№ 24244
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110120911 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от К. Й. П. срещу "Ф Б" ЕООД за
прогласяване нищожност на Договор за поръчителство №3790383/09.03.2020 г. и
осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 10,00 лева,
представляваща част от парично вземане в общ размер от 300,00 лева - недължимо платена
сума за възнаграждение за поръчителство по Договор за поръчителство
№3790383/09.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до
окончателното изплащане.
Твърди се, че страните са сключили договор за поръчителство /гаранция/ за обезпечаване
изпълнението на ищеца по договор за паричен заем, сключен с "И А М" АД срещу
възнаграждение от 300,00 лева, което е залатено на ответника за времето на заемното
правоотношение. Ищецът намира, че съглашението е недействително поради нищожност на
договора за заем, който регламентира каузата за сключването на договора за гаранция, респ.
престациите по него, с чл. 4 от договора за кредит. Твърди, че заемодателят и ответникът са
свързани лица, тъй като заемодателят е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител. Поддържа, че действието на договора за поръчителство е обусловено от
валидността на заемното правоотношение. чл. 4 от договора за заем налага на потребителя
да намери две физически лица, поръчители, са фактически неизпълними и го поставя пред
единствения избор да сключи договор за поръчителство, като необходимо условие за
получаване на заемните средства. Заявява, че заемодателят не е включил като разход по
кредита възнаграждението за поръчителство и по този начин се заобикаля чл. 19, ал. 4 от
ЗПК; договорът за кредит е недействителен на осн. чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК, защото не е
посочен ГПР и общата дължима сума, вкл. как се формира и потребителят е заблуден за
действителната стойност на ГПР. Твърди, че договорът за поръчителство е лишен от
основание, защото по него не се предоставя услуга на потребителя; противоречи на чл. 138
от ЗЗД и на добрите нрави, вкл. уговореното възнаграждение в е размер повече от
1
половината от заемните средства.
Ответникът оспорва иска. Счита претенцията за недопустима, недоказана и неоснователна.
Евентуално поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е сключен по
възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не са явно
нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, в т.ч. договорът е
възмезден за услуга. Не е страна по посочения договор за заем, а твърденията за нищожност
не намират опора в представените от ищеца доказателства.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно, че
договора за заем и за предоставяне на поръчителство са сключени в противоречие със ЗПК,
накърнени добрите нрави, вкл. договорът за предоставяне на поръчителство е сключен при
липса на основание съобразно изложеното в искова молба. За да възникне правото на
парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо е да се установи, че
1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения
комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически
факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, като се
указва на ищеца, че не сочи доказателства за сключване на посочените договори, въз основа
на които твърди извършено плащане и наличието на плащане. В случай, че бъдат доказани,
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи
полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства.
Искането по чл. 219 от ГПК на ищеца е допустимо с оглед на изложените фактически
твърдения за правоотношенията между него, ответникът и третото лице-помагач и чл.223,
ал. 2 от ГПК.
По доказателствата:
Искането по чл. 186, 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца не е необходимо, тъй като ответникът
представя извлечение от счетоводни книги. Искането на всяка страна по чл. 190 от ГПК е
неоснователно, с оглед разпределената тежест на доказване, диспозитивното и състезателно
начало в процеса, с оглед на които съдът не е властен да задължи страна да изпълни своята
доказателствена тежест; отделно ищецът твърди, че е страна по посочените договори и е
запознат със съдържанието им, и при така изложените фактически твърдения в искова молба
не може да се направи извод, че документите не са в държане на ищеца.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ищеца трето лице-
помагач – „И А М" АД, с адрес посочен в искова молба. УКАЗВА на третото лице-помагач,
2
че най-късно в насроченото съдебно заседание може да представи становище и
доказателства по делото.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становище по дадените указания и проект за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това
покъсно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186, 190 и чл. 195 от ГПК на ищеца, и чл. 190 от ГПК
на ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане
на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от
с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.09.2023 г. от 10,30
часа, за които дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач.
ДА се връчи препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на искова
молба, с приложения; на третото лице-помагач препис от искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4