РЕШЕНИЕ
№ 3772
гр. Варна, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Колева
при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова
като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело №
20243110103924 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ф. ООД, ЕИК *** и М. Х.
Х., ЕГН ********** срещу Б. П. Б., ЕГН ********** осъдителни искове с правно
основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците следните суми:
На Ф. ООД, ЕИК ***: сумата в размер на 7464.61 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възможността дружеството да
развива дейността си и да реализира приходи от нея, причинени в резултат на извършена от
ответника на 01.04.2019г. кражба на фейсбук страница Ф. и сайт ***, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
На М. Х. Х., ЕГН **********: сумата в размер н а 5500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и
страдания, предизвикани от некоректното отношение и поведение на ответника, чрез
отклоняване на клиенти на дружеството, от нарушеното доверие, което ищецът му е
гласувал, които действия са го лишили от възможността да работи и изхранва семейството
си, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда до окончателното изплащане.
Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения,
заложени в обстоятелствената част на исковата молба: М. Х. е управител на „Ф." ООД.
Дружеството било създадено през м. септември 2016г., първоначално като ЕООД, на което
бил едноличен собственик на капитала и управител, с основен предмет на дейност -
продажба и монтаж на паркет и ламинат, както и свързаните с тази дейност циклене,
фугиране, лакиране и др. Ищецът се занимавал с циклене от 2009г., като това било
професията му. Във връзка с дейността на дружеството, поръчал на Г. М. М. да изработи
фирмен сайт, който бил създаден на 07.09.2016г. - ***. Създал и фейсбук страница Ф..
Впоследствие в дейността на дружеството се включило и семейството му, като ответникът
бил съпруг на майка му. Ответникът бил съдружник в дружество Ф. ООД е периода от
18.11.2016г. до 27.07.2020г. /на която дата бил изключен/. На 01.04.2019г. ответникт
извършил кражба на фейсбук страница Ф. и фирмения на дружеството сайт ***. С тези
действия ответникът неправомерно отклонил клиенти на дружеството към себе си, като ги
заблудил, че поръчват услуги от Ф. ООД и по този начин е лишил дружеството от реалната
1
възможност да реализира приходи от своята дейност. Всички клиенти на дружеството били
неправомерно пренасочени към копирания сайт ***". В резултат на тези действия на
ответника, дружество Ф. ООД претърпяло имуществени вреди съизмерими с реализирани
през предходната година приходи или по-големи. Твърди се също, че в резултат на
действията на ответника здравословното състояние на ищеца М. Х. се влошило, с което
обосновава правния си интерес от водене на иска за неимуществени вреди. Ищецът
осъществявал лично всички дейности във фирмата: циклене, фугиране, лакиране и др., като
в резултат от неправомерното поведение на ответника е бил лишен от възможността да
работи и изхранва семейството си. Молят за постановяване на положително решение по
предявените искове.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът
оспорва предявените срещу него искове и моли за тяхното отхвърляне. Оспорва изложените
в исковата молба фактически твърдения. Не оспорва, че е бил съпруг на майката на ищеца
Х., като бракът им е прекратен с влязло в сила на 14.04.2021г. решение на ВРС. Твърди, че
не знае обстоятелства около създаването на *** и ***., както и чия собственост са. След
получаване на исковата молба е провел разговор с Г. М. М., който му заявил, че за
създаването на уеб сайта *** и **** е използван безплатен шаблон Esteem, който се
разпространява свободно в Интернет. Обяснил му, че използването на шаблон Esteem не
позволява реализирането на творчески труд, а единствено предифинирани елементи, които
се поставят и изглеждат еднакво на всички уеб сайтове с инсталиран шаблон Esteem. Уеб
сайт с инсталиран шаблон Esteem предлага единствено стандартни елементи, които могат да
бъдат монтирани в уеб сайта, като всеки един от тях съдържа ясни отличителни знаци и
реквизити. Оспорва с действията си да е заблуждавал ищеца. Искането е за отхвърляне на
претенциите.
В хода на проведените съдебни заседания, страните поддържат заявените с исковата
молба и отговора по нея становища.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ответникът Б. Б. е бил съдружник в дружество Ф. ООД в периода от
18.11.2016г. до 27.07.2020г..
Представена е Годишна данъчна декларация на „Ф." ООД за 2018г., от която е видно,
че дружеството е декларирало печалба 7482.40 лева.
По данни от информационния масив на ТД на НАП Варна, актуални към 07.04.2025г.,
няма информация за подавани уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от „Ф." ООД,
ЕИК *** за сключен трудов договор с Б. П. Б., ЕГН **********.
Не е спорно, че Ц. М. Б.а /майка на ищеца М. Х./ и Б. П. Б. са били съпрузи по силата
на сключен граждански брак на 20.07.2015г., прекратен с развод на 14.04.2021г.
Не е спорно, че отношенията между Ц. М. Б.а /майка на ищеца М. Х./ и Б. П. Б. са
влошени, като е водено и производство по гр.д. № 14821/2021г. на ВРС.
С Постановление от 06.01.2021г. на ВРП, пр. преписка № 17592/2020г., е отказано
образуване на наказателно производство по сигнал на М. Х. срещу Б. Б., за извършено
престъпление по Глава девета „а“ НК - компютърно престъпление /кражба на сайт ***/.
В Постановление от 09.03.2021 на ВОП се сочи, че сайтът ***е изработен през 2016г.
от Г. М. по поръчка на М. Х. – по това време едноличен собственик на Ф. ЕООД. Считано от
18.11.2016г. за съдружници са вписани Ц. Б.а /майка на М. Х./, Р. Х. /брат на М. Х./ и Б. Б.
/съпруг на Ц. Б.а/. Считано от 27.07.2020г. Б. е заличен като съдружник. В началото на 2019г.
Б. възлага на Г. М. изработване на нов сайт ***. Изработеният от М. нов сайт възпроизвежда
изцяло облика на ***, но чрез посочване на нов тел. номер в раздел контакти и насочва
евентуалните клиенти не към Ф. ООД, а към Б.. Приема се, че данните сочат на
престъпление по чл.319а, ал.1 НК /неправомерно използване, копиране, пренасяне и др. на
компютърни данни в информационна система/. Обективната съставомерност на деянието
предполага достъпът до системата или данните да е осъществен неправомерно, а в случая
достъпът е осъществен от автора Г. М., поради което не може да бъде квалифициран като
неправомерен. Съгласно чл.42, ал.1 ЗАПСП авторското право върху произведения /в случая
сайт, създадено по поръчка /какъвто е настоящия случай/ принадлежи на автора на
произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго – за съществуването
на такъв договор няма данни. По такъв начин авторът си запазва правото да използва
2
произведението, както и да разрешава използването от други лица. Отказано е образувано
наказателно производство за престъпление по чл.319 а, ал.1 и 319 б, ал.1 НК.
С Постановление от 20.05.2021г. на ВРП е прекратено ДП 962/2019г. по описа на 2 РУ
ОД на МВР Варна, образувано за престъпление по чл.206, ал.1 НК. Наказателното
производство е било образувано на 29.07.2019г. с постановление на прокурор при ВРП
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 206, ал.1 НК, а именно за
това, че на неустановена дата за периода от 10.01.2019г. до 23.03.2019г. в гр. Варна са били
противозаконно присвоени чужди движими вещи – валова машина за циклене, две дискови
машини за циклене, два броя ъглошлайфи, един брой ексцентър шлайф, един брой
прахосмукачка „VENTIXE”, собственост на „Ф.“ ООД, с управител и представляващ М. Х.
Х., които деецът владеел.
Представена е кореспонденция /л.123-152/ между Ц. Б.а; М. Х. и Г. М. относно
сайтовете.
На сайта ***, за контакт е посочен тел. за връзка 0896 385058, който е на Б. Б.. Това се
установява от приложените на л.159-164, том 1 от делото доказателства.
Представена е Епикриза на М. Х., издадена от МБАЛ Варна ЕООД от 01.10.2024г., от
която е видно, че му е поставена диагноза Хроничен атрофичен гастрит. Интестинални
лимфангиектазии. Хроничен атрофичен дуоденит.
В полза на ищците са ангажирани гласни доказателства за установяване наведените
фактически твърдения относно обстоятелствата, при които са настъпили вредите; видът на
имуществените вреди; претърпените болки и страдания, резултат от поведението на
ответника.
