Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.
София, … ноември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Стефка Александрова, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№1498 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът „П.К.“ ЕООД(н), ЕИК ********,
чрез синдик Н.Н. излага следните твърдения:
Че има качество на синдик въз основа на
определение от 29.11.2018г. по т.д.№6632/2016г. по описа на СГС, ТО, 6-18
състав. По това дело е постановено решение, с което е открито производство по
несъстоятелност по отношение на „П.К.“ ЕООД(н), ЕИК ********.
Твърди, че на 05.08.2014г. това дружество е
сключило с ответника „Е.Б.“ ООД договор за продажба на недвижими имоти,
обективиран в нот. акт №176, том първи, рег.№3130, дело №170/14г. по описа на
нотариус П.М., рег.№168 на НК. Нотариалният акт е вписан в служба „Вписвания“ –
гр.Пазарджик.
С този договор „П.К.“ ЕООД(н) продава на
ответника „Е.Б.“ ООД поземлен имот №001697 с площ от 46,161 дка с начин на
трайно ползване „Друг нестопански терен“, находящ се в местността „Крантовица“
по плана за земеразделяне в землището на с.Калугерово, ЕКАТТЕ 35571, община
Лесичово, обл.Пазарджик, при съседи по нот. акт: №001680 – напоителен канал на
община Лесичево; № 001721- път четвърта категория на община Лесичево; № 001718
– пасище, мера, земи по чл.19 ЗСПЗЗ; №001945- вътрешна река на Лесичево №001979-
водно течение на Държавата – МОСВ; № 001945-полски пот на община Лесичево; №
001719 – пасище, мера, земи по чл.19 ЗСПЗЗ; № 001729- канал на община Лесичево;
№ 001717 -– път четвърта категория на община Лесичево; №001578- канал на община
Лесичево; № 068020 – иглолистна гора на Пловдивска митрополия- манастир „Св.Н.“,
ведно с построените в имота 19 броя сгради.
Ищецът твърди, че уговорената продажна цена на
този имот е сумата от 431 110 лева,
която страните са договори да се плати по банковата сметка на продавача в срок
от 1 месец от подписване на договора.
Ищецът твърди, че от направената справка за
банкови сметки и сейфове, изх.№ БНБ – 99918/21.09.2018 година, издадена от БНБ, ищецът е имал банкова сметка ***
„КТБ“ АД(н). Ето защо е поискал, на 28.02.2019 година, от „КТБ“ АД (н) да му
предостави информация за движението на тази сметка за периода от 01.01.2013
година до датата на затварянето на банката, която е в производство по
несъстоятелност.От получената от банката информация ( на 13.03.2019 година) не
се установява купувачът да е извършил плащане на договорената цена на активите.
Ето защо купувачът се явява длъжник на „П.К.“ ЕООД(н)
в размер на сумата от 431 110лв.
Ищецът твърди, че за периода на забава в плащането
на тази сума следва да се начисли законна лихва, а именно за периода от
05.09.2014г. до 008.2019 година, чийто размер сочи да е сумата от
214 726,90лв.
Моли съда, след като се убеди във верността на
изложеното, да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати тези
суми, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното и плащане.Претендира и разноските по това дело.
В молбата твърди, че дружествата, страни по
продажбеното правоотношение, са свързани лица и това е така, тъй като са представлявани
от едно и също лице. Купувачът не е обявявал ГФО от датата на регистрирането си
до подаване на настоящата искова молба.
В срока за отговор ответникът „Е.Б.“ ООД не спори
по допустимост на претенциите.
Оспорва основателността им.
Твърди, че е извършено плащане на
уговорената продажна цена на описаното имущество и това е извършено чрез банков
превод, на 25.08.2014 година, чрез банкова сметка *** „ОББ“ АД, а сметката на
ищеца е в „А.Б.Б.“ АД. Ето защо главната претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователно предявена, а това води до извод за неоснователност и на иска
за обезщетение за забава.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва
дружеството да е имало сметки в „А.Б.Б.“ АД, по които да е извършено плащане,
но дори и да се установи, че цената е платена, то твърди, че тази цена никога
не е постъпвала в дружеството- продавач.
Ответникът поддържа заявената теза за извършено
плащане, оспорвайки изцяло възраженията на ищеца за липса на такова. Иска да му
бъде издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с друго
такова от „А.Б.Б.“ АД, от което да е видно чия е била банковата сметка с
посочен айбан.
Страните са
направили своите доказателствени искания.
