РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 25.03.2022г.

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи  март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ДИМОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                              АДРИАНА АТАНАСОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от младши съдия Атанасова в.гр.д. № 5983 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 78504 от 29.04.2020г., постановено по гр. д. № 63715/2019г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав,  „А.К.” ЕООД е осъдена да заплати на „М.Р.” ЕООД на основание чл.55, ал.1, т. 3 ЗЗД сума в размер на 8585, 62 лв., платена на отпаднало основание поради разваляне на допълнителен договор за изпълнение на строителни и монтажни работи по изграждане на „Покривна част” на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски”, съгласно оферта и количествено стойностна сметка от 08.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумите 1552 лв. разноски в исковото производство и 562 лв. разноски по обезпечението на бъдещ иск. С решението е отхвърлен иска за сумата 214,45 лв., представляваща разликата над присъдената сума до пълния предявен размер като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „А.К.” ЕООД за възнаграждение, дължимо от ищеца по договор за изработка от 31.05.2019г. за извършване на строително – монтажни работи в груб строеж на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски ”.

С горепосоченото решение освен това е отхвърлено възражението за прихващане, предявено от „А.К.” ЕООД срещу  „М.Р.” ЕООД по реда на чл 298, ал. 4 ГПК, за разликата над 214,45 лв. до пълния предявен размер 9853,33 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „А.К.” ЕООД, чрез адв. К.Н. - САК, в частта, в която ответникът е осъден да заплати на  „М.Р.” ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, сумата в размер на 8585,62 лв., платена на отпаднало основание поради разваляне на допълнителен договор за изпълнение на СМР по изграждане на „Покривна част” на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски” , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумите 1552 лв. разноски в исковото производство и 562 лв. разноски по обезпечението на бъдещ иск, както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане, предявено от „А.К.” ЕООД срещу „М.Р.” ЕООД по реда на чл 298, ал. 4 ГПК, за разликата над 214,45 лв. до пълния предявен размер 9853,33 лв. В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че не е налице връзката по чл. 90 ЗЗД между двете насрещни задължения, тъй като задължението на ответника касае изпълнение на СМР по допълнително споразумение и нарочна оферта. Моли решението в частта, в която е обжалвано, да бъде отменено и предявеният иска да бъде отхвърлен, а възражението за прихващане да бъде уважен в пълния размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „М.Р.” ЕООД, чрез адв. Д.А. - САК изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна и излага подробни доводи в тази насока. Оспорва съществуването на вземането, с което е заявено прихващане, като твърди, че работата не е била извършена, респективно приета. Моли  въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на „А.К.” ЕООД е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС,  153 състав, решение за валидно, допустимо и правилно. Във връзка с изложените твърдения във въззивната жалба настоящият състав намира следното:

По делото не се спори, че между страните е бил сключен Договор за извършване на строително – монтажни работи – груб строеж от дата 31.05.2019г., както и допълнително съглашение към  договора за извършване на СМР по изграждане на покривна част на обекта.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че сумата в размер на 8 800,07 лв. е заплатена от ищеца в производството за допълнително – договорените строително – монтажни работи по изграждане на Покривна част на обекта, които не са били извършени.

Горепосочените обстоятелства са били отделени от първоинстанционния съд като безспорни и ненуждаещи се от доказване с проекто – доклада си по делото, като страните  не са направили възражение по отношение на същия в първото по делото съдебно заседание.

Нещо повече, от приетите по делото доказателства, неоспорени от страните в производството, се установява, че е бил сключен договор между страните на 31.05.2019г. за извършване на строително – монтажни работи за груб строеж на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски”, съгласно разрешение за строеж № 9/05.04.2019г. Впоследствие между страните е сключено и допълнително съглашение за извършване на СМР по изграждане на „Покривната част” на на същия обект, като ищецът е заплатил сумата от 8800, 07 лв. във връзка с допълнително сключеното съглашение за СМР  по изграждане на „Покривната част” на обекта, които не са извършени от ответника.

С отговора на исковата молба ответникът по делото не е оспорил тези твърдения от ищеца, поради което и правилно първоинстанционният съд с доклад си по делото е отделил тези обстоятелства като безспорни.

Наведеното възражение от въззивника – ответник, че в конкретния случай е налице изискуемата от чл. 90, ал.1 от ЗЗД връзка между двете насрещни вземания, тъй като съществува общност на правното отношение, от което произтичат вземанията поради наличието на допълнително възложена работа при условията на първоначалния договор, е неоснователно. Това е така,  тъй като в т. I.1 от подписания между страните Договор за извършване на строително – монтажни работи – груб строеж от 31.05.2019г. е уговорено между страните, че конкретните видове СМР и единични цени се възлагат съгласно Приложение № 1, подписано между страните, което е неразделна част от договора, като всички допълнителни дейности се възлагат съгласно Анекс към договора. В същата клауза от договора е предвидено още, че след изпълнение на възложените СМР се извършва приемане на действително извършените СМР от страна на Възложителя, с Протокол обр. 19. Видно от представеното по делото Приложение № 1 предмета на договора са СМР, свързани с изграждането на груб строеж на обекта /до плоча/, като страните не спорят, че ответникът е изпълнил пълно и точно възложените му дейности по първоначалния договор, както и че във връзка със същото е била заплатена от ищеца сумата от 29 214,45 лв. за възнаграждение по договора. Следва да се отбележи, че тези твърдения са наведени изрично от ответника с отговора на исковата молба, като същото се подкрепя и от представените по делото нотариални покани от изпълнителя по договора.

На следващо място страните не спорят и относно обстоятелството, че е било сключени  допълнително съглашение между същите за извършване на СМР по изграждане на „Покривна част” на същия обект, като във връзка със същото ищецът е заплатил на ответника сумата в размер на 8800, 07 лв. по представената проформа фактура от Изпълнителя и съответно ответника по делото не е извършил никакви дейности във връзка със същото.  По делото ищцовата страна е представила нарочна оферта за изграждането на покривната част, към която е приложена и количествено – стойностна сметка от 08.08.2019г., която отново не е оспорена от ответната страна и е приета от първоинстанционния съд като доказателство по делото.

В конкретния случай се установява по делото, че въззивникът е извършил всички възложени му СМР по първоначалния договор от 31.05.2019г., както и че ищецът е заплатил във връзка с това сумата от 29 214, 45 лв. с оглед на реално извършените СМР, което не се оспорва от „А.К.” ЕООД. Настоящата съдебна инстанция напълно се солидализира със изложените доводи от първата такава, че ответникът по делото не може да прави възражение по чл. 90 ЗЗД със свое вземане, произтичащо от дължими суми от ищеца за предходни СМР, които не са предмет на процесното неизпълнение. Доколкото разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗЗД изисква длъжникът да има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, за да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни неговото, то тази хипотеза не е налице в конкретния случай. Видно от представените по делото количествено – стойностни сметки както за първоначалния договор, така и за последващото допълнително споразумение, възложените СМР по двата договора нямат един и същи предмет, а се отнасят за съвсем различни дейности. Нещо повече, строително монтажните работи по първоначалния договор са изпълнени от ответника по делото, докато тези по допълнителното съглашение не са изпълнени, поради което и същото е било развалено. Следователно въззивникът не може да прави възражение по чл. 90 ЗЗД  със свое вземане, което се отнася до предходни СМР, които са неотносими и не са предмет на процесното неизпълнение.  

С оглед изложеното, предвид предмета на проверка, въззивната жалба е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и с оглед отхвърлянето на въззивната жалба на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски. Въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба е направила изрично искане за присъждането на разноски, което искане с оглед на обстоятелството, че не са представени надлежни доказателства за размера на договорените и сторени разноски пред настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение.

Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съдът приема, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. по търговски дела. Обхватът на понятието „търговско дело“ е по – широк от това за „търговска сделка“, но също и от „търговски спор“, както последното е дефинирано в петте точки от текста на чл. 365 от ГПК. В конкретния случай, делото е търговско с оглед страните и договорната връзка. Цената на предявения осъдителен иск  /под 20 000 лв./ изключва касационният контрол на обжалваното решение – чл. 280, ал. 3 ГПК.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 78504 от 29.04.2020г., постановено по гр. д. № 63715/2019г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, в частта, в която „А.К.” ЕООД е осъдена да заплати на „М.Р.” ЕООД на основание чл.55, ал.1, т. 3 ЗЗД сума в размер на 8585, 62 лв., платена на отпаднало основание поради разваляне на допълнителен договор за изпълнение на строителни и монтажни работи по изграждане на „Покривна част” на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски”, съгласно оферта и количествено стойностна сметка от 08.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.11.2019г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумите 1552 лв. разноски в исковото производство и 562 лв. разноски по обезпечението на бъдещ иск, както и в частта, в която е отхвърлено възражението за прихващане на „А.К.” ЕООД срещу „М.Р.” ЕООД по реда на чл. 298, ал. 4 от ГПК за разликата над 214, 45 лв. до пълния предявен размер от 9853,33 лева. 

Решението е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска за сумата 214,45 лв., представляваща разликата над присъдената сума до пълния предявен размер като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на „А.К.” ЕООД за възнаграждение, дължимо от ищеца по договор за изработка от 31.05.2019г. за извършване на строително – монтажни работи в груб строеж на обект – „Пристройка към магазин за алкохол, цигари, пакетирани храни, захарни изделия и закуски ”.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал. 3 ГПК. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.