№ 24143
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20231110101804 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. Н. Н. срещу „ф-ма“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи кредитното досие
на Б. Н. Н., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това
число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводните книги по Договор за паричен заем № 269152, вкл. да предостави и копие от
договора и СЕФ, което искане съдът намира за допустимо и необходимо, поради което
следва да бъде уважено.
По искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира, че същото
е допустимо и относимо, поради което следва да бъде уважено.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Дирекция „Регистри“ при БНБ, на база на което да му бъде предоставена информация
относно всички сключени договори за потребителски кредит между страните, както и данни
за движението по тях, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Относно искането на ответника за съединяване на настоящото дело с гр. дело №
1807/2023г. по описа на СРС, 140-ти състав съдът намира, че не са налице предпоставките на
чл. 213 ГПК, доколкото делата касаят различни договори, сключени между страните, както е
посочил и ответникът в отговора на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.09.2023г. от 14:15 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца- препис
от отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „ф-ма“ ООД в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи заверено копие от кредитното досие на
Б. Н. Н., вкл. и извлечение от счетоводството си за всички извършени плащания в това
число платежни нареждания за погасени вноски по кредита, разписки, извадка от
1
счетоводните книги по Договор за паричен заем № 269152, вкл. да предостави и договора и
СЕФ. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите
и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в исковата молба.
Определя депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на определението по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза В., със
специалност счетоводство и контрол.
Да се уведоми вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за присъединяване
към настоящото дело на гр. дело № 1807/2023г. по описа на СРС, 140-ти състав.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е от Б. Н. Н. срещу „ф-ма“ ООД установителен иск с правно основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че неустоечна клауза от договор
за потребителски кредит № 2691252 е нищожна, както и осъдителен иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,00 лева,
представляваща частична претенция от сума в общ размер на 250 лева – недължимо платена
сума по нищожен договор за кредит № 269152, сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на предявяване на исковата молба- 12.01.2023г., до окончателно
изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.02.2019г. е сключил договор за паричен заем № 269152 със
„ф-ма“ ООД, като бил отпуснат заем в размер на 800 лева, брой погасителни вноски – 7,
месечни, като размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В договора било
посочено, че заемателят се задължавал да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от
Общите условия към договора за заем. Било договорено, че при непредоставяне на
обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 250 лева,
която била начислена още при сключване на договора. Поддържа, че бил погасил изцяло
дължимите суми по договора за заем. Счита, че договорът е нищожен на основание чл. 10,
ал. 1 вр. чл. 22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената форма. Поддържа, че договорът
е нищожен, тъй като ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са
описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. На следващо
място, твърди, че посоченият в договора размер на ГПР е грешен, като действителният е в
пъти по-висок от посочения и нарушава чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че в договора не била
посочена каква е договорната лихва, която следвало да плати. Твърди, че е налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, отговарящ на
изискванията, поради което договорът бил нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
Поддържа, че с клаузата за неустойка се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение- недадено обезпечение, от което, обаче, не
произтичали вреди. Счита, че подобно кумулиране на неустойка с лихва за забава било
недопустимо. Твърди, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, както и че не е индивидуално уговорена съгласно чл. 146 ЗЗП.
Поддържа, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата
на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, респ. целият договор следва да се
обяви за недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като клаузата за
възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че
липсвали каквито и да било условия за прилагането на ГЛП. Поддържа, че клаузите в
договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно изискванията на чл.
2
147, ал. 1 ЗЗП. Не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК. Не била посочена
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Налице били явно неизгодни условия по договора с оглед драстичното несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации. Твърди, че целият договор за
потребителски кредит е нищожен, евентуално негови клаузи, а именно неустоечна клауза.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Изложени са съображения, че между страните е бил сключен договор за
паричен заем № 269152 от 04.02.2019г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата
от 800 лева. Сочи, че заемните средства били предоставени на потребителя съобразно
посочените в договора условия. Прави искане за присъединяване на настоящото дело към
гр. дело № 1807/2023г. по описа на СРС, 140-ти състав, където предмет е нищожността на
неустойка по договор за паричен заем № 456603 от 02.10.2020г. Поддържа, че не е налице
неизпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР бил в размер на 48,73 %,
изчислен по формула съгласно Приложение № 2. Твърди, че всички компоненти, които
следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР, били посочени в договора.
Поддържа, че неустойката не попада в общите разходи и не следва да се взема предвид при
изчисляване на ГПР. Сочи, че съгласно Съображение 20 от Директива 2008/48/ЕО Общите
разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва,
комисионна, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит с изключение на нотариални
такси. Твърди, че договорът бил с фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за
целия период на договора. ГЛП бил фиксиран и с ясно изразена стойност към момента на
подписване на договора – 40,05 %, като същият не подлежал на промяна, а за потребителят
била налице яснота и сигурност в размера на поетото задължение още към момента на
сключване на договора. Сочи, че в договора за кредит ясно били посочени параметрите на
главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка в случай че
потребителят не предостави исканото обезпечение. Не била налице подвеждаща
информация, която може да въведе потребителят в заблуждение и да повлияе на решенията
дали да сключи или не процесния договор. Поддържа, че неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение от страна на потребителя води до непропорционално
увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на
необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя.
Сочи, че предоставянето на обезпечение в една от двете форми зависи изцяло от волята и
действията на потребителя. Твърди, че в случай че ищецът изначално е бил наясно, че не
може да предостави исканото от кредитора обезпечение то очевидно е договарял
недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД с ясното намерение да лиши
кредиторът от обезпечение по кредита. Твърди, че ако договореният срок е бил
недостатъчен е следвало да информира за това кредитора като отправи писмено искане за
удължаване на договорения срок или пък да предложи друго заместващо обезпечение.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. ЗЗД- сключването
на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи; 2) по
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – извършено плащане на исковата сума в
полза на ответника на основание процесните договорни клаузи.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че на 04.02.2019г. е бил сключен договор за паричен заем
№ 269152 между Б. Николоаев Н. и „ф-ма“ ООД, по силата на който е предоставен заем в
3
размер на 800 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4