Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….07.2020
година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание
на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане в. гр. дело № 233 по описа на съда за 2020
год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго
– Про Енергийни услуги” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 5318/29.11.2019
год., постановено по гр. дело № 8390/2019 год. на РС-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът Народно читалище „Развитие-1869“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, област Габрово, ул. „*****“ № *не дължи на ответника „Енерго
– Про Енергийни услуги” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна сумата
от 678, 66
лева, представляваща стойността на служебно начислено (след корекция)
количество ел. енергия за периода от 01.07.2018 год. до 04.12.2018 год. за обект, находящ се в гр.
Дряново, ул. ул. „*****“ № *, с аб. № 1502049, за
която сума е издадена фактура № **********/25.03.2019 год.
В
жалбата са наведени оплаквания
за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че сумата от 678, 66 лева съставлява стойност на
реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните
месечни отчети поради извършена неправомерна намеса в софтуера на електромера.
При извършена на 04.12.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет регистър (1.8.4) са
установени 3392 кВтч ел. енергия, които са потребени от обекта на ищеца (настоящ
въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и съответно не са
заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от
ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално
потребена и отчетена от електромера на обекта на ищеца ел. енергия от 3392 кВтч,
чието заплащане ищецът дължи на дружеството – доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В с. з.,
чрез процесуален представител въззивникът поддържа жалбата си.
В писмен
отговор насрещната страна Народно читалище „Развитие-1869“ – гр. Дряново, чрез процесуален представител оспорва
жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с
присъждане на сторените разноски.
При
извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи
до неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В
исковата си молба ищецът Народно
читалище „Развитие-1869“ – гр. Дряново излага, че е
потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр.
находящ се в гр. Дряново, ул. ул. „*****“ № *, с аб. № 1502049 по силата
на договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК
*********. Ищецът е уведомен от ответното дружество, че в резултат на
преизчисление на количествата доставена до обекта му ел. енергия дължи
допълнително сумата от 678, 66 лева, за която сума е издадена фактура № **********/25.03.2019 год. Ищецът счита, че не дължи
процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия; не са налице основания за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия; оспорва констатациите в съставения от
проверката на 04.12.2018 год. констативен протокол, доколкото същата е
извършена в отсъствие на представител на ищеца. Навежда също, че незаконосъобразно
е начислено допълнително количество ел. енергия за минал период, която не е
потребявана от обекта.
В съответствие с наведените твърдения
е и отправеното искане – да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 678, 66 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия за
периода от 01.07.2018 год. до 04.12.2018 год. за обект, находящ се в гр.
Дряново, ул. ул. „*****“ № *, с аб. № 1502049, за
която сума е издадена фактура № **********/25.03.2019 год.
В писмен отговор, подаден в срока по
чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца
са в договорни отношения по повод доставката и
продажбата на ел. енергия,
по който дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато
необходимото количество ел. енергия в обект, находящ
се в в гр. Дряново, ул. ул. „*****“ № *, с аб. № 1502049. Твърди,
че на 04.12.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера на обекта
на ищеца, при която са снети показанията му и е констатирано натрупано количество
ел. енергия от 3392 кВтч в регистър 1.8.4., който не е активиран за търговски
отчет. Посоченото количество ел. енергия е било потребено от абоната, но не е
фактурирано и заплатено. Електромерът е демонтиран и изпратен за метрологична
експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта на електромера е
установила осъществена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия от 3392 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана
на дисплея и електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото
количество ел. енергия от 3392 кВтч е остойностено с фактура № **********/25.03.2019 год.
По
изложените съображения счита,
че начислената по партидата на ищеца сума е
дължима, а наведените доводи в исковата молба –
неоснователни.
Настоява за отхвърляне на иска и за
присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
От представен на л. 53-54 от делото на ВнРС констативен протокол № 5600306/041.2.2018 год. е видно, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер /СТИ/ с фабр. номер 1114 1716 6607 0297, монтиран
на обекта на ищеца, при която
са отчетени показанията на СТИ по следните тарифи: 15.8.1 – 10740 кВтч; 15.8.2 – 21317 кВтч; 15.8.3 – 17519 кВтч; 15.8.4 – 3392 кВтч
и 15.8.0 – 52971 кВтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с
пломба с № 483404 и изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е
извършена в присъствието на двама свидетели с посочени три имена и точни
адреси, за единия от които е посочено, че е служител на ищцовото дружество –
счетоводител, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Русе метрологична
експертиза, материализирана в протокол №
245/14.02.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на представения им
за изследване електромер тип МТ174 с фабр. № 1114 1716 6607 0297 е
констатирала, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера;
наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.4 – 3392 кВтч, която не е
визуализирана на дисплея. Според метрологичната експертиза електромерът
съответства на метрологичните характеристики, отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на технически
характеристики.
Съгласно представеното по делото становище за
начисляване на ел. енергия, издадено въз основа на горния протокол от метрологичната проверка, е одобрено начисляването на допълнително количество
ел. енергия от 3392 кВтч за периода 01.07.2018 год. – 04.12.2018
год. За стойността на горното
количество ел. енергия е издадена
фактура № *********/25.03.2019
год. за сумата от 678, 66 лева.
От протокол № 6031427/12.10.2016 год. за монтаж/демонтаж на електромер
(л. 88-89 от делото на РС-Варна) е видно, че на посочената
дата на обекта на ищеца е монтиран електромер тип МТ174 с фабричен номер 1114 1716 6607 0296 (а
не демонтираният на дата 04.12.2018 год. електромер с фабр. 1114 1716 6607 0297,
който е бил представен за изследване и изследван от БИМ, РО Русе. В протокола за монтаж от 12.10.2016 год. не е
отразено какви са били показанията на електромера с фабр. 1114 1716
6607 0296 при неговия монтаж по
отчетни регистри 1.8.4
и 1.8.0. Отразени са само показанията
по регистри 1.8.1,
1.8.2 и 1.8.3 (съответно за нощна тарифа, за дневна тарифа и за върхова тарифа),
които са били нулеви.
Според заключението
на СТЕ, изслушано в първата инстанция, към
датата на извършване на проверката – 04.12.2018
год. електромер тип МТ174, с фабричен номер 1114 1716 6607 0296, е
бил в срок на метрологична годност – преминал е
първоначална метрологична проверка през 2016 год. и метрологичната му годност
изтича през 2020 год. Електромерът е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищеца
ел. енергия по три тарифи (три отчетни регистъра), визуализиращи се на екрана – регистър 1.8.1 (нощна тарифа); регистър 1.8.2 (дневна тарифа) и
регистър 1.8.3 (върхова тарифа). Тарифа (регистър)
1.8.4
не се изписва на дисплея при
редовните месечни отчети, т. е., същата не е активирана за търговски отчет. Наличието
на показания в нея сочи на неправомерно
софтуерно въздействие върху електромера, в резултат на което действително потребеното количество
ел. енергия се разпределя и в неактивиран за търговски отчет отчетен регистър,
а именно – и в регистър 1.8.4.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Сумата, която ответното дружество
претендира да му бъде заплатена от ищeца и
дължимостта на която сума ищецът оспорва
с предявения иск, е в размер на 678, 66 лева и
представлява (съгласно отразеното във фактурата № **********/25.03.2019 год.) стойност на количество
електрическа енергия от 3392 кВтч по констативен протокол за периода 01.07.2018
год. до 04.12.2018 год.
Според твърденията на ответника,
наведени в отговора му на исковата молба, служебното преизчисление на
доставените в периода 01.07.2018 год. до 04.12.2018 год. количества
ел. енергия до обекта на ищеца е
извършено на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ (средството за
търговско измерване), при което е установено точното количество доставена но
неотчетена ел. енергия, съгласно представеното от ответника
становище за начисление на ел. енергия от 06.03.2019 год.
на 57 от делото на РС-Варна. Позовава се на разпоредбата
на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) и твърди, че процесната сума представлява
стойността на действително доставено и потребено от обекта на ищеца количество ел. енергия,
което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и се дължи от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 г.).
Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, са приети от КЕВР и обнародвани в ДВ, бр.
98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год. Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а
нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на
ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е.,
ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при
което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ
доставяната до обекта на ищеца ел.
енергия на дата 04.12.2018 год. ПИКЕЕ
(2013 г.) не са част от действащото
право.
При положение, че към момента на
извършването на проверката на дата 04.12.2018 год. липсват норми, които
да уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия, които правила да
регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, то и липсва нормативно основание за служебно
начисляване на допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките
на потребителите за минал период.
На
следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е
договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват
приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати
цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било
доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена
доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че
купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза е
необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното
количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и
действително дължимото.
Анализът на
доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото количество
ел. енергия от 3392 кВтч е
действително доставено от ответника и потребено от обекта на ищеца по
следните съображения:
По делото не е установено кога е монтиран електромера с фабр. № 1114 1716 6607 0297,
няма данни за състоянието му при монтажа на обекта на ищеца. От анализа на
доказателствата по делото може да се направи извод, че в периода юли 2018 год.
до 04.12.2018 год. потребяваната от обект с аб. № 1502049 ел. енергия е измервана и отчитана от електромер с фабр.
№ 1114 1716 6607 0296 – в тази насока са
представените от ответника доказателства – справката за потребление на ел.
енергия на л. 62-63 от делото на РС-Варна, както и двете фактури на л. 58 – 61 от
делото на РС- Варна – а не от демонтирания при проверката на дата 04.12.2018
год. от служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна електромер с фабр.
№ 1114 1716 6607 0297, който е бил изследван и от БИМ, РО Русе.
При
това положение не може да бъде
обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3)
в електромера с фабр. № 1114
1716 6607 0297 е действително
доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца с аб. № 1502049, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия, доколкото по делото не е
установено при условията на пълно доказване, че в процесния период именно
електромерът с фабр. № 1114 1716 6607 0297 е измервал доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия.
По тези съображения сумата от 678, 66 лева, представляваща стойността на начислено количество ел. енергия от 3392
кВтч за периода от 01.07.2018 год. до 04.12.2018 год. за обект, находящ се в гр.
Дряново, ул. ул. „*****“ № *, с аб. № 1502049, за
която сума е издадена фактура № **********/25.03.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски в размер на 300
лева за заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Възражението
на дружеството – въззивник за прекомерност на заплатеното от въззиваемия
адвокатско възнаграждение от 300
лева е неоснователно, доколкото заплатеното от самия въззивник адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция (360 лева)
надвишава заплатеното от въззиваемия.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
5318/29.11.2019 год., постановено по гр. дело № 8390/2019 год. на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г да
заплати на Народно читалище „Развитие-1869“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Дряново, област Габрово, ул. „*****“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението
не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.