Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр.Варна………………2022г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Варненският административен съд, Първи тричленен състав, в публично заседание на петнадесети декември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Елена Воденичарова и в
присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Ивета Пекова к.адм.д. N 2617 по
описа на Административен съд Варна за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на директор на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна,
подадена чрез ю.к.А.против Решение № 1262/26.09.22г. по НАХД №2035/2022г. на
ВРС, 37 състав, с което е отменено НП № 12-19323/28.09.2012г., издадено от
директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на Д.Т.Ч., в
качеството му на представляващ ДЗЗД „Диом“ е наложено административно наказание
глоба в размер на 500лв. на основание чл.179 ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС.
Касаторът твърди, че
обжалваното решение е необосновано и несъобразено с материалния закон. Твърди,
че неправилно ВРС е приел, че възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена, поради
изтичане на предвидената в закона давност, прилагайки чл.81, ал.3 вр. чл.80
ал.1 т.5 от НК вр. чл.11 ЗАНН. Счита, че е необходимо да се прави разграничение
между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията
си и да санкционира нарушителя, и погасяването на възможността да реализира
правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Позовава се на
разпоредбата на чл.82 от ЗАНН и твърди, че неправилно съдът е тълкувал
абсолютната давност и е приел, че същата е изтекла. В случая НП не е влязло в
сила. Счита, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното НП за
безспорно констатирано нарушение. Моли обжалваното решение да бъде отмено и да
бъде потвърдено наказателното постановление. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
– Д.Т.Ч., в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Счита, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като правилно ВРС се е
позовал на изтекла погасителна давност за наказателно преследване /на основание
чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК/. Моли решението на ВРС да бъде
оставено в сила и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Представителят на ВОП дава
заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред
ВРС е образувано по жалба на Д.Т.Ч. против наказателно постановление №
12-19323/28.09.2012г., издадено от директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна, с което в качеството му на представляващ ДЗЗД „Диом“ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.179 ЗДДС за
нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС.
За да се произнесе по
спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 19.05.2012г. при
извършена проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна е установено, че въззивникът,
в качеството му на представляващ ДЗЗД „Диом“, като регистрирано по ЗДДС лице не
е изпълнил задължението си да подаде справка декларация по ЗДДС за данъчен
период 01.03.2012г.-19.03.2012г. в ТД на НАП-Варна в срок до 16.04.2012г.,
поради което му бил съставен АУАН за нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС. Актът бил
съставен в отсъствие на нарушителя, след като му била изпратена и е получена от
него покана за явяване. Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното
НП. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган и в срок, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като безспорно е установено вмененото нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС, но НП
следва да бъде отменено поради изтекла абсолютна давност за
административнонаказателно преследване- чл.81 ал.3 вр. чл.80 ал.1 т.5 НК.
Касационният съд приема от правна страна за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящата
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и
правните му изводи за незаконосъобразност на НП.
Видно
от АУАН и НП отговорността на Ч. е ангажирана за това, че в качеството на
управител на ДЗЗД не е подал справка декларация за данъчен период
01.03.2012г.-19.03.2012г. в ТД на НАП-Варна в срок до 16.04.2012г.
Правилен
и в съответствие с материалния закон е изводът на ВРС, че наказателното
преследване в случая е погасено поради изтичане на абсолютната давност за преследване.
Съгласно
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. по тълк.д. № 1/2014г., ОСНК на
ВКС и ОСС от Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Съгласно
чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН наказателното преследване се изключва
по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на
давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Следователно, след
изтичане на четири години и шест месеца наказателното преследване се погасява
по давност.
Според
АУАН и НП, нарушението е извършено на 17.04.2012г. Считано от тази дата, на 17.10.2016г.
е изтекла абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81,
ал.3, вр.чл.80, ал.1 т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.
Предвид
изхода на спора и направеното искане на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 480лв., представляващи
адвокатско възнаграждение. За производството пред ВРС му е присъдено адвокатско
възнаграждение с оспореното решение.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН,
настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
1262/26.09.22г. по НАХД №2035/2022г. на ВРС, 37 състав.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Д.Т.Ч., ЕГН
********** сумата от 480лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.