По делото не се спори, а това се установява и от
събраните по делото доказателства, че на 05.08.2014г. „П.К.“ ЕООД(н), ЕИК ********
продава на „Е.Б.“ ООД, ЕИК ********, свой недвижим имот, представляващ:.Купувачът
по сделката (и ответник по делото), обективирана в нот. акт. №176, том първи,
рег.№3130, дело №170/2014г. по описа на нотариус П.М., рег.№168 на НК, поема
задължение да заплати на продавача цена за имот в размер на 431 110лева в
едномесечен срок, считано от датата на сделката, по банков път.
С договора за продажба продавачът поема две
основни задължения- да прехвърли вещното право и да предаде вещта- тя да премине във фактическата власт на купувача.
По делото не е налице спор,
че тези основни задължения са изпълнение от продавача – ищец.
Купувачът поема две основни
задължения с договора за продажба: да получи вещта и да плати цената.
Съобразно постигнатото
съгласие с процесния договор купувачът – ответник е получил вещта, за което няма
спор по делото и е поел задължение да плати уговорената цена в 1-месечен срок,
считано от датата на сключване на договор – т.е. на 05.09.2014г.
Твърдението на ответника е,
че е платил уговорената цена по банков път.
Синдикът на ищеца, в изпълнение на вмененото му от
закона правомощие да установи и издири имущество на длъжника, е получил от БНБ
справка за банкови сметки и сейфове на дружеството- несъстоятелен търговец,
което е ищец в това производство.Основание за получаване на тази информация е
Наредба №12 на БНБ, издадена въз основа на чл.56а ЗКИ, който текст е в сила от
01.01.2017г.
От представената на основание чл.56а ЗКИ и Наредба
№12 на БНБ, се установява, че за периода от 13.10.2016г. до 21.09.2018г. „П.К.“ ЕООД(н) е имало банкова сметка ***„н“,
а от представените извлечения от банковата сметка на дружеството от страна на
„КТБ“ АД„н“, обхващаща период от 10.01.2013г. до 09.06.2014г., не се установява
плащане и това е лесно разбираемо, с оглед на това, че датата на сключване на
сделката попада в следващ период, в който попада и падежът на задължението.
Въпреки своевременно въведеното правопогасително
възражение за извършено плащане, ответникът не е установил този факт, за който
носи тежест на доказване.
Съдът е издал на страната исканото удостоверение
въз основа на което да се снабди с друго такова от посоченото трето лице, но
това удостоверение е останало непотърсено в период от три месеца, а твърдението
на процесуалния представител на страната за наличие на уважителна причина за
това бездействие е останало неподкрепено с доказателства, поради което и съдът
не е дал друга възможността на ответника, чрез отлагане на делото, за събиране
на доказателства за извършено плащане.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че
искът за заплащане на уговорената цена се явява основателно предявен.
По отношение на акцесорната претенция с правно
основание чл.86 ЗЗД – тъй като се касае за парично задължение, формата на
неизпълнение е забава, а наличието на забава е основание за ангажиране на
имуществената отговорност на неизправната страна, чрез заплащане на обезщетение
за забава.
В настоящия случай периодът на забава е от датата,
който следва падежа – 05.09.2014г., т.е. от 06.09.2014г. и краен срок – датата
на подаване на исковата молба в съда -02.08.2019г.
Съдът служебно е изчислил, че размерът на
обезщетение за забава е 214 606.79 лева.
В
този размер искът се явява основателно предявен, а над този размер, до
предявения от 214 726,90лев следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
разноските.
Поради
извод на съда за основателност на предявените осъдителни искове, ответникът
следва да бъде осъден да заплати, на основание чл.620, ал.5 ТЗ във връзка с
чл.77 ГПК, по сметка на СГС дължимата държавна такса в общ размер на 25 833,48лева.
При
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание чл.327 ТЗ във връзка с чл.200 и чл.79, ал.1 ЗЗД,
„Е.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен
адрес ***, да заплати на „П.К.“ ЕООД(н), ЕИК********, със седалище и адрес на
управление ***, със съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора 364, чрез синдик Н.Н.,
сумата от 431 110лева (четиристотин тридесет и една хиляди и сто и десет
лева), представляваща, продажна цена на недвижим имот, описан в нот. акт№176,
том първи, рег.№3130, дело №170/2014г. по описа на нотариус П.М., рег.№168 на
НК и на основание чл.86 ЗЗД да заплати обезщетение за забавеното плащане на
тази сума за периода на забава от 06.09.2014г.до
01.08.2019г., като отхвърля иска в частта над уважения до предявения размер от
214 726,90лева, поради неоснователността му.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: