№ 111
гр. София , 27.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
в присъствието на прокурора Росица Георгиева Слабакова (СГП-София)
Апелативна прокуратура - София
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201000601063 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на Глава Двадесет и първа от НПК.
С присъда № 1 от 10.02.2020 г. постановена по НОХД № 578/2018 г. Окръжен съд
Кюстендил е признал подсъдимия Р. Б. В., роден на ********г. в гр.Кюстендил, български
гражданин, неосъждан, за виновен в това, че на 20.01.2017г. на първокласен път I-6, при
километър 38 + 600 в участъка между с.Цървеняно, общ.Кюстендил и с.Драгомирово,
общ.Радомир, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил м.”Опел”,
модел „Мерива”, с регистрационен номер ********, негова собственост, е нарушил
правилата за движение, както следва : 1. по чл.21 ал.1 ЗДвП - при избиране на скоростта за
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч : за категория „В” извън населено място 90 км/ч; 2. по чл.42
ал.2 т.2 и т.З ЗДвП - водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в
пътна лента,предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време; 3. - по чл.43 т.4 ЗДвП -
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети
без кош, е забранено при използването на пътна лента за насрещно движение, когато
изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, като по
непредпазливост е причинил смъртта на Н. П. Р. от гр.Кюстендил, поради което и на
основание чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 вр.чл. 36,37 и 54 НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца. На основание чл.66 ал.1 НК КнОС е
1
отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, във вр. чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК съдът е
наложил и наказание лишаване на подсъдимия Р. Б. В. от право да управлява МПС за срок
от 3 години.
Със същата присъда подсъдимият Р. Б. В. е признат за невиновен в това, че по
същото време и на същото място при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил м.”Опел”, модел „Мерива”, с регистрационен номер ********, негова
собственост, е нарушил правилата за движение, както следва : по чл.25 ал.2 изр.1 ЗДвП - при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея;
както и по чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП - водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след
като е подал сигнал, да се убеди че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно
превозно средства, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на
движение, като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. П. Р. от гр.Кюстендил,
поради което го оправдал по повдигнато обвинение по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК
в тази му част.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОД МВР гр.Кюстендил
разноски в размер на 910 лв. и по сметка на Окръжен съд Кюстендил, в полза на бюджета на
съдебната власт - 1640.72 както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Постановено е веществените доказателства - лек автомобил м.„Сузуки”, модел „Витара” и
лек автомобил м.”Опел”, модел „Мерива”, да се върнат на наследниците на пострадалия,
респ на подсъдимия, след влизане на присъдата в сила.
Против присъдата на ОС Кюстендил е подадена жалба от защитника
на подсъдимия Р.В. – адвокат И.И.. В жалбата се посочва, че постановената
присъда е неправилна и незаконосъобразна в осъдителната й част, поради
което се моли да бъде отменена и подс.В. да бъде оправдан по обвинението,
за което е бил признат за виновен. Изтъкват се обстоятелства, установени в
хода на съдебното следствие, които според защитата имат съществено
значение за отговорността на подсъдимия, като се цитират доказателствените
източници, чрез които са констатирани тези факти– свидетелски показания и
експертни заключения. Изтъкват се твърдения, че като участник в
движението, свидетелят Г. съществено е допринесъл за настъпването на
съставомерния резултат, като е осуетил извършването на предприетото от
подсъдимия изпреварване. Като самостоятелно процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на подсъдимия се посочва отказът на съда
да изясни тези обстоятелства чрез назначаване на допълнителна експертиза.
2
В допълнение към жалбата се посочва, че присъдата била
постановена при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
доколкото в нея са били приети фактически положения, които не са
попаднали в съдържанието на внесения обвинителен акт.
Подробно са изложени и доводи в подкрепа на защитната теза за
наличие на основания да бъде квалифицирано деянието на подс. В. по
привилегирования състав на чл. 343а от НК, тъй като подсъдимият, съобразно
моментното си състояние направил всичко нужно за оказване на помощ на
пострадалия.
Депозирано е допълнение към въззивната жалба, в което се
преповтарят същите доводи, като се заявява оплакване и за друго допуснато
според защитника съществено процесуално нарушение – присъдата е
основана на заключение на допълнителна САТЕ в състав на в.л. К. и при
изключване на заключението на САТЕ на в.л. Н., въз основа на което е била
изградена обвинителната теза и внесен обвинителния акт.
Против въззивната жалба е постъпил писмен отговор от частните
обвинители П.Р. и В.Р., чрез повереника им адвокат Д.Д., в който се
поддържа становище за неоснователност на жалбата. Извършено е обсъждане
с несъгласие на всяко от оплакванията на защитника на подсъдимия.
Жалба срещу постановената от КОС присъда е постъпила и от
адв.Д.Д. в качеството му на повереник на частните обвинители П.Р. и В.Р..
Наведени са оплаквания за несправедливост на присъдата - против
определения размер на наложеното наказание и начина на неговото
изтърпяване /приложението на чл.66 от НК. Изложени са съображения
относно наличието на множество отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които не са били пълноценно отчетени от първия съд. според
жалбоподателите, окръжният съд е дал превес само на смекчаващите
отговорността обстоятелства, поради което и наказанието било занижено.
Формулирано е искане да бъде постановено решение, с което да се измени
присъдата, размерът на наказанието лишаване от свобода да бъде завишен на
поне 4 години и лишаване от право на управление за поне 5 години, както и
да се отмени съдебния акт в частта относно приложението на чл. 66 от НК
3
Софийският апелативен съд, при произнасянето си по чл.327 от НПК
намери, че за да отговори на изложените от защитника във въззивната жалба
оплаквания, свързани с налични противоречия в експертните заключения,
както и за да се изяснят обстоятелствата, свързани с поведението на св. Г. при
настъпване на ПТП, следва да се проведе въззивно съдебно съдебно
следствие, като допусне изслушване на експерта инж. Н. по назначената и
изготвена САТЕ от досъдебното производство и проф.инж. К. по ДСАТЕ
назначена в съдебното производство. Вещите лица се явиха и дадоха
отговори на поставени от страните и съда множество допълнителни въпроси,
като в.л. проф. С. К. даде недвусмислен и аргументиран отговор и на
въпросите, формулирани от защитника на подсъдимия към поисканата от
него в първата инстанция допълнителна съдебна автотехническа експертиза.
В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият Р.В. се явява
лично и със защитника си адвокат И., като и двете страни поддържат
въззивната жалба.
Прокурорът от САП поддържа, че след провеждане на въззивно съдебно следствие
не са събрани доказателства, които да налагат ревизия на атакуваната присъда на КнОС.
Подсъдимият нарушил своето задължение при избиране скоростта на движение да не я
превишава, като се съобрази с категорията на управляваното от него превозно средство,
извън населено място 90 км/ч. Представителят на обвинението счита, че постановената
осъдителна присъда е правилна, а подсъдимият е бил признат за виновен, тъй като сам се е
поставил в невъзможност да избегне причиненото ПТП. Пледира за потвърждаване на
съдебния акт на окръжния съд.
Повереникът на частните обвинители адвокат Д. пледира за
изменение на присъдата на Кюстендилски окръжен съд, като наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде завишено в размер поне 4
години, както и лишаването от право да управлява МПС да бъде за срок поне
от 5 години, а също така, независимо от размера на наложеното наказание,
което въззивната инстанция определи, да не бъде прилаган чл. 66, ал. 1 НК.
Адв. Д. счита жалбата на подсъдимия за неоснователна. Освен, че
4
подсъдимият се е движел с превишена скорост към момента на удара, същият
е започнал процеса на изпреварване на движещия се пред него бус от
разстояние, което не му е позволявало безопасно да завърши маневрата без да
нарушава правилата за движение по пътищата. Вещите лица бяха
категорични, че дори и да се приеме за вярна тезата на подсъдимия,
разстоянието, от което той е започнал извършване на маневрата, в това число
и със скоростите, посочени от него, категорично е било недостатъчно той да я
завърши. Вещите лица са установили, че опасната зона за спиране на
автомобила, управляван от подсъдимия е 127 м, което означава, че преди тази
зона на видимост към наближаващия завой подсъдимият е следвало да се е
прибрал обратно в пътната си лента, а според него той е започнал
изпреварването на около 200-250 м, което е категорично недостатъчно,
съгласно заключението и на двете вещи лица.
Отделно от това, по експертен път било установено, че независимо от
поведението на шофьора на изпреварвания бус разстоянието, с което е
разполагал подсъдимият за извършване на безопасна маневра е било
недостатъчно и той не е следвало да я започва. Вместо да съобрази
посочените за нарушения от прокурора правни норми подсъдимият
продължил самоуверено и самонадеяно неправилно предприетото изначално
от него изпреварване, като вместо да намали скоростта и да предотврати
процесния удар той е станал единствената причина това да се случи. Тези
основания повереникът изтъква, за да обоснове искането за увеличаване на
наказанието и за неприлагане института на условното осъждане.
Защитникът на подсъдимия В. - адв. И.И. поддържа въззивната
жалба, като моли да не бъде уважавана жалбата, подадена от частните
обвинители. Подчертава, че и след провеждане на въззивно съдебно
следствие все още е налице противоречие между заключенията на вещите
лица по двете съдебни автотехнически експертизи приобщени по делото.,
като са налице две различни версии за механизма на ПТП, макар че едната
експертиза е от досъдебното производство, а другата е допълнителна
експертиза. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен
начин, както изисква законът и че това е достатъчно подсъдимият да бъде
оправдан.
5
Адвокат И. поддържа, че от страна на шофьора на бус „Форд“ /св.И.
Г. – бележка на съда/, са били налице злоумишлени действия, като този водач
е увеличавал скоростта по време на извършваната маневра изпреварване,
което със сигурност е допринесло за настъпването на противоправния
резултат, който дори и да е настъпил не би бил толкова тежък.
На отделно основание защитникът поддържа направеното
алтернативно искане за преквалификация на деянието. Обосновава се с
наличните доказателства за за действията на подсъдимия непосредствено
след настъпилото ПТП. Въпреки, че В. сам е бил в тежко състояние той се е
опитал да помогне на починалия от насрещно движещия се автомобил. Също
така, защитникът изтъква, че подсъдимият многократно при всяко заседание е
изразил съболезнованията си спрямо родителите на пострадалия Р..
Повереникът на частните обвинители упражнява правото си на
реплика, като заявява пред въззивния съд, че твърдението за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на шофьора на буса е единствено и само
голословна защитна позиция на подсъдимия, тъй като по делото не събрани
доказателства от обективна страна, че подобно съпричиняване е било налице.
В лична защита, подсъдимият Р.В. заявява, че поддържа изцяло
казаното от неговия защитник. Наред с това добавя, че чувства огромно
съжаление за случилото се, че упражнява хуманитарна професия и не е искал
да причини смъртта на никого. Подсъдимият заявява също, че не приема
казаното от вещите лица, защото техните изчисления не отговарят на
обективната ситуация. Изразява несъгласие със становището, че
управляваният от него автомобил не е имал технически параметри да
извърши изпреварването. Твърди, че не му е било беше позволено да се
прибере в собствената си лента на движение при възприемане на опасността
от насрещно движещия се автомобил. Отново изразява съжаление за
случилото се.
В последната си дума, подс. В. заявява пред въззивния съд, че се
надява на справедливост.
6
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда
на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, намира че първостепенният
Кюстендилски окръжен съд, при постановяване на присъдата
законосъобразно и пълноценно е установил фактическата обстановка, като
обосновано е приел, че относимите към предмета на делото факти се
подкрепят от доказателствата и доказателствените средства, приобщени във
фазата на досъдебното производство. За да се произнесе, от обективна страна,
първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка,
която САС в настоящия съдебен състав напълно приема:
Подсъдимият Р. Б. В. е на 57г., неосъждан, живее постоянно в
гр.София. Същият е правоспособен водач на МПС с категория В от
м.декември 1989г. и за периода до м.януари 2017г. е наказван два пъти за
извършване на административни нарушения по ЗДвП - през 1995г. и 2009г.
От м.август 2010 г. В. притежавал лек автомобил ”Опел”, модел „Мерива”, с
рег.№ ********.
На 20.01.2017г. подсъдимият потеглил с лекия си автомобил от
София за гр.Кюстендил по маршрут през гр.Радомир. Около 15.30 часа В. се
намирал в участъка, преминаващ през Конявска планина. Времето било
студено, ясно и имало нормална видимост. Пътното платно било влажно, но
почистено от сняг, който бил натрупан от двете му страни. На места имало
остатъци от опесъчаване, температурата на въздуха била над 0 градуса по
Целзий.
След като подминал м.’’Стражата”, подсъдимият започнал да се
спуска към с.Цървеняно, като пред него се движил товарен микробус - марка
„Форд”, модел „Транзит”, с рег.№ ********, бял на цвят, управляван от св.И.
Г.. Свидетелят изпълнявал продължителен курс от Пазарджик през София за
гр.Кюстендил, товарният бус бил изцапан. Страничните огледала също били
изцапани.
По същото време, в обратна посока към гр.София се движил лек
автомобил марка”Сузуки”, модел „Витара”, с рег.№ ********, управляван от
7
пострадалия Н. П. Р..
В. се движил зад буса „Форд“, управляван от св. Г., като
управляваните от тях превозни средства последователно преминали през
завой, в близост до който имало чешма и втори завой, явяващ се ляв спрямо
посоката им на движение. Последвал дълъг прав участък от пътя с дължина
от около 583метра, със сравнително голям наклон. В края на участъка
предстоял завой, явяващ се ляв за посоката на движение на В.. Подсъдимият
изчакал да преминат два леки автомобила, движещи се в обратна посока, и
предприел изпреварване на товарния бус, като разстоянието до началото на
завоя било между 200 и 250м. Г. към този момент управлявал превозното
средство със скорост между 80 и 85 км/ч.
След започване на маневрата „изпреварване”, В. навлязъл в лентата за
насрещно движение и започнал да увеличава скоростта на управлявания от
него лек автомобил, като с оглед посочената по-горе скорост на движение на
буса „Форд“ надвишил разрешената за движение извън населени места
скорост от 90 км/ч. Заради зацапаните странични огледала, свидетелят Г.
забелязал лекия автомобил на подсъдимия късно- едва когато двете превозни
средства започнали да се изравняват. От левия завой в този момент се показал
лекия автомобил, управляван от Н. Р., като разстоянието между насрещно
движещите се леки автомобили било около 150 метра. Свидетелят Г. също
забелязал лекия автомобил „Сузуки”, натиснал спирачка и намалил скоростта
си на движение, като изостанал леко от изпреварващия го автомобил.
Подсъдимият обаче също натиснал спирачка и изостанал, като леко извил
волана надясно. По такъв начин л.а. Опел на подсъдимия и лекотоварният
автомобил Форд запазили успоредното си движение, като управляваният от
подсъдимия автомобил останал в насрещната пътна лента срещу л.а Сузуки
на пострадалия Н. Р.. Независимо от опита на подсъдимия да избегне удар,
такъв последвал - изцяло в лентата за движение на лек автомобил „Сузуки”,
на около 21 м. от края на завоя. Двата автомобила се ударили с предните си
леви части, при скорости на движение от 51 км/ч за лекия автомобил
„Сузуки” и 98 км/ч за лек автомобил „Опел”. Автомобилът на подсъдимия се
завъртял веднъж около оста си в посока, обратна на часовниковата стрелка, и
спрял в дясната лента за движение в близост до осевата линия.
8
След удара лекият автомобил на Р. бил силно деформиран и
изтласкан в обратна посока. Достигнал натрупания на банкета сняг, излязъл
извън пътя и се преобърнал странично, вдигайки облак от сняг. Автомобилът
останал на дясната си страна на около 2м от банкета и успоредно на пътното
платно, с предна част, сочеща в посока гр.София.
Свидетелят Г. възприел удара между двете превозни средства и извил
волана надясно, като управлявания от него бус се разлюлял, излязъл с дясната
си част на банкета и преминал през натрупания извън платното сняг.
Свидетелят успял да го овладее и навлязъл в левия завой, като в него се
разминал с червен на цвят лек автомобил, в който пътувал св.И. И..
Свидетелят Г. продължил движението си, не се върнал на
местопроизшествието и продължил към с.Цървеняно с намерението да
сигнализира за настъпилото ПТП от телефона на някой от местните жители.
След малко пристигнал в селото и спрял до крайпътно заведение. На
намираща се наблизо спирка по същото време чакала автобус св.Виолета С. -
кметски наместник на с.Цървеняно. Г. излязъл от заведението и продължил с
автомобила до спирката, където спрял. Без да слиза, обяснил на С. че е
станала тежка катастрофа и трябва да се обади на спешен номер 112.
Свидетелката му казала, че ще се обади и Г. продължил в посока
гр.Кюстендил. Непосредствено след потеглянето му, С. чула сирена на
линейка и се досетила, че сигналът за катастрофата вече е подаден. След
малко покрай нея преминала и линейка.
По - рано през деня св.И. И. и негов познат потеглили с лек
автомобил от гр.Кюстендил за гр.Перник, като свидетелят седял на предната
седалка до водача. След преминаване през с.Цървеняно, лекият автомобил, в
който се намирали двамата, се движил на известна дистанция след
автомобила на пострадалия Р.. В момента, в който автомобилът им навлязъл в
десен спрямо посоката им на движение завой, намиращ се непосредствено
преди дългия прав участък, И. чул силен шум от удар и видял отдясно да се
вдига облак от сняг. Забелязал в платното за насрещно движение от облака да
излиза бял на цвят товарен бус / управляван от Г./, чиято задна част се
разлюляла в посока на банкета, но водачът успял да го овладее и продължил
движението си. След като излезли от завоя, И. видял на пътя срещу тях да се
9
върти тъмен на цвят лек автомобил с ударена предна част.
Свидетелят първоначално помислил, че ударът е настъпил между
тъмния автомобил и белия бус, с който се разминали преди малко.
Продължили покрай автомобила на подсъдимия, докато той все още не бил
преустановил движението си. В този момент И. забелязал вдясно от пътя и
друг автомобил. Спрели и излезли от превозното средство, като И. веднага се
обадил на национален спешен телефон 112.
При удара между двете превозни средства се задействали въздушните
възглавници на л.а. „Опел“ на подсъдимия В.. Лявата предна врата била
блокирана и подсъдимият излязъл през дясната. След това подсъдимият
първоначално застанал зад автомобила си, след което се насочил към този на
Р., за да види какво е състоянието на другия водач. Забелязал, че автомобилът
„Сузуки” е застанал странично - с колелата към пътното платно, а от долната
му част излизат пламъци. Лекият автомобил бил силно деформиран, като
пострадалият бил притиснат към седалката и придържан от предпазния колан.
Подсъдимият се приближил и с ръце започнал да хвърля сняг върху горящите
части, но не успял да ги угаси. Заобиколил и видял, че предното стъкло на
автомобила е напукано и в него има малък отвор. През него успял да види, че
в купето има млад мъж с кръв по лицето, който поискал помощ. В. се опитал
да махне стъклото, но не успял, като си порязал ръцете. След малко при
автомобила дошли и други хора, които му казали да се върне на пътя, за да го
превържат.
Подсъдимият се върнал на пътното платно и по - късно бил превързан
от двама пътници, които използвали аптечката от своя автомобил.
Междувременно, на място започнали да спират и други автомобили,
движещи се по пътя. Един от тях бил управляван от св.В. П., като заедно с
него бил и С. И.. По пътя П. и И. се разминали с управлявания от Г. товарен
автомобил и им направило впечатление, че са включени аварийните му
светлини. След като излезли от завоя, двамата видели автомобила на
подсъдимия, както и две момчета вдясно от пътя, които стоели до преобърнат
автомобил и им махали да спрат. Свидетелят П. спрял и без да слиза от
автомобила, провел разговор с тях. Двамата с И. научили, че автомобилът
гори и в него има човек, като е необходим пожарогасител. Св. П. продължил
10
още малко и паркирал автомобила, като двамата излезли навън. Заедно със
спрелите преди тях отишли при автомобила на Р. и започнали да хвърлят сняг
върху двигателния отсек, откъдето излизали пламъци и пушек.
По същото време на място пристигнал и св.Т. Х., който се прибирал
от гр.София с лек автомобил, в който пътувал сам. Като наближил, забелязал
че от автомобила на Р. излизат пламъци и спрял. Излязъл от автомобила и
видял, че от гр.Кюстендил пристига служебен специализиран автомобил на
СБА, управляван от негов познат - св.Р. В.. Последният също спрял и излязъл,
като видял че от обърнатия автомобил излизат дим и пламъци. Върнал се при
служебния автомобил, взел пожарогасител и го дал на св.Х., който успял да
угаси пламъците.
Свидетелят В. се обадил по телефона на своя началник - св.В. М., като
му обяснил какво се е случило и го помолил на място да бъдат изпратени
пожарен автомобил, линейка и полицейски служители.
След като угасил пламъците, Х. останал на място до пристигане на
линейката. Забелязал, че в лекия автомобил „Опел” няма хора, но в близост до
него има мъж с окървавени ръце - подсъдимия В.. Попитал го какво се е
случило и В. му обяснил, че се е опитал да изпревари микробус, но водачът
му подал газ. Отсреща се показал джип и двата автомобила се ударили, а
водачът на буса, който не му позволил да го изпревари, не спрял и продължил
в посока с.Цървеняно.
Веднага след полученото от В. обаждане, св.В. М. също се обадил на
национален спешен телефон 112 и предал на дежурния служител получената
информация. Вследствие обажданията на И. и М. на спешния телефон, около
15.45ч. били уведомени служители на Спешна медицинска помощ, на
полицията, както и на Пожарна безопасност и защита на населението. Към
мястото на катастрофата били изпратени дежурни екипи, като най - напред на
място пристигнал полицейски патрул, в който участвали св.Ю. Й. и двама
негови колеги. По пътя изпреварили изпратената от ЦСМП линейка и
заварили на мястото на произшествието струпване на хора и автомобили. Й.
установил, че в катастрофата са участвали два автомобила, един от които -
„Сузуки Витара” бил извън пътя, а вторият - „Опел Мерива”, в дясната лента
за движение и водачът му - мъж с превързани длани, стои до него. Й. и
11
неговите колеги незабавно предприели действия за регулиране на
движението, а впоследствие и оказали съдействие за изваждане на
пострадалия от автомобила.
След малко пристигнала и линейка, като на смяна в Спешен център
по това време бил св.Т. Б. - фелдшер. Веднага се насочил към пострадалия Р.
и констатирал, че той е затиснат и в съзнание.
Няколко минути след линейката пристигнал и специализиран
автомобил с екип на Пожарна безопасност и защита на населението.
Командир на екипа бил св.К. И., който заедно със своите колеги предприел
действия по изваждане на пострадалия от автомобила. Успели да го сторят за
около 40 минути и помогнали Р. да бъде качен на носилка и поставен в
линейката. И. разговарял и с подсъдимия, като го попитал дали има нужда от
помощ, но В. отвърнал, че е добре.
На място бил изпратен още един полицейски патрул, в който
участвали св. В. С. и Д. В. - служители на Сектор „ПП” при ОД МВР
Кюстендил. По същото време те обслужвали ПТП в рамките на гр. Кюстендил
и след получаване на сигнала поели към местопроизшествието. Пристигнали
след автомобила на Пожарна безопасност и оказали съдействие на своите
колеги за регулиране на движението и запазване на местопроизшествието.
След натоварването му в линейката, Р. бил транспортиран в Спешно
отделение на МБАЛ гр.Кюстендил, където бил приет в 17.00ч. Независимо от
своевременно оказаната медицинска помощ, в 19.30ч. пострадалият починал.
На мястото на произшествието бил изпратен и разследващ полицай,
който в присъствието на поемни лица - св. П. И. и М. П., извършил оглед на
местопроизшествие. Огледът започнал в 17.05ч. и продължил до 18.40 часа,
като бил изготвен съответен протокол с приложен към него фотоалбум.
На 24.01.2017г. бил извършен и оглед на товарния бус, управляван от
св. Г. и представен от него пред разследващия орган - марка „Форд”, модел
„Транзит”, с рег.№ ********, бял на цвят. По време на огледа било
констатирано, че моторното превозно средство е силно запрашено и без следи
от драскотини. Съставен бил съответен протокол.
12
При аутопсията на трупа на пострадалия били констатирани:
множествена травма - черепномозъчна, гръдна и коремна, фрактури на лява
бедрена кост и лява подбедрица, фрактура и луксации на ходило на ляв крак,
разкъсно контузии рани, кръвонасядания и охлузвания по крайниците,
мозъчен и белодробен оток, аспирация и поглъщане на кръв, остра
кръвозагуба и травматичен шок.
Според заключението на съдебномедицинска експертиза на труп № 6/
2017г., изготвена от в.л. д-р Н., смъртта на пострадалия Н. П. Р. се дължи на
множеството травматични увреждания на жизненоважни органи / тежка
гръдна и коремна травма/ и развилия се вследствие на тях травматичен шок,
довели до тежки нарушения на сърдечно-съдовата и дихателната дейност с
последващото им спиране. Установените по трупа травматични увреждания
отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на водач на лек
автомобил, сблъскал се челно с друг автомобил, като е налице причинно-
следствена връзка между настъпилото ПТП, получените травматични
увреждания и последвалата смърт на пострадалия. Смъртта е настъпила
сравнително по - бавно поради оказаната медицинска помощ.
За да установи така изложената фактическа обстановка,
първостепенният съд се е основал на съвкупна преценка на наличните по
делото доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания,
протокол за оглед на местопроизшествие с албум, протокол за оглед на МПС
Форд; експертни заключения на съдебномедицинска, автотехническа,
допълнителна автотехническа експертизи. При запознаване с
доказателствената маса, въззивният съд установи, че относно относимите и
значими за предмета на доказване факти е налице съвпадение между
свидетелските показания и експертните констатации на САТЕ и ДСАТЕ.
Показанията на свидетелите И. И. и В. П. представляват ценен и обективен
източник на информация, върху който стъпват експертните заключения на
САТЕ и ДСАТЕ. Състоянието, в което е бил намерен и възприет пострадалия
Р. от свидетелите И., П., Ю. Й., Кр.И., Т. Х. и Р. В. кореспондира с находките
и заключенията на съдебномедицинската експертиза, изготвена от в.л. Н.,
като произхода на телесните увреждания, механизмът на причиняването им и
причината за смъртта, респ.налличието на причинна връзка с инициалния
сблъсък между МПС е безпротиворечиво установена. Пътната обстановка
13
непосредствено преди и по време на удара е описана както от свидетелите,
посочени по-горе, така и надлежно отразена в протокола за оглед на
местопроизшествие, в доказателствената стойност и изчерпателността на
който въззивният съд не намира основание да се съмнява. Наличието на
натрупвания от сняг от двете страни на почистеното пътно платно не е
отразено в този протокол за оглед, но е описано от всички разпитани
свидетели и в частност от св.И. и св.Г..
При дължимия анализ и съпоставка на съдържанието на
доказателствените източници, първостепенният съд резонно е открил
противоречия между обясненията на подсъдимия В. и свидетеля Г., относно
поведението на пътя на тези двама водачи непосредствено преди и в момента
на сблъсъка с МПС на пострадалия Р.. Тези противоречиви твърдения са дали
основание на съда в първата инстанция да назначи допълнителна съдебна
автотехническа експертиза. По същество, заключението на тази
допълнителна експертиза, изпълнена от друг вещо лице /В.л. К./, дава пълен
отговор на всички въпроси, поставени и на САТЕ, изготвена и представена в
досъдебното производство /от в.л. Вл.Н./. При това, между двете експертни
заключения се откриват противоречия относно съществени обстоятелства,
свързани с механизма на настъпване на ПТП. Окръжният съд е извършил
съпоставка между двете експертни мнения и е кредитирал в цялост
заключението на ДСАТЕ на проф. К., като е приел недостоверност на
заключението на САТЕ от досъдебното производство и е счел, че това
заключение следва да бъде „изключено“ от доказателствения материал по
делото.
Софийският апелативен съд, след прочитане на двете заключения на
САТЕ и ДСАТЕ и след проведен повторен разпит на двете вещи лица намира,
че не е налице основание за изключване на заключението на вещото лице
инж. Вл.Н. от доказателствената маса по делото. По отношение на
съществени за произнасянето на съда въпроси от фактическа страна – относно
скорост на движение на участниците в движението и в частност двата
автомобила на подсъдимия и пострадалия, осъществили сблъсъка, между
двете експертни заключения не е налице съществено разминаване. В
съвпадащите части експертното заключение на в.л. Н. равностойно допринася
за доказване на обстоятелствата, относими към предмета на обвинението. За
14
да стигне до такъв извод САС извърши собствена проверка на експертните
констатации, като установи следното:
Според изчисленията на в.л. и.Н., мястото на удара между двете МПС
е било разположено в лентата за движение в посока гр.София, в зоната около
средата за движение на лек автомобил „Сузуки Витара”, на 1.8 - 1.9м по
ширина вдясно от близкия ръб на разделителната линия между двете платна и
на 6.1 - 6.2м вдясно от ограничителния бордюр към лентата за движение в
посока гр.Кюстендил. В момента на удара лекият автомобил „Опел Мерива” е
бил отклонен от водача си с 1 градус надясно спрямо посоката на движение, а
лекия автомобил „Сузуки Витара” - със 7 градуса надясно.
Началната скорост на движение на лек автомобил „Опел Мерива” е
била около 98.9 км/ч, при наличие на технически предпоставки и данни за
ефективно задействана спирачна уредба за спиране с максимално закъснение,
тази в момента на удара - около 96.6 км/ч, и изходящата след него. Началната
скорост на движение на лек автомобил „Сузуки Витара” е била около 55.3
км/ч, при липса на технически предпоставки и данни за ефективно
задействана спирачна уредба, тази в момента на удара - отново 55.3 км/ч, и
изходящата след него - 14.4 км/ч.
Разстоянието, технически необходимо на подсъдимия В., за
извършване на маневрата „изпреварване”, според САТЕ на в.л. Н., възлиза на
269.6м.
Според първото заключение на САТЕ, пълният спирачен път или
т.нар. „опасна зона” за двамата водачи при посочените скорости на движение,
е както следва : 120.4м за подсъдимия и 53.6м за пострадалия Р.. В. е
забелязал лекия автомобил на Р. на разстояние от 71.7м преди мястото на
удара, съответно за пострадалия това разстояние възлиза на 40.1 м. След
забелязване на лекия автомобил „Сузуки Витара”, подсъдимият е реагирал
със закъснение от 1.01 секунда при предприемане на действия за ефективно
спиране на управлявания от него автомобил. Според в.л., независимо че
разстоянието от 71.7м е по - малко от опасната зона от 120.4м., за подсъдимия
В. са съществували две технически възможности за предотратяване на ПТП :
чрез своевременно задействане на спирачната система, като по този начин
лекият автомобил „Сузуки Витара”, насочен вдясно от своя водач, е щял да
15
премине с цялата си дължина през мястото на удара преди лекия автомобил
„Опел Мерива”, като се избегне удара между двете МПС. При закъснение от
секунда автомобилът на подсъдимия е изминал допълнителни 38.8м; преди
задействане на спирачната система да отклони автомобила вдясно под малък
ъгъл / като този в момента на удара/ и по този начин би увеличил
допълнително страничната дистанция между неговия и управлявания от
пострадалия автомобил спрямо мястото на удара.
Според в.л.Н., механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На 20.01.2017г. подсъдимият В. управлявал лек автомобил „Опел
Мерива” с обща маса от 1503 кг, мощност от 75 конски сили, оборудван с
гуми „Мишлен”, годни за експлоатация през летния сезон и неподходящи за
зимен такъв. Пострадалият е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара” с
обща маса от 1170 кг, мощност от 80 конски сили, оборудван с гуми, годни за
експлоатация през зимния сезон.
Автомобилът, управляван от В., се е движил със скорост от 80 км/ч
зад товарен автомобил „Форд Транзит”. В момента, в който автомобила се е
намирал на 190м преди километър 39+600 от пътя гр.София - гр.Кюстендил,
подсъдимият предприел маневра „изпреварване” на товарния автомобил, като
навлязъл изцяло в лентата за насрещно движение и достигнал скорост от 98.9
км/ч. На около 111.8м пред него от ляв за посоката му на движение завой се
появил лекавтомобил „Сузуки Витара”, движещ се със скорост от 55.3 км/ч.
Пострадалият Р. реагирал своевременно, като отклонил превозното средство
надясно.
От своя страна, подсъдимият В. реагирал със закъснение от 1.01
секунда преди да задейства спирачната система, през което време
управляваният от него автомобил изминал 38.8м. Подсъдимият задействал
тази система, когато автомобилът се е намирал на 34.9м преди мястото на
удара, като отклонил и превозното средство надясно. На около 4.04м. преди
мястото на удара, спирачките на лекия автомобил „Опел Мерива” сработили
и намалили скоростта му на движение до 96.6 км/ч. Последвал удар между
двете превозни средства в областите им на ляв габарит, довел до много тежки
деформации по двете купета, с разрушаване на множество части и детайли.
Деформациите на купето на лекия автомобил „Сузуки Витара” били насочени
16
към мястото на водача, внезапно възникнала инерционна сила ударно
притиснала тялото на пострадалия Р..
Вследствие на по - голямата си кинетична енергия, лекият автомобил
„Опел” е избутал другия автомобил в обратна посока и вляво към банкета.
Последвало е незначително завъртане на задната част на автомобила
„Сузуки”, достигане до натрупания сняг с височина 0.5м при банкета,
образуван при снегопочистването, странично обръщане на купето и
излизането му извън пътя. Лекият автомобил „Опел” след удара се насочил
към дясната пътна лента за движение и след изминаване на разстояние от 26м
се установил в нея, с леко извита под ъгъл предна част.
В.л.Н. посочва пред първоинстанционния съд, че технически е
невъзможно след удара лекият автомобил „Опел” да се е завъртял около оста
си, както твърди в своите показания св.И. И..
Съдът в първата инстанция е назначил допълнителна автотехническа
експертиза /ДАТЕ/, изпълнена от проф. д.т.н. инж. С. К..
Според изчисленията на в.л. проф. инж. К., дължината на правия
участък от пътя, по който са се движили автомобилите „Опел Мерива” и
„Форд Транзит” преди ПТП, възлиза на 583м. Лентата им за движение е с
широчина от 4.5м, а тази за насрещно такова - от 4.45м.
Двата автомобила са се ударили с предните си леви части с обща
контактна зона от 0.8м. В момента на удара автомобилът „Сузуки“,
управляван от пострадалия се е движил изцяло в своята лента за движение, а
автомобилът „Опел” - изцяло в тази за насрещно. Скоростите на движение на
двата автомобила в момента на удара са били: 51 км/ч на лек автомобил
„Сузуки” и 98 км/ч на лек автомобил „Опел”. Скоростта на движение на
товарния автомобил „Форд” преди ПТП е била около 80 - 85 км/ч, но е
възможно да е била и по - ниска, след задействане на спирачната система от
водача Г.. Възможно е било също така, скоростта на движение на лек
автомобил „Сузуки” преди ПТП да е била в границите на 75 - 80 км/ч, като
водачът да я е намалил до 51 км/ч.
17
Водачът на лек автомобил „Опел” е предприел маневрата
„изпреварване”, когато се е намирал на не по - малко от 147 метра преди
началото на завоя при начална скорост от 80 км/ч и не по - малко от 115 м.
при начална такава от 85 км/ч.
Към момента на достигане на скорост от 98 км/ч, този автомобил се е
намирал зад предната част на товарен автомобил „Форд”, но е било
технически възможно двата автомобила да са били изравнени.
Експертното заключение на ДСАТЕ изпълнена от в.л. К. категорично
застъпва становище, че за технически правилно изпреварване при начална
скорост от 85 км/ч и равноускорително движение е необходима пътна отсечка
с дължина от 279 метра, като крайната скорост би била 120 км/ч. При
запазване на максимална скорост от 98 км/ч, това разстояние е 314м при
начална скорост от 80 км/ч и 352м при начална скорост от 85 км/ч. За да се
изпълни маневрата с максимална скорост от 90 км/ч, то е необходима отсечка
с дължина, не по - малка от 432м.
Според в.л. К. предприемането на маневра „изпреварване” от
подсъдимия В. в момент, в който управлявания от него автомобил „Опел” се е
намирал на разстояние между 200 и 250м от десния завой / обстоятелство,
посочено в дадените от него обяснения в. с.з. от 10.06.2019г./, е било
технически неправилно. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при
скорост на движение от 98 км/ч възлиза на 127м. При откриване на видимост
от подсъдимия към насрещно движещ се автомобил „Сузуки”, лекият
автомобил „Опел” се е намирал на около 90 метра от мястото на удара и от
този момент до неговото настъпване е изминало време от 3.3 секунди. Лекият
автомобил „Сузуки” в този момент се е намирал на около 60м от мястото на
удара.
Според в.л.К., при движение на автомобилите „Опел” и „Форд” в
съседни пътни ленти в момента на появяване на лек автомобил „Сузуки”,
подсъдимият В. не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП. След предприемането от негова страна на маневрата
„изпреварване” и наличието на насрещно движещ се автомобил,
произшествието за всеки от водачите е било непредотвратимо. Според това
заключение, подсъдимият е имал възможността да предотврати настъпването
18
на произшествието, единствено ако не предприема изпреварване при наличие
на ограничена видимост и недостатъчно надлъжно разстояние.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция вещото лице инж. Н.,
изготвил САТЕ в хода на досъдебното производство, дава допълнителни
пояснения, като поддържа изготвеното от него заключение по САТЕ. Това
вещо лице не се отклонява от първоначалното си становище, че след
сблъсъка, осъществен между автомобила , управляван от подсъдимия В. и
МПС на пострадалия, л.а. Опел е продължил движението си напред и вдясно,
без да се завърта около оста си обратно на часовниковата стрелка. Вещото
лице Н. заявява, че не е отчитал пътното поведение и местополежинето на
МПС Форд Транзит, управляван от свидетеля Г., тъй като за тези
обстоятелства липсвали достатъчно данни.
При извършения повторен разпит пред въззивния съд, вещото лице проф. д.т.н.
инж. К. пояснява експертното си становище, изложено в заключението му. В описания от
него механизъм на осъществяване на ПТП, включително до преустановяване движението
на автомобилите, този експерт е отразил осъществено въртеливо движение на автомобил
„Опел“, управляван от подсъдимия. Вещото лице убедително защитава това свое мнение,
като се основава на оставени по купетата на двата автомобила следи.
Също така, проф. К., че автомобилът „Опел“, с който е предприето такова
изпреварване е със 70 к.с. и спрямо масата не притежава висока мощност и сериозна
динамика. Ето защо, съобразно техническите данни за ускорение на конкретния
2
автомобил, в експертизата е направено изчисление при ускорение 1 m/s, при
съобразяване на конкретния ъгъл на наклон и при изчислената скорост. Вещото лице
подчертава пред въззивния съд, че е възможно да се изчислят и други варианти на
движение с различна от възприетата от първоинстанционния съд скорост. Според
обективните находки и мястото на удара непосредствено преди удара категорично
водачът на „Форд“ е намалил скоростта. Според проф.К. версията на подсъдимия за
извършено от св.Г. увеличаване на скоростта по време на изпреварването е технически
възможна, но категорично е последвало намаляване преди удара.
Разстоянието, необходимо за изпреварване с необходимата предварителна
дистанция, с необходимата дистанция след маневрата е над 400 м. Водачът, според
показанията, е започнал да изпреварва от 200-250 м. Тоест към началото на маневрата той
е нямал техническа възможност да извърши маневрата безпрепятствено, непревишавайки
90 км/ч.
На въпроси на защитника адв.И., вещото лице проф. К. отговаря убедително, че в
експертизата е изчислен механизмът на ПТП при изходна скорост, съответстваща на
показанията на свидетеля Г.- 80 и 85 км/ч, тъй като липсват други данни. Същевременно,
според експерта, ако се приеме за достоверно твърдението на подсъдимия, че е предприел
маневра изпреварване със скорост 70 км/ч , то за да се достигне до 98 км/час, при това
19
ускорение разстоянието необходимо за извършване на маневрата ще се окаже още по-
голямо - което утежнява позицията на подсъдимия и на по-голямо основание обосновава
приетата от първостепенния съд теза, че нарушението на подс.В. се изразява в
предприемане на изпреварване при изначално недостатъчно разстояние за завършването
му.
С основание съдът в първата инстанция е счел, че следва да бъде даден приоритет
на заключението на в.л.К., тъй като същото се явява мотивирано и обосновано в по -
голяма степен, но е в синхрон и с другите събрани в хода на наказателното производство
доказателства.
По възраженията на защитата:
На допълнителни въпроси на повереника адв. Д., вещото лице проф. д.т.н. инж. К.
заявява с категоричност и се аргументира компетентно,че след като се отчете
разстоянието от 200-250 метра, от което подсъдимият /по собствените му обяснения/ е
започнал маневрата, то разстоянието до завоя изначално е било недостатъчно да се
извърши маневрата безопасно, съгласно нормативната уредба, дори и при равномерно
движение на буса. Това експертно становище дава основание на въззивния съд да счита
за напълно неоснователно направеното от защитника във въззивната жалба и поддържано
в пледоарията му възражение за съществено съпричиняване на съставомерния резултат
от страна на свидетеля Г.. Защитникът дори пледира за оневиняване на подс.В. въз основа
на това твърдение /за съпричиняване от св.Г., чрез непозволено от закона ускоряване по
време на предприето от подсъдимия изпреварване/. Въз основа на експертното
заключение на ДСАТЕ изпълнена от в.л. проф. К. следва да се формира безсъмнено
извод, че ПТП е настъпило независимо от това дали св. Г. като водач на изпреварвания
лекотоварен автомобил се е движил ускорително. Независимо дали се кредитират
обясненията на подсъдимия В. за такова неправомерно поведение на Г. или се даде вяра
на показанията на същия свидетел, че е запазил една и съща скорост по време на
изпреварването, крайният резултат /сблъсък/ би настъпил. Това обстоятелство,
установено и изчислено по експертен път изключва съпричиняване на съставомерния
вредоносен резултат.
В кореспонденция с изложеното по-горе, в мотивите на присъдата
КнОС само частично е кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта им,
потвърдена по експертен път и кореспондираща по съдържание със
свидетелските показания на св.И. И., В.П. и Г.. С основание не е възприето
еднозначно твърдението на подсъдимия, че от страна на св.Г. като водач на
товарен автомобил „Форд” са извършени действия по осуетяване на
изпреварването чрез ускоряване. Както бе посочено по-горе, тези обяснения
са изолиран доказателствен източник и не се подкрепят от други
доказателства по делото. Също така, с оглед изложеното по-горе относно
липсата на причинна връзка с поведението на водача на МПС „Форд“, тези
обяснения, независимо дали се кредитират или не, не могат да променят
крайните решаващи изводи относно отговорността на подсъдимия. В
20
действителност, напълно е възможно товарният автомобил да е увеличавал
или намалявал скоростта си, но това, както е отчел и първият съд, е било
обусловено от наклона на пътя.
С основание са приети за достоверни твърденията на подсъдимия, че
не е могъл да се прибере в своята лента за движение след появата на
автомобила на пострадалия, тъй като тя е била заета от управлявания
автомобил от св. от Г..
Софийският апелативен съд счита за нужно да отбележи за пълнота
на изложението, че свидетелят Г. е допуснал нарушение на ЗДвП – той не е
наблюдавал непрекъснато обстановката назад, встрани и изобщо около
управляваното МПС, като е осъзнал, че бива изпреварван от л.а. „Опел“
воден от подсъдимия, едва при изравняване на двата автомобила. Зацапването
на огледалата и стъклата на управлявания бус не извиняват св.Г., той е бил
длъжен да поддържа добра видимост по време на движение. Това, обаче,
няма пряко отношение към съставомерността на деянието, осъществено от
подс.В., нито съдържа проява на независимо причиняване, доколкото по
делото се установява, че поведението на този водач е било ирелевантно по
отношение причините за настъпване на ПТП.
Неоснователно се явява и второто наведено оплакване във
въззивната жалба на защитника на подсъдимия- за допуснато процесуално
нарушение от първия съд, изразяващо се в това, че по искане на защитата не е
назначена допълнителна САТЕ. Въззивният съд, именно за да отговори на
това възражение, допусна повторен разпит на двете вещи лица, изготвили
САТЕ в ДП и ДСАТЕ в съдебното производство. С оглед дадените пред
настоящия съдебен състав аргументирани експертни отговори, че ако се
допусне ново изчисление на скорост и разстояния въз основа твърденията на
подсъдимия, то би се достигнало до по-неблагоприятни резултати за него,
защитникът адв.И. заяви пред САС, че не поддържа такова искане за
допълнителна експертиза. Това аргументира извод, че като е оставил без
уважение искането на защитата в същия смисъл, първостепенният съд не е
допуснал процесуално нарушение, което да причини накърняване
процесуалните права на подсъдимия.
Софийският апелативен съд, след като извърши цялостна проверка на
21
присъдата на КнОС, не намери да са били приети от този съд фактически
положения, които не са попаднали в съдържанието на внесения обвинителен
акт. Оплакването на защитата, изразено във въззивната жалба в такъв смисъл
се явяват неоснователни.
Въззивната инстанция в настоящия съдебен състав намира, че
първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни и аргументирани
изводи от правна страна.
Деянието, осъществено от подсъдимия Р. Б. В. правилно е
квалифицирано от решаващия съд като престъпление от общ характер по
чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК. От обективна страна е налице
нарушение на правилата за движение при управление на МПС по чл.21 ал.1,
чл.42 ал.2 т.2 и т.З и чл.43 т.4 ЗДвП, като е причинена смъртта на пострадалия
Н. П. Р..
Подсъдимият е нарушил задължението си като водач на пътно
превозно средство при избиране на скоростта за движение да не я превишава,
като стойността за категория „В” извън населено място е 90 км/ч. Нарушил е
и задължението си като водач, който изпреварва и при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава
опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, както и да
се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време. Освен това, нарушил е и задължението си да
не изпреварва моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и
мотоциклети без кош, при използване на пътна лента за насрещно движение,
когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата
пътна лента.
От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на
вината - непредпазливост под формата на съзнавана небрежност. В. е
съзнавал, че нарушава правилата за движение като превишава разрешената за
конкретния пътен участък скорост на движение; при изпреварването навлиза
в пътна лента, предназначена за насрещно движение, създава опасност и
пречки за превозните средства, движещи се по нея - в случая за лекия
22
автомобил, управляван от пострадалия Р.. Достигнатата при изпреварването
скорост на движение на МПС Опел не е била безопасна и е било невъзможно
да извърши изпреварването за кратко време. Подсъдмият е предприел
изпреварване на МПС при използване на пътна лента за насрещно движение,
но не е можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да предвиди тези негативните последици от своето
поведение, като от неговата воля и действия е зависело предотвратяването на
ПТП и настъпилите от него вреди, което той не е сторил.
Тук е мястото да се обсъдят възраженията и доводите на частните
обвинители, обективирани във въззивната им жалба, относно формата на
умисъла на подс.В. при извършване на деянието. Не може да се приеме
тезата, че подсъдимият е действал в условията на престъпна самонадеяност.
Липсват данни по делото, от които да се формира мотивиран извод, че деецът
е съзнавал възможното появяване на насрещно движещия се л.а. Сузуки,
както и настъпване на смъртта на водача на този автомобил при сблъсък, но
да е считал, че е в състояние да предотврати този резултат. Причина за
възникване на ПТП е била неправилната преценка на подсъдимия за
надлъжното разстояние, необходимо за успешно завършване на маневра
„изпреварване“, както и слабата динамика на управлявания от него лек
автомобил.
Правилен и основан на доказателствата по делото /в т.ч. на
кредитираните обяснения на самия подсъдим/ се явява изводът на първия съд
в насока, че не са налице всички фактически основания да се приеме, че
подсъдимият В. е извършил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия, за да се приеме от правна страна основание за прилагане на
привилегирования състав на чл.343а НК. Направените възражения на
защитата на подсъдимия в насока наличие на основания за прилагане на тази
норма се явяват неоснователни. Действително, опитът на В. да угаси
излизащите от двигателя пламъци чрез засипване със сняг е бил неуспешен,
нещо повече – други лица /св. И., св. П./, пристигнали след това на мястото
също неуспешно са опитали да сторят това чрез засипване със сняг, като
пламъкът е бил угасен с пожарогасител по-късно. Същото се отнася и за
опита на подсъдимия да помогне лично на пострадалия Р. чрез счупване на
23
предното стъкло, при което В. се е порязал. Не е ясно доколко успехът в това
начинание би бил полезен за пострадалия и какво е било целеното от
подсъдимия последващо действие, а също така, както резонно е отчел първият
съд, след порязването си подсъдимият е преустановил действия за оказване
помощ на Р.. Всички прояви на подс. В. в насока оказване на помощ се явяват
похвални и разкриват неговото хуманно и добронамерено отношение, поради
което несъмнено следва да бъдат отчетени при индивидуализация на
наказанието – както е сторил окръжният съд в атакуваната присъда.
Също така правилно, съдът, в първата инстанция, въз основа на
доказателствата по делото и предимствено въз основа на заключението на
СМЕ е приел, че настъпилата смърт на постр.Р. се намира в пряка причина
връзка с произшествието. Това заключение на съдебномедицинската
експертиза следва да се цени без съмнение в неговата компетентност и
пълнота.
Поради изложеното, САС напълно споделя крайния решаващ извод
на ОС Кюстендил, който с присъдата си е признал подсъдимия Р.В. за
виновен в извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в
пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК.
Първоинстанционният съдебен акт е правилен и мотивиран и в частта,
с която подсъдимият Р.В. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
срещу него обвинение за нарушаване на правилата за движение по чл.25 ал.2
изр.1 ЗДвП - при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло
или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея, както и по чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП -
водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал,
да се убеди че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за
изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средства, без да го принуждава да намалява скоростта или да
изменя посоката на движение. За да приеме, че подсъдимият не е извършил
първото от тези нарушения на правилата за движение, КнОС се е основал на
кредитираното заключение на ДСАТЕ относно действителната причина за
настъпване на ПТП- изначалната липса на достатъчно надлъжно разстояние
пред МПС на подсъдимия, за да извърши последният маневра
24
„изпреварване“. САС напълно се солидаризира и с произнасянето на първия
съд, че макар подс. В. да е допуснал второто нарушение на по чл.42 ал.1 т.2
ЗДвП, то не се намира в причинно-следствена връзка с причиняването на
ПТП и настъпилата смърт. За да се мотивира в същия смисъл, решаващият
първоинстанционен състав се е аргументирал пълноценно, като се е основал
на доказателствата по делото, поради което и въззивният съд възприема тези
крайните изводи и намира, че присъдата в тази част също следва да бъде
потвърдена.
Относно индивидуализацията на наказанието:
За престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“, пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК ,
предвиденото наказание е лишаване от свобода за срок от 2 до 6 години, като
законът предвижда и налагане кумулативно, на наказание „лишаване от право
на управление на МПС”. При определяне вида и размера на наказанията на
подсъдимия окръжният съд правомерно и аргументирано е взел предвид
всички обстоятелства, обуславящи неговата отговорност. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът е отчел високата обществена опасност на
деянието и това, че с действията си подс. В. е извършил повече от едно
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства КНОС с основание е
съобразил ниската степен на обществена опасност на подсъдимия В., който е
с чисто съдебно минало, трудово ангажиран, като водач на МПС за дълъг
период от време след 2009г. не е бил наказван за извършени нарушения по
ЗДвП. Подсъдимият последователно и искрено изразява съжаление за
случилото се , включително и пред въззивния съд, независимо, че не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение /което е негово право,
гарантирана от закона компонента на правото му на защита/. Несъмнено
следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства
доказаните по делото факти, че подсъдимият веднага след сблъсъка се е
отправил към автомобила на пострадалия и е правил опити да загаси
пламъците от двигателния отсек, да осигури достъп до пострадалия в купето,
при което се е самонаранил, въпреки че описаните действия фактически не са
допринесли за ненастъпване на вредоносния резултат.
С оглед изложеното, наказанието „лишаване от свобода“ следва да се
25
определи при значителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, близо към законово определения минимум. Именно така и
законосъобразно се е произнесъл окръжният съд, като е определил наказание
ЛС за срок от 2 години и шест месеца. Размерът от 3 години на кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е
съответстващ на същите критерий и САС не намира никакво основание за
корекция на присъдата в тази част.
Оплакванията на частните обвинители, свързани с явна
несправедливост на наложеното наказание не могат да се приемат за
основателни от въззивната инстанция. Наказанието се отмерва в
законоустановените предели /в случая, по чл. 343 , ал.1 , б.“в“, предл. първо -
от 2 до 6 години за наказанието „лишаване от свобода“/, като съобразно
правилата на чл. 54 от НК, индивидуализацията на това наказание следва
съотношението на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Обществената опасност на деянието е отчетена от
законодателя при определяне размера на наказанието. Внесеното и
поддържано обвинение против подс.В. е за деяние, съставомерно по
предл.първо на цитираната правна норма, т.е. не се поддържа обвинение, че
деянието съставлява особено тежък случай. Ето защо и съобразно принципа,
заложен в нормата на чл. 56 от НК, не може да се обоснове налагане на по-
тежко наказание на В..
При определяне начина на изтърпяване на наказанието
Кюстендилският окръжен съд обосновано е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.66
НК. Не са налице никакви факти или противоположни аргументи, които да
разколебаят този решаващ извод на първостепенния съд. Частните
обвинители и процесуалният им представител не излагат доводи кое налага
подсъдимият Р.В. да бъде изолиран от обществото в затвор, за да се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Въззивният съд
счита, че за постигане целите на наказанието не се налага подсъдимият В. да
бъде изолиран от обществото в пенитенциарно заведение, напротив – следва
да му се даде възможност да упражнява общественополезен труд, като се
въздържа от противоправни деяния в определен от съда изпитателен срок.
Установените от съда добри характеристични данни на подсъдимия са
26
аргумент, който обуславя извода, че същият не следва да се изолира от
обществото и да се поставя в условията на пенитенциарна среда, която,
противно на закономерните очаквания за ефективност на наказанието би
могла да въздейства негативно на процеса по формиране на правно съзнание у
него, както и би прекъснала връзката му със семейството и като цяло с
обществото, която връзка на самостоятелно основание създава предпоставки
за неговото поправяне и постигане на трайно правомерно поведение. Тук
следва да се отбележи еднократния, изолиран характер на престъпната му
проява. Ето защо, САС намира, че липсва правно основание да ревизира
съдебния акт на ОС Кюстендил в тази му част.
Софийският апелативен съд намира за правилно и законосъбразно
произнасянето на първостепенния съд в частта относно кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343 г от НК, което е наложил на подсъдимия
В. -лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 години. Размерът на
това наказание е определен от първия съд в съответствие със задължителните
указания на ВС (ППВС № 1/ 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване
от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното
наказание лишаване от свобода, като с присъдата е съобразено и наложено
над този размер. Така определеният от КнОС срок за лишаване от права е
съобразен преди всичко с обществената опасност на деянието и съвкупното
прилагане на двете наказания ще осъществи пълноценно целите на
наказанието спрямо подсъдимия В.. Ето защо, в тази част присъдата също
следва да се потвърди.
Законосъобразно първостепенният съд се е произнесъл с присъдата
и за връщане на веществените доказателства, както и в частта относно
разноските, направени в хода на досъдебното производство.
В обобщение, Софийски апелативен съд, 7-ми наказателен състав,
при извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда в
настоящата инстанция, не установява да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, поради което присъдата на Окръжен съд
Кюстендил следва да бъде потвърдена.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 338, вр.с чл. 334,
т.6 от НПК, Софийски апелативен съд
27
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 1 от 10.02.2020 г . постановена
по НОХД № 578/2018 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28