В показанията си Ц. Б.а /майка на ищеца М. Х./ установява, че Ф." ЕООД е създадено
на 07.09.2016г. от сина й М.. Той си купил машини за осъществяване на дейността циклене,
лакиране и фугиране, и всичко свързано с паркети и ламинат, и си направил сайт. Не е имало
работници, като дейността се извършвала от М. и Б.. С цикленето се занимавал М., а Б. бил
ангажиран да поема обектите, да ходи по огледи, да зарежда с материали и да слага ламинат.
На по-късен етап М. решил да направи съдружие и включил семейството в дружеството.
Проблемите между М. и Б. започнали през лятото на 2018г., когато М. открил таен тефтер, в
който Б. си водел тайни обекти, които е правил без тяхно знание. В началото на 2019г. Б.
напуснал къщата, а на 23 март откраднал фирмените машини. Същия ден се обадили да
свалят телефоните номера на Б. от фирмения сайт. Машините били върнати едва на 17
февруари 2021г. Дотогава се водело досъдебно производство. Непосредствено след кражбата
на машините, на 01 април от техни клиенти разбрали, че в публичното пространство
съществувал идентичен на техния сайт. На сайта за контакт бил посочен само тел. номер на
Б., сменен бил домейна и регистриран нов домейн ****По този начин Б. пренасочил
клиентите на Ф.. Обаждали им се клиенти да ги питат дали фирмата има нов сайт, с ново
име, дали старото име е валидно, както и дали само на тел. номер на Б. ще се приемат
поръчки. М. замразил дейността, тъй като нямал с какво да работи, тъй като Б. го оставил
без машини. След кражбата на машините и стартирането на новия сайт, М. се сринал
психически. В нощта на първи срещу втори април, М. се прошарил, изпаднал в депресия,
отслабнал. Вследствие на глада и стреса отключил хронични проблеми с корема. Към
настоящия момент психически е малко по-добре, но хроничното му заболяване си оставало
за цял живот. Дейността на Ф. не се възстановила, тъй като след като им върнали машините
на 17 февруари 2021г., те били в много окаяно състояние. Наложило се да им правят ремонт.
Б. пуснал жалба срещу М., че е откраднал върнатите машини, което му създало
допълнително психическо натоварване.
Р. Х. /брат на ищеца/ излага, че дружество „Ф." било създадено 2016г. от М. Х..
Основната му дейност била циклене и продажба на паркет и ламинат. Дружеството имало
машини, с които да работи. М. изтеглил заем да си купи машини и да си отвори фирмата.
Впоследствие като съдружници в дружеството се включили св., майка им и Б. Б.. Б. бил
женен за майка им и от години живели заедно, с М. си имали доверие. Работата на Б. във
фирмата се изразявала да ходи на огледи, когато клиент се обади и да снабдява с материали.
Отношенията с Б. се влошили през 2018г. М. забелязал, че почнал да укрива обекти. В края
на 2018 г. махнали тел. номера на Б. от сайта на дружеството. 2020г. го изключили като
съдружник. 2019г. Б. иззел машините, с които фирмата осъществявала дейност и М. останал
без работа. На 01.04 констатирали, че съществува идентичен на техния сайт. Клиенти се
обадили на М. да го питат, дали е вярно, че сайтът вече няма да се казва „Ф.", а ще се казва
3
„***". Всички обаждания били пренасочени към сайта „****". Телефонът за контакт бил на
Б.. От страницата на „****" имало препратка към фейсбук страница на „****". Машините
били върнати към 2021г., в окаяно състояние. Вече били изгубили клиенти. М. се сринал,
затворил се в себе си. Спрял да се храни. Получил здравословни проблеми с корема.
Разпитаният Г. М. по професия е програмист. Познава М. Х. и Б. Б., запознат е с
фирма „Ф.". Б. и Ц. познава от съпругата си. Поискали да им изготви уебсайт за циклене на
паркет. Изготвил уебсайт „*** паркет.ком". Той го регистрирал, поддържал и
администрирал. Сайтът е регистриран на фирмата на съпругата на свидетеля - Бизнес
мениджмънт софтуер ЕООД. Били му предоставени само изображения от Ц. и Б..
Свидетелят изработил съдържанието на сайта относно професионалната част. Ц. и Б. му
дали само снимки, а св. изтеглил безплатен шаблон, който е свободен в интернет и всеки
може да си го изтегли, инсталира и да монтира тези снимки вътре. Информацията за
продуктите и услугите му била предоставено от Ц. и Б.. Достъп до този сайт от създаването
му имали само св. и Ц.. Когато искали да се промени цена на услуга или да се качат нови
снимки, те му се обаждали, като изпращали снимките по ел. поща или му предоставяли
флашка. Поради възникнал проблем между съдружниците, Ц. поискала да се премахне
телефонът на Б. от уебсайта. По молба на Б., регистрирал „****.ком" и сайт с немско
наименование „*** паркет.де". Св. е изработил и регистрирал домейните и само той имал
достъп. Б. нямал достъп. Съставил ги по идентичен начин с безплатен шаблон. Сайтът бил за
паркетни услуги, циклене на паркет др.. За контакт бил вписан тел. номер на Б.. Свидетелят
е собственик на този сайт, както и на всички останали. От създаването на сайта до момента,
Б. не е искал достъп. Той не разбирал и дори да имал достъп, не можел да модифицира нищо
по сайта. Те и двамата /Б. и Ц./ не разбирали от компютри и се обръщали към свидетеля
когато нещо по сайтовете трябва да се промени. Шаблонът на двата сайта е еднакъв,
безплатен е, сваля се от интернет и се инсталира. При инсталиране на сайта „***
паркет.ком", свидетелят не е ползвал съдържание – снимки, информация, описание, от
уебсайт „*** паркет.ком". Действащ към момента е „*** паркет.ком", „****" вече не
съществува. Свидетелят само поддържа сайта и няма контакт с клиентите. Към момента има
контакт с клиентите фирма „*** 2015г." ЕООД или ООД. Свидетелят е единственият, който
може да извършва поддръжката, промяна и корекция, чисто технически.
От заключението по допуснатата СКЕ се установява следното: Първоначалната
дата на регистрация на домейна **** е 01. 04.2019г. Първоначалната дата на
регистрация на домейна**** е 02.09.2016г. Към момента на извършване на експертизата не
може да се установи от кои IP адреси са създадени същите. При използване на интернет
връзка, всяко едно устройство получава индивидуален IP адрес, чрез който комуникира.
Този адрес бива: Частен IP - този, чрез който ще комуникира изключително с устройствата от
локалната мрежа (LAN), като в нея е възможно да има стотици потребители; Публичен IP -
IP адресът, чрез който устройството комуникира с други устройства в Интернет,включително
уебсайтове, онлайн приложения, онлайн игри, онлайн филмови платформи, услуги за
споделяне и др. Устройствата, които са например в домашна, служебна или свободна мрежа
в някоя бензиностанция или заведение, използват един и същ публичен IP адрес. Освен това
публичните адреси, които се получават от интернет доставчика в по-голямата си част са
динамични - променят се често при нужда или при рестартиране на устройството. IP адресът
на всяко устройство би могъл да се установи към момента на текуща проверка. Това
означава, че чрез публичния IP адрес не може да се индивидуализира с точност потребителят
му. Максималният срок за запазване (регистрация) на домейн зависи от домейн
разширението (например .com, .bg, .org и т.н.) и от правилата на съответния регистър - .com,
.net, .org, .info и повечето глобални домейни - могат да бъдат регистрирани или подновени за
максимум 10 години напред. Обикновено предплащането е свързано с хостинга на сайта,
защото двете услуги са свързани, а при него максималния срок е 3 години. В случая и двата
домейна изтичат през 2026г., което означава, че най-вероятно се плащат на годишна база.
Към момента на изготвяне на експертизата, като регистратор на домейна **** е посочен
П.Д. с електронна поща ****и посочен телефон за връзка +****. Към момента на изготвяне
на експертизата, като регистратор на домейна **** е посочен ***** с електронна поща ***и
телефон за връзка +***. Достъп до сайтовете се осъществява от огромен брой IP адреси,
които освен потребители на интернет, включват и търсещи машини, ботове и др. Не може да
се установи кои абонати използват тези IP адреси и осъществяват достъп до сайтовете.
Прехвърлянето на домейна **** е осъществено на 22.05.2020г. Няма промяна в дизайна на
***, освен промяна на телефони за контакт и лого За *** вещото лице не установява някакви
съществени промени по дизайна. След събеседване на вещото лице с Г. М., последният
4
споделил, че той е направил двата сайта и съдържанието е идентично. Използвал е еднакъв
шаблон „Esteem by ThemeGrill", както и съвпадение на снимковия материал на двата сайта.
