връзка със задоволяване на жилищни нужди. В този смисъл, ползването
на процесния обект, който е с начин на трайно ползване "за офис", за
хотелиерска дейност не е в противоречие с разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ,
забраняваща строежите или части от тях да се ползват не по предназначението им
или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация.
Предназначението на обекта няма и как да бъде
променено от офис на жилище, тъй като не са налице законовите изисквания за
това – не е разположен в жилищна сграда, съответно не служи и не може да служи
за задоволяване на жилищни нужди. Ето защо, с посоченото в писмо с изх. № 5300-22211-2#1/31.05.2023 г., указание
жалбоподателя да представи документи
удостоверяващи преустройство и промяна на предназначението на обекта,
изначално са дадени неизпълними указания.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна, тъй като не са налице предвидените от
законодателя материалноправни предпоставки за постановяване на отказ по
подаденото от жалбоподателя заявление-декларация. Неговото съдържание е в
съответствие с изискванията на чл. 129а от ЗТ и чл. 31, ал. 1, т. 1 от
Наредбата, съответно не съществува законова пречка и ограничение за извършване
от жалбоподателя на хотелиерска дейност по смисъла на ЗТ, в обекта посочен в
заявлението, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК. На основание чл. 173, ал. 3 от АПК, преписката
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
подаденото от „Милен Цончев“ ЕООД заявление-декларация за регистриране за
упражняване на дейност хотелиерство в стая за гости, при спазване на указанията
по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото
решение.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи,
че според представените от жалбоподателя доказателства, адм. орган е процедирал
по противоположен начин спрямо други самостоятелни обекти – офиси в същата
сграда, принадлежащи на други собственици, а именно регистрирал е същите като
туристически обекти, в противоречие с принципа за равно третиране на
субектите при еднакви обстоятелства.
При този
изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Следва
да се присъди внесената държавна такса в размер на 50 лв. Жалбоподателят
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. по договор
за правна защита и съдействие № 808604, но не са представени доказателства за
заплащане на уговореното възнаграждение по сметка, както е посочено в договора
и представената фактура № 215/07.07.2023 г. Предвид това съдът намира, че не са
налице основания за присъждане на адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р
Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Заповед № РД22-1397/17.07.2023 г. на зам. кмет на Община
Велико Търново. ВРЪЩА делото
като преписка на кмета на Община Велико Търново за ново произнасяне по
подаденото от жалбоподателя заявление-декларация вх. № 5300-22211-2/22.05.2023
г. съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и
прилагане на закона. ОСЪЖДА Община
Велико Търново да заплати на „Милен Цончев“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Филип Тотю“ № 15, вх. Б, ет. 1,
разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: