№ 21850
гр. София, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110139866 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
С Решение № 4100/26.06.2025 г. по в.гр.д. № 2448/2024 г. на СГС е
частично обезсилено Решение № 15812/02.10.2023 г. по гр.д. № 5715/2022 г. на
СРС – като делото е върнато на друг състав на СРС – за разглеждане на
исковете само срещу ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г. – от етап изготвяне на
проект за доклад.
Делото е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, доуточнена с молба с вх. № 62491/30.03.2022 г., подадена
чрез процесуалния му представител – юрк. Таня Желязкова, срещу И. Г. Г., с
ЕГН: ********** и И. Г. Г., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да
бъдат осъдени да заплатят РАЗДЕЛНО на ищеца в лично качество на
потребители, следните суми:
И. Г. Г., с ЕГН: ********** – сумата от общо 154.04 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ
се в гр. София, ***************, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 128.28 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
вкл, и 24.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 1.10 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до
05.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на
1
сумите – като сумите представляват 1/8 част от общите задължения за имота.
И. Г. Г., с ЕГН: ********** – сумата от общо 154.04 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № ***, находящ
се в гр. София, ***************, от които: 1/ главница за доставена топлинна
енергия в размер на 128.28 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
вкл, и 24.41 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от
15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в
размер на 1.10 лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева –
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до
05.07.2021 г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на
сумите – като сумите представляват 1/8 част от общите задължения за имота
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответниците
съществувало валидно облигационно отношение, възникнало по силата на
приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е
доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна
собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че
въпреки това ответниците не са изпълнила задължението си за заплащане на
дължимите суми.
Уточнява се, че сумите са били начислени на ответниците и още едно
лице /ответник по първото дело/ - Е.С.Д. – като тримата ответници са
съсобственици на имота. Сумите обаче не били заплатени от никого от
ответниците.
С исковата молба са представени: нотариален акт от 1993 г.,
удостоверение за наследници на И. Н.Д., договор за продажба на държавен
недвижим имот от 1989 г., препис от акт за брак, списък за броя на живущи по
апартаменти, договор между СЕС и ФДР, както и протокол от ОС на СЕС за
избор на ФДР, два броя общи фактури и извлечения към тях, извлечение от
сметка, договор между ищеца и ФДР, както и копие от вестник „Монитор” от
11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
И. Г. Г. и И. Г. Г. по делото са постъпили писмени отговори с идентично
съдържание.
Със същите исковете се оспорват като неоснователни. На първо място
се прави възражение за погасяване на част от процесните суми по давност –
доколкото се касаело за периодични плащания.
На следващо място се поддържа, че не ставало ясно как са начислени
процесните суми – доколкото липсвало разграничение каква част от сумите
били начислени през двата отоплителни сезона, съответно каква част при
2
изготвяне на изравнителните сметки – като това оказвало значение досежно
възражението за давност. Поддържа се в тази връзка, че ищецът не бил
издавал фактури за всеки месец от процесния период съответно такива не
били връчени и на ответниците.
Оспорва се реалното доставяне на топлинна енергия в процесния имот
през процесния период на претендираната стойност, както и правилното
изчисляване на сумите, дължими за сградна инсталация.
На последно място се твърди, че ответниците не са ползватели на
топлинна енергия в имота.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
В хода на производството по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС са извършени
и приети съдебно техническа и съдебно счетоводна експертизи.
С определение № 29482/10.07.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД,
с ЕИК: *********.
В съдебно заседание, проведено на 28.10.2025 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответниците, адв. Тодор Коцев, не се
явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително становище по
делото.
Третото лице помагач „ПМУ Инженеринг“ ООД, с ЕИК: ********* не
изразява допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД –
публикувани в централен ежедневник / в-к. Монитор от 11.06.2016 г./.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 21.11.1989 г. се
установява, че процесният имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София,
*************** е придобит в собственост от лицата И. Н.Д. и Е.С.Д..
Последните са съпрузи, видно от извлечение от акт за женитба – като са
сключили брак на 28.01.1956 г.
Видно от нотариален акт № 135, том І, дело 1450/1993 г. към 01.02.1993 г.
И. Н.Д. и Е.С.Д. все още са били съсобственици на имота като са учредили
върху същия ипотека. Няма данни да е пристъпено към принудително
изпълнение и имотът да им е бил отнет.
Съгласно удостоверение за наследници на И. Н.Д., с ЕГН: **********
същият е починал на 23.08.2009 г. като е оставил за свои наследници – съпруга
Е.С.Д. и дъщеря Т.И.Д.. Последната обаче също е починала – на 24.08.2011 г.-
като е оставила двама сина ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г. /
3
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ от
23.09.2002 г. и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда. В протокола от ОС на СЕС за избор на ФДР
подписът на И. Н.Д. фигурира под № 10 като не е оспорен по делото. ФДР,
избрано за сградатаа е третото лице помагач дружеството „ПМУ Инженеринг“
ООД, което извършва услугата дялово разпределение от 2002 г.
Видно от извлечение от сметка на л. 21 от делото процесната сума за
потребена топлинна енергия от общо 1026.21 лева е формирана от
изравнителна сметка за отоплителен сезон 2017/2018 г., отразена в м. юли
2018 г. и възлизаща на 206.12 лева и две изравнителни сметки за отоплителен
сезон 2018/2019 г., отразени в м. юли 2019 г. на стойност 773.58 лева и в м.
август 2019 г. на стойност 45.51 лева.
По делото са приложени и две общи фактури, в които обаче не е вписан
титуляр на партидата при ищцовотоо дружество.
От третото лице помагач по делото са представени два броя
изравнителни сметки, както и протоколи за отчет. От същите е видно, че до
имота е осигурен достъп за отчет и след двата отоплителни сезона – като са
издадени и две изравнителни сметки до титуляр на партида И. Н.Д..
По делото е извършена СТЕ, съгласно която имотът е бил надлежно
топлоснабден през целия процесен период като е с инсталация от открит тип
при коефициент 0.15. Топломерът в абонатната станция е бил изправен като са
приспадани технологичните разходи и същите са останали за сметка на ищеца.
Уредите в имота са били отчитани редовно и надлежно. В тази връзка и в
процесния период абонатът дължи 1476.76 лева / при 10. 77 лева изравнение/
за ТЕ.
Изготвена е и съдебно счетоводна експертиза, съгласно която на абоната
са начислени 1487.52 лева като текущо са били заплатени 461.31 лева, отишли
за погасяване на задължения от първия отоплителен сезон. Така са останали
дължими суми за топлинна енергия /ТЕ/ от общо 1035.01 лева. От същите
извън давностния период са 628.28 лева. По давност са погасени 406.73 лева
/тази задача, поставена по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС/.
Разликата по двете заключения е точно 10.76 /10.77 лева, което
представлява изравнителната сметка.
Експертизите следва да бъдат кредитирани, доколкото са компетентно
изготвени като за вещите лица липсват данни за евентуална заинтересованост
от изхода на делото. Освен това вещите лица са вписани в списъка на СГС
като експерти със съответната специалност и са отговорили компетентно на
поставените им въпроси.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
4
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В настоящия случай от представените по делото доказателства /копие от
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 21.11.1989 г., акт за женитба, нотариален акт № 135, том
І, дело 1450/1993 г. към 01.02.1993 г., удостоверение за наследници на И. Н.Д.,
с ЕГН: ********** и ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София от в-к. „Монитор“ /
се установи, че ответниците И. Г. Г. и И. Г. Г., както и тяхната баба Е.С.Д. /
също ответник по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС/ са били в облигационни
отношения с ищцовото дружество по повод доставката на топлинна енергия в
процесния период, доколкото са били съсобственици на процесния имот. В
тази връзка и не бяха въведени от процесуалния представител на ответниците
конкретни възражения за промени в собствеността върху имота или въобще
във вещноправния му статут и в частност такива, касаещи процесния период.
По делото няма никакви доказателства потребител на топлинна енергия
в имота да е само лицето Е.С.Д., както е прието в Решение №
15812/02.10.2023 г. по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС. От същата няма подадено
заявление за открИ.е на партида, а титуляр на партидата при ищеца в
процесния период е бил починалия съпруг на Е.С.Д. лицето И. Н.Д.. Освен
това двамата ответници няма данни и да живеят постоянно в чужбина. Поради
това и съдът приема, че единствено от адресната регистрация на ответниците,
не може да се обоснове извод, че същите не са ползватели на топлинна
енергия в имота.
5
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
Съгласно заключението на вещото лице, сумите, начислени на абоната за
сградна инсталация, са правилно начислени – съобразно отопляемия обем на
имота. Посоченото разрешение не противоречи на Решение от 23.10.2025 г.
по дела С‑760/23 на СЕС, доколкото не се установява ищецът да е начислил
суми в повече от заложеното предвид отопляемия обем на имота. Не се
установиха аномалии в показанията на топломера в абонатната станция, нито
период в рамките на процесния период, в който общият топломер да не е бил с
валидна метрологична проверка. В тази връзка и липсва основание за
отпадане на суми от начислената сградна инсталация.
От своя страна, видно от удостоверението за наследници на И. Н.Д.
същият е оставил съпруга и дъщеря, която е починала като е оставила двама
сина. Така доколкото имотът е бил СИО, то Е.С.Д. след смъртта на съпруга си
по правилото на чл. 9, ал. 1 от ЗН получава общо ¾ или 6/8 идеални части от
имота. Останалата ¼ част по правилото на чл. 5, ал. 1 от ЗН се притежава от
ответниците – всеки по 1/8 идеална част от имота. Поради това и квотите в
съсобствеността са правилно посочени от ищеца.
