О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр. Севлиево 25.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд в открито съдебно заседание
на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
Съдебни
заседатели: 1. Д.В.
2. Р.С.
при секретаря РЕФУЗЕ ОСМАНОВА, в присъствието на прокурора ДАНИЕЛА ЙОВЧЕВА,
като разгледа докладваното от съдията Цветков Н.Ч. дело № 27 по описа за 2020
г., въз основа на данните по делото и закона съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М.А.Х. за реабилитация по чл.87 от НК по Присъда № 30
от 29.01.1996 г. по НОХД № 183/1995 г. по описа на РС - Севлиево, влязла в
законна сила на 12.02.1995 г.; по Присъда № 37 от 30.01.1998 г. по НОХД №
241/1997 г. по описа на РС - Севлиево, влязла в законна сила на 13.02.1998 г.; по
Присъда № 203 от 11.07.2002 г. по НОХД № 62/2002 г. по описа на РС – Севлиево,
влязла в законна сила на 12.08.2002 г.; по Присъда № 18 от 29.01.2001 г. по
НОХД № 222/2000 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на
13.12.2002 г.; по Присъда № 67 от 04.03.2003 г. по НОХД № 27/2003 г. по описа
на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 03.04.2003 г. и по Присъда № 28 от
23.01.2009 г. по НОХД № 524/2008 г. по описа на РС - Севлиево, влязла в законна
сила на 31.03.2009 г.
Определението подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Габровски
окръжен съд в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
МОТИВИ:
Производството е по чл. 433 и сл. от НПК и по чл.87 от НК.
В молбата си М.А.Х. моли съда да постанови реабилитация по осъжданията му с
Присъда № 30 от 29.01.1996 г. по НОХД № 183/1995 г. по описа на РС - Севлиево,
влязла в законна сила на 12.02.1995 г.; по Присъда № 37 от 30.01.1998 г. по
НОХД № 241/1997 г. по описа на РС - Севлиево, влязла в законна сила на
13.02.1998 г.; по Присъда № 203 от 11.07.2002 г. по НОХД № 62/2002 г. по описа
на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 12.08.2002 г.; по Присъда № 18 от
29.01.2001 г. по НОХД № 222/2000 г. по описа на РС – Севлиево, влязла в законна
сила на 13.12.2002 г.; по Присъда № 67 от 04.03.2003 г. по НОХД № 27/2003 г. по
описа на РС – Севлиево, влязла в законна сила на 03.04.2003 г. и по Присъда №
28 от 23.01.2009 г. по НОХД № 524/2008 г. по описа на РС - Севлиево, влязла в
законна сила на 31.03.2009 г.
Прокурорът счита, че по отношение на осъжданията на молителя е настъпила реабилитация
по силата на закона.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства.
От съвкупната им преценка съдът установи следната фактическа обстановка:
Видно от Справката за съдимост, издадена от бюро „Съдимост” при Районен съд
гр.Габрово и служебно изисканите от съда бюлетини М.А.Х. е осъждан, както
следва:
1. С Присъда № 30 от 29.01.1996 г. по НОХД № 183/95 год. по описа на Районен
съд - Севлиево Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.197, т.3
във вр. с чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.26, ал.1 от НК на шест месеца лишаване
от свобода.На осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено,
като на осъдения е определен тригодишен изпитателен срок, начиная от влизане на
присъдата в сила.
Деянието е извършено в периода м.февруари - м.юли
1994 год.
Присъдата е влязла в законна сила на 12.02.1996 г.
2. С Присъда № 37 от 30.01.1998 г. по НОХД № 241/97 г. по описа на Районен
съд гр.Севлиево Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.197, т.2
във вр. с чл.195, ал.3 във вр. ал.1, т.2 от НК на шест месеца поправителен труд
при 10 % удръжки от трудовото възнаграждение.
Деянието е извършено на 17.07.1997 год.
Присъдата е влязла в законна сила на 13.02.1998 г.
3. С Присъда № 203 от 11.07.2002 г. по НОХД № 62/2002 г. по описа на
Районен съд гр.Севлиево Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.144,
ал.3, предл.първо от НК на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено като му бил определен
тригодишен изпитателен срок.Със същата присъда Х. е признат за виновен и осъден
за извършено престъпление по чл.197, т.2 във вр. с чл.194, ал.3 от НК на глоба
в полза на държавата в размер на 3.00 лева.На осн. чл.23, ал.1 от НК на Х. било
определено за изтърпяване едно общо наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 3.00 лева.На осн.
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода било
отложено като му бил определен тригодишен изпитателен срок.
Деянията са извършени на 02.11.2001 г.
Присъдата е влязла в законна сила на 12.08.2002 г.
4. С Присъда № 18 от 29.01.2001 г. по НОХД № 222/2000 г. по описа на
Районен съд гр.Севлиево Х. е признат за виновен и осъден за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.4,5 и 7 от НК на една година лишаване от
свобода.Със същата присъда и на осн. чл.68, ал.1 от НК е била приведена в
изпълнение Присъда № 30 от 29.01.1996 г. по НОХД № 183/95 год. по описа на
Районен съд – Севлиево, с която Х. е бил осъден на шест месеца лишаване от
свобода.
Деянието е извършено в началото на м.юни 1998 г.
Присъдата е влязла в законна сила на 13.12.2002 г.
5. С Присъда № 67 от 04.03.2003 г. по НОХД № 27/2003 г. по описа на Районен
съд гр.Севлиево Х. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК на шест месеца лишаване от
свобода за деяние, извършено през м.ноември 2000 г.Със същата присъда е признат
за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.5 и 7 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК на три месеца лишаване от свобода за деяние, извършено
през м.декември 2000 г.Със същата присъда Х. е признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК на една година
лишаване от свобода за деяние, извършено през м.декември 2000 г.На осн. чл.23,
ал.1 от НК на Х. било определено едно общо наказание за изтърпяване от една
година лишаване от свобода което да изтърпи при първоначален общ режим.
Присъдата е влязла в законна сила на 03.04.2003 г.
6. С Определение № 155 от 06.06.2003 год. по НОХД № 27/2003 год. по описа
на Севлиевски районен съд на Х. е определено за изтърпяване едно общо наказание
от една година и шест месеца лишаване от свобода по Присъда № 203 от 11.07.2002 г. по
НОХД № 62/2002 г., по Присъда № 18 от 29.01.2001 г. по НОХД № 222/2000 г. и по Присъда № 67 от
04.03.2003 г. по НОХД № 27/2003 г., трите по описа на Районен съд гр.Севлиево,
което наказание да изтърпи при първоначален общ режим.
Определението е влязло в законна сила на 23.06.2003
г.
7. С Присъда № 28 от 23.01.2009 г.
по НОХД № 524/2008 г. по описа на Районен съд гр.Севлиево Х. е признат за
виновен и осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.2
и т.4, предл.първо във вр. чл.20, ал.2 от НК на четири месеца лишаване от
свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
На първо място следва да се обсъди възможността дали не е настъпила
реабилитация по право по отношение на осъжданията на молителя.
Такава по чл.86, ал.1 от НК според съда не е настъпила по отношение на
осъждането му с Присъда № 30 от 29.01.1996 г. по НОХД № 183/95 год. по описа на
Районен съд - Севлиево, тъй като в изпитателния срок, определен му с нея е
осъществил деяние, поради което е била приведена в изпълнение на осн. чл.68,
ал.1 от НК.
На следващо място следва да се обсъди възможността дали не е настъпила
реабилитация по право по реда на чл.88а от НК.В конкретния казус, тъй като
молителят е извършил повече от две престъпления, за които не е реабилитиран,
следва да се обсъди разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК.За да намери приложение
тази разпоредба следва да са изтекли предвидените в чл.82, ал.1 от НК срокове
по отношение на всички осъждания.По отношение на осъждането с Присъда № 203 от
11.07.2002 г. по НОХД № 62/2002 г. по описа на Районен съд - Севлиево на Х. е
наложено кумулативно наказание глоба в полза на държавата и предвиденият по
чл.82, ал.1, т.5 от НК срок за това осъждане изтича две години след
изтърпяването му.По делото молителят не представя доказателства, от които да се
установява, че е заплатил наложеното му наказание глоба.Съдът счита обаче, че е
изтекла абсолютната давност за изпълнение на това наказание, тъй като присъдата
е влязла в законна сила на 12.08.2002 г.По отношение на останалите осъждания,
на Х. са наложени наказания лишаване от свобода за срок по малък от три години
и предвиденият по чл.82, ал.1, т.4 от НК срок за всяко едно от осъжданията
изтича пет години след изтърпяването на всяко едно от наложените наказания
лишаване от свобода.Молителят Х. е изтърпял наложените му наказания лишаване от
свобода, като последното от тях е изтърпяно на 14.08.2009 г., от която дата е
започнал да тече срокът по чл.88а, ал.1 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК.Горепосоченият
срок е изтекъл на 14.08.2014 г.При тези констатации съдът намира, че за всяко
едно от осъжданията са изтекли сроковете по чл.82, ал.1 от НК.На следващо място
на молителя не е налагано наказание лишаване от свобода повече от една година,
поради което и разпоредбата на чл.88а, ал.2 от НК не е пречка за настъпването
на реабилитация по право по реда на чл.88а от НК.Такова му е било наложено в
размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, но той е бил освободен
от изтърпяването му на осн. чл.66, ал.1 от НК.Определено му е било и едно общо
наказание за изтърпяване по няколко присъди в размер на една година и шест
месеца лишаване от свобода, но от изтърпяването му е изтекъл срок по-голям от
десет години, а именно на 10.09.2014 г., тъй като това наказание е изтърпяно на
10.09.2004 г.Поради изложените съображения съдът намира, че на 10.09.2014 год.
по отношение на всички присъди на молителя Х. е настъпила пълна реабилитация по
чл.88а от НК.
При тези констатации съдът счете, че по отношение на молителя е настъпила
реабилитация по право, поради което не са налице предпоставките по чл.87 от НК
и молбата за реабилитация следва да се остави без уважение.
В този смисъл съдът произнесе определението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: