№ 1203
гр. Пазарджик , 25.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
Сложи за разглеждане докладваното от Камен Гатев Наказателно дело
частен характер № 20215220200667 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Тъжителят Г.И. редовно уведомен се явява лично и с адв. С. надлежно
упълномощен от преди.
Подсъдимият В.М. се явява лично и с адв. К. надлежно упълномощен от
преди.
Свидетелката П.И. се явява лично.
Свидетелката С.М. се явява лично.
Свидетелят АЛ. М. се явява се лично.
Свидетелят С. Д. редовно призовани не се явява.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ докладва постъпил е диск от „РЦ 112 Кърджали“.
1
СТРАНИТЕ СЕ ПРИКАНИХА КЪМ СПОГОДБА
ТАКАВА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
А.В. М. - роден на 14.03.1992 г., живущ в гр. Пазарджик, българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, работещ.
П. Г. ИВ. – родена на 17.04.1997 г. в Пазарджик, живуща в същия град,
неомъжена, неосъждана, дъщеря съм на тъжителя.
СТ. К. М. – родена на16.11.1975 г. в гр. Пазарджик, живуща в същия
град, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, съпруга на
подсъдимия съм.
Всички свидетели предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината и напуснаха съдебната зала.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВАТ се основанията за образуване на съдебното производство,
а именно същото е образувано по тъжба на Г. ЯНК. ИВ. срещу подсъдимия В.
Ат. М. за престъпление по чл. 130, ал.1 от НК и по чл. 130, ал.2 от НК.
ДАВА възможност на частния тъжител и граждански ищец да изложи
допълнителни обстоятелства във връзка с обвинението и гражданския иск.
АДВ. С. - Извън посоченото в тъжбата няма да излагаме други
обстоятелства.
АДВ. К. -Нямам бележки по доклада. На по- късен момент ще даде
обяснения подзащитният ми.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ АЛ. М. – Отзовахме
2
се по сигнал за възникнал скандал с колегата Д.. При пристигане на място
установихме двамата господа - тъжителят и подсъдимият, които лежаха на
земята един върху друг. Разпоредихме им устно да прекратят действията си,
преустановиха се действията, попитахме какъв е проблема, разговарях и с
двете страни и от разговора аз разбрах, че имат дългогодишни спорове по
между си. Конкретно този скандал беше възникнал за парко място, имаше
проблем с паркирането на един от автомобилите. Подсъдимият е пожелал да
си паркира автомобила, но тъй като тъжителят пред неговият гараж е
паркирал своя автомобил и по този начин той не мое да извърши маневра, за
да паркира своя автомобил. Когато отидохме на място, кой е бил отгоре, кой
от долу, не мога да си спомня, но и двамата бяха вкопчени на земята.
Тъжителят имаше белезник на едната ръка. По двамата господа имаше
зачервявания и бяха с раздърпани дрехи. Дадоха обесения и двете страни, че
спорът е възникнал за паркиране.
След съгласие на страните свидетелят М. беше освободен от съдебната
зала.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА С.М. – Случаят е
28.04.2021 г. – дата, която няма да забравя доста време, защото за мен беше
голям шок. Вечерта към 19.30 часа на 28-ви моят съпруг се прибираше с
малкият ми сина в къщи с колата. Аз бях на терасата, когато видях нашият
комшия г-н И. да си вкарва ремарке - слабо казано ремарке, беше някаква
дълга платформа дърпайки я в двора. Изгледа на нашата тераса е към общия
двор на двете семейства. Паркира си ремаркета и виждам как моят съпруг -
ние имаме две коли едната кола, която е по- малка, и една голяма, като
същият ден голямата кола, която трудно се маневрира беше на ремонт. Моят
съпруг вкара първо малката кола в гаража в двора. И двете семейства имаме
гаражи и навеси. След като вкара малката кола в двора, а голямата беше отвън
пред съседите още повече бяха я докарали майсторите. Той отиде да вкара
голямата кола вътре под навеса, но вкарвайки тази дълга платформа в нашия
двор положението, в което беше поставена не позволяваше нормално вземане
на завой, за да се вкара другата кола, тъй като е по- дълга и не успя. Карайки
назад колата аз виждам през прозореца, че той вкарва колата, но това ремарке
не позволяваше да се даде маневрата малко по назад. Чувам как г-н И. как
казва на съпруга ми „давай, давай“, но аз отгоре виждам, какво е
3
разстоянието между ремаркето и колата и казах да спре на съпруга ми. Той
спря колата- разстоянието е 3-4 метра, спря съпруга ми, изгаси колата, слезна
и аз понеже помолих, казах „Ж., дай да преместим малко по към стената тази
платформа, за да можем да си вкараме колата под навеса“. Помолих го след
което г-н И. отказа, че много тежки това ремарке 500 кг и не може да го
премести. Аз му казах „ще ти помогнем да го преместим“, нищо лошо винаги
сме подхождали с нормални взаимоотношения. След което той каза, че няма
какво да се разправя с нас и не пожела да го направи, тъй като било много
тежко. Аз слезнах долу, защото видях, че няма разбирателство и реших и аз
да слезна долу. Слезнах долу и отново го помолих да преместим ремаркето
казах „ще ти помогна, за да паркираме вътре“. Той не пожела да се занимава
по този въпрос, омръзнало му е да се разправя с нас. Започна да коментира,
видяхме че няма как да постигнем разбирателство и го попитахме „проблем
ли ще е да оставим колата, така както е“ при условие, че тя не пречеше да
изкара неговата кола. Той каза „добре, няма проблем“ и в един момент
изведнъж не знам как се случи каза той „ама къде ще оставяте тук колата на
средата“ - хем така, хем така. Той започна да се държи ненормално. Ние
видяхме, че няма да се разберем и за да не стават повече кавги със съпруга ми
решихме да се качим нагоре в апартамента, за да няма повече дразги. Аз бях
пред колата, съпругът ми отдясно, г-н И. ми беше отляво на разстояние една
крачка от къщата. Съпругът ми каза „хайде да се качваме нагоре“ и с
тръгването нагоре това което видях аз, защото бях в позиция между двамата,
съпругът ми си вдигана ръцете и видях ръката на г-н И. да се насочва към
съпруга ми, хваща го за дрехата, дърпа го и го удря с дясната ръка в носа - в
лицето. С лявата го хвана за дрехите, а с дясната го удари. След което съпруга
ми му отвърна и той, като го удари и той му отвърна с удар с ръката. Не мога
да кажа с коя ръка, не мога да кажа къде го удари. Удари го само веднъж,
само му отвърна и като му отвърна той, г-н И. се спъна и падна на земята,
веднага след което стана и започна той да му нанася удари. Аз писках, виках
бях изпаднала в шок. След това г-н И. нанесе нови удари на моя съпруг с
ръцете, с двете ръце, удряше го в гърлото, в гушата. Ударът който беше в
гушата си го спомням, защото вечерта той не можеше да преглъща, беше
целият подут, не можеше вода да пие. Аз се бях много изплашила, беше
одраскан по тялото. Впоследствие понеже моят съпруг беше с дебело яке, г-н
И. нахлузи якето на моя съпруг върху главата на моя съпруг и той нямаше
4
възможност да се защити, да се предпази. След което с ритници с крака и
ръцете той го удряше по тялото, просто бой страшен. Аз бях край тях, опитах
се да сваля якето на съпруга ми, за да му помогна да го освободя. Аз се
изплаших много, опитвах се нещо да помогна. Той се освободи по някакъв
начин от якето и след което двамата залитнаха и паднаха. С падането на
земята и с моя помощ, след което съпруга ми падайки на земята успя да го
задържи притискайки го на земята, но г-н И. беше прекалено агресивен и
прекалено озлобен. Изплаших се за себе си и за съпруга ми. Аз се помъчих да
го натисна макар за краката по някакъв начин, защото той риташе, блъскаше
и удряше и го молих да спре. Аз го молих казах му „недей, престани, трябва
да се разберем“, но нямаше ефект. След което от моите писъци
междувременно г-н И. псуваше и обаждаше, едва ли не ни заплашваше, че ще
ни приключи и аз много се изплаших. Погледа му беше кръвясал от агресия.
След моите викове и писъци нашите деца бяха горе в апартамента - едно дете
слезна долу, после другото дете слезна. Имаме две деца - малкото е на 13 г.,
голямото е на 15 г.- момчета. След тези звукове на псувни и моите викове,
децата слезнаха. Аз като видях децата, въпреки всичко от страна на г-н И. с
тази агресия продължаваше с действията си спрямо мен и съпруга ми, не
спираше, продължаваше и моят съпруг виждайки, че ние сме там и сме
застрашени, а той продължаваше с действия спрямо мен и съпруга ми.
Вечерта ръката ми беше цялата синя и надута, в резултат на ританията бяха
тези синини. Първо малкото дете слезна, после голямото. Съпругът ми беше
изнемогнат, физически г-н И. е по- висок и съпруга ми помоли малкото дете
да се качи горе да свали една чанта. Аз казах на голямото дете „Наско вземи
телефона и се обади на полицията“. Голямото дете свали телефона и се обади
на полицията. Малкото дете свали чантата на съпруга ми, от която извади
едни белезници и му сложи белезник само на лявата ръка. Белезниците
нямаше как да ги извади моят съпруг от чантата, и затова ги извади детето от
чантата, подаде ги на баща му и той му ги сложи на г-н И. - само на лявата
ръка, от което нямаше никакъв ефект, но ние бяхме безсилни, докато дойде
полицията. Полицията дойде до 5-6 минути, входната врата беше отворена,
дойде полицията, завари ни долу на земята тримата, защото и аз бях клекнала
там. Господин И. се успокои след като дойде полицията, ние също че имаме
някаква подкрепа. Станахме, съпруга ми беше с посинена уста и пресъхнали
устни, реших да му дам вода, той не успя да пие дори. Господин И. стана и
5
със ставането моят мъж каза на малкия син да му даде ключовете на
белезниците. Донесе му ги, моят съпруг отключи белезника пред полицаите,
свали го и това беше. Направи ми впечатление моят съпруг не можеше да пие
вода, а г-н И. запали цигара - сигурно не е бил много притеснен, това е мое
мнение. Шока беше голям за мен и за децата ми. На телефон 112 сме
посочвали телефони номера на който да се обажда синът ми. В паниката съм
казала първо на сина ми да звънни на телефон 911 и след което съм се
поправила и съм казала да звънне на телефон 112.Тези движения на децата ни
са записани на камера. Ние имаме камера пред входната врата на
апартамента, която не показва случката на действието, но показва кой влиза и
кой излиза. Съпругът ми отвръщаше при ударите на които му нанасяше г-н
И.. Не съм ги броила, но ударите които му нанесе г-н И. в тялото бяха
ужасни. Не мога да кажа колко удари му нанесе моят съпруг на него, но поне
два пъти нанесе удари на г- н И.. Ходих на другия ден на лекар имам и С М У,
И за мен и за съпруга ми имаме С М У.
В МОМЕНТА се явява свидетелят С. Д..
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
С.Р. Д. - 25 г, българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
работя в РУ, живущ в Пазарджик.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ С. Д. – Получихме
сигнал за скандал. Отидохме на място с колегата М. и видяхме тъжителят
лежеше на земята и на едната ръка имаше белезник. Подсъдимият не мога да
си спомням къде беше в цялата тази ситуация. Не съм свалял аз белезниците,
подсъдимият ги свали, ние му казахме на подсъдимия да му ги свали, бяха на
едната ръка белезниците. Тъжителят имаше леко зачервяване по врата.
Другият /сочи подсъдимият/ не мога да си спомня точно. Написахме протокол
за предупреждение, колегата разговаря и с двамата и съставихме протокол за
предупреждение.
След съгласие на страните свидетелят Доспапски беше освободен от
съдебната зала.
6
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА П.И. - На
следващия ден след инцидента се видях с баща ми и не беше добре. Оплака
ми се, че има травми на рамото, на ръката, имаше рана на устата. Аз го
разпитах какво се е случило и той ми обясни, че с въпросния ни съсед са
имали конфронтация.
АДВ. К. – Не може да се записва свидетелката да възпроизвежда, какво
е обяснил тъжителят, защото по закон тъжителят не може да бъде разпитван
като свидетел, а на още по- голямо основание могат негови твърдения да
бъдат възпроизвеждани чрез показания на свидетел. Това е недопустимо
процесуално.
СВИДЕТЕЛКАТА П.И. - Баща ми сподели, че са се карали, че има
болки и това което аз видях по него малко ме шокира, защото не очаквах
агресия от страна на съседа. Обясни ми, че е стоял на двора и той го е
нападнал, което за мен беше много странно, защото аз познавам баща си.
Имаше охлузвания баща ми по тялото най- вече в лявата страна, устната му
беше цепната и имаше рана. Мина доста време докато му минат тези
наранявания. Той има проблеми с невралгията понеже страда от множествена
склероза и може да го засегне доста сериозно. Пие лекарства за това и се
наложи да ги увеличи с една доза понеже има някакъв проблем след
инцидента - това той самият ми го сподели.
По доказателствата, съдът
О П Р Е Д ЕЛ И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал С МУ №
98/2021г. , справка за съдимост на подсъдимия, писмо от „РЦ 112 –
Кърджали“ ведно с компакт диск съдържащ два броя аудио записи и един
брой снимка на приети повиквания от съответния номер.
АДВ. К. – Представям и моля да приемете две СМУ №100 и №101 за
причинени телесни увреждания на подзащитния ми и на неговата съпруга.
АДВ. С. – Да се приемат.
СЪДЪТ счита представените документи за относими, поради което
7
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА два броя СМУ № 100 и № 101 от 2021 г.
на д-р Пеев.
АДВ. С. – Нямам други искания, да се приключи ДЕЛОТО.
АДВ. К. – Подзащитният ми желае да даде обяснения.
ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ ОБЯСНЕНИЯТА НА
ПОДСЪДИМИЯ В.М. – Да 28-чи се прибирах с малкия син, вкарах „Ф.Г.“ в
гаража, а отвън ми беше другата кола „М.“. При излизане от двора да вкарам
мицубишето, виждам съседа, че влиза и ме попита „ще вкарваш ли
мицубишето“. Казах му да ме изчака една минута ще го завъртя, че ми е по-
добре на задна да го вкарам. В този момент не можах да си намеря ключа за
мицубишето и се върнах до гаража, преди да отключа вратата на гаража си
бръкнах в джоба и намерих ключа, взех го и се върнах. В този момент
виждам, че г-н И. вкарва една голяма платформа - тип ремарке, но е доста
голяма. Отделно в двора имаше паркирани още 3 или 4 ремаркета, които са
негови. Казах му „Ж., изчакай ме да завъртя колата“, има проблеми когато
едната кола е на ремонт ползвам другата. Излезнах отвън, запалих колата,
обърнах и се връщам за минута и половина и при паркирането назад в двора
той беше зад мен и ми казва „давай, давай имаш метър и половина“. В този
момент съпругата ми казва, че нямам място. Аз слезнах и му казах „виждаш,
че е малко мястото, ще ударя колата“. Попитах го дали така ще пречи, ако я
оставя, той каза не. Съпругата ми му каза „Ж., дай да преместим ремаркето
да ти помогнем“, И. каза, че ремаркето е много тежко и не може. В този
момент съпругата ми след около 30 секунда слезна долу и му предложи втори
път да го преместят двамата настрани, за да взема надясно завоя. Същият
отказа каза „много е тежко, аз не мога да го преместя, та ти ще го
преместиш“. Тя му каза „ще го преместим двамата, ще ти помогна“ и
отговора беше отрицателен. Това ремарке е вкарано на ръка. И. започна
разговора от сорта „писна ми от вас, всеки път едно и също“ и аргресираше
по някакъв начин, но нямаше за какво. Съпругата ми стоеше пред автомобила,
аз от дясната страна, И. от лявата страна на моя автомобил. След като
разговаряха минута, минута и половина със съпругата ми аз казах на
съпругата ми да се качваме нагоре. Тръгваме с нея и го гледам как ми замахва
8
с ръката. Аз си вдигнах ръцете, първият път не можа да ме удари, удари ме
втори път - цепена ми носа, аз го ударих един път, падна на земята, изправи
се, удари ме втори път по гушата. Аз го ударих пак, падна и понеже беше на
земята му казах „моля ти се бе човек седи си на земята“. През това време
съпругата ми беше доста разстроена, И. се изправи, якето ми е с ципове
отстрани, завъртя го сложи ми го на главата и започна да ме удря по главата,
по тялото, удряше с крака. Аз успях да му хванах краката, паднахме на земята
двамата, беше легнал на лявата страна, аз съм отгоре и с моята лява ръка съм
хванал неговата лява ръка, а дясната ръка му я прибрах под моята мишница.
Той започна да рита с крака и аз казах на съпругата ми да седне върху краката
му и да го държи за краката за глезена. Порез това време слезнаха децата, вън
беше започнало да ръми, беше студено и в паниката съпругата каза на
големия да се обади на полицията. Детето не беше взело телефона, върна се
да вземе телефона и И. не спираше с обиди и псувни - щял да ни „приключи“.
Казах на малкия син да ми донесеше чантата с белезниците. Детето ми я
донесе, отворих първият джоб, имам служебни белезници, служител съм на
Агенция „Митници“ имам и оръжие и ловна пушка, които са съхранявани и
използвани по надлежния ред. След като детето изкара от втория джоб на
чантата белезниците трудно, но му ги сложих на лявата ръка, исках и на
дясната, но не успях, защото И. беше изключително агресивен. Едната ръка я
закопчах и я прекарах под главата, за да мога да го държа и по някакъв начин
да го усмиря. Съпругата ми в шока вместо да каже на детето да звънни на
телефон 112, каза на детето първо да звънни на телефон 911, след това се
обади на 112. Когато големия син беше отвън и гледаше кога идва полицията,
Иван изведнъж се успокои. При идването на полицаите се изправихме
двамата казах на малкия да ми донесе ключовете и аз лично му свалих
белезниците, а не както пише в тъжбата, че полицаите са му ги свалили.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/ - Нямаме други искания. Да се приключи
делото.
СЪДЪТ счете, делото за изяснено от фактическа страна затова
О П Р Е Д Е Л И:
9
ПРИКЮЛЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. С. – Моля да признаете подсъдимият за виновен в извършена на
обвинение по чл.130, ал.1 от НК и чл.130, ал.2 от НК спрямо доверителя ми.
Установи се по категоричен и безспорен начин, че на 28.04.2021 г. е
възникнал спор между двамата, след което подсъдимият е нанесъл
съответните телесни увреждания на доверителят ми подробно описани в
СМУ№ 98/2021 г. Тази фактическа обстановка се установява по категоричен
начин, както от разпита на свидетелите, така и от СМУ което цитирах преди
малко. Двамата полицаи, които са били на мястото на инцидента са
установили, че доверителят ми лежи на земята, върху него е подсъдимия, като
на едната ръка му е бил поставил белезници, което и той не оспорва. Следва
да не бъдат кредитират показанията на св. М.. Категорично считам, че не
следва да бъдат кредитирани, тя е пряко заинтересована от изхода на делото,
като негова съпруга, но и поради противоречията които възникнаха между
показанията на свидетелката и обясненията на подсъдимия. Именно това, кой
е донесъл белезниците, кой е сложил белезниците, което е показателно, как е
възникнал инцидента и какви са нанесените телесни увреждания.
Свидетелката М. сочи, че едва ли не обект на агресия е бил подсъдимият с
оглед на това, че бил нанесъл само един и после други два удара, а основните
били нанесени от моя доверител, което видно от представените СМУ не
кореспондират на съдържанието в тях. Моля да не кредитирате показанията
на св. М. по тези причини. Моля да кредитирате показанията на св. П.И. с
оглед на тяхната обективност, а именно, че на следващия ден след като е
видяла баща си е забелязала множеството охлузвания, зачервявания, които са
станали сини, разцепването на горната устна и всички телесни увреждания
описани в С М У. При това положение считам, че обвинението се доказа по
безспорен и категоричен начин и моля да осъдите подсъдимия и му наложите
съответното наказание съобразявайки негативните и позитивните събрани
доказателства в тази посока и да уважите изцяло приетия граждански иск,
който считам че беше доказан от показанията на св. П.И., както и да ни
присъдите сторените разноски. В настоящи процес с оглед депозираните два
броя СМ У, колегата ще пледира най- малко за реторсия, но считам че
приложението на този институт в настоящия казус най -малкото ще бъде
10
неуместно с оглед на това, че действително и в двете СМ У е посочено, че е
налице увреждане по чл.130, ал. 1 и ал. 2 от НК, но поглеждайки другото
СМУ на моя доверител, Вие ще видите какви са множеството увреждания,
които са нанесени и явно в конкретния инцидент именно подсъдимия е
нанесъл тези телесни увреждания, и именно той е бил по агресивния като е
нанесъл съответните телесни увреждания. Нормално в отбранителната
позиция, която е заел, тъй като съпругата му М. е на краката, той е на гърба
му да се опитва да се освободи. Да, нанесъл е и той телесни увреждания, но те
са несъразмерни с тези нанесени на подзащитиня ми и пак повтарям те са
израз на една защитна позиция, която той заемал. Моля да постановите
осъдителна присъда. В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
АДВ. К. – Считам, че е необходимо достатъчно голяма юридическа
смелост при събраните доказателства да се иска осъждането на моя
подзащитен и да се уважава гражданския иск. Ще започна отзад напред на
съжденията на колега. Каква реторсия, какви 5 лева, я да прочетем
разпоредбата на чл.130, ал.3 от НК, кога се прилага реторсията, и да
съпоставим с действията на тъжителя. Тъжителят е господар на процеса, той
определя рамките на доказване с фактическите обстоятелства изложени в
тъжбата. Вие да чухте в предишното съдебно заседание или днес, да чухте
едно доказателство в подкрепа на твърденията на тъжбата. С какво
показанията на св. П.И. доказва фактическата абстановка, как се е развила
предходния ден. Моят подзащитен се е намирал в ситуацията на класическа
неизбежна отбрана, гарнирана и с разпоредбата на чл.12а относно т. нар.
граждански арест. Кой е нападателя, кой е активната страна в целият
инцидент – тъжителят. Той първи нанася удар на моя подзащитен, моят
подзащитен с оглед на неговата самоотбрана също му нанася удар. Ако
нещата бяха приключили до тук, тогава колегата може би има хипотетичното
право за реторсия, но нещата не приключват до тук. Тъжителят инициира
последваща агресия, нанася нови удари при които и моят подзащитен му
нанася още един удар при позицията на самоотбрана. Тъжителят загърбва с
якето моят подзащитен върху главата, като по този начин го лишава от
възможността, както от ориентация, така и да се защитава и в тази ситуация
му нанася множество удари, за да бъде усмирен. Епизодично се намесва
съпругата на моят подзащитен, за да му седне върху краката, за да могат да го
11
усмирят. Те са тези които иницииран съобщение до телефон 112. В тази
помощ на моя подзащитен да усмири дори и с не до там ефективната помощ
на съпругата, той казва да донесе на сина му белезниците за да може да му ги
постави и да го усмири и той обясни причините – постоянната агресия от
страна на тъжителя, не вербалната агресия, а физическата агресия, за да може
след това усмиряване до пристигането на органите на МВР. Установява се, че
и на моя подзащитен са нанесени удари, както и на неговата съпруга от
приложените медицински доказателства. Едно обстоятелство не беше
оспорено от доказателствата представени от тъжителят. Моля да не