Предвид гореизложеното претенцията за главница за доставена
топлинна енергия е доказана – по своето основание – като ответниците
следва да отговарят за задълженията в лично качество.
Искът обаче се явява основателен до сумата от общо 628.28 лева за
периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. /съгласно заключението по ССчетЕ/
или при съобразяване на квотите на ответниците – до сумата от 78.54 лева за
всеки ответник. Това е така, доколкото сумата от 397.93 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.11.2018 г. не се дължи поради погасяването й по давност – в
който смисъл е налице възражение от ответниците – доколкото приложимата
давност е три години / Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС /, а исковата молба е депозирана на 07.02.2022 г.
- предвид правилото в ОУ на ищеца, че плащане се дължи в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят /чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца/.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 14/15 то
6
число на втория месец следващ отчетния.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
В тази връзка искът за главница за топлинна енергия е основателен до
сумата от по 78.54 лева за всеки ответник, дължима за периода от 01.12.2018
г. до 30.04.2019 г.
За разликата до пълния претендиран размер от по 128.28 лева за всеки
ответник или по 49.74 лева искът следва да бъде отхвърлен поради давност.
По отношение на обезщетението за забава върху тези суми искът се
явява неоснователен. По делото не са представени доказателства на
ответниците да са изпращани общите фактури за процесния имот, а титуляр на
партидата е бил техният починал през 2009 г. дядо.
По иска за дялово разпределение и обезщетение за забава върху същия:
По делото се доказа, че имотът се намира в топлоснабдена сграда като е
извършвана услуга „дялово разпределие“. Доколкото сумата се претендира от
01.12.2018 г., то липсват суми погасени по давност. По делото обаче не се
установява стойност на услугата дялово разпределение да е заплатена от
ищеца на третото лице помагач. Поради това и исковата претенция за
главница за дялово разпределение следва да бъде отхвърлена.
Доколкото искът за главница е неоснователен, то неоснователен е и
искът за обезщетение за забава върху същата.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество.
Списък на разноските се съдържа по гр.д. № 5715/2022 г. на СРС /л. 121/,
като по настоящото дело искане за разноски не е заявено.
Ищецът претендира разноски от 200 лева за държавна такса, 500 лева за
съдебни експертизи, 200 лева за юрисконсултско възнаграждение и 5 лева за
съдебно удостоверение, както и разноски за заповедно дело.
В настоящия случай обаче исковете са осъдителни, поради което и
разноски по заповедно производство няма как да са били реализирани.
Относно юрисконсултското възнаграждение съдът определя същото в размер
на 100 лева – какъвто е минималният размер към образуване на делото. Така
претенцията на ищеца възлиза на общо 805 лева. Ответниците обаче следва да
отговарят всеки за по 1/8 част от тази сума или по 100.63 лева. Така съобразно
уважената част от исковете всеки ответник дължи по 51.30 лева за разноски.
На ответниците не са присъдени разноски в производството по гр.д. №
5715/2022 г. на СРС като след преглед на материати по същото, настоящият
състав не установява от тяхна страна да са извършени такива.
Разноски от ответната страна не се претендират и по настоящото дело.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
*************, ДА ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 78.54 лева – главница, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***************, за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 07.02.2022 г., до окончателното
плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 49.74 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София,
*************** за периода 01.05.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 24.41
лева – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018
г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 1.10
лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., както и
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на
сумите /като сумите кореспондират на 1/8 част от общите задължения за
имота/, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
************ ДА ЗАПЛАТИ в лично качество на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б, сумата от 78.54 лева – главница, представляваща стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот –
апартамент № ***, находящ се в гр. София, ***************, за периода от
01.12.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на исковата молба – 07.02.2022 г., до окончателното
плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми и периоди:
1/ за сумата от 49.74 лева – главница, представляваща разликата до пълния
размер на претендираната стойност на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за имот – апартамент № ***, находящ се в гр. София,
*************** за периода 01.05.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 24.41
лева – обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2018
г. до 05.07.2021 г., 2/ главница за услуга дялово разпределение в размер на 1.10
лева за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2019 г. и 0.25 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2018 г. до 05.07.2021 г., както и
законната лихва върху главницата за дялово разпределение, считано от датата
на подаване на исковата молба – 07.02.2022 г. до окончателното плащане на
сумите /като сумите кореспондират на 1/8 част от общите задължения за
имота/, поради неоснователност на претенциите в отхвърлената част.
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
************* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от общо 51.30 лева,
8
представляваща разноски /за държавна такса, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение и съдебно удостоверение – реализирани при първоначалното
разглеждане на делото/ в настоящото исково производство по гр.д. №
39866/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
************** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 51.30 лева,
представляваща разноски /за държавна такса, експертизи, юрисконсултско
възнаграждение и съдебно удостоверение – реализирани при първоначалното
разглеждане на делото/ в настоящото исково производство по гр.д. №
39866/2025 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – дружеството „ПМУ Инженеринг“ ООД, с ЕИК: *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9