№ 379
гр. Сливен , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230103053 по описа за 2021 година
Предявен е иск, който намира правното си основание в чл. 8 т.1 от Закона за
защита от домашното насилие.
В молбата молителката твърди, че с ответника живяла в дома му в гр. Сливен,
кв. „Дружба” бл.8 вх.В ет.7 ап.13 близо година във фактическо съжителство. Същата
прекратила това съжителство на 28.06.2021 г. след поредното насилие упражнено от
него върху нея.
Сочи, че в периода на съвместното им съжителство ответникът многократно е
вдигал скандали, като я обиждал, посягал е да я бие, заплашвал, че ще я убие, а после
ще убие и себе си. Поведението му не било провокирано от нея, а било винаги в
резултат на неговата болезнена ревност. Същият отправял непрекъснато обвинения
към нея, че има връзки с други мъже, които тя дори не познавала. Обиждал я с
различни нецензурни и обидни думи.
На 26.06.2021 г. вечерта, ответникът предизвикал поредния скандал, при който
отново отправил към нея обидни думи, псувал я, наричал я курва, боклук, като й
нанесъл тежък побой и й заявил за пореден път да си събира багажа и да напуска дома
му.
На 27.06.2021 г. молителката не се чувствала добре, не можела да пази
равновесие от ударите, които ответникът й бил нанесъл в главата, поради което не
успяла да се изнесе от дома му. На 28.06.2021 г. също не успяла да се изнесе, тъй като
1
било работен ден и трябвало да отиде на работа. Възнамерявала да се изнесе от
жилището след приключване на работния ден. Около 10:30 часа изненадващо
ответникът се появил на работното й място и предизвикал поредния скандал. Близо час
и половина я държал пред офиса, като викал по неин адрес, обвинявал я, че има връзки
с други мъже, обиждал я с нецензурни думи, заканвал се със саморазправа без да се
притеснява, че колегите й и минувачите по улицата го чуват. Молителката сочи, че за
пореден път се почувствала унизена от неговото поведение и бизсилна да го спре.
През обедната почивка на същия ден, около 12:30 часа, заедно с колежката й С.
отивали на обяд и пресичали пешеходната пътека на бул. „Братя Миладинови”, когато
неочаквано изотзад ответникът я хванал за врата, спрял я на средата на пешеходната
пътека, отново се развикал, обиждал я, дърпал я, блъскал я. Намесили се хората
наоколо, като включително спрели движещите се по улицата коли и шофьорите им й се
притекли на помощ и с това инцидента приключил. На същия ден около 14 часа,
ответникът отново се появил пред офиса, в който молителката работела, отново
възникнала разправия, същият влязъл в офиса, грабнал ключовете от лекия й
автомобил и си тръгнал.
В края на работния ден, молителката потърсила съдействието на полицията, за
да си получи обратно ключовете на колата и да си вземе личните вещи от дома му. В
следващите дни била подложена на непрекъснат телефонен тормоз – денонощно
звънене, изпращане на есемес-и и обвинания.
Представя Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която декларира, че на
посочената дата е извършен спрямо нея акт на домашно насилие от ответника.
В законоустановения срок отговор от ответника е постъпило становище, в което
счита, че изразените от молителката твърдения, че е извършил спрямо нея
неправомерни действия застрашаващи нейната лична сигурност, както и домашно
насилие са неистински, недоказани и неверни.
Твърди, че повече от година двамата съжителствали на семейни начала в
неговия дом, като отношенията им винаги били отлични. Като всяка двойка имали
разногласия, но никога не бил прибягвал до насилие, не бил извършвал такова спрямо
К. на посочените дати и това, което било изложено не кореспондирало с
действителните събития. Оспорва всички твърдения в молбата, като излага друга
фактическа обстановка и моли съда да не бъде уважена претенцията на молителката,
тъй като същата не отговаря на действителните събития. От негова страна спрямо
молителката не е осъществено домашно насилие, поради което моли съда да не
определя мерки за защита, касаещи ограничаването му на посочените от ищцата
административни адреси.
2
В с.з. молителката се явява лично и с пълномощник, който поддържа изцяло
молбата за извършено домашно насилие по смисъла на Закона за защита от домашно
насилие.
В с.з. ответникът се явява лично и с пълномощник, който моли молбата да бъде
отхвърлена .
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката декларира, че на 26.06.2021 г.
спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от С. Р. С., изразяващ се в побой с
удари по цялото тяло и отправяне на обидни думи.
На 28.06.2021 г. на два пъти на работното й място в гр. Сливен, ул. „Ниш” № 5
ответникът предизвикал публично скандал, като я обвинявал, че има връзки с други
мъже, обиждал я с нецензурни думи, заканвал се със саморазправа, без да се
притеснява, че го слушат колегите й. На същия ден около 12.30 часа, на пешеходната
пътека в гр. Сливен, бул. „Братя Миладинови”, неочаквано изотзад ответникът я
хванал за врата, спрял я по средата на пешеходната пътека и отново се развикал,
обиждал я, дърпал я, блъскал я. Намесили се хора наоколо, като включително спрели
движещи се коли и шофьорите им се притекли на помощ.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на св. К. – разследващ полицай, сектор „Криминална полиция“
се установи, че 28 – 29 юни бил дежурен. Сочи, че към 18 часа бил подаден сигнал до
дежурната част за възникнал скандал между лица. На място бил изпратен авто-екип
648, за да установят участниците в скандала. Не се сеща дали преди това или след,
ищцата дошла да подаде в полицията жалба. Същия ден патрула докарал ответника в
полицията. Тя дошла с момичето, което в момента било отвън, за да подаде жалба, че
ответникът я притеснява, тормози, нанася й физически и психически тормоз. Видимо
била разтроена, плачела. Била образувана проверка във връзка със случая, след това
патрула, който отговарял за района където работел ответника, бил изпратен на място,
тъй като ищцата казала, че й липсва ключа за автомобила. Той дошъл на място, предал
ключа доброволно, бил му съставен протокол за предупреждение да не се
саморазправя. Дамата пожелала да отиде до жилището където живеят и да си вземе
вещите със съдействието на полицията. Взела си багажа и напуснала жилището. След
няколко дни районният инспектор му се обадил относно протокола, който бил
съставил, че ответника го е нарушил и че ще му бъде съставен акт. Разбрал, че
автомобила е собственост на майката на госпожата и ключа се е озовал при него след
скандал на работното й място. Не го е дала доброволно, а той го е взел. Твърди, че тя е
3
обяснила, че редовно се е случвало това. Не си спомня точни дати, но му казала
предния ден или нещо от рода на събота и неделя, че се е случило пак нещо. Когато
дошла казала, че на обяд по време на обедната почивка, той отишъл на работното й
място, карали се около час, час и половина, след това отвън пак са се карали, взел й е
ключа за автомобила. След това са тръгнали да обядват някъде и на пешеходната
пътека на бул. „Братя Миладинови“, това става след обяд, той я застигнал, хванал я за
косата, за врата и започнал да я души. Това се е случило на 28.06., а предните дни пак
са имали скандали. Към него момент не представила медицински документи. Не си
спомнял адреса, на който е бил повикан патрулния екип. Казала, че е бил сам когато я е
спрял на пешеходната пътека. Ответникът съдействал, доброволно предал ключа, в
тяхно присъствие не е проявявал агресия.
Св. С. К. заявява, че познава и двете страни. Антоанета й била колежка, а
ответника й е бил бивш приятел, имали постоянно разногласия, присъствала на много
от тях, даже и на въпросната дата – понеделник. Заплахите се осъществявали на
работното й място - ул. „Ниш“ № 5. Постоянно се карали. Той се карал на нея, а в
повечето случаи тя мълчала. В повечето случаи той я молел да излезе навън, заплашвал
я, казвал „излез искам да говоря с тебе“. Влизал е и на работното й място няколко пъти,
хващал я е за врата, свидетелката го спирала, другата им колежка също. Казвал й
„излез отвън, защото ще видиш какво ще стане“. Обиждал я с думите курва, боклук.
