Р Е Ш Е Н И Е
№5012/30.10.2014г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 580 по описа на Варненски районен съд за 2014 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба вх. № 1061/ 16.01.2014 год. от А.А.А., ЕГН: **********,*** срещу С.Г.Е.,
ЕГН: **********,***, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме
за установено в отношенията между страните, че съобщение, находящо се на л. 16 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС,
призовка, находяща се на л. 26 от
гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, съобщение,
находящо се на л. 31 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС са неистински
документи. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че по силата на съдебно решение по гр. д. № 1820/
2012 год. на ВОС е обявен за окончателен предварителен договор от 21.12.2009
год., сключен между страните. Твърди се, че ищецът не е уведомен за проведения
съдебен процес. Твърди се, че съобщението по чл. 131 ГПК /л. 16 от гр. д. №
1820/ 2012 год./, призовката за насроченото съдебно заседание /л. 26 от гр. д.
№ 1820/ 2012 г./ и съобщението с приложен препис от решението /л. 31/ не са
автентични - същите не носят подписа на адресата, каквото е удостоверяването на
длъжностното лице по призоваване.
Ответникът
- С.Г.Е., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага
съображения за недопустимост и неоснователност на предявения иск, като сочи, че
допустимостта на иска е предпоставена от наличие на забрана за наказателно
преследване по смисъла на НПК. Твърди, че по гр. д. № 1820/ 2012 год. ищецът е
депозирал писмен отговор, което опровергава твърденията за лишаване от
възможност на страната да участва в процеса. Претендират се и разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и
в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложената разписка на л. 16
от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, съобщението по чл. 131 ГПК, изпратено по
ответника - А.А.А. е получено лично от адресата /разписката съдържа подпис на
получател/.
Видно от приложената разписка на л. 26
от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, призовката за насрочено о.с.з. на
03.10.2012 год., изпратено по ответника - А.А.А. е получено лично от адресата
/разписката съдържа подпис на получател/.
С решение № 1718/ 09.10.2012 год.,
постановено по гр. д. № 1820 по описа на ВОС за 2012 год. е обявен за окончателен сключения на 21.12.2009
г. предварителен договор, с който А.А.А. продава на С.Г.Е. следния
недвижим имот апартамент № *, с
идентификатор № *, находящ се в гр.*, построено върху държавна земя, на трети
жилищен етаж, състоящ се от две стаи, кухня трапезария, баня, тоалет, балкони и
входно антре с площ от * кв.м., ведно с *% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, за
продажната цена от 50 000 лева.
Видно от приложената разписка на л. 32
от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС,съобщението с приложен препис от решение №
1718/ 09.10.2012 год. , изпратено по ответника - А.А.А. е получено лично от
адресата /разписката съдържа подпис на получател/.
От заключението на вещото лице по
изготвената в рамките на производство съдебно – графологична експертиза, което
се кредитира от съда като компетентно и безспристрастно, а също и като
изготвено въз основа на целия събран по делото доказателствен материал, се установява,че
подписите, положени за "получател" в разписка от 09.07.2012 год. към
съобщение, по гр. д. № 1820/ 2012 год., в разписка от 22.08.2012 год. към
призовка по гр. д. № 1820/ 2012 год. и в разписка от 16.10.2012 год. към
съобщение по гр. д. № 1820/ 2012 год., не са изпълнени от лицето А.А.А..
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
По
допустимостта:
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на иска е наличие на правен интерес за
ищеца от избраната форма на защита. Правният интерес следва да е налице,
включително и към приключване на устните състезания.
В
случая, предмет на спора е автентичността на документи, приложени по гр. д. №
1820/ 2012 год. на ВОС, а именно - съобщението по чл. 131 ГПК /л. 16/,
призовката за насроченото съдебно заседание /л. 26/ и съобщението с приложен
препис от решението /л. 31/.
По
своята правна природа, оспорените документи съставляват официални
свидетелстващи документи, които материализират изявления
на длъжностно лице, на които са възложени държавни и обществени функции, като
изявлението е направено от лицето в това му качество, в рамките на
предоставените му правомощия, които документи се ползват с обвързваща
съда доказателствена сила относно тяхната автентичност, а също и че фактите предмет
на удостоверителното изявление на длъжностното лице по връчване, са се
осъществили по начина, отразен в документа. В този смисъл, за ищеца е
налице правен интерес от установяване със сила на присъдено нещо, наличие на
невярно удостоверяване на съставените от
длъжностното лице документи, с оглед провеждане на
производство за отмяна на влязлото в сила решение на ВОС. Същевременно,
следва да бъде съобразено, че указанията, дадени с ТР № № 5/ 14.11.2012 г.
на ВКС по т. д. № 5/ 2012 г., ОСГТК
/т. 1/, в случая са неприложими. Този извод се налага по следните съображения:
оспорените документи
удостоверяват извършени от страните процесуални действия и до колкото
същите нямат характера на писмени доказателства от значение за изхода на спора,
въз основа на които са формирани правните изводи на решаващия състав, по отношение
на тях разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и сл. ГПК е неприложима. В изложения
смисъл
е и съдебната практика, обективирана в Решение № 11/ 07.02.2011 год. на ВКС по
т. д. № 930/ 2010 год., ІІ т.о., ТК; Решение № 113/ 25.06.2010 год. на ВКС по
т. д. № 233/ 2010 год., ІІ т. о., ТК; Решение № 118/ 25.06.2009 год. на ВКС по
т. д. № 406/ 2008 год., ІІ т. о., ТК; Решение № 251/ 24.06.2013 год. на ВКС по
т. д. № 3161/ 2013 год., ІV г. о., ГК.
Изложеното
обуславя извод за наличие на правен интерес за ищеца от успешното провеждане на
предявения установителен иск.
По
основателността:
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи неистиността на
оспорените документи, а в тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
В настоящата хипотеза, от заключението на вещото лице
безспорно се установява, че подписът, положен в оспорените документи не е
положен от ищеца. Не са ангажирани какви и да е други доказателства длъжностното
лице да е посетило, посочения в съобщенията и призовката адрес и да е връчило
книжата лично на адресата. Следователно, оборена е както формалната, така и
материалната доказателствена сила на документите – посоченото лице не е автор
на документите, като удостовереното от призовкаря лично връчване на съдебните
книжа не отговаря
на фактическо положение.
По изложените съображения се налага извода, че процесните
документи са неистински – от една страна са неавтентични, тъй като подписите не
са положени от лицето, сочено за техен автор, а от друга – същите са неверни,
до колкото се удостоверено че са връчени лично на адресата.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде прието за установено в отношенията между страните, че съобщение,
находящо се на л. 16 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, призовка, находяща се
на л. 26 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, съобщение, находящо се на л. 31 от
гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС са неистински документи,
на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца следва да се
присъдят извършените разноски в размер на 594.00 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между
А.А.А.,
ЕГН: ********** и С.Г.Е., ЕГН: **********, че съобщение, находящо се
на л. 16 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, призовка, находяща се на л. 26 от гр. д. № 1820/ 2012 год. на ВОС, съобщение, находящо се на л. 31 от гр.
д. № 1820/ 2012 год. на ВОС са неистински
документи, по иска на А.А.А., ЕГН: **********,*** срещу С.Г.Е., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 124, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА С.Г.Е., ЕГН: **********,*** да заплати на
А.А.А.,
ЕГН: **********,*** сумата от 594.00
/петстотин деветдесет и четири/ лева, представляваща извършени в
производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: