Решение по гр. дело №12/2019 на Районен съд - Елин Пелин

                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            гр.Елин Пелин, 06.01.2020 год.

  

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в закрито заседание на шести януари  през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА 

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12/2019 год. по описа на РС Елин Пелин и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.250 и сл. от ГПК. 

             Подадена е молба от адв.П. - САК пълномощник на ответника ищеца „М. Б.“ ООД, с която моли решението по делото да бъде допълнено, като в диспозитива на същото се добави произнасяне по претендираната законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК в съда до окончателното й плащане, върху сумите за които е било признато за установено, че се дължат на ищеца, тъй като в диспозитива на решението липсва произнасяне в тази насока. Съдът е обсъдил въпроса за дължимостта на претендираната законна лихва в обстоятелствената част на решението си, като я е приел за основателна, но в диспозитива липсва произнасяне в тази смисъл.

             В  срока по чл.250, ал.2 от ГПК ответникът по молбата А.Ц.Н., редовно уведомен не депозира писмен отговор и не взема становище по искането.               

            Съдът прецени, че не е необходимо молбата за допълване на решението да се разглежда в открито заседание с призоваване на страните, поради което и по аргумент за противното от чл.250, ал.2, изр.2 от ГПК я разгледа в закрито заседание, в което, след като обсъди молбата поотделно и в съвкупност с данните по делото, намери за установено следното:

    По смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК непълно е това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълнителни искания свързани с главния спорен предмет каквито са исканията за плодове и лихви, както и за присъждане на разноски. В тази връзка, съдът намери, че макар  в обстоятелствената част на решението да е обсъден въпроса за дължимостта на претендираната законна лихва, в диспозитива липсва произнасяне в тази насока. Очевидно в този случай е, че постановеното по делото решение е непълно по смисъла на чл.250, ал.1 от ГПК, след като с него съдът не е изразил в диспозитива волятата си, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и дължимата законна лихва върху гланицата, считано от датата на предявяване на заповедта за изпълнение, до окончателното й изплащане.    

              Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

              ДОПЪЛВА решение № 169 от 04.11.2019 г. постановено по гр. дело № 12/2019   година по описа на РС Елин Пелин, като в диспозитива на същото на стр.13, ред 1 /броено отдолу-нагоре/ след израза „лизинговия актив,“ се добави следното:     

„ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.09.2018 г. до окончателното  изплащане на вземането“                                                       

            РЕШЕНИЕТО  да се счита неразделна част от решение № 169 от 04.11.2019 г. постановено по гр. дело № 12/2019 година по описа на РС Елин Пелин.

           Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: