№ 14464
гр. София , 03.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20211110149654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 45716/26.08.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от П.К.Б. ООД срещу Б. СТ. Б. са следните суми: сумата от
2832,10 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№*********/13.07.2018гг. ведно със законна лихва от 26.08.2021 г. до изплащане на
вземането, договорно възнаграждение в размер на 897,23 за периода от 20.10.2018г.-
27.08.2019г., 2062,50лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги, сумата от 30лв. –
такси по Тарифа за извънъсдебно събиране на вземането, сумата от 327,84лв. лихва за
забава ца периода от 21.08.2018г.-27.08.2019г., законна лихва в размер на 976,60лв. за
периода от 27.08.2019г. до 26.08.2020г.,и разноски по делото, а именно: 142,53 лв. държавна
такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен
ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса „допълнителни
услуги” е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния
процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК.
Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
1
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Съпоставянето с общия
размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително услуги и начислената
договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит обуславят извода, че
горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с които то е уговорено са
нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява прекомерно
и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази цена
услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за което
се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са посочени видът,
размерът и действието, за което се събират съответните такси. В сключеното между
страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са изброени вида
на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в
Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава Споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги именно към процесния договор за потребителски
кредит,то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и
размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за потребителски кредит.
В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително,т.е. то е
дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги ,както е
посочено и в самото Споразумение, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана по време на действието на сключения между страните Договор. Принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса
2
за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на
пакет от допълнителни услуги в размер на 2062,50лв. Предвид на изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се
явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10,
ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителският кредиг/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение №
974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира,
че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
Заявителят претендира и сумата от 30лв. – разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като
съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с
него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска
единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера
на законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради
противоречие с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде издадена
заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от П.К.Б. ЕООД срещу Б. СТ. Б. в частта, в която се иска
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
2062,50 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнители услуги,
както и за сумата от 30лв. разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
3
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4