Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 138 01.04.2022
год. гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело
№92 по описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е
образувано по жалба на В.Н.С. *** против Заповед №22-1228-000027/17.01.2022
год. на Началник Група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, с която е прекратена регистрацията на
МПС, собственост на В.Н.С. за срок от шест месеца. Жалбоподателят оспорва
заповедта, като издадена в противоречие с материалния закон. В заповедта липсва
описание на обстоятелствата, не са посочени и доказателства, които ги
потвърждават. Направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
Ответникът, Началникът на Група
в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се
явява и не изразява становище по подадената жалба.
Съдът, като взе предвид
приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и
относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен
акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Със Заповед №22-1228-000027
от 17.01.2022 год. на Началника на Група
в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на министерство на вътрешните
работи – Стара Загора, на жалбоподателят В.Н.С., е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС”. В същата се
съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за
издаване на заповедта се сочи, на 17.01.2022 год. в 00.35 часа по АМ „Тракия“
км.182+500, общ. Чирпан в посока запад собственият му товарен автомобил „Мерцедес
Вито“ с рег. №***се управлява от лицето Д.Д.Т., който не притежава свидетелство
за управление на МПС – ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН серия GA №4765551/17.01.2022
год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема
наличие на основание по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, за налагане на
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС за
срок от шест месеца.
Заповедта е връчена лично
на жалбоподателят на 18.01.2022 год., а жалбата е депозирана в деловодството на
ответника на 01.02.2022 год. При така установените факти, съдът намира жалбата
по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и
в срока за това, а разгледана по същество, за неоснователна, по следните
съображения:
По делото е приета като
доказателство административната преписка по издаване на оспорения акт и са представени
доказателства за компетентност на ответния административен орган – Заповед №349з-4467/23.12.2021 год. на Директора
на ОД на МВР – Стара Загора за определяне на длъжностните лица, упълномощени да
налагат ПАМ по Закона за движение по пътищата. Въз основа на гореизложеното,
съдът намира, че ответникът по делото притежава необходимата компетентност да
налага ПАМ.
Принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл.22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,
ал.1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл.2, ал.1 от АПК и във вр. с чл.23 от ЗАНН, се прилага редът на
глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно
основание по различните състави на чл.171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС
административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява
с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове за установяване на административни нарушение имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален
документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и
за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл.193,
ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК, доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Всъщност спор относно фактическата обстановка по извършеното
административно нарушение не съществува между страните. Изложеното в съдебно
заседание, че не са посочени конкретни данни на лицето, управлявало МПС, като
ЕГН не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Доколкото в същата се
цитира и съставеният акт за установяване на административно нарушение, което по
същността си е препратка към същия, то този акт представлява част от
административната преписка и мотиви за самата заповед могат да се извлекат и от
неговото съдържание, включително и конкретизация на водача на МПС.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП, във връзка с чл.59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Оспореният акт е мотивиран, посочени са фактическите обстоятелства, възприети
от органа при произнасянето му и изразяващи се в управлението на МПС от страна
на неправоспособния водач Д.Д.Т.. Тези обстоятелства не се оспорва от страна на
жалбоподателят, а и не са представени доказателства, че водача е бил
правоспособен към момента на установяване на административното нарушение.
Противното на изложеното в жалбата, оспореният административен акт е мотивиран,
като е посочено словесно извършеното административно нарушение, изразяващо се
управление на МПС от лице, което е неправоспособно – не притежава СУМПС, което
е валидно за категорията на управляваният от него състав от ППС. Не е спорно
също така, че Д.Д.Т. не притежава СУПМС, като това обстоятелство е отразено и в
самият АУАН и издаденото наказателно постановление, включително и в оспорената
заповед. В подкрепа на това е представената справка за нарушител на водача, в
която не е отразено издаването на СУМПС на лицето Д.Д.Т.. В представеното
извлечение от масивите на МВР, е видно, че товарното МПС е категория N1 /превозни
средства от категория N с технически допустима максимална маса не повече от 3,5
t, а тези от категория N са тези моторни превозни средства, проектирани и
конструирани основно за превоз на товари – чл.149, т.3 от ЗДвП/. Липсата на
СУМПС предполага невъзможност да се управлява каквато и да е било МПС.
Съгласно чл.171, т.2а от ЗДвП, принудителната административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно
превозно средство“ се налага на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. В конкретния
случай, е видно от фактическото описание на административното нарушение, че
административният орган е приел наличието на последната хипотеза на законовата
разпоредба.
В хода на съдебното
производство не е оспорена истинността на събраните по административната преписка
доказателства по реда на чл.193, ал.1 ГПК, вр. чл.144 АПК от страна на
жалбоподателя. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно
чл.171, ал.1, изр. първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес.
Доказателствата по административната преписка съдът цени, защото са безспорни и
следващите от тях фактически установявания са конкретни, логични, съответстват
си и не са опровергани. На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189, ал.2
от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на акта за установяване на
административно нарушение във вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същият е съставен
от компетентен орган по чл.189, ал.1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по
чл.42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и обстоятелствата,
при които е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба - чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП, съдържат се необходимите индивидуализиращи данни, като са спазени
и относимите разпоредби на чл.40 - 43 от ЗАНН за съставянето му. При
съставянето му, нарушителят Тодоров не е имал възражения по съставянето му.
На основание посоченото, следва и извод, че АУАН е
издаден от компетентен орган, в установените от закона форма и ред, поради
което е и валидно доказателство, обвързващо съда по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК във вр. с чл.189, ал.2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа
страна в мотивите му.
Неоснователно е
оплакването, че МПС е собственост на трето лице. Видно от извлечението от
масивите на МВР, считано от 02.06.2020 год. жалбоподателят е собственик на
товарното МПС, докато представеното свидетелство за регистрация на процесния
автомобил, е издадено на 11.09.2019 год. – половин година преди отразяването
придобиването на собствеността от страна на В.С..
Съдът намира, че поведението е
било правилно квалифицирано от наказващият орган, както и че са налице
предпоставките за налагането на ПАМ. Срокът на действието на ПАМ е от шест
месеца до една година, с което се е съобразил и административният орган.
При това положение, настоящият
съдебен състав, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“, предложение последно от ЗДвП.
Водим от изложеното и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, административен съд Стара
Загора,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.Н.С., ЕГН ********** *** против
заповед №22-1228-000027/17.01.2022 год., издадена от Началника на Група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване съгласно чл.172, ал.5, изречение второ от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: