РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пазарджик, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря П К. Б
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20215200900146 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „МИНИТА ДЕ" ЕООД
,ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.„Генерал Скобелев" №
15, ет. 5,ап.14 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК *********,гр. София - 1301, район „Възраждане", ж.к.
„ВЪЗРАЖДАНЕ", ул. „СВЕТА СОФИЯ" № 7,в която се твърди между страните е сключен
застрахователен договор по полица № 0110-440-2019-0003/28.04.2019г.,с предмет
застраховка „ПОЖАР И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ"-СЕКЦИЯ I „ИНДУСТРИАЛЕН
ПОЖАР“.Застрахованото имущество е:ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ-ЛОЗЯ, НАД 5
ГОДИНИ,ВИНЕН СОРТ МАВРУД,в землището на с. Юнаците с площ от 17.390 дка с общо
засадени 6100 бр.лози.Покритите рискове са:пожар, буря, градушка, пороен дъжд,
наводнение, замръзване, пожар на корен,умишлен палеж и/или експлозия, злонамерени
действия на трети лица.Застрахователната сума е общо 52000 лв.,а общата премия е в размер
на 1820 лв.годишно.Срока на застраховката по тази полица е 12 месеца с начало 28.04.2019
г. и край 27.04.2020 г.
С уведомление за щета от 20.05.2019 г.,с причина за щетата - злонамерени действия
на трети лица, в ЗАД „ОЗК Застраховане" АД е заведена ликвидационна преписка във връзка
с настъпило събитие, констатирано на 17.05.2019 г., изразяващо се в увреждане на лозовите
насаждения, в следствие на злоумишлени действия.
По указания на застрахователя, на 04.06.2019 г. е извършен оглед на поземлен имот с
трайно насаждение лозе, в присъствието на представител на ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД,
представител на застрахованото лице и вещо лице - агроном. Видно от съставения
1
констативен протокол, от всички 6100 бр. лози, 5700бр. са изцяло прерязани на около 20
см.от земята, като при тях няма никакво сокодвижение /вегетация/ и са загинали напълно.
Протокола е подписан от присъстващите лица и е входиран в ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД -
РЗП - Пазарджик с вх. № 440294/04.06.2019 г.
На 07.06.2019 г. е извършен повторен оглед от представители на застрахователя, като
констатациите от него са неизвестни до момента на доверителя ми.
С писмо от 19.06.2019 г. с изх. № ЦУ17-455 на ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД-София,
от застрахованото лице са изискани документи и допълнителна информация за доказване на
основанието и определяне на размера на застрахователното обезщетение, като същите са
представени в срок.
С писмо с изх. № 17-700/05.09.2019 г., ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД уведомява
ищеца, че отказва изплащане на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение от
страна на Застрахования на някое от задълженията по чл. 34 от Общите условия. Писмото за
отказа е получено от ищеца по изричното негово настояване в офиса на застрахователя в гр.
Пазарджик на 19.11.2019 г.
На 24.06.2020 г., в ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД с вх.№ ЦУ 99- 4585 е входирана
писмена застрахователна претенция от ищеца ми,с която се иска преразглеждане на
решението на застрахователя за отказа на изплащане на обезщетение.Въпреки изложените
мотиви в претенцията,на следващия ден 25.06.2020г.,директора на Дирекция
„Застрахователни обезщетения" отново прави отказ на изплащане на
обезщетение.Становището е,че отказа се базира на извършените експертизи, получените
документи от компетентните органи и последващ анализ на експертни лица.
Твърди се,че в мотивите си директора на Дирекция „Застрахователни обезщетения"
посочва, че: 1. Липсват документи, изискани от ищеца, с оглед доказване на претенцията по
основание и размер. 2. Неизпълнение на задълженията по застрахователния договор относно
уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и 3.
Неизпълнение на основни задължения на застрахования, довели до значителни с оглед
интереса на застрахователя последствия.
Видно от водената писмена кореспонденция между застрахован и застраховател става
ясно че:1.Изисканите документи за доказване основанието и размера на застрахователното
събитие са представени на застрахователя с писмо-отговор от 29.08.2019 г.2.Уведомяването
за настъпилото застрахователно събитие е станало чрез националния телефон посочен в
Общите условия,което е отразено в бланка Приложение 2 - Уведомление за щета, попълнена
от служител на застрахователя. По точка 3 от мотивите, от писмената кореспонденция не
става ясно, кои основни свои задължения не е изпълнил застрахования,които да са довели до
значителни с оглед интереса на застрахователя последствия.Също така,ищеца не е уведомен
за посочените в становището за отказа експертизи,получени документи от компетентни
органи, както и последвалия анализ на експертни лица.
С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
2
ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД-София, да изпълни задълженията си, произтичащи от договора
за застраховка,а именно да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинени му
имуществени вреди в размер на 49010,00лв.
В молбата от 08.10.2021г.,с която по указания на съда са отстранени нередовности на
исковата молба,ищецът уточнява как се формира исковата сума,а именно като 94,25% от
стойността на целия лозов масив оценен на 52000,00лв.към м.април 2019г.от ответното
дружество ,със засадени общо 6100броя лози,от които напълно са останали 350 броя живи и
годни за развитие,или 5,75% от общия брой.
Представя писмени доказателства и формулира доказателствени искания да се изиска
от ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД-София ликвидационна преписка с номер 0110-440-0003-
2019 от 20.05.2019г. и да бъдат допуснати до разпит трима свидетели при режим на
довеждане, които да докажат Начина на уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и Видимите щети от настъпилото застрахователно събитие,
констатирани с протокол от 04.06.2019 год.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира такъв,в който заявява,че
оспорва предявения иск като неоснователен,както и обстоятелствата,на които той се
основава.
Не оспорва обстоятелството,че страните са сключили процесния застрахователен
договор,както и че по повод и във връзка с полученото уведомление за настъпило
застрахователно събитие ответното ЗАД "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК ********* е
образувало щета № 0110 440 0003 2019 от същата дата.
Ищецът твърди,че на 17.05.2019 г.бил констатирал увреждане на застрахованото
имущество,вследствие на злоумишлени действия на трети лица изразяващи се в изпочупени
и унищожени насаждения, за което на 20.05.2019 година бил уведомил Застрахователя.
Твърди,че в ходът на разглеждането на заявената щета е било изискано
представянето на документи,установяващи изпълнение на поети от застрахования
задължения по застрахователния договор, както и такива пряко свързани с установяването
на фактите и обстоятелствата във връзка със заявеното застрахователно събитие и
определянето на размера на обезщетението от страна на застрахователя — уведомителни
писма от дати 10.06.2019 година, 19.06.2019 година и 04.07.2019 година. Изисканите
документи, според чл.39 от Общите Условия, при които е била сключена застраховката,са и
необходимите такива за доказване настъпването на застрахователно събитие, а според чл.36
от същите тежестта за доказване на същото се носи от застрахования.Твърди,че до
настоящия момент такива не са предоставени от ищеца .
От събраните по образуваната щета доказателства счита,че е установено
неизпълнение на поети от застрахования задължения, произтичащи както от сключения от
него по застрахователния договор, така и от самия закон, които са дали основание на
ответното дружество като Застраховател по полица да откаже плащането па застрахователно
обезщетение.
3
Твърди,че в разпоредбата на чл.34.3. от Общите Условия,при които е била сключена
застраховката,е предвидено,че в случай на настъпване на застрахователно събитие
застрахования е длъжен в три дневен срок от узнаването да уведоми за това застрахователя.
Ищецът твърди,че застрахователното събитие е било открито /констатирано/ на дата
17.05.2019 година, но доказателства в подкрепа на това негово твърдение /освен
направеното от него заявление/ не са ангажирани. Няма спор, че на дата 20.05.2019 година е
уведомил застрахователя за настъпилото събитие, но сам по себе си този факт не води до
извода, че застрахования е изпълнил задължението си, произтичащо от чл.34.3. от Общите
Условия при които е била сключена застраховката.
По отношение на момента на узнаването на твърдяното от ищеца като настъпило
застрахователно събитие възникват основателни и обосновани съмнения,които са
продиктувани от следните факти:
С поред разпоредбата на чл.216 от Наказателния Кодекс — „Който унищожи
или повреди противозаконно чужда движима или недвижима вещ, се наказва с лишаване от
свобода до пет години“. Твърди,че настъпилото застрахователно събитие покрива всички
обективни и субективни признаци на визираното в сочената разпоредба на Наказателния
Кодекс престъпление противозаконно унищожаване на чужда движима вещ. Нещо в повече
отговорността за извършеното престъпно деяние следва да се носи по квалифицирания
състав на чл.216 ал.5 от Наказателния Кодекс,дотолкова доколкото от същото са причинени
значителни вреди/с оглед претендираното застрахователно обезщетение/ и други тежки
последици/предвид невъзможността да се реализират ползи от продажбата на
грозде/.Същото съставлява „тежко престъпление“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК, предвид
това, че законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода за повече от пет години.
В член 34.2.от Общите Условия,при които е била сключена застраховката е вменено в
задължение на застрахования да уведоми незабавно всички компетентни органи, имащи
отношение към настъпилото застрахователно събитие. Не би следвало да е спорно,че за
соченото като настъпило застрахователно събитие като престъпление е следвало за бъдат
уведомени органите на МВР,предвид това,че същите са компетентния орган, на който е
възложено разследването и установяването на извършителя/извършителите на едно такова
деяние.
С посочените по горе писма, доколкото със същите са изискани и документите
посочени в писмото от 10.06.2019 година ответното дружество като застраховател е
изискало от ищеца представянето на заявление за уведомяването на териториално
компетентното РПУ за настъпилото събитие,служебна бележка или друг документ, издаден
от РПУ, че същото е уведомено за настъпилото събитие и писмени обяснения от лицето
открило щетите.Ищецът не е представил доказателства за уведомяването на органите на
полицията.
Нещо в повече при разглеждането на щетата, по реда на член 107 от Кодекса за
Застраховането е изискана информация от РПУ на МВР град Пазарджик с оглед
установяването на факта на уведомяване на това управление на МВР за подаден сигнал за
4
увредено имущество на 17.05.2019 година.Получен е отговор,че при извършена справка е
било установено,че нито в дежурната част е бил регистриран сигнал от централата на 112,
нито пък в деловодството на Районното Управление е бил подаден такъв сигнал.
Фактът,че застрахованото лице не е уведомило органите на МВР за твърдяното като
настъпило поставя под съмнение твърдението му,че вредите върху застрахованото
имущество са били констатирани на сочената от него дата 17.05.2019 година, респ. че е
изпълнил задължението си в три дневен срок да уведоми за това застрахователя.
Ответника счита,че липсва каквато и да е било житейска,а още по-малко търговска
логика като пряко заинтересовано лице,на което вследствие на такова противоправно деяние
са били причинени такива значителни по размер вреди да не уведоми за това компетентните
органи,които да предприемат и извършат необходимите действия за установяването на дееца
на същото.Доколкото задължението за уведомяването на органите на МВР за настъпилото
застрахователно събитие произтича от закона и от сключения застрахователен договор, то
именно тези неизвършени от него действия съставляват и покриват конкретното за случая
съдържание на дължимата грижа на добрия търговец.
Наред с всичко изложено неизпълнението на задължението за уведомяване на
органите на МВР за настъпилото застрахователно събитие на практика съставлява и
нарушение на задължението по чл.395 алинея 6 от Кодекса за Застраховането,според което
при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи
максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя.
Идентични на това са и задълженията произтичащи от член 34.1. и член 34.9. от Общите
Условия, при които е била сключена застраховката, които вменяват на застрахования да
обезпечи за всеки един конкретен случай правата на застрахователя срещу третите лица
виновно причинили вредите.
В случай,че застрахования беше уведомил органите на МВР за извършените противоправни
действия е било напълно възможно да бъде установен и прекия причинител на вредите и
същия да бъде подведен,както под наказателна, така и под гражданска отговорност,
дотолкова доколкото ответното дружество би имало възможността да предяви регресен иск
по смисъла е реда на член 410 ал. 1 т. 1 от Кодекса за Застраховането срещу това лице за
заплащане на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Счита,че неизпълнението на тези вменени от закона и застрахователния договор
задължения на застрахования следва да се квалифицират като значителни с оглед интереса
на застрахователя и имат пряко отношение, както към установяването на фактите и
обстоятелства за настъпване на застрахователното събитие, така и причините довели до
това.
На следващо място ответникът поддържа,че съгласно разпоредбата на чл.395 ал.4 от
Кодекса за застраховането Застрахователя може да откаже плащане, когато
застрахователното събитие е настъпило поради неизпълнение от застрахования на
5
задължението му „да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди,да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди“ и това е изрично предвидено в
договора.Предпоставките за упражняването на това негово право са регламентирани в
чл.408 ал. 1 т.3 от Кодекса за Застраховането и се свеждат до това : неизпълнението да е
значително с оглед интереса на застрахователя и това неизпълнение е довело до настъпване
на застрахователното събитие.
В член 20 точка 1 от Общите условия, при които е сключена застраховката в задължение на
ищеца като застраховано лице е вменено да поддържа застрахованото имущество в
изправност и да се грижи за него с грижата на добрия стопанин. В точка 4 на същия текст е
посочено, че застрахования е задължен да вземе необходимите мерки за предотвратяване
настъпването па застрахователни събития.Посочените две договорни задължения на
застрахования изцяло се припокриват с вмененото му такова с разпоредбата на чл.395 ал. 1
от Кодекса за Застраховането.Такова задължение му е било вменено и в приложения по
застрахователната щета договор за аренда - да ползва имота с грижата на добрия стопанин.
Следва да бъде отчетен и факта, че в раздел III. Общи Изключения ,чл. 3 ал. 1 т. 7 от
Общите Условия, при които е била сключена застраховката изрично е посочено, че е
изключено покриването на вреди настъпили в резултат на неправилно или безстопанствено
съхранение и липсата на подходяща квалификация.
В конкретния случай, съдейки от събраните по щетата доказателства се налага и
извода, че застрахования не е изпълнил тези вменени му от закона и застрахователния
договор негови задължения и правилно и обосновано му е било отказано изплащането на
застрахователно обезщетение.
В подкрепа на така застъпеното становище свидетелстват следните установени
факти:
Закона и сключения застрахователен договор задължават застрахованото лице да се грижи
за застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин.Със застрахователната полица
са били застраховани трайни насаждения лозя,за които ищеца е бил задължен да полага
грижа за тяхното опазване и отглеждане, съответстваща на добрите земеделски
практики.Това ще рече,че през съответната стопанска година земеделския производител
трябва да се извършва обработка на почвата,поливане,наторяване,резитба,привързване на
лозите,пръскане през определени периоди, борба с плевели, болести и паразити.
Такива действия от страна на ищцовото дружество не са били извършвани. Извод в
тази насока следва от факта,че при разглеждането на щетата, макар и да са били изискани
доказателства за установяването на тези факти такива не са били представени от
застрахованото лице — изискано е представянето на търговски и счетоводни документи,
доказващи полаганите грижи за последните пет години, както и за добитите и реализирани
количества продукция в периода 2015 — 2019 година. Напротив ищеца сам признава, че в
периода от 2015 до датата, на която сочи че е настъпило застрахователното събитие
представляваното от него дружество е ползвало имота и е отглеждало лозовите масиви, но
6
противно на това е направил изявление, че по разбираеми причини не може да представи
разходни дневници и други документи за полаганите грижи за насажденията.
В подкрепа на така направения извод свидетелства и заключението на вещото лице,
ангажирано от ответното дружество — агроном М В.. При извършения от нея оглед на
насажденията на 07.06.2019 година същата е направила констатации, че 95 % от лозите са
били изсъхнали, а почвата в междуредията и вътре в редовете е обрасла с плевелна и
храстовидна растителност с височина от около 0,30 — 0,40 метра. На терена имало и
израснали единични дървета на видима възраст от около 3-4 години. В заключение експерта
е направил и извод, че почвата не е била обработвана нито през есента на 2018 година, нито
пък през пролетта на 2019 година,а за самите лоза през последните 2-3 години не са
полагани необходимите грижи и не са прилагани добрите земеделски практики.Според
агроном М В. към момента на изрязването,въпросните фиданки са били изсъхнали и не са
били във фазата на вегетация през 2019 година.
На следващо място и двамата експерти/агрономи/,извършили оглед на
застрахованото имущество са категорични,че 5700 броя лозови фиданки са били прерязани
изцяло с резачка. Фактът, че са били изрязани повече от 95% от лозовите насаждения налага
и извода,че ищецът като застраховано лице не е положил дължимата грижа за опазване на
застрахованото имущество и за предотвратяване настъпването на застрахователно
събитие.Проявена е пълна безстопанственост, доколкото лозовия масив е бил оставен без
какъвто и да е надзор.Не са били предприети мерки и не били извършени никакви
охранителни действия, предназначени и имащи за цел опазване неприкосновеността на
трайните насаждения и добитата от тях реколта.
Извод в тази насока следва и от факта,че увреждането на застрахованото имущество
е било извършено в един продължителен като време период. Според констатациите на
двамата експерти дебелината на лозовите фиданки е 10 — 15 сантиметра в диаметър.Твърди
се,че унищожените лозя са 5700 броя и същите за прерязани с резачка.От анализа на тези
констатации следва,че за прерязването на една лоза на извършителя са били необходими
средно около 5 минути. При положение, че едно денонощие има 24 часа, които се равняват
на 1 440 минути простата сметка сочи, че за прерязването на 5700 лози на един човек са
били необходими 28 500 минути, което ще рече близо 20 календарни денонощия /19,79 дни/,
при условие че се е режело, без да се спира, което практически и физически е невъзможно.
Аналогичен би бил и извода при условие, че в рязането са участвали повече от едно лица, с
оглед на това,че същите биха били лесно забележими в светлата част на денонощието от
една страна и от друга шума,които ще се излъчва от резачките ще е доловим от значително
разстояние както през деня, така и през нощта.
За факта,че лозовия масив е не е полагана дължимата грижа и че същия бил останал
безстопанствен може да се съди и от това, че сочената дата на констатираното увреждане е
през месец май,а в този период от време,при условие че прилагаш добрите земеделски
практики при отглеждането му е следвало да направиш пръскане - добрите земеделски
практики сочат, че най интензивните периоди на пръскане при лозите са от май до август,
7
като за тези 4 месеца може да се направят седем или повече пръскания. Освен, че тези
действия, предвид площта на имота не могат да бъда извършени за кратко време, както
посочих и по-горе доказателства за полагани грижи за отглеждането на лозите, в това число
и за тяхното пръскане не са представени.
С оглед на изложеното ответникът счита,че обосновано и в съответствие с
разпоредбата на чл.408 ал.1 т. 3 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.37 от Общите
условия на договора за застраховка е отказал изплащането на застрахователно обезщетение -
налице е допуснато нарушение и на закона и на застрахователния договор от страна на
застрахованото лице, което е довело до настъпване на застрахователното събитие и което
нарушение е значително с оглед интереса на застрахователя.
По отношение на размера на заявената с исковата молба претенция,ответникът
заявява,че според чл.386 от Кодекса за Застраховането - При настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието и което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/. В член 38 от Общите условия на
договора за застраховка е посочено, че настъпилите вреди се оценяват от вещо лице, като в
случай на несъгласие е предвидена и арбитражна процедура.
В допълнението на исковата молба е посочено, че претенцията е в размер на 49010
лева, но не става ясно въз основа на какви обстоятелства ищеца, счита, че тази сума
представлява действително претърпените от него вреди.Следва да бъде отчетено, че
вредите, които ще настъпят в патримониума на ищеца следва да бъдат съизмерими с вредите
от увредената реколта, произтичащи от невъзможността да събере и да реализира
отглежданото грозде,предвид това, че собствеността върху лозовия масив принадлежи на
трето лице, което не се ползва от застрахователния договор.
Не възразява да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства
и да се представи преписката по щетата.
Представя всички документи, съдържащи се в образуваната от ответното дружество
щета № 0110-440-0003-2019 година, както и Общи Условия па застраховка „Пожар и
Природни Бедствия“ - Секция I „Индустриален Пожар".
Формулира искане на основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ищеца да
представи намиращите се у него документи, както следва:
Търговски и счетоводни документи, удостоверяващи направени разходи по опазване и
отглеждане на застраховани трайни насаждения лозя, в периода 2015 година - 2019 година, в
това число сключени договори, фактури и други документи, установяващи платени разходи
за:
* обработка на почвата на лозовия масив
* поливане на лозовия масив,
* наторяване на лозовия масив,
* резитба и привързване на лозите,
8
* пръскане на лозовия масив и периодичност на пръскането,
* агротехнически мероприятия за борба с плевели, болести и паразити по лозовия
масив.
Формулира искане за допускане до разпит на свидетеля агроном М В., посредством
обясненията на която ще установява факти и обстоятелства свързани със състоянието на
лозовия масив към месец юни 2019 година.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба,в която обяснява,че е уведомил
застрахователя по телефона в деня на узнаване ,че е настъпило застрахователното събитие- в
петък ,на 17.05.2019г.Обаждането е прието от служител в офиса в гр.Пазарджик,който е
уведомил ищеца,че в първия работен ден – понеделник,20.05.2019г.,може да депозира
писмено уведомление за настъпването на щетата.Именно така ищецът твърди,че е постъпил
като в понеделник се е обадил на национален телефон *********,а след това и на телефон
02981753,вътр.110.При последвалите срещи между ищеца и представители на ответното
дружество не са давани указания за застрахователното събитие да се уведомят органите на
МВР.
Освен това ищецът оспорва твърдението на ответника,че по отношение на лозовия
масив е проявена безстопанственост.Напротив,твърди,че през годините 2015-2019г.,е
стопанисвал лозята и като е заявил същите и е бил подпомаган от ДФ „Земеделие“,по повод
което са извършвани ежегодни проверки от служители на Фонда.Във връзка с полаганата от
него грижа за лозовите насаждения сочи,че е закупил селскостопанска техника –трактор с
прикачен инвентар и пръскачка и със собствени сили е охранвал лозята през периода на
гроздобер.
Не сочи доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба,в която изразява
становище,че намира за неоснователни твърденията на ищеца,че застрахователят не бил дал
указания на ищеца да уведоми органите на полицията.Счита,че задължението на ищеца
произтича,както от закона – чл. 205 ал.1 от НПК, според която „Когато узнаят за извършено
престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно
орган на досъдебното производство или друг държавен орган“,така и от чл.34.2.от Общите
Условия,при които е била сключена застраховката,с които му е било вменено да уведоми
незабавно всички компетентни органи,имащи отношение към настъпилото застрахователно
събитие-в случая органите ма МВР предвид това,че се касае за извършено престъпление,а те
са компетентния орган,който трябва да извърши необходимите правни и фактически
действия за установяването на извършителя или извършителите на това деяние.
Ответникът твърди,че развитите в допълнителната искова молба доводи за полаганата
от ищеца грижа към застрахованото имущество са несъстоятелни.
Това, че земеделски производител е бил подпомаган от разплащателна агенция не
налага извод за полагани грижи за застрахованото имущество предвид това, че субсидиите
по Схемата за единно плащане на площ се изчисляват и заплащат въз основа на общата
9
заявена площ по схемата през конкретната кампания и предвидения бюджет по схемата
съобразно бюджетните тавани,респ.дори и да са изплатени помощи те са изчислени за
заявената от съответния земеделския производител площ на земеделските земи, които ще
стопанисва,което от своя страна не означава, че същия с полагал грижа за опазването и
отглеждането застрахованите лозя, съответстваща на добрите земеделски практики.
Не би могло да обоснове извод в обратната насока и твърдението, че ищцовото
дружество било закупило трактор с прикачен инвентар и пръскачка, дотолкова доколкото
нито в рекламациоинното производство, пито пък по настоящето дело са представени
доказателства за направени от ищеца разходи за отглеждане и стопанисване на лозята, в
това число и за закупуване па торове и/или препарати за растителна защита, с които да е
пръскано с въпросната закупена пръскачка.
Нещо в повече - от достъпната информация обявена в АПИС 7 Регистър е видно, че за
2018 година и 2019 година „МИНИТЛ ДЕ“ ЕООД не е декларирало, че осигурява лица,
които са наети на трудови договори, което от своя страна предполага,че за обработка на
почвата,поливане, наторяване, резитба, привързване на лозите, пръскане през определени
периоди, борба с плевели, болести и паразити с следвало да наема физически лица на
граждански договори за извършването на тези дейности и съответно да им заплаща
договореното възнаграждение. Доказателства за наети лица и за направени разходи за
изплатени възнаграждения обаче не са представени.
Доколко ищеца е охранявал застрахованите трайни насаждения със свои сили, както
твърди може да се съди от характера, степента и начина на тяхното увреждане.
Представя като доказателство по делото разпечатка от правно информационна система
ЛПИС 7 Регистър + за броя на осигурените лица от „МИНИТЛ ДЕ“ ЕООД.
Формулира искане на основание член 190 от ГПК да бъде задължен ищеца да представи
намиращите се у него документи, както следва:
Подадени Уведомления по реда на член 62 алинея 3 от Кодекса на Труда за
сключени, изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, работодател по които е бил ищеца , в периода
01.01.2018 година - 31.12.2019 година.
Формулира искане на основание член 186 от ГПК да се изиска от ТД на НАП град
Пловдив, да представи като доказателства по делото, следните документи:
Подадени Уведомления по реда на член 62 алинея 3 от Кодекса на Труда за
сключени, изменени и прекратени трудови договори до съответната териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, работодател по които е било „МИНИТА ДЕ“ ЕООД,
с ЕИК *********, в периода 01.01.2018 година - 31.12.2019 година,
Регистър на декларираните трудови договори, работодател по които е било „
МИНИТА ДЕ“ ЕООД, в периода 01.01.2018 година — 31.12,2019 година.
Като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се
произнесе,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
10
По делото не се спори,че между страните е сключен договор за застраховка на трайни
насаждения –Лозя над 5 години,винен сорт Маврут в землището на с.Юнаците,с площ от
17,390 дка,6100бр.лози.Сред покритите рискове по договора са и злонамерени действия на
трети лица.Представена е по делото застрахователна полица №0110-44—2019-00003 ,от
която е видно,че срока на действие на застрахователния договор е от 28.04.2019г.до
27.04.2020г.Договора е сключен при определена застрахователна премия в размер на
1820,00лв.и застрахователна сума в размер на 52000,00лв.
В полицата не е посочено ползващо лице,от което следва ,че волята на застраховащия
е да се ползва от застрахователното обезщетение при евентуално настъпило застрахователно
събитие.Ищецът е декларирал,което е отразено на стр.2 от застрахователната полица,че е
запознат с Общите и специалните условия на договора и ги приема.
Ищецът е депозирал в ответното дружество уведомление за щета,в което е
посочено,че такава е настъпила и открита на 17.05.2019г.в 10,30ч.от М.Т. и се изразява в
изпочупване на насаждения в резултат на злонамерени действия на трети лица.
По делото не се спори,че за щетата ищецът не е уведомил органите на МВР.
Ищецът представя писмо от ответното дружество,с изх.№17-455 от 19.06.2019г.,с
което след извършен оглед от вещо лице в присъствия на представител на ищеца,са
изискани необходими документи в допълнение на изисканите такива с предходно писмо от
10.06.2019г.,а именно:скица на имота и съпътстващи документи,история на имота-
описание,договори за придобиване,доказателства установяващи дали лозята са били
заявявани за финансиране пред ДФ Земеделие и дали са декларирани в Изпълнителната
Агенция по лозята и виното,за количествата реализиран добив през последните 4
години,схема на насажденията,документи установяващи положените грижи и направените
разходи за последните 5 години.
Отговор на писмото е изготвен от ищеца на 29.08.2019г.и в него се съдържа описание
на имота,посочено е че негов собственик е ЕТ „Илиана Петрова“,че ищецът е бил наемател
през 2015,2016 и 2017г.,а от 2018г.е сключил договор за аренда със собственика за срок от
10 години.Посочен е начина на засаждане на масива,както и че през периода от 2015до
2019г.масива е бил заявяван за финансово подпомагане пред ДФ Земеделие ,като служители
от фонда са извършвали проверки преди всяко плащане.Не са представени доказателства за
тези твърдения нито в пред застрахователя,нито в хода на съдебното
производство.Посочено е в писмото,че по разбираеми причини ищецът не може да
представи доказателства за закупуването на посадъчен материал и разходни дневници и
други документи за положените грижи по отглеждането на масива през последните 5
години.Такива не са представени и в хода на съдебното производство като ищецът не
посочва поради кои именно „разбираеми причини“ това не е възможно.Към писмото
приложено ищецът е изпратил до ответника скица на имота,регистрационна карта на
земеделски производител,копие на договор за аренда на земеделска земя и копие на
договори за отдаване на същата под наем за 2018г.,копие на анкетна карта и на констативен
протокол от 04.06.2019г.
11
Поради непредставяне на исканите документи и невъзможност да се установи
настъпилото събитие,причините за него и размера на щетата,с писмо изх.№17-
700/05.09.2019г.ответникът уведомява ищеца за постановения отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение.
От приложените доказателства цитирани по.-горе като изпратени от ищеца до
ответното дружество,към исковата молба ищецът прилага единствено констативния
протокол от 04.06.2019г.изготвен от К.М.-агроном със специалност растителна защита за
оглед на процесния масив на същата дата в присъствието на М.Т. и Д З като представител на
застрахователното дружество.Протокола отразява състоянието на масива към момента на
огледа в смисъл,че от всичките 6100 броя лози 5700бр.са изцяло прерязани с резачка на
височина от около 20 см.от земята и са загинали напълно.350 броя са живи,неувредени и са
развиват вегитационно и 50 броя са частично прерязани.Разпитан като свидетел по делото
К.М. заявява,че за пръв път посещава масива на 04.06.2019г.и площта му е около 10
дка.Като свидетел установява,че непрерязаните лози били жизнени във фаза на вегетация
преди цъфтеж.Свидетелят счита,че лозето се обработва като е извършена есенна оран.Не
установява дали и какви други мероприятия са извършвани във връзка с обработката на
масива.
В противоречие с показанията на цитирания свидетел на ищцовата страна са
показанията на св.М.В.-агроном,вписана в списъка на вещите лица в съдебните райони на
гр.Пловдив,Пазарджик,Хасково и стара Загора,оценител на апортни вноски и работеща като
вещо лице при ЧСИ .същата установява,че извършила оглед на имота на 07.06.2019г.по
искане на ответното дружество.На огледа присъствали представители на страните по
делото.Установено било ,че лозите са изрязани с моторна резачка на височина 10-15 см.от
земята като останали незасегнати са два реда в единия край на масива.Състоянието на
останалите неорязани лози било лошо.Растенията били неподържани- с
години.Свидетелката установява,че живите растения не били рязяни от поне две
години,били като диви,а от състоянието на почвата и растителността по нея заключава ,че
оран не е извършвана от две, три години.В междуредието имало саморасла дървесна
растителност на възраст от около 3-4 години,трева с височина от 30-40 см.и къпинажи на
височината на лозовите насаждения.Изрязаните лози били изсъхнали и по тях нямало листна
маса.През този период на огледа –началото на м.юни трябва да има листа маса и поради
липсата й ,свидетелката заключава,че растенията са били изсъхнали преди да бъдат
унищожени .
В същия смисъл е отразеното от свидетелката в констативния протокол от
07.06.2019г.при извършването на огледа,за който е била ангажирана от ответника.
Св.С.С.,ангажирана от ищцовата страна - установява,че в качеството си на
застрахователен брокер от години консултира ищцовото дружество.Установява,че за щетата
била уведомена по телефона от Й Т. /управител на ищцовото дружество/ през м.май,но не
помни на коя точно дата.Т. ,който бил в чужбина,поискал свидетелката да се свърже с баща
му ,който да уведоми застрахователя.Уведомили ответника по националния телефон,а в
12
първия работен ден след това ,в понеделник свидетелката и М.Т. отишли в офиса на
ответното дружество в гр.Пазарджик ,където било попълнено уведомление за щета.Казали
им,че трябва да осигурят вещо лице,което да извърши оглед .Служител в офиса на име Мая
Филипова на техен въпрос дали трябва да се уведоми полицията,отговорила,че не е
необходимо.
За установяване на действителния размер на щетата по делото по искане на ищеца е
допусната съдебна експертиза,по която са изготвени основно и допълнително експертни
заключения.
С оглед на горното ,прието за установено по делото от фактическа страна,от правна
страна съдът приема,че предявеният иск е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Правното основание на заявената претенция е по чл.405 ал.1 от КЗ.
Наличието на отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение по полица № 0110-440-2019-0003/28.04.2019г.,с предмет застраховка
„ПОЖАР И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ"-СЕКЦИЯ I „ИНДУСТРИАЛЕН ПОЖАР“ с покрити
рискове са пожар, буря, градушка, пороен дъжд, наводнение, замръзване, пожар на корен,
умишлен палеж и/или експлозия, злонамерени действия на трети лица е предпоставка за
допустимостта на предявения иск.
С предявяването на иска по чл. 386 и сл. от КЗ обаче ищецът е въвел във фокуса на
спора едно комплексно правоотношение и за уважаване на искането за присъждане на
сумата съдът е длъжен да провери наличието при условията на кумулативност всички
предпоставки и елементи от сложния фактически на застрахователното
правоотношение.Следователно щом изплащането на застрахователното обезщетение по
начало зависи от валидното съществуване на застрахователното правоотношение, то
последното следва да бъде доказано по безспорен начин и тежестта за това безусловно
лежи върху ищеца, който се ползва от благоприятните последици от осъществяването на
този положителен факт. Доколкото съществуването на действително застрахователно
правоотношение е предпоставящо уважаването на иска, съдът може и следва сам да
извърши преценка на валидността му въз основа на всички събрани по реда на ГПК
доказателства и за да констатира липсата й не е необходимо да има направено такова
възражение, ако тя е очевидна ,т.е. недействителността се извежда от вида, формата и
съдържанието на самия договор и представените във връзка с него доказателства.В този
смисъл е и възприетото от ОСТГК на ВКС разрешение,намерило отражение в Тълкувателно
решение №1 от 22.04.2022г.по т.д.№1/2019г. Общото събрание е приело,че съдът е длъжен
да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Ето защо в случая няма процесуална пречка
съдът да разгледа и обсъди въпроса относно действителността на застрахователния договор.
От представените по делото доказателства се установява,че ищецът не е собственик
13
на недвижимия имот представляващ масив с лозови насаждания.Собственик на имота е ЕТ
„Илиана Петрова“ ЕИК ********* ,който е предоставил ползването на имота на ищеца по
силата на договор за аренда от 27.04.2018г.-представен като доказателство по делото от
ответната страна. Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил договор за застраховка по
отношение на чужд имот, се налага извод за недействителност на застрахователния договор
по смисъла на чл. 349, ал. 2 КЗ – поради липсата на застрахователен интерес.
По аргумент от разпоредбата на чл. 402 КЗ, изводът за липса на застрахователен
интерес не следва само от отрицателния факт, че ищецът не е собственик на имота.
Доктрината допуска в застрахователното право сключването на договор за застраховане на
чуждо имущество, от лице, което действа от свое име, а не от името на собственика на
вещта. В този случай, обаче, макар лицето, което сключва договора да е застраховащ,
застрахован всякога е собственикът на вещта. Според легалната дефиниция § 1, т. 1 ДР на
КЗ "Застрахован" е лицето, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на
застрахователна защита по застрахователен договор. Застраховащ може да бъде както
собственика, така и несобственика на застрахованото имущество. С решение № 136 от
30.08.2013 г., постановено по т. д. № 1015/2010 г. по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че в
хипотезата на сключен договор от лице без представителна власт , правото да получи
застрахователното обезщетение принадлежи само на собственика на имуществото, освен ако
застрахователната полица е сключена в полза на трето лице или ако собственикът изрично
изрази желание, обезщетението да бъде платено на трето лице - мнимо представляващия го.
С решение № 156/4.01.2017 г., по т. дело № 1948/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановено
след допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос, е отговорено, и по
настоящото дело съдът приема и за процесния случай, че лицето, договаряло със
застрахователя по договор за застраховка на чужда вещ, е легитимирано да получи
застрахователното обезщетение в случай на настъпване на застрахователното събитие, само
ако собственикът на вещта одобри договора (възможно вкл. след настъпване на
застрахователното събития) и, ако прехвърли вземането за застрахователното обезщетение в
полза на застраховащия несобственик. При липса на одобрение на договора за имуществена
застраховка от собственика на вещта, обаче, по отношение на договора за застраховка не
настъпва валидиращата го предпоставка .С оглед извода, че ищецът не е собственик на
имота , следва, че е сключил договор за застраховка по отношение на чуждо имущество, при
което и при липсата на одобрение на договора в хипотезата на чл. 402, ал. 2 КЗ, договорът за
застраховка е недействителен съгласно чл. 349, ал. 2 КЗ, поради липсата на застрахователен
интерес.
Правният интерес в случая не може да се обоснове и от качеството на ползвател на
земеделския имот по силата на договора за аренда. Същият макар и сключен в форма
различна от предписаната такава за действителност в чл. 3 ал.1 от ЗАЗ ,а именно писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните – в представения по делото липсва
нотариална заверка на подписите на страните,съдът приема ,че представлява по същество
действителен договор за наем на земеделска земя с оглед т.3 от ТР №2 от 20.07.2017г.по т.д.
14
№2/2015г.на ОСГТК на ВКС.В качеството си на ползвател ищецът би имал възможност да
претендира застрахователно обезщетение за вреди изразяващи се в невъзможността да
реализира доходи от произведената селскостопанска продукция за текущата стопанска
година и/или обезщетение за разходите ,които е направил за поддръжката на имота. В
първия случай доходите от продукцията представляват по същество пропусната полза,за
която обаче съгласно клаузата на чл.40 ал.3 от Общите условия към договора обезщетение
не се дължи.Във втория случай при валидност на договора ищецът няма право на
обезщетение,тъй като с оглед застрахователната сума целта на договора очевидно не е
застраховка на разходите,а и по делото и още по-малко пред застрахователя,доказателства
за извършени разходи не са представени.
Поради извода за недействителност на застрахователния договор ,не може да бъде
ангажирана отговорността на ответника да заплати застрахователно обезщетение,поради
което съдът счита ,че предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 2496,00лв.по списъка по чл.80 от ГПК .
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН иска с правно основание чл.405 ал.1 от
КЗ,предявен от „МИНИТА ДЕ" ЕООД ,ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул.„Генерал Скобелев" №15,ет.5,ап.14 против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК *********,гр.София - 1301,
район „Възраждане", ж.к. „ВЪЗРАЖДАНЕ", ул. „СВЕТА СОФИЯ" № 7 за осъждане на
ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер на 49010,00лв.по
застрахователен договор по полица №0110-440-2019-0003/28.04.2019г.,с предмет
застраховка „ПОЖАР И ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ"-СЕКЦИЯ I „ИНДУСТРИАЛЕН
ПОЖАР“.Застрахованото имущество е:ТРАЙНИ НАСАЖДЕНИЯ-ЛОЗЯ,НАД 5
ГОДИНИ,ВИНЕН СОРТ МАВРУД,в землището на с. Юнаците с площ от 17.390 дка с общо
засадени 6100 бр.лози.Покритите рискове са:пожар,буря,градушка, пороен дъжд,
наводнение, замръзване,пожар на корен,умишлен палеж и/или експлозия, злонамерени
действия на трети лица със срок на действие от 28.04.2019г.и край 27.04.2020г.поради
настъпило застрахователно събитие,за което е образувана при ответника преписка по щета
№ 0110 440 0003 2019.
ОСЪЖДА „МИНИТА ДЕ" ЕООД ,ЕИК ********* да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕИК
********* деловодни разноски в размер на 2496,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в дву
седмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
15
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
16