РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Плевен, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря Н. В. Д.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600241 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен,
подаден срещу присъда № 5/28.02.2022г., постановена по НОХД № 165/2021г.
по описа на РС-Левски.
С присъдата Левченският Районен Съд е признал подсъдимата Г. Б. М.
за невинна в това, че за периода от месец юли 2019г. до месец юни 2020г.
включително, в гр.П., като осъдена с влязло в сила решение по в.гр.д. №
451/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Плевен, да издържа свои низходящи –
Ф. Р. Н., родена през ***. и Й. Р. Н., родена през ***г., съзнателно не
изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 12
/дванадесет/ месечни вноски по 140.00 лева, общо в размер на 3360.00 лева,
поради което и на основание чл.304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й
обвинение по чл.183, ал.1 от НК.
Във въззивният протест се изразява становище, че постановената
1
първоинстанционна присъда е неправилна. Прокурорът, изготвил протеста,
приема, че има достатъчно доказателства за това, подсъдимата да е
извършила престъплението по чл.183, ал.1 от НК, поради което предлага да
се отмени присъдата на районния съд и въззивният съд да осъди Г. Б. М. за
престъплението по обвинението.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя
представител, изразява становище за неоснователност на въззивния протест.
Излагат се доводи за законосъобразност, правилност и обоснованост на
атакувания съдебен акт. Прокурорът предлага присъдата да се потвърди.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата заявява, че протестът е
неоснователен и липсва субективната страна на извършеното престъпление.
Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.
Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се в
съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протестът за допустим, но
разгледан по същество- за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Г. Б. М. е родена на ***г. в гр.П., с последно известни
адреси: гр.П., ул.„С.” №*, вх.*,ет.*, ап.* и с.***, обл.Плевенска, ул.„О.М.” №
*, с българско гражданство, със средно образование, безработна, неомъжена,
неосъждана, с ЕГН **********.
Видно от представените по досъдебното производство копия от
удостоверения за раждане е, че Г. Б. М. е майка на Й. Р. Н. и Ф. Р. Н., като
същите имат за свой баща р. К.. Н..
Постановено е решение № 100/22.05.2019г. на РС-Левски по гр.д.№
610/2018г., по силата на което съдът е предоставил упражняването на
2
родителските права по отношение на двете деца на техния баща р. К.. Н.,
определил е режим на лични контакти на майката Г. Б. М. с децата и е осъдил
същата да заплаща за всяко едно от децата по 150.00 лева месечна издръжка,
считано от 24.03.2018г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката. С решение № 342/26.07.2019г., постановено по
в.гр.д.№ 451/2019г., Окръжен съд - Плевен е отменил решението на
Левченски районен съд в частта, в която Г.М. е осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка за всяко едно от малолетните деца - Й. Р. Н. и Ф. Р. Н. в
размер по 150.00 лева и вместо него е постановил решение, с което осъжда, на
основание чл.149 от СК, Г. Б. М. да заплаща на малолетните Й. Р. Н. и Ф. Р.
Н., чрез техния баща и законен представител р. К.. Н. от с.***, обл.П.,
ежемесечна издръжка за минало време в размер на 127.50 лева - за всяко от
децата, за периода от 24.03.2018г. до 4.09.2018г., като за разликата до 150.00
лева претендирана издръжка за всяко от децата е отхвърлил иска, като
неоснователен. Със същото решение ПлОС е осъдил, на основание чл.143,
ал.2 от СК, Г. Б. М. да заплаща на малолетните си деца Й. Р. Н. и Ф. Р. Н.,
чрез техния баща и законен представител р. К.. Н. от с.***, ежемесечна
издръжка в размер на 127.50 лева - за всяко от децата, за периода от
4.09.2018г. до 31.12.2018г. и в размер на 140.00 лева - за всяко от децата,
считано от 1.01.2019г. до настъпване на причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
за разликата до 150.00 лева претендирана издръжка за всяко от децата е
отхвърлил иска, като неоснователен. Решението е влязло в законна сила на
26.07.2019г.
От приложените по образуваното настоящо наказателно производство
гр.д.№ 610/2018г. на РС-Левски и в.гр.д.№ 451/2019г. на ОС-Плевен, по които
са постановени посочените по-горе решения, се установява, че М. не е взела
лично участие в гражданските дела и е била представлявана от назначения й
особен представител, с който няма данни по делата М. да е осъществила
какъвто и да било контакт.
Към настоящото дело е приложено писмо от ДСИ при РС-Левски, от
което се установява, че в СИС при РС-Левски на 28.05.2021г. е постъпила
молба от р. К.. Н., ведно с изпълнителен лист, издаден по гр.д.№ 610/2018г. по
описа на РС-Левски, въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20214410400107, с длъжник – Г. Б. М., като р. К.. Н. е действал като баща на
3
Й. Р. Н. и Ф. Р. Н. – всички с адрес в с.***. От същото писмо се установява, че
на длъжника М. не е връчена покана за доброволно изпълнение, тъй като не е
намерена нито на посочения от взискателя адрес в гр.П., нито на
регистрирания постоянен и настоящ адрес в с.***. Посочено е, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез
залепване на уведомление и в срока на залепване на уведомлението по ал.2 на
чл.47 от ГПК длъжника Г.М. не се е явила за получаване на книжата по
изпълнителното дело. Макар и изпълнителното дело да е образувано
значително време след влизане в сила на решението на ОС-Плевен по
в.гр.д.№ 451/2019г. /влязло в сила на 26.07.2019г./, от посоченото по-горе
писмо от ДСИ при РС-Левски може да се направи извод, че и към този
момент М. не знае за образуваното срещу нея изпълнително дело.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените по-
горе фактически констатации.
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е
обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията
на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства от
приложените граждански дела. Събраните в хода на проведеното от
първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и
категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в
мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на
всички доказателства и доказателствени средства, необходими за
изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело
обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени
напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както
извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата
инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и
4
обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно
фактите.
В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите
си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа
обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а
също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните
по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че с извършеното
деяние подсъдимата Г. Б. М. е осъществила от обективна страна признаците
на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че
подсъдимата не е изпълнила влязло в сила решение на гражданския съд за
плащане на издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
на 12 месечни вноски по 140.00 лева – за всяко от двете деца, за периода от
месец юли 2019г. до месец юни 2020г.
Недоказан по делото, обаче, е умисълът М. да осъществи престъпното
деяние. Липсват доказателства, че тя е знаела за съдебното решение, за
размера на издръжките и за периода на задължението си да плаща. Не се
обсъжда възможността й да плаща – дали има реализирани доходи, а
първоначалното незнание за вмененото й имуществено задължение. Както
правилно е обсъдил в мотивите си първоинстанционния съд, за да бъде
установен умисъл за съзнателно неизпълнение на задължение за издръжка,
следва да бъде несъмнено доказано, че подсъдимата е знаела за осъдителното
решение и, въпреки това, не е изпълнила задължението си за периодично
плащане. Липсва субективния елемент на престъплението по чл.183, ал.1 от
НК, по отношение на Г. Б. М..
По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си,
настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на
проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимата, а и на процесуалните
5
права на всички страни за участие в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 5/28.02.2022год., постановена по НОХД №
165/2021г. по описа на РС-Левски.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6