Р Е Ш Е Н
И Е
№ 121 28.05.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурора Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 112 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Директорът
на ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ с адрес: гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ № 12 обжалва
решението по а.н.д. №740/2020г. на РС – Дупница /вж. жалбата в к.а.н.д.№35/2021г.
на КАС/. Релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с доказано
нарушение и спазване на процедурата по ЗАНН. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на електронния фиш. Отделно от това, с жалбата по настоящето дело
обжалва определението на районния съд от 08.03.2021г., с което е допълнено
решението в частта за разноските. Евентуално прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение за ответника.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмен отговор адв.Е.М. като пълномощник на ответника И.Г.С., ЕГН ********** ***
оспорва жалбата срещу решението на районния съд. Претендира деловодни разноски.
В с. з. адвокатът поддържа жалбата и моли за потвърждаване на решението и
допълнителното определение. Представя списък на разноските пред касационната
инстанция.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбите, считайки за правилни
актовете на въззивния съд.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбите и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбите за допустими като подадени от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено и заснето с АТСС серия Г №0019656 на ОДМВР – Кюстендил, с който на И.Г.С.
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638, ал.1, т.1 във вр. с
чл.641, ал.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че обвинението по фиша е за това, че на 21.04.2020г. в 13.54часа на ПП
1-Е, км.339+140, с.Усойка, община Бобошево, област Кюстендил, при ограничение
на скоростта за населено място 50км/ч, с техническо средство АТСС АRH САМ S1, е
заснето нарушение за скорост с посочения лек автомобил рег.№**** при отчетен толеранс на скоростта, като в същото време е
записано, че е установено нарушение на КЗ, заснето с техническо
средство/система 11743с6. Към фиша е приобщена снимкова разпечатка на клип
№0114017, справка от ЦБ КАТ, протокол за използване на АТСС, протокол за
проверка на средството, удостоверение за одобряване на неговия тип и проверка
за сключена застраховка „ГО“ от 25.04.2020г. за автомобила. Съгласно клипа,
измерената скорост на движение на МПС е 68км/ч, поради което превишаването е от
18км/ч.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна незаконосъобразност
на фиша поради констатирано един вид нарушение – превишаване на максимално
допустимата скорост в населено място, а санкциониране за друго нарушение – по
КЗ. Отделно от това, съдът е установил нарушаване на правилата по чл.42, т.4 и
т.5 във вр. с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН поради липсата на ясно и точно описание
на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, довело до нарушаване
правото на защита на дееца. По посочените правни доводи съдът е отменил фиша. С
оспореното определение от 08.03.2021г. при условията на чл.63, ал.3 от ЗАНН във
вр. с чл.143, ал.1 от АПК съдът е допълнил решението в частта за разноските,
като е осъдил ОДМВР – Кюстендил да заплати на С. 300лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК съдът намира, че
решението и определението на районния съд са валидни и допустими като
постановени от компетентен съд в предвидените от закона форми по допустима
въззивна жалба. Решението и определението, преценени за съответствие с
материалния закон, са правилни. Съображенията за това са следните:
По
оспореното решение:
Правилен
е извода на съда за нарушение на процедурата при издаване на оспорения
електронен фиш.
Наложеното
с фиша административно наказание е за деяние по чл.638, ал.1, т.1 във вр. с
чл.461, ал.1 от КЗ, установено с АТСС, съгласно възможността по чл.638, ал.4 от КЗ. Формата за налагане на наказанието е посредством електронен фиш по правилото
на чл.647, ал.3 от КЗ. Нормата на чл.647, ал.3 от КЗ препраща за условията и
реда за издаване на фиша към правилата на ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП в съдържанието на фиша следва да има данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й
заплащане. Посоченото съдържание представлява задължителните реквизити на фиша.
В случая по делото липсва описание на нарушението. Отсъства съставомерното за
отговорността по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ изпълнително деяние и предвидените в
санкционната норма обективни предели на обвинението. Практически не е ясно за
какво деяние е наложена глобата. Посочената във фиша правна квалификация не
може да замести липсата на описание на нарушението, т.к. същата има значение на
самостоятелен реквизит и от нея не могат да се установят конкретните за случая
съставомерни елементи на деянието от обективна страна. При това положение,
правилен е извода на районния съд за допуснато нарушение на процедурата по
издаване на фиша. Нарушението на процедурата е съществено, т.к. води до неясно
обвинение. Това е достатъчно основание за отмяна на фиша без да е необходимо
разглеждането на спора по същество.
По
оспореното определение:
Определението
за допълване на решението в частта за разноските почива на правилно приложение
на закона. С оглед отмяната на фиша, въпросът за разноските се преценява
съобразно нормите на чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143, ал.1 от АПК.
Разноските са дължими, т.к. са надлежно поискани и доказани, а размерът им е
съответен на минималното адвокатско възнаграждение по чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена по делегацията от чл.36 от ЗА.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението и определението на районния съд
ще се оставят в сила.
На
основание чл.143, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.3 и ал.4 от ЗАНН ответната
ОДМВР – Кюстендил дължи заплащане на И.Г.С. на деловодни разноски за
касационната инстанция в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение по
представения договор за правна защита и съдействие, изплатени изцяло при
неговото подписване, който има ролята на разписка за извършеното плащане.
Разноските са в предвидения по Наредба №1/2004г. минимален размер, поради което
не подлежат на намаляване по възражението на касатора за прекомерност.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260109/03.12.2020г.
и определение от 08.03.2021г., постановени по а.н.д. №740/2020г. на РС – Дупница.
ОСЪЖДА ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ да заплати на И.Г.С.
/с посочени лични данни/ деловодни
разноски в размер на 300лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение в
касационното производство.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.