Това не го чувала за първи път от него. Тя й е споделяла, че й нанася физически побой,
знаела поне за три пъти. За посочената дата 28.06. отивали да си вземат обяд с нея, тъй
като него ден той я заплашвал и не искала да я оставя сама. На пешеходната пътека по
бул. „Братя Миладинови“, той изскочил отзад докато пресичали. Хванал я за врата,
след това вече започнали заплахите „ти ще видиш от тук нататък, за каква се мислиш,
боклук“, съответно спрели двама човека, единият от които бил с автомобил и му казал
„момче какво правиш, успокой се“ и още един по-възрастен, които им помогнали.
Ходили двете да подадат оплакване. Дошла полиция на работното място и отишли до
Сали да го предупредят, а те отишли до полицията да подадат оплакване. След това
той продължавал да й звъни на служебните телефони, а тя го блокирала от телефона си.
Шефът им също е разговарял с него, но той продължавал да я търси. Работели на два
адреса – ул. „Ниш“ № 5 и бул. „Цар освободител“ № 25. От единия адрес до другия,
той можел навсякъде да я спре. Ако не бил изнервен, се е въздържал, ако е изнервен, не
се съобразявал, че има други хора. Знаела от Антоанета, че е била пребита събота и
неделя преди тази дата. Хиляди пъти я питала защо стои при него. На 28-ми била цял
ден с нея. Той бил зад гърба им, усилил крачката, обърнали се и в този момент я хванал
за врата. Не е чула той да я е викал, директно я хванал за врата. Физически не се
намесили господата, говорили и с двамата. Присъствала на разговор, в който шефа им
го помолил да върне ключовете от колата, но не го е заплашил. На 28.06. сутринта
забелязала, че коляното й е ударено, по лицето не забелязала следи.
4
Св. А. заявява, че познава само ответника, който му споделил на 28.06., че има
някакъв личен проблем, който е свързан с негов близък човек, не е конкретизирал.
Няма информация да е упражнил насилие спрямо приятелката си, не е присъствал. По
негови наблюдения Сали не бил буен човек
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа
на събраните писмени доказателства и гласни доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Не се спори относно факта, че страните са съжителствали на семейни начала.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че на
28.06.2021 г. ответникът е посетил работното място на молителката на ул. „Ниш“ № 5.
Карали се, обиждал я с думите курва, боклук. На същата дата 28.06. отивали да си
вземат обяд със св. К., тъй като него ден той я заплашвал и тя не искала да я оставя
сама. На пешеходната пътека по бул. „Братя Миладинови“, той изскочил отзад докато
пресичали, хванал я за врата, след това вече започнали заплахите „ти ще видиш от тук
нататък, за каква се мислиш, боклук“. Съответно спрели двама човека, единият от
които бил с автомобил и му казал „момче какво правиш, успокой се“ и още един по-
възрастен, които им помогнали. Ходили двете да подадат оплакване.
Св. К. заяви, че молителката е подала жалба в полицията, като била видимо
разтроена, плачела. Била образувана проверка във връзка със случая. Когато дошла
казала, че на обяд по време на обедната почивка, Сали отишъл на работното й място,
карали се около час, час и половина, след това отвън пак са се карали и й е взел ключа
за автомобила. След това са тръгнали да обядват някъде и на пешеходната пътека на
бул. „Братя Миладинови“, това става след обяд, той я застигнал, хванал я за косата, за
врата и започнал да я души. Това се е случило на 28.06., а предните дни пак са имали
скандали.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за основателна, тъй
като изложените в нея твърдения за осъществен акт на домашно насилие се подкрепят
от събраните по делото доказателства. Въз основа на декларацията по чл. 9 ал.3 от
ЗЗДН и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът приема, че автор на
твърдения акт на домашно насилие осъществен на 28.06.2021 г., подробно описан в
молбата за защита, е ответникът. Тази декларация следва да бъде изцяло кредитирана,
тъй като съдържа всички индивидуализиращи признаци на акта на домашно насилие,
описани от пострадалото лице. По делото няма събрани доказателства оборващи
доказателствения ефект на декларацията.
5
В случая освен декларацията по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, са събрани и други
доказателства - свидетелски показания. Свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели са последователни, логични и кореспондиращи с изложеното в
молбата и останалите доказателства по делото. От същите се установява, че
непосредствено след посочения от молителката инцидент, същата е била видимо
разстроена и са й били нанесени травми, отговарящи на описаните в исковата молба
действия, осъществени от ответника спрямо нея.
Съдът намира, че остана недоказан осъществен от ответника спрямо
молителката акт на домашно насилие, изразяващ се във физическа саморазправа на
26.06.2021 г. Твърденията не се подкрепиха от останалия събран по делото
доказателствен материал. В молбата се твърди, че й е бил нанесен тежък побой по
цялото тяло, най-вече в главата, но от показанията на св. К. не се установи, да е имало
видими следи от това насилие. Имало е само синина на коляното, която не се установи
от какво е причинена. Дали е поискала издаването или не на съдебно- медицинско
удостоверение, това е личен избор на всяко лице, а не задължение.
При това положение, съдът намира, че осъществените от нарушителя действия на
28.06.2021 г., изразяващи се във физическо и психическо насилие върху лице, с което е
съжителствал, могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл. 2
ал.1 от ЗЗДН.
Грубото държание на ответника е не само израз на липса на уважение към лице,
с което живее, но накърнява и достойнството й, навлиза в личното й пространство и
представлява опасност за физическото и психическото й състояние. Действията на
ответника надхвърлят границите на житейско допустимото. Обективираното в молбата
и в декларацията поведение е недопустимо от гледна точка на нравствеността и
съвременните виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията не
следва да се разрешават чрез агресивно поведение, водещо до конфликти и проявяващо
се във физическо насилие и то на публично място в присъствието на други хора, което
би уронило честта и достойнството на всяко лице.
С оглед на това съдът счита, че са налице условията за предприемане на мерки за
защита на молителката срещу упражняваното спрямо нея насилие от ответника С. Р.
С..
Съгласно чл. 5 ал. 1 т. 2 от ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена мярка,
изразяваща се в забрана да приближава на разстояние по-малко от 50 метра
жилището, в което живее в момента молителката, находящо се в гр. Сливен, ул.
„Никола Михайловски” № 18, местоработата й на адрес в гр. Сливен, ул. „Ниш” № 5,
на всички адреси, които посещавала във връзка с осъществяването на служебната й
6
дейност, а именно бул. „Братя Миладинови” № 10 и № 4, бул. „Цар Освободител” № 46
и № 33, както и местата за социален отдих и контакти за срок от една година. Да се
задължи същия да се въздържа от извършване на домашно насилие.
На основание чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, съдът следва да наложи глоба на ответника,
която определя в размер на 200 лева.
По правилата на чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да
заплати д.т. в размер на 30 лева.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на молителката
направените разноски по делото в размер на 200 лева заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв.
„Дружба” бл.8 вх.В ап.13 е осъществил на 28.06.2021 г. домашно насилие спрямо
АНТ. М. К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 18, като
му НАЛАГА следните мерки за защита срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА С. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба” бл.8 вх.В
ап.13 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката АНТ. М.
К. с ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” № 18.
ЗАБРАНЯВА на С. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба” бл.8
вх.В ап.13 да доближава на разстояние по-малко от 50 метра жилището, в което живее
молителката АНТ. М. К. с ЕГН ********** - гр. Сливен, ул. „Никола Михайловски” №
18, местоработата й на адрес в гр. Сливен, ул. „Ниш” № 5, на всички адреси, които
посещава във връзка с осъществяването на служебната й дейност, а именно бул. „Братя
Миладинови” № 10 и № 4, бул. „Цар Освободител” № 46 и № 33, както и местата за
социален отдих и контакти за срок от една година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Дружба”
бл.8 вх.В ап.13, че при неизпълнение на заповедта, ще бъде задържан от полицейските
органи, констатирали нарушението и уведомена Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита срещу домашно
насилие, която подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие ОСЪЖДА
7
С. Р. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ ГЛОБА в полза на държавата в размер на
200 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА С. Р. С. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната
власт държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева.
ОСЪЖДА С. Р. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на АНТ. М. К. с ЕГН
********** направените разноски по делото в размер на 200 /двеста/ лева.
Преписи от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РПУ Сливен
за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред СлОС в седмодневен срок, считано от
днес.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8