Р Е Ш
Е Н И Е №8
Гр. Трън, 07.05.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-Трън, гражданско отделение, в
публичното съдебно заседание, проведено на девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЪР С.ОВ
при участието на секретаря Ренета Милтенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 150/2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с
адрес гр. П., ***, Булстат: BG ***,
представлявано от Я.П.К.– Изпълнителен директор, чрез юристконсулт Е.М. искове срещу
С.Й.С., с ЕГН ********** *** и настоящ адрес:*** да бъде признато за
установено, че ответницата С.Й.С. ЕГН ********** *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.”
АД с адрес гр. П., ***, ЕИК *** сумата от 1506,69 лв. /хиляда петстотин
и шест лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща стойност за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 1349,82лв. /хиляда триста четиридесет и
девет лева и осемдесет и две стотинки/
лева, за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 156,87 лв./ сто
петдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/ лева за периода от 10.07.2018г. до 09.03.2020г; както и законната лихва върху главницата от 1349,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.06.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, за
които суми по ч. гр. дело № 97/2020г. по описа на Районен съд –Трън е издадена
Заповед № 200 от 30.07.2020г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в
качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово
разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът, като потребител, не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи
условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на сума в размер на 156,87 лв. за периода от 10.07.2018
г. до 09.03.2020г. С тези
съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира
за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане
№290 от 13.10.2020 г. съдът, след като е приел, че исковата молба
отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените
с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата,
заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответника, указвайки
му възможността в едномесечен срок от получаването им да подаде писмен отговор,
неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от
неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната
страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на
ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно
с преписи от исковата молба и останалите книжа са получени от ответника С.С. на 27.10.2020 г. /видно от
разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща получаването им /, като в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
процесуалният и представител адв.З.С. от ПАК е депозирал писмен отговор. В него
процесуалният представител на ответника оспорва качеството на С.Й.С. като потребител на топлинна енергия, както и наличието на облигационно
отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди се, че няма доказателства
ответницата да е собственик, или ползвател
на жилището, за което са начислени посочените в исковата молба суми, а
именно: апартамент, находящ се в град П., ***. Поради това и за процесния период ответницата не е имала облигационни отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на
топлинна енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че
облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при общоизвестни
общи условия. Иска се съда да отхвърли предявените
искове за главници и лихви изцяло, като неоснователни и недоказани.
Както и да им бъде дадена възможност да
ангажират и допълнителни доказателства с оглед становището на ищеца по
отговора на исковата молба и указанията в доклада на съда.
В съдебното заседание ищцовото дружество,
чрез пълномощника си, поддържа исковата молба.
Ответницата С.Й.С., редовно призована, не се
явява, вместо нея в качеството на процесуален представител се явява адв.З.С. от
ПАК.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По допустимостта:
Предявени са положителни установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични
вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Съдът, като съобрази, че препис от заповедта
за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5,
вр. ал. 1 ГПК, а
установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По същество:
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация - П.“
АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 10.06.2020 г.
до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК против ответницата С.Й.С.
за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ***, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 97/2020 г. по описа на ТРС, по което в полза на заявителя
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 200/30.07.2020 г.
против длъжника и настоящ ответник, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
постъпило възражение.
По делото са представени и приети
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както
и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите
на дружеството на адрес: гр. П., *** е
открита партида на името на С.Й.С.,
с абонатен номер ***.
По делото е представено и писмо от
Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“, с което уведомяват съда, че
недвижим имот, находящ се в гр.П., ***е предеклариран служебно с данъчна
декларация по чл.14 от ЗМДТ с ВХ.№ **********/19.08.2020г. на С.Й.С. -
наследник на починали съсобственици Н. Й. А.и С. Й. С.. По отношение на
последния с разпореждане по № 199/30.07.2020г. по ч.гр.д.№97 заповедния съд е
прекратил производството, тъй като е намерил доказателства, че С. С. е починал
на 09.05.2020г. в гр.Кюстендил, за което е съставен акт за смърт №
0294/11.05.2020г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депизирано в съда на 10.06.2020г. т.е след смъртта му. Ответното дружество
представи и съдът прие като доказателство по делото и писмо от П. Инвест ЕООД П.,
с което уведомяват, че в архива на дръжеството не се намира договор за
покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.П., ***, на името на Й.С. А.и/или
Н. Й. А.. От представените по делото писмени доказателства съдът намира, че
дружеството – ищец успя в условията на пълно главно доказване да докаже, че
съществува облигационна връзка.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Искът за установяване на вземането е
подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е частично
основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответницата С.С. е ползвала
през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е
разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните
суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането
и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като
установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и
пълно. За да се приеме, че ответницата дължи сумите, търсени от нея като
стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на
вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ,
бр. 107/09.12.2003 г.) клиент
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване на топлоснабдявания имот.
Съдът намира за безспорен факта, че
ответницата, като наследник на Н. Й. А.и С. Й. С., притежава качеството „клиент“
на топлинна енергия. Това е така, тъй като между страните не съществува спор, а
се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че процесният
топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ***,
е придобит от
Й.С. А.и Н. Й. А.по време на брака му в режим на
съпружеска имуществена общност, като след неговата смърт през 2015 г.
ответницата С.Й.С. е придобила правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от
имота, от което следва, че същата притежава качеството „клиент“ на топлинна
енергия за процесния имот по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение
на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. редът
и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение.
По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът
приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.
Начинът на разгласяване на Общите условия
не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответницата не
твърди да е упражнила правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на
„Топлофикация - П.” АД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в
настоящия случай между страните съществува облигационно правоотношение, чието
съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за
да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да докаже и размера на
претендираните задължения от ответницата.
Страните не спорят, че за исковия
период от време топлофикационното дружество е доставяло в имота на ответницата
топлинна енергия в количеството, посочено в исковата молба, вследствие на което
за ответницата е възникнало задължение да заплати ½ част от сумата от 1506,69 лева за ползваната топлинна енергия, което
последната не е сторила. Не се спори, и че вследствие неизпълнението на така
посоченото задължение от страна на ответницата, същата е изпаднала в забава,
поради което дължи и обезщетение за забава в размер на половината от 156,87 лв.
за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020г.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и двете стани, в частност за тези, направени в
хода на ч. гр. дело 97/2020г. по описа на Районен съд – Трън – арг. т. 12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.
В полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ГПК следва
да бъде присъдена част от сумата от 610,13 лв. /шестстотин и десет лева и
тринадесет стотинки/ лв., съразмерно с уважената част от иска, съответно за
направените разразноски по делото, както следва: 30.13 лв. – платена държавна
такса за заповедното производство и сумата от 75лв. – платена държавна за исковото
производство, дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер общо на 150 лева
по водене на заповедното и исковото производства, както и платените суми от 355лв.
за извършване на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Респективно на ответницата следва да бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска, като същата доказа разноски в размер на 300 лева -
платен адвокатски хонорар.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***, ЕИК ***, чрез процесуалният си
представител ю.к. Е.М. срещу С.Й.С. ЕГН ********** *** обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1-во ЗЗД,
вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ
и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че С.Й.С. ЕГН ********** *** дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ- П.” АД с адрес гр. П., ***,
ЕИК *** сумата от 753,34 лв. /седемстотин петдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/ лева, представляваща стойност за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 674,91 лв.
/шестотин седемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки / лева, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително; законна
лихва за забава на месечните плащания в размер на 78,43 лв./ седемдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки/ лева за периода от 10.07.2018г. до 09.03.2020г; както и законната лихва върху главницата от 674,91 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното
изплащане на сумата, за
които суми по ч. гр. дело № 97/2020г. по описа на Районен съд –Трън е издадена
Заповед № 200 от 30.07.2020г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата над 753,34 лв. /седемстотин петдесет и три лева и тридесет
и четири стотинки/ лева до
пълния размер на иска от 1506,69 лв. /хиляда петстотин и шест лева и тридесет и четири стотинки/ лева.
ОСЪЖДА С.Й.С. ЕГН ********** *** , на
основание чл. 78, ал. 1
и ал. 8 ГПК,
да заплати на "Топлофикация – П." АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. П., *** сумата от 305,06 лв. представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 97/2020г. и по настоящото исково
производство №150/2020г. по описа на Районен съд – П..
ОСЪЖДА "Топлофикация – П." АД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на С.Й.С. ЕГН ********** ***0 лв.
представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 97/2020г. и
по настоящото исково производство №150/2020г. по описа на Районен съд – П..
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: