Решение по КНАХД №2337/2025 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. Г., против Решение № 1075 от 18.09.2025 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVIІ н.с., постановено по АНД № 4189 по описа на същия съд за 2025 г., отменящо Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), АПИ, с което на „СИ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от управителя С. И. И., на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. С обжалваното решение АПИ е осъдена да заплати в полза на дружеството, сумата в размер на 550 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на адвокат.

Поддържаните касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Иска се решението на районния съд да бъде отменено, а издаденият ЕФ да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

3. Ответникът по касационната жалба - „СИ ТРАНС“ ЕООД, чрез пълномощник адв. Т., счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока са изложени в депозирания по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, съгласно приложен списък.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно.

ІІ. За допустимостта:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. За фактите:

6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от „СИ ТРАНС“ ЕООД, срещу ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № ********** на МРРБ, АПИ, с което на дружеството на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Обективираните в ЕФ факти се свеждат до следното:

На 17.01.2022 г., в 10:19 часа, е установено нарушение № D5C3FD59EF96075EE053041F160AADC5, с ППС влекач РЕНО Т, рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 21000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI Е, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с технически допустима максимална маса на състава 50000, в община Марица, за движение по път А-1 км 118+599, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1 км 118+599.

Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Посочено е още, че независимо от налагането на това административно наказание „СИ ТРАНС“ ЕООД дължи и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП съобразно категорията на ползваното от „СИ ТРАНС“ ЕООД пътно превозно средство в размер на 119,00 лв.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

7. За да постанови, оспореното в настоящото производството, решение, районният съд е приел следното от правна страна:

Безспорно е установено извършеното от жалбоподателя административно нарушение, но не е било налице основание за издаването на ЕФ за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

На следващо място е прието, че административнонаказателното производство, в хода на което е издаден спорният ЕФ, е образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на 07.01.2022 г. и доколкото от тази дата до 14.07.2025 г. (датата на която е връчен ЕФ) не са предприети никакви действия от страна на АПИ за неговото връчване, то давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН се явява изтекла към датата на постановяване на съдебното решение. Позовавайки се на чл. 11 от ЗАНН и чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК районният съд е приел, че бездействието на административнонаказващия орган е довело до изтичане на предвидената погасителна давност.

С тези съображения е обоснована незаконосъобразността на процесния ЕФ, съответно същият е отменен.

ІV. За правото:

8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. За пълнота, несъмнено е необходимо да бъде съобразена относимата в случая практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС).

Според чл. 267, ал. 1 ДФЕС, Съдът на Европейския Съюз може да се произнася и преюдициално, давайки т. нар. „преюдициално заключение“.

Важна особеност на решенията на този съд е, че те имат характер на прецедент и при тях важи принципът, че след като е било постановено такова решение по преюдициално заключение по даден въпрос, всички други съдилища трябва да го приемат като задължително по отношение на идентични въпроси, които възникват пред тях, и от тази гледна точка следва да се въздържат от отправяне на свои запитвания, които са били предмет на разглеждане.

В тази връзка следва да се посочи, че по идентичен казус с настоящия административноправен въпрос, е налице произнасяне на Съда на ЕС с Решение на Съда (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. „компенсаторна такса“. В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В случая санкцията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е с фиксиран размер и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението, доколкото за всички нарушения от този вид, независимо дали изцяло или частично не е платена таксата, независимо от изминатите километри и конкретната тежест на ППС, е предвиден един и същ размер на наказанието. В тази смисъл и националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат. С оглед последното и по съображенията, изложени в горецитираното решение на СЕС, тази норма следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС. Това е самостоятелно основание да се приеме, че ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, което от своя страна изключва необходимостта от обсъждане на останалите, наведени от касатора възражения.

10. Изложеното до тук, налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

11. При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на ответната страна се дължат извършените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Те се констатираха в размер на 275 лв. без ДДС, респ. 330 лв. с ДДС – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Във връзка с направеното от касатора възражение относно прекомерността на адвокатското възнаграждение е необходимо да се съобрази следното:

По делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. – това е и претендираният от жалбоподателя размер според представен списък на разноските (л. 31). Според чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Доколкото в случая е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., то минималният размер, определен реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2, от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., възлиза на 550 лева. Каза се, жалбоподателят е заплатил 330 лв. (с ДДС) за поетата адвокатска защита, което възнаграждение очевидно не надвишава определеното минимално такова и с оглед характера на делото и неговата фактическа и правна сложност, това възнаграждение не може да се приеме за „прекомерно“, в каквато насока е направеното възражение от страна на ответния административен орган.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Пловдивският административен съд, двадесет и втори касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1075 от 18.09.2025 г. на Районен съд гр. Пловдив, ХVIІ н.с., постановено по АНД № 4189 по описа на същия съд за 2025 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, София, да заплати на „СИ ТРАНС“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, представлявано от управителя С. И. И., сумата в размер на 330 лв., представляваща заплатеното възнаграждение за един адвокат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.