РЕШЕНИЕ
№ 1031
гр. Бургас, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20252120100094 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от М. Н. С. против „ВИВУС.БГ“
ЕООД искова молба, с която са предявени главен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 861,78 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожен договор
за потребителски кредит № **********, сключен между страните на 26.04.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, както и евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 226,94 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожна клауза на
горепосочения договор, предвиждаща заплащане от кредитополучателя на такса за
експресно разглеждане на документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
делото. В исковата молба се твърди, че на 26.04.2022 г. между ищцата и „4финанс“ ЕООД е
бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние при следните параметри:
главница - 1 100 лв., срок за погасяване на кредита - 1 месец, считано от отпускането му,
стандартен лихвен процент от 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита в размер на
40,99 %, годишен процент на разходите – 49,70 %, лихва за срока на договора в размер на
37,06 лв., дължима за периода 26.04.2022 г. – 26.05.2022 г., такса за бързо разглеждане на
документи – 226,94 лв., обща сума за плащане по договора - 1 364 лв., включваща
главницата, договорната лихва и такса за разглеждане на документи. Твърди се също така, че
в общите условия към договора за кредит е предвидена възможност за удължаване срока на
договора по искане на кредитополучателя, в който случай се дължи такса съобразно
тарифата на дружеството. Ищцата счита, че процесният договор е недействителен на осн.
чл. 22 от ЗПК, тъй като при сключването му е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
1
ЗПК, изразяващо се в непосочване в договора на действителния размер на ГПР, тъй като
таксата за бързо разглеждане на документи не е включена в него, като според ищцата
действителният размер на ГПР по кредита (с включване на горепосочената такса в него) е в
размер на 1221,48 %. Освен това ищцата счита, че клаузата на договора за дължимост на
такса за експресно разглеждане на кредита противоречи на чл. 10а от ЗПК, съответно е
нищожна. Според ищцата така уговорената такса представлява „скрита“ договорна
възнаградителна лихва и цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗПК. Предвид горното
и като твърди, че е извършила плащания по договора в общ размер от 1961,82 лв., на осн.
чл. 23 от ЗПК ищцата счита, че сумите над главницата от 1 100 лв. са платени от нея без
основание и следва да й бъдат върнати, евентуално недължимо платена се явява таксата за
експресно разглеждане на документи в размер на 226,94 лв. и същата подлежи на връщане
от ответника. В съдебно заседание ищцата не се явява лично и не изпраща процесуален
представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявените искове - главен и евентуален – са с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД, а акцесорният иск за законна лихва е с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като
същите са допустими.
В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е
оспорило предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава твърдението на
ищцата, че платените по договора суми са в общ размер от 1 961,82 лв., поради което моли
този факт да бъде признат за безспорен между страните. Оспорва изложените от ищцата
твърдения във връзка с претендираната недействителност на договора за потребителски
кредит като сочи, че в случая ГПР е изчислен в съответствие с изискванията на ЗПК.
Заявява, че в ГПР е включена единствено договорната лихва, но не и таксата за експресно
разглеждане на кредита, тъй като тя се дължи за допълнителна незадължителна услуга,
предоставена по изрично искане на кредитополучателя и в този смисъл не представлява общ
разход по кредита. Сочи също така, че таксата за бързо разглеждане е допустима и отговаря
на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК - начислена е за допълнителна и незадължителна
услуга, която се предоставя по изрично искане на кредитополучателя, съответно не е
налице противоречие на тази клауза от договора с императивна норма. Изложени са
подробни доводи. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното
от ищцата адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ответника, редовно призован, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представен Договор за кредит № **********/26.04.2022 г., сключен
между „ВИВУС.БГ“ЕООД (кредитор) и ищцата М. С. (кредитополучател), с който на
ищцата е отпуснат потребителски кредит в размер на 1 100 лв. при следните условия: срок
на кредита - 30 дни, лихвен процент за срока на кредита - 40,99 %, сумата на лихвата за
срока на кредита - 37,06 лв., ГПР - 49,70 %, такса за бързо разглеждане – 226,94 лв., общо
дължима сума по кредита – 1 364 лв., дата на връщане на сумата по кредита – 26.05.2022 г. В
договора е посочено, че изчисленият ГПР не включва разходите, които кредитополучателят
може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и
таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по
негово искане.
Представени са и общи условия на договора за кредит, съгласно които таксата за
бързо разглеждане представлява такса за предоставяне на допълнителна незадължителна
услуга по искане на кредитополучателя, която гарантира обработка на искането за кредит и
2
отговор в рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на
хартиен носител. Съгласно т. 4.5 на ОУ допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения кредит и не
увеличава възможността на кредитополучателя да получи кредит. В т. 7.1 на ОУ е посочено,
че ГПР отразява общите разходи по кредита за кредитополучателя, настоящи и бъдещи,
известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, като ГПР не включва разходите,
които кредитополучателят заплаща в резултат на неизпълнението на договорните си
задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
Като доказателство по делото е представен и изготвеният от ответника във връзка с
процесния договор стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, в който е посочено, че общата сума, която кредитополучателят ще
следва да плати, е в размер на 1 364 лв., от които 1 100 лв. – главница, 37,06 лв. – лихва и
226,94 лв. – такса за бързо разглеждане. Не е представено обаче искането (заявката) на
ищцата за отпускане на процесния кредит.
Между страните по делото не се спори, че кредитът от 1100 лв. е бил усвоен изцяло
от ищцата, както и че тя е платила на ответника в изпълнение на задълженията си по
процесния договор сума в общ размер от 1 961,82 лв.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан по следните съображения:
В случая несъмнено се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК,
поради което същият следва да отговаря на предвидените в този закон условия.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит; ГПР по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1,
като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания,
като при изчисляването му не се включват следните разходи: 1/ разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски
кредит; 2/ разходите, различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит; 3/ разходите за поддържане на сметка във
връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията,
ако открИ.нето на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са
посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
3
В чл. 22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, като липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води
до недействителност на договора, а чл. 23 от ЗПК предвижда, че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящия случай в процесния договор за потребителски кредит е посочено, че
ГПР е в размер на 49,70 %, като в отговора на ответника изрично е признато, че
единственият разход по кредита, който е включен при изчисляването на ГПР, е договорната
лихва в размер на 37,06 лв. Признато е също така, че посочената в договора такса за бързо
разглеждане, която е в размер на 226,94 лв., не е включена при изчисляване на ГПР.
При тези данни съдът намира, че таксата за бързо разглеждане представлява разход
по кредита за потребителя, който е следвало да участва при формиране на ГПР, тъй като по
делото не се доказа твърдението на ответника, че тази услуга не е била задължителна за
отпускане на поискания кредит, а е била предоставена по изрично искане на
кредитополучателя, нито се установи, че на ищцата е била дадена възможност за избор дали
да се възползва от тази услуга или не. Видно е, че дължимата такса за бързо разглеждане е
отразена както в стандартния европейски формуляр, така и в договора, като тя е включена в
общо дължимата от кредитополучателя сума, поради което съдът намира, че същата е
следвало да участва и при формирането на ГПР, тъй като има характера на общ разход по
кредита за потребителя по смисъла на чл. 19 от ЗПК.
С оглед на горното и тъй като в случая не се спори, че таксата за бързо разглеждане
не участва при формиране на ГПК, съдът намира, че ГПР е неточно посочен в процесния
договор за потребителски кредит, съответно договорът е сключен в нарушение на чл. 10, ал.
1, т. 10 от ЗПК и на осн. чл. 22 от ЗПК същият е недействителен. Поради това и с оглед
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК ищцата е следвало да върне само чистата стойност на
кредита, която е в размер на 1 100 лв. - главница, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Ето защо и тъй като по делото се установи, че платените от ищцата суми по
процесния договор са в общ размер от 1 961,82 лв., съдът намира, че същата е платила без
основание на ответното дружество сумата от 861,82 лв., поради което тази сума следва да й
бъде върната. С оглед на това и тъй като искът е предявен в по-нисък размер, а именно за
сумата от 861,78 лв., същият се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в
пълен размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска до окончателното й изплащане.
Предвид крайното решение на съда по съществото на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да заплати на ищцата и направените от нея съдебно-деловодни
разноски, които са в размер 50 лв. – платена държавна такса.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, ищцата е била
представляна от адв. Д. С. безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което на осн. чл.
4
38, ал. 2 от ЗА на процесуалния й представител следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 400 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., което
предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължи от ответника. В отговора
на ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, като съдът намира, че същото е неоснователно с оглед предмета на спора и
извършените от адвоката процесуални действия, още повече, че присъденото
възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно не е прекомерно.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, да заплати на М. Н.
С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 861,78 лв. (осемстотин шестдесет и един лв. и
седемдесет и осем ст.), представляваща сбор от платени от нея без основание суми по
Договор за потребителски кредит № **********/26.04.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
50,00 лв. (петдесет лв.), представляваща направените от ищцата разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ“ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, да заплати на адв.
Д. Б. С. от АК-Пловдив, личен № **********, с адрес на кантората гр. П., ***, адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 400,00 лв. (четиристотин
лв.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5