възприемете съображенията на колегата, че имало съществени противоречия
в показанията на свидетелката като съпруга на моя подзащитен и обясненията
на моя подзащитен, защото не установи точно кой е изнесъл белезниците, и
на кой е било казано - това не е същественото относно изпълнителните
деяния и на двамата. Един типичен за съжаление битов скандал, когато няма
разбирателство между съседи. Ако бях резервиран в известна степен за
разлика от отсрещната страна, които категорично бяха против споразумение и
т. н. то това беше с оглед на доказателствата. Не може хем да бъдем бити, хем
и да кажем извинявайте ще ви и платим. В случая аз ще Ви моля Вие да
приложите разпоредбата на чл.12, ал 1 и на чл. 12А, ал.1 от НК. Налице е
непосредствено противоправно нападение от страна на тъжителя на което
моят подзащитен е отвърнал действия на самозащита, като тези действия за
самозащита съгласно НК не са обществено опасни, защото той с тях цели да
запази своя телесен интегритет. При всички тези молби Ж. да престане, да
спре, той е бил вече възседнал, вълната на агресията, затова единственият
начин да бъде възпрян е действията на моя подзащитен да му постави
белезници. Тези дни темата за гражданския арест много се дискутира в
медиите, ето един класически пример, когато може да се приложи, но преди
да се приложи нормата за гражданския арест е налице нормата на неизбежна
отбрана и нямаме превишаване на пределите на неизбежната отбрана. С оглед
сравняване на естеството на уврежданията на тъжителя с тези на подсъдимия,
уврежданията на тъжителя са се получили при падането на земята по време на
борбата, борба инициирана от него, по време на борбата в която моят
подзащитен се е защитавал. С оглед на всичко казано до тук и преди всичко
на събраните доказателства и още по- преди всичко на липсата на каквито й
да било доказателства от страна на частното обвинение за виновността на моя
12
подзакитен, моля да постановите оправдателна присъда, както и да ни
присъдите разноските направени от моят доверител по настоящето дело.
РЕПЛИКА НА АДВ. С. - Не е налице и не е доказано, че е налице
постоянна агресия, тъй като за да има такава агресия от обективна страна в
конкретния случай не може да става и дума най- малкото, поради това че
довериетлят ми е бил на земята, нещо което подробно даде в обясненията си
подсъдимия. Внимателно поглеждайки СМУ ще видите, че тези телесни
увреждания описани в него, няма как да бъдат нанесени само при притискане
и при някаква борба, която е възникнала вследствие на падането на земята на
подзащитният ми. Дори да приемете, че е налице неизбежна отбрана, то тук е
налице превишаване на такава неизбежна отбрана, не би могла да има такава
неизбежна отбрана с оглед на телесните увреждания и с конкретните
обстоятелства – притискането с помощта на съпругата и т. н . Досежно
гражданският арест считам, че това няма място в настоящия процес.
ДУПЛИКА НА АДВ. К. – Взрете се в СМУ на тъжителя, къде се
намират уврежданията - рамената става, 4 кръвонасядания с размерите и т. н.
-това е когато двамата са паднали при борбата да бъде усмирен тъжителят от
моя подзащитен. Другото увреждане по лявата китка - това са инициирани
при самата борба. Да си припомним ал. 2 за цитираната разпоредба за
превишаване пределите на неизбежната отбраната – цитира. С какво и
опасността и интензивността на защитата надвишават нападението, по
никакъв начин. Нещо повече вие знаете практиката на ВС, която гласи, че
средствата за защита могат да бъдат и по интензивни и уврежданията на
нападателя могат да бъдат по интензивни, ако това не е могло да бъде
постигнато по друг начин при самозащитата, но тук уврежданията са едни и
същи. Поради което считам, че не е доказано по безспорен и несъмнен начин
така както изисква разпоредбата на чл.303 и 304 от НПК за доказване на
обвинението.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ М. – Поддържам
казаното от адвоката си.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ М. – Искам оправдателна
присъда.
13
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание за произнасяне на присъдата,
след което я обяви на страните и разясни реда и сроковете за нейното
обжалване.
Протоколът, написан в съдебно заседание, което приключи в 12:25
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14