№ 7893
гр. София, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20251100107853 по описа за 2025 година
искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – П. Б. Х., твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 12.02.2007г. била привлечена в качеството на обвиняем по
досъдебно производство - дознание № 82/2006г. за извършването на престъпления по чл.
321, ал. 2, във вр. ал. 1; чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2; чл. 212,
ал. 5, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20. ал. 2; чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1,
във вр. чл. 20, ал. 2; чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 2; чл. 212, ал.
5, във вр. ал. 3, във вр. ат. 1, във вр. чл. 20. ал. 2; чл. 212, ал. 5, във вр. ал. 3, във вр. ал. 1, във
вр. чл. 20, ал. 2; чл. 253, ал. 5, във вр. ал. 3, т. 1, във вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Мярката за неотклонение била „гаранция“ в размер на 5 000 лева.
Въз основа на внесен в СГС Обвинителен акт било образувано НОХД № 2227/2008г.
по описа на СГС, НО, 19 с-в.
С Присъда, постановена на 30.06.2010г. но НОХД № 2227/2008г. по описа на СГС,
НО, 19 състав, тя била призната за невиновна по обвинението.
С Решение № 266 от 02.08.2012г., постановено от Софийски апелативен съд, НО, 3-ти
състав по ВНОХД № 461 по описа за 2012г. била отменена изцяло Присъда от 30.06.2010г.
по НОХД № 2227/2008г. на СГС и върната на прокурора за ново разглеждане.
Предвид горното, СП внесла нов обвинителен акт в СНС, въз основа на който било
образувано НОХД № 1586/2013г., СпНС, 6-ти състав.
С Разпореждане от 11.04.2014г. по НОХД № 1586/2013г. по описа на СпНС, IX състав
1
било прекратено и върнато на СП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила спрямо част от обвиняемите, довели до ограничаване на правото им
на защита.
Въз основа на Обвинителен акт на СП по прокурорска преписка № 402/2013г. и
досъдебно производство № 305/2013г. било образувано НОХД № 770/2014г. по описа на
СпНС, 9-ти състав за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 и по чл. 212, ал.
5, вр. ал. 3, предл. 2, вр. ал. 1, предл. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
С Присъда от 30.05.2017т., постановена от СиНС, IX-ти състав по НОХД № 770 oт
2014г., съдът я признал за невиновна по повдигнатите с обвинителния акт обвинения.
Присъдата от 30.05.2017г. била протестирана. Било образувано ВНОХД № 7 от 2018г.
по описа на АСНК.
С Решение № 4 от 27.02.2020г. но ВНОХД № 7/2018г., АСНК потвърдил Присъдата от
30.05.2017г. в частта, с която ищцата била е призната за невиновна.
Въз основа на протест било образувано н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС. С
Решение № 105 от 24.08.2020г., постановено по н.д. № 355/2020г. по описа на ВКС било
потвърдено апелативното решение.
Производството продължило 13 години, 6 месеца и 12 дни, като срокът бил
прекомерен. Обвинението било за тежко умишлено престъпление. Ищцата претърпяла
емоционален дисконфорт (хиперстрес). Имало силен медиен отзвук.
Ищцата претърпяла и имуществени вреди.
От писмената кореспонденция между нея и „Ависпал“ ООД, се установявало, че
въпреки високата оценка и автобиография, покриваща всички изисквания за позицията,
съответно категоричното решение на „Ависпа“ ООД да бъде наета на работа, на
04.11.2017г., получила отрицателен отговор и преустановяване на срещата за оформяне на
документите за наемане на работа, доколкото след проучване било установено, че срещу
нея има висящи наказателни производства.
В този смисъл, в периода от 10.11.2017г. (денят, в който била поканена да подпише
всички документи за започване на новата работа) до 14.12.2020г. (датата на прекратяване на
ТД № 26 от 11.03.2013г.) била принудена да се примири с получаването на значително по-
ниско и недостатъчно за издръжката на нея и семейството възнаграждение, в размер на 2
100 лева, само и единствено в резултат от незаконно воденото срещу нея наказателно
производство.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 150 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 24.08.2020 г.;
- сумата от 126 448 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени
в резултат на незаконното обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
24.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
2
Претендира и разноски.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете (основен и допълнителен
отговор от 23.07.2025г.):
- оспорва иска по размер;
- оспорва изживяването на хиперстрес;
- ищцата следвало да докаже доброто си име;
- имало обективни причини за забавянето на производство;
- прокуратурата не отговаряла за медийната активност;
- оспорва имуществените вреди, като размер, а и с оглед достоверността на
доказателствената маса, предоставена от ищцата;
- прави възражения за давност;
- навежда и други правни и фактически доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
С Постановление от 12.02.2007г. ищцата е привлечена като обвиняем по чл. 321, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от НК; чл. 212, ал. 5, във вр. с ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК;
и чл. 253, ал. 5, във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 3, алт. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Мярката за неотклонение е парична гаранция – 5 000 лева.
С Постановление от 19.05.2009г. на СГП, производството по отношение на ищцата е
било прекратено частично (л. 37-46).
Образувано е НОХД № 2227/2208г. по описа на СГС.
С Присъда от 30.06.2010г. по НОХД № 2227/2008г., СГС е признал ищеца за
невиновна.
С Решение № 266 от 02.08.2012г. по ВНОХД № 461/2012г., САС е отменил изцяло
присъдата и е върнал делото на прокуратурата за нова разглеждане. Не е имало протест.
По отношение на ищцата е обърнато внимание в мотивацията на САС – л. 331-5.
Процесуалният представител на самата ищца е пледирал присъдата, в частта ù имаща
отношение към нея, да бъде потвърдена – л. 340.
Въз основа на коригиран обвинителен акт е образувано ново НОХД. С Присъда от
30.05.2017г. на СНС по НОХ № 770/2014г., ищцата е призната за невиновна.
С Решение от 27.02.2020г. по ВНОХД № 7/18г., САС е потвърдил присъдата по
отношение на ищцата.
Последвал е касационен протест, като е образувано н.д. № 355/2020г. С Решение №
105 от 24.08.2020г., ВКС е оставил в сила решението по отношение на ищеца.
3
Към 2013г. ищцата е работила по ТД в „Локал асетс мениджмънт енд рисорси“ АД
като „търговски представител“ с трудово възнаграждение от 500 лева. С ДС от 11.03.2023г.
то е увеличено на 2 100 лева.
През октомври 2017г. в интернет на страницата на Jobs.bg, дружеството „Ависпал“
ООД е публикувало обява, че търси желаещи за длъжността „търговски мениджър“.
Трудовото възнаграждение е бруто 5 500 лева, а отделно има и ваучери за храна – 100 лева,
месечно (л. 668).
До ищцата е изпратено ел. писмо на 09.10.2017г., че е одобрена, поради което ù се
предлага да се яви на 10.11.2017г. в „Ависпал“ ООД, за оформяне на необходимите
документи за започване на работа.
Следващият e-mail е от 04.11.2017г., в който дружеството се отказва от предложението
си, тъй като има данни в медиите за обвинения, свързани със злоупотреби с
предприсъединителни фондове.
Цялата документация е заверена с „вярно с оригинала“ от процесуалния
представител. Според приетото в Решение № 19 от 12.02.2013г. по гр.д. № 864/2012г., IV г.о.,
по въпроса за доказателствената сила на копие на документ е прието, че съгласно чл. 179, ал.
2 ГПК официално завереният препис има същата доказателствена стойност както
оригиналният документ. Компетентни да извършат официално удостоверяване на верността
на препис от документ са нотариусът на основание чл. 569, т. 2 ГПК и помощник-нотариусът
на основание чл. 40 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). При
предвидени със закон специални условия такова удостоверяване могат да правят и съдии по
вписванията - чл. 48 и чл. 82 ЗННД, кмет, заместник-кмет, секретар на община и кметски
наместник - чл. 83 ЗННД, консулските длъжностни лица - чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗННД, и адвокат -
чл. 32 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). … Ако документът е заверен от адвокат, искането
следва да се остави без уважение, тъй като такъв препис вече е представен - решения по гр.
д. № 567/2018 г., III г. о.; по т. д. № 2800/2015 г., I т. о.; по гр. д. № 588/2011 г., III г. о.; по гр. д.
№ 1590/2009 г., I г. о., и др.).
Това означава, че представляващите ищцата са видели електронните оригинали.
Според ТР, "АВИСПАЛ" ООД, ЕИК *********, е със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1202, р-н Сердика, бул./ул. „Малашевска“ № 1. Размерите на
трудовите възнаграждения в дружеството са предмет на справка – Писмо от 22.08.2025г – л.
745-757 (за периода от 10.11.2017г. – 14.12.2020г.), например (Мениджър производство – л.
746/гръб – 1 180 лева; инженер машини – 2 500 лева; Мениджър производство - 1 180 лева и
1 600 лева – л. 748/гръб и л. 749 и т.н.). това са най-високите суми.
Към 01.04.2017г. ищцата се е получавала заплата в размер на 2 100 лева (Писмо на
НАП – л. 761/гръб).
От страна на Jobs.bg е изпратена справка за обявите през 2017г. (л. 778-96). Те
включват – организатор производство; гледачи за птициферма; пазач; еколог; технолог месо и
4
консерви; електрокарист; техник-механик; електротехник КИП и А; огняр. Никъде не е
посочен размер на заплата.
Имало е съществено медийно отражение (документация – л. 676-709).
Искът е предявен на 09.07.2025г.
По делото са събрани гласни доказателства – разпитани са св.св. Б. (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е роднина по сватовство на ищцата), У. и С..
От техните показания се установява, че:
-св. Ближева: от близо 40г. познавала г-жа Х.. Тя е съпруга на нейния брат. В началото
на техния семеен живот, живеели заедно в апартамента на родителите на свидетеля. Била
запозната и с наказателното производство и всичко, което се случвало през 14-те години. То
започнало през 2007г. с медиен бум. През медиите П. била обявена за виновна и за участник
в група, която се занимавала с документи измами свързани с програма „Сапард“ за периода
2002-2005г. за милиони левове.
Наказателното производство се отразило на емоционалното и физическото ù
състояние. Притеснявало я, поради големия медиен натиск, какво точно ще се случи по
делото. Имало и допълнителни стресогенни фактори, с оглед повторното започване на
делото. Дори и към момента ищцата не била забравила стреса.
-св. У.: били приятелки с ищцата от 40г. Били изключително близки, тя ù била кума.
Непрекъснато поддържали контакти. Г-жа Х. била в шок от обвинението. Изпадала в тежки
депресии. Имало медиен бум. Познатите ù се отдръпнали.
Съдът кредитира като цяло показанията на първите двама свидетеля, като отчита, че
все пак се опитват да помогнат на ищцата, т.е. преекспонират преживяното от нея като стрес.
Вероятно близките на г-жа Х. са били и заблудени в някаква степен от нея или са възприеми
раздразнението като стрес (съобразно изложеното по-долу).
-св. С.: не познавала лично П. Х.. Не е сигурна дали е имала търговски отношения с
фирма „Палмигруп“ АД. Нямала и представа на адреса, на който се помещавала фирмата ù -
на ул. „Малашевска“ № 1, дали има и други търговски дружества. Няма спомен дали е
продавала патешки продукти на „Палми груп“ АД, евентуално „Локал Асетс Мениджмънт
енд Рисорсис“ АД .
Публикували обяви, когато търсият някой на работа особено ако има специални
функции. Като длъжност в търговското дружество - назначен конкретно на длъжност
„търговски мениджър“, не били имали, но имало период, в който имали нужда от такъв,
което не се получило по много причини. Нормално било при назначаване на работник в
кланица например да не се обявява заплата. Ако се търси мениджър - за транспорт,
производство или качество, обявявали заплата. Заплатите Имали били заплата от 5 000 лева.
Нейната например била 6 000 лева в определен период от време. Имало ръководители с 5 000
лева.
5
Преговори с П. Х., която кандидатствала при тях не били провеждали. Не било
провеждано интервю. Просто имали нейно CV, което било впечатляващо. Виждайки CV-то
на госпожата, която била с френски, с определени препоръки на патешки търговец,
дебатирали с колегите, че е хубаво да се работи с такъв човек. Пуснали отговор на нейното
сиви по имейла, че на определена дата, ще я назначат на работа. През това време били се
разглеждани и други CV-та.
Междувременно обаче говорили с колеги в структурата, в тяхната фирма. Другите
мениджъри-производство ходили на изложения, на други места за търговия с такива
продукти и в крайна сметка един от тях я посъветвал да разгледат по-обстоятелствено
въпроса и така стигнали до заключението, че не е добре да наемат госпожата на работа,
защото имала много лоша репутация в медиите, в интернет и навсякъде. Така, в
комуникацията с нея сме писали един или два имейла. Единият, е че одобряваме
кандидатурата и на дата Х ще я назначим и втори, че много съжаляваме, че с това медийно
изявяване и нейното съдебно производство не е ОК за нашият бизнес. П. Х. не ми е
завеждала дело.
Трудовите възнаграждения на последния свидетел са предмет на справка – л. 798-835.
За периода от 10.11.2017г. до 14.12.2020г. варират от 2 427,60 лева до 2 465,40 лева (ноември
2020г.).
Съдът не кредитира показанията . Решаващият орган намира, че е налице
изключително груба изява на лъжесвидетелстване (чл. 290 /лъжесвидетелстване/, а освен
това и хипотеза на чл. 316 /съзнателно се ползува от неистински документ/ от НК), предвид
писмените доказателства, събрани по делото и имащи отношение към трудовите
възнаграждения в дружеството и обявата за работа. Такава всъщност не съществува.
Ел.съобщенията са антидатирани и изготвени за нуждите на процеса.
Възможно е да има и други документни престъпления (относно нотариалната
удостоверяване), предвид посоченото по-горе. Излишно е обаче да се сезира ПРБ (чл. 205 от
НПК), доколкото тя е страна в производството.
Както бе посочено и в о.с.з. от 16.12.2025г., данните в ТР са общодостъпни, което
означава и общоизвестни (Р. № 274 от 13.12.2011г. по гр.д. № 1514/2010г., ІІ г.о. на ВКС - не
подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът
е длъжен да съобщи на страните; и Определение № 2696 от 26.09.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. №
3842/2023г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Десислава Попколева: Общоизвестните факти,
каквито са данните от публичните регистри, вкл. този на лицата, регистрирани по ЗДДС, не
подлежат на доказване /определение № 20 от 18.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 205/2021 г.,
II г. о., определение № 98 от 8.03.2022 г. по ч. т. д. № 1544/2021 г. на II т. о., определение №
50415 от 14.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1713/2022 г. на III г. о., определение № 178 от 2.11.2018 г.
по ч. гр. д. № 3294/2018 г. на I г. о., както и цитираните в тях определения на ВКС/). За тях не
настъпва преклузия, тъй като няма необходимост да бъдат доказване - Р. 549 от 29.10.2010г.
6
по гр.д. № 56/2010г., ІV г.о. на ВКС.
от правна страна:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние
не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респ. на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по ЗЗД,
произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
I. неимуществени вреди:
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о.,
ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна
медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и
причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с
тревожно депресивна симптоматика".
7
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието
на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр.д. №
1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида
и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други
страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако
увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на
пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи
неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162
ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Това означава, че няма търпима от закона възможност да се причинят
някакви неудобства, ненадхъврлящи определени граници на безпокойство, при повдигане на
обвинение (нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано,
изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват
се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване -
Решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр. д. № 85/2012г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Албена Бонева). Изложеното е и във връзка с публичността на наказателния процес.
Предполагат се някакви негативни последици, а за нещо особено (надхвърлящо
нормалната реакция) се ангажират доказателства.
В конкретната хипотеза:
-1. периодът от привличане на ищеца като обвиняем (12.02.2007г.) до влизане в сила
на оправдателната присъда (24.08.2020г.), е 13 години, 6 месеца и 12 дена, т.е. ≈ 13 години и
половина, което е дълъг период от гледна точка на човешкия живот.
Периодът е прекомерен. Държавата, представлявана от ПРБ, отговоря за незаконно
повдигнатото обвинение, като няма значение кое точно учреждение е допринесло за
продължителността. Релевантно е поведението само на подсъдимия. Ответникът не навежда
и доводи за обратното.
След като ищцата е била оправдана при първото съдебно производство, а след това,
но без протест, делото е върнато на ПРБ, то адекватното поведение на обвинението би
8
следвало да е прекратяване на производството по отношение на г-жа Х., тъй като в противен
случай би се стигнало до нарушаване на императивна забрана Reformatio in peius. Това не е
сторено, което е довело до задължително постановяване на предвидима повторна
оправдателна присъда, което, по разбиранията на решаващия орган е близко като хипотеза до
ne bis in idem. Няма никакво значение какви процесуални нарушения са допуснати от
първоинстанционния наказателен съд (а и прокуратурата), тъй като те не могат да се отразят
негативно на подсъдим, който е оправдан - в този смисъл и:
- мотиви към т. 4 от ТР № 5 от 21.05.2018г. на ВКС, НО, по т.д. № 5 по описа за 2017г.
- Когато с присъдата или решението са осъдени няколко подсъдими, за няколко деяния, и
съдебният акт е обжалван или протестиран частично – само по отношение на част от дейците
и/или част от деянията, присъдата или решението във всички части и за всички подсъдими
влизат в сила с постановяване на акта на въззивната инстанция, когато този акт е
окончателен, а ако подлежи на обжалване - с постановяване на решението на касационната
инстанция.
Само по отношение на оправдан изцяло подсъдим, за оправдаването на когото не са
подадени протест от прокурора или жалба от частния обвинител, присъдата влиза в сила
след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция.
Когато въззивният съдебен акт е обжалван само по отношение на гражданския иск, в
частта относно наказателната отговорност той влиза в сила след изтичане на срока на
обжалването му; и
- Решение № 253 от 10.05.2012г. на ВКС, І НО, по к.д. № 725 по описа за 2012г.:
Предвид обстоятелството, че въззивният протест е насочен само по отношение на
подсъдимите Й. И. Й., Д. С. Г. и И. Й. С., при новото разглеждане на делото във въззивната
инстанция е имало процесуална възможност да бъдат преразгледани въпросите за вината и
отговорността само на изброените лица / такава възможност не е имало по отношение на
подсъдимия С. С. Г. /. Следователно, основателността на настоящия касационен протест
може да бъде преценявана само по отношение на подсъдимите Й., С. и Д. Г., но не и по
отношение на подсъдимия С. Г.
От горното следва именно, че при новото разглеждане на делото оправдан
подсъдим, за когото не е имало подаден въззивен протест спрямо оправдателната присъда на
първоинстанционния съд, не може да бъде осъден при новото разглеждане на делото, тъй
като това би нарушило принципа reformatio in pejus.
Или, съдът е склонен да възприеме довода, но той може да се тълкува двояко:
1. от една страна прокуратурата, поддържайки обвинението по отношение на ищцата
(с изготвянето на втория обвинителен акт), е злоупотребила процесуално, злепоставяйки я,
като последната с години е продължила да бъде страна в наказателното производство;
2. от друга обаче, ищцата е била наясно какъв ще бъде крайният изход от делото,
което предполага (съобразно посоченото по-горе относно обсъждането на свидетелските
показания), раздразнение, а не стрес (това е съобразено и при определяне размера на
9
обезщетението).
Производството нормално се е отразило неблагоприятно на психиката на ищцата.
Обвинението действително е за тежко наказуеми деяния - по смисъла на чл. 93, т. 7, във вр. с
чл. 321, във вр. с чл. 212 от НК, но отражението му върху психиката на ищцата не е било по-
тежко от това, което обикновено се предполага (по-скоро дори е обратното, с оглед вече
посоченото, а и установено по имуществената претенция). Хиперстрес категорично не е бил
налице (чл. 154 от ГПК).
В качеството си на искане искът представлява едностранно изявление с двояк
характер. От една страна, той съдържа правното твърдение на ищеца, с което той описва
отношенията си с ответника, и затова представлява изявление за знание относно
действителното правно положение, така както го виждат г-жа Х.. Това изявление може да
бъде вярно или невярно (правилно или неправилно) и съобразно с това искът може да бъде
основателен или неоснователен. Добросъвестното поведение предполага излагане на
твърдения и оспорване на факти, за което страната е наясно, че са се случили или няма
юридическо задължение да бъде наясно с тях. Ищецът няма правната възможност да излага
откровени неистини, т.е. да лъже (антидатирането на документация не би могло да бъде
сторено без нейно участие) – арг. от чл. 3 от ГПК.
Страната следва да понесе последиците от поведението си. След като е в състояние да
го стори след приключил продължителен наказателен процес и то при иск срещу самата ПРБ,
то очевидно и притеснението ù не е било особено силно.
Прокуратурата, формално погледнато, не отговаря за своето поведение в процеса, а за
това на самата държава, представлявана в наказателното производство от държавното
обвинение, част от нейната административна структура. Това е процесуална субституция
(арг. и от мотивите към Тълкувателно решение № 7 от 16.11.2015г. на ВКС по тълк.д. №
7/2014г., ОСГК, докладчик съдията Геника Михайлова / Решение № 30 от 7.05.2019г. на ВКС
по гр.д. № 2125/2018г., III г.о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков).
Изложеното е във връзка с довода, сторено в хода по същество относно времетраенето на
досъдебната и съдебната част от производството. Това няма никакво значение. Отделен е
въпросът, че колкото и да трае съдебната фаза, тя продължава докато обвинението се
поддържа от ПРБ.
Ищцата е оправдана и то на всички инстанции, както бе посочено. Никъде не се
установява, че е част от ОПГ, а според КРБ – чл. 31, ал. 3, се предполага невиновност, а не
обратното.
-2. имало е немалка медийната изява (Определение № 463 от 12.06.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 4765/2017г., III г.о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова; също: Решение №
233 от 18.05.2012г. на ВКС по гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис
Илиев: Неоснователни са доводите на прокурора, че държавата не отговаря за последиците
от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по медиите, тъй като тази разгласа,
дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от повдигнатото от
10
нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и
вредите от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е
несъмнена и тези вреди трябва да бъдат обезщетени; Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о.,
по гр.д. № 1916/2009г.: … има ли разгласяване чрез медиите …; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На
ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.: ... до затруднения да си намери работа по специалността,
до ограничаване на социалните контакти, до негативни изживявания за опозореност ...
обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно води до
стрес и промяна в начина на живот ... и Решение № 395 от 18.01.2012г. на ВКС по гр.д. №
159/2011г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска). Споменаването на ищеца е по-
скоро като допълнение към името на г-н Н..
-3. В българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Г-жа Х. е с чисто
съдебно минало. Това означава, че тя е с добро име в обществото (например: Р. № 206 от
26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017г. - Правото на добро име, на
свобода (неприкосновеност) на личния живот и на свобода на религията са сред основните
права на българските граждани. … Тези неимуществени права са закрепени в нормативни
актове от най-висока степен, които регулират обществените отношения на територията на
Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г., ратифицирана
по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република
България, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на
вътрешното законодателство, които й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ); Решение № 104 от
14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов
и Решение № 36 от 31.03.2022г. на ВКС по гр.д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик
председателят Мария Иванова – като това решение, по аргумент за обратното).
Съобразно изложеното, съдът намира, че сумата от 8 000 лева би следвало да
обезщети ищеца (съобразено е например и изложеното в Решение № 610 от 22.10.2024г. на
ВКС по гр.д. № 732/2024г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева). За горницата
искът е неоснователен.
Лихвата се дължи, считано от 24.08.2020г. (т. 4, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по
тълк.д. № 3/2004г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г.,
г.к., ІІІ г.о. на ВКС). Наведен е обаче довод за давност, а тя е 3 години (чл. 111, т. В, предл. 2
от ЗЗД) – 09.05.2022г.
II. имуществени вреди:
Предвид посоченото по-горе относно показанията на св. С. и антидатирането на
документацията, тази претенция е неоснователна.
Само за пълнота следва да се посочи, че след „отказа“ за назначаване на ищцата на
длъжността „търговски мениджър“, макар и да имало и други CV-та, трудов договор не е
11
сключен и ситуацията е такава и до момента.
Свидетелят дори твърди, че причините за неназначаването на длъжността
обхващали проблемната репутация на ищцата, но не само, което би имало отношение към
причинната връзка, ако действително бе публикувана обява за търсене на работник –
претенцията не би била доказана.
Т.е. дори и без нарочно изготвената документация, само на базата на свидетелските
показания, искът щеше да бъде отхвърлен.
по разноските:
Хонорарът в това производство е далеч от прекомерен, с оглед размера на исковете –
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
приложима само като ориентир. Общи претендираната сума е 276 448 лева.
Евентуалната недобросъвестност (предварителна яснота или нещо повече) за
констатираната злоупотреба и/или несъобразяването на приетите писмени доказателства към
момента на разпита на третия свидетел, е предпоставка да се приеме, че правната услуга не е
осъществена качествено, което няма отношение към прекомерността на възнаграждението.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължи
сумата от 271,49 лева (която включва – 10 лева, държавна такса, и 261,48 лева – адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
София, бул. "Витоша" № 2 (ЕПЕП), да заплати на П. Б. Х., ЕГН **********, съд.адр.: гр.
София, ул. „********, чрез адв. Ю. Т. - САК, с личен № **********, преупълномощена от
Адвокатско дружество „М.М. и съдружници“, представлявано от адв. М.П.М. – САК,
следното:
- сумата от 8 000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 12.02.2007г. до 24.08.2020г., настъпили в резултат от
наказателно преследване срещу ищцата, приключило с Решение на ВКС № 105 от
24.08.2020г., по к.н.д. № 355/2020г., последица от неоснователно повдигнато му от ответника
обвинения, ведно със законната лихва (предходни досъдебни и съдебни производства),
12
последица от неоснователно повдигнато му от ответника обвинение по чл. 321 и чл. 212 от
НК, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2022г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията (неимуществени вреди) за горницата до пълния предявен размер
от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, както и тази за сумата от 126 448 (сто двадесет и
шест хиляди четиристотин четиридесет и осем) лева, обезщетение за претърпени
имуществени вреди (разлика в трудови възнаграждения), причинени в резултат на
незаконното обвинение, като НЕОСНОВАТЕЛНИ, както и на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ,
- сумата от 271,49 (двеста седемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки)
лева, сторени деловодни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13