Страница „*** паркет" във Фейсбук е направена, регистрирана и съответно управлявана от
Г. М., по негова информация, а вещото лице е установило това и при направената
демонстрация при проверката. Вещото лице не намира идентичност на страниците, както
установената такава между сайтовете. Двете фейсбук страници си слагат водни знаци на
снимките, снимат паркет и стаи, възможно е да има съвпадение на снимков материал, но не
установява такъв при прегледа. При проверка на архива на приложението „месинджър" на
„*** паркет" в периода 01.04.2019г. - 31.12.2019г., не са установени съобщения.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД. За да бъде
ангажирана деликтната отговорност на ответника, ищците следва да установят в условията
на пълно и главно доказване: наличието на противоправни деяния от вида на описаните в
исковата молба, извършени от ответника в твърдяния период от време; претърпените от тях
вреди, вкл. вид, интензитет и продължителност на твърдяните неимуществени вреди и
техния размер; както и причинната връзка между двете; сигурна възможност за реализиране
на ползата /възможност за сигурно увеличаване на имуществото/, както и че реализирането
й е станало невъзможно поради деликт.
Съответно в тежест на ответника по делото е да установи онези обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно мотивите на ТР 1/2020г. на ОСТК на ВКС, при неизпълнение на
задълженията си както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за
нанесени на дружеството вреди: първият по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият – съгласно
общите правила на ЗЗД.
Отговорността на ответника, доколкото е бил съдружник във Ф. ООД, а не управител,
може да бъде реализирана по чл. 45 ЗЗД.
По иска на Ф. ООД за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от възможността дружеството да
развива дейността си и да реализира приходи от нея, причинени в резултат на извършена от
ответника на 01.04.2019г. кражба на фейсбук страница Ф. и сайт ****.
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД деликвентът дължи обезщетение за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При така очертания обем
на отговорността, не съществува съмнение, както в теорията, така и в практиката, че
обезщетението обхваща както претърпяната загуба, така и пропуснатата полза.
Съгласно ТР № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС, причинените от деликт пропуснати ползи
трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. Пропуснатата
полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на
увреденото от деликта лице. На обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на
обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите
или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно
обогатяване. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице
сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали
пропуснатата полза е щяла да бъде реализирана е въпрос на съществуване или
несъществуване на обективни факти от действителността, които подлежат на доказване и от
които произтича тази възможност.
Безспорно по делото е, че ответникът е бил съдружник във Ф. ООД, вкл. в периода, за
който се твърди кражбата на фейсбук страница Ф. и сайт ***
На ищците е указано по реда на чл. 146, ал.2 ГПК, че не сочат доказателства за
наведените твърдения за извършена от ответника кражба на фейсбук страница Ф. и сайт ***,
вкл., че създател на *** е ответникът.
Съдът намира, че не е установен първият елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане - противоправно поведение от страна на ответника, изразило се в
кражбата на фейсбук страница Ф. и сайт ***.
От ангажираните специални знания по делото чрез проведената СКЕ и показанията
на свидетеля Г. М. се установи, че последният е създател на двата сайта /„*** паркет.ком" и
5
„*** паркет.ком"/, той ги е регистрирал, поддържал и администрирал. Сайтовете са
регистрирани на фирмата на съпругата на М. - Бизнес мениджмънт софтуер ЕООД.
Съдържанието на сайтовете е създадено от М. чрез изтегляне на безплатен шаблон, който е
свободен в интернет и всеки може да си го изтегли, инсталира и да монтира снимки вътре.
М. не е ползвал съдържание – снимки, информация, описание, от уебсайт „*** паркет.ком".
Б. нямал достъп до „*** паркет.ком" и „*** паркет.ком". М. е единственият, който може да
извършва поддръжката, промяна и корекция, чисто технически. Вещото лице установява, че
страница „*** паркет" във Фейсбук е направена, регистрирана и съответно управлявана от Г.
М.. Вещото лице не намира идентичност между двете фейсбук страници.
Установи се, че и двата сайта /„****" и „****ком"/ са съществували паралелно, като
не се установи клиентите на дружеството Ф. да са възлагали поръчки на ответника чрез
сайта „***". Не се установи пренасочване на клиенти.
От показанията на свидетелите Ц. Б.а /майка на ищеца М. Х./ и Р. Х. /брат на ищеца
М. Х./ се установи, че от клиенти на дружеството са разбрали за съществуването на сайта
„****". Обаждали им се клиенти да ги питат дали фирмата има нов сайт, с ново име, дали
старото име е валидно, както и дали само на тел. номер на Б. ще се приемат поръчки. Т.е.
клиентите са били наясно със създалата се ситуация и са имали избор на кого да възлагат
поръчки. Не се установи, клиенти на дружеството да са били пренасочвани чрез сайта „***
паркет.ком" или фейсбук страница Ф. към „***" или фейсбук страница „****".
Същевременно от разпита на тези свидетели се установи, че дейността на
дружеството е преустановена, поради липса на машините, необходими за осъществяването й,
за което е водено ДП 962/2019г. по описа на 2 РУ ОД на МВР Варна.
На следващо място не се доказа в условията на пълно и главно доказване, че е била
налице сигурна възможност за реализиране на ползата /възможност за сигурно увеличаване
на имуществото на дружеството чрез реализиране на печалба от дейността/, както и че
реализирането й е станало невъзможно поради деликт - кражбата на фейсбук страница Ф. и
сайт -****.
Свидетелите излагат, че ответникът е взел машините, необходими за осъществяване
на дейностите /циклене на паркет, лакиране, фугиране и др./ и поради това не са
осъществявали дейност. Не се установи, чрез създаването на сайта, клиентите да са били
пренасочени към „*** паркет.ком". От показанията се установи, че съдружниците са
уведомени за сайта именно от клиентите.
По иска на М. Х. Х. за осъждане на ответника да заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
предизвикани от некоректното отношение и поведение на ответника, чрез отклоняване на
клиенти на дружеството, от нарушеното доверие, което ищецът му е гласувал, които
действия са го лишили от възможността да работи и изхранва семейството си.
Установи се от Епикриза, издадена от МБАЛ Варна ЕООД от 01.10.2024г., че ищецът
М. Х. Х. страда от Хроничен атрофичен гастрит. Интестинални лимфангиектазии. Хроничен
атрофичен дуоденит.
По делото не се установи противоправно поведение на ответника. Не се доказа, че
установените заболявания са в резултат на действия на ответника довели до отклоняване на
клиенти на дружеството, като по този начин ищецът е бил лишен от възможността да работи
и изхранва семейството си.
От показанията на разпитаните свидетели Цв. Б.а и Р. Х. се установи, че М. замразил
дейността, тъй като нямал с какво да работи. Твърденията на свидетелите са, че дейността е
преустановена, тъй като Б. иззел машините, с които фирмата осъществявала дейност и М.
останал без работа. На първо място, въведените от ищците като предмет на доказване
твърдения са: осъществено противоправно поведение от ответника, изразяващо се в кражба
на фейсбук страница Ф. и сайт ***, а не в кражба на машини на дружеството. По делото не
се установи извършена от ответника кражба на фейсбук страница Ф. и сайт ***, нито кражба
на машини на дружеството.
Воден от горните мотиви, съдът счете исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По съдебно-деловодните разноски:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Общият размер възлиза на 1855 лв.
6
/1850 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лева такса съдебно удостоверение/.
Мотивиран от изложените съображения, Варненския районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***
срещу Б. П. Б., ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 7464.61 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
възможността дружеството да развива дейността си и да реализира приходи от нея,
причинени в резултат на извършена от ответника на 01.04.2019г. кражба на фейсбук
страница Ф. и сайт **** ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Х. Х., ЕГН **********, адрес: *** срещу Б. П. Б.,
ЕГН **********, адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на сумата в размер на 5500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,
предизвикани от некоректното отношение и поведение на ответника, чрез отклоняване на
клиенти на дружеството, от нарушеното доверие, което ищецът му е гласувал, които
действия са го лишили от възможността да работи и изхранва семейството си, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф. ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *** и М. Х. Х., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. П. Б., ЕГН **********, адрес: *** сумата от
1855 лв. /хиляда осемстотин петдесет и пет лева/, представляваща реализирани от
ответника съдебно деловодни разноски по делото под формата на възнаграждение за защита
и съдействие от един адвокат и заплатена такса за съдебно удостоверение, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7