№ 406
гр. Велико Търново, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно
наказателно дело № 20244110200362 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и
сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г. П. В. с ЕГН **********, подадена, чрез
адв. Н. К. – ВТАК против Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз-53 от
29.02.2024 г. , издадена от В. М. С. на длъжност *** при РУ – Велико
Търново.
В жалбата се заема становище за незаконосъобразност на издадената
заповед. Твърди се ,че обжалваната заповед не съдържа необходимото по закон
съдържание и форма, тъй като не съдържа дата и час на задържането и
основанието за задържането. Твърди се неяснота на описанието на
основанията за задържане на лицето.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К. – ВТАК.
Ответникът В. М. С. на длъжност *** при РУ – Велико Търново в
качеството на полицейски орган по задържането, пледира за
законосъобразност на издадената от него заповед за задържане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз-53 от 29.02.2024 г.е
издадена от В. М. С. на длъжност *** при РУ – Велико Търново за
задържането на Г. П. В. с ЕГН **********. За нея имало данни за
съпричастност към извършено престъпление, а именно, че за времето от
23.02.2024 г. до 29.02.2024 г. е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК, а
именно укрил или е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи –
1
МПС предмет на престъпление, а именно лек автомобил марка Мерцедес с
рег. № *** бял на цвят – противозаконно отнет на 23.02.2024 г. от ***, за които
знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление – за което
се предвижда наказание с лишаване от свобода до 5 години.
При задържане на лицето процесната заповед и е била връчена
лично. Разяснени са и правата. Попълнена е по надлежния ред Декларация за
запознаване с правата. Извършен е личен обиск на лицето с протокол от
29.02.2022 г. Копие от протокола е предаден на лицето.
За времето на задържането В. не е пожелала адвокатска защита нито
от упълномощен от нея защитник, нито от служебен такъв.
Лицето задържано на 29.02.2024 г. в 20.00 часа е освободено в на
01.03.2024 г. в 09,50 ч.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за
процесуално допустима - като подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, разгледана
по същество неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна
мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на
съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване,
регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна
следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР – безспорно установено е от събраните в
хода на делото доказателства, че издателят на заповедта В. М. С. е заемал
длъжност *** при РУ – Велико Търново.
Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР
реквизити.
Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл.
74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са
подробно и пълно разяснени.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на
жалбоподателя за неспазване на законовата форма поради липса на посочване
на дата и час на задържане и липса на достатъчно ясно описание на
основанието за задържането.
Видно е от приложените по делото писмени доказателства е, че
датата и часа на задържането са посочени на заглавната страница на
обжалваната заповед, а именно „29.02.2024 г. …. в 20.00 часа …“.
Основанията за задържането са посочени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. В заповедта са описани в достатъчна степен конкретно наличните
данни за извършено престъпление, а именно, че за времето от 23.02.2024 г. до
2
29.02.2024 г. е извършил престъпление по чл.215, ал.1 от НК, а именно укрил
или е спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи – МПС предмет на
престъпление, а именно лек автомобил марка Мерцедес с рег. № *** бял на
цвят – противозаконно отнет на 23.02.2024 г. от ***, за които знае или
предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление – за което се
предвижда наказание с лишаване от свобода до 5 години. В мотивировката на
заповедта не е необходимо наличието на безспорно и категорично доказване
на твърдяното престъпление, а са достатъчни да са налични само данни за
това, при това събрани по реда на ЗМВР. Достатъчно в този смисъл са
предвидените по ЗМВР способи и документи като докладни записки, данни
събрани от ОИМ и други способи, съдържащи в себе си фактически
твърдения, от които може да се направи и обоснове извод за наличие на данни
за извършено престъпно деяние. Без значение за законосъобразността на
обжалваната заповед са последвалите процесуално следствени действия и
развитието на евентуалното досъдебно производство, ако такова е налице и
процесуалната съдба на задържаното лице. Тези обстоятелства са бъдещи и
неизвестни към момента на издаване на заповедта и не следва да се обсъждат
от съда.
Съдът счита, че ожалваната Заповед за задържане на лице рег. № рег.
№ 1739зз-53 от 29.02.2024 г. , издадена от В. М. С. на длъжност *** при РУ –
Велико Търново е издадена при пълно съответствие с целта на закона и в
съответствие с принципите на Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи – задържането на лицето е станало при пълно спазване на
процесуалните правила, което е гаранция за спазване правото на защита на
задържаното лице. На задържания са предоставени всички предвидени по
закон права и възможност да ги упражнява в зависимост от неговите желания.
Задържаното лице е било освободено преди да изтече 24-часовия срок.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваната Заповед
за задържане на лице рег. № 1739зз-53 от 29.02.2024 г. , издадена от В. М. С.
на длъжност *** при РУ – Велико Търново се явява законосъобразна и
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. П. В. с ЕГН **********, подадена чрез
адв. Н. К. – ВТАК против Заповед за задържане на лице рег. № 1739зз-53 от
29.02.2024 г. , издадена от В. М. С. на длъжност *** при РУ – Велико Търново
като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3
4