№ 327
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20243100900589 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕР
ДЖИ БИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Одесос, ул.Дебър №18, партер, офис 3, против СОК КАМЧИЯ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Близнаци,
ж.к.Курортен комплекс Камчия, Санаторно-оздравителен комплекс "Камчия",
хотел "Лонгоз", с която е предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. с
чл.258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 28000лв,
предявен като частичен иск от вземане в общ размер на 1216540,20лв,
представляваща неизплатено възнаграждение за извършени дейности,
начислени по фактури №№0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426 и
0427/01.24г., в изпълнение на договор за изпълнение на инженеринг в
строителството от 18.12.18г.
В исковата молба твърди, че на 18.12.18г. между страните е
сключен договор за инженеринг, по силата на който ищецът се задължил като
изпълнител да извърши преустройство и реконструкция на две сгради,
собственост на ответника – ДОЛ ЧЕРНОМОРСКИ и ДОЛ РАДУГА, в
хотелски комплекс. Твърди, че дейностите, които следвало да извърши били
проектиране – изработка на идеен, технически и работен проект; строителни и
монтажни работи и други дейности и работи, свързани с дейностите по
проектиране и строителство, както и доставки на допълнителни строителни
материали и съоръжения, мебели, инвентар и др. Излага, че конкретните
дейности и сроковете за изпълнение следвало да се извършат съгласно
приложения към договора, които ответникът отлагал да подпише, като
дейностите, извършени от ищеца, били възложени на проведени съвещания и
приемани и разплащани с акт обр.19 и сметки 22. Твърди, че изпълнителят е
започнал да извършва възложените му дейности през м.02.19г., като след
09.09.19г. било поискано спиране на работата от възложителя. Излага, че
1
общата цена за извършването на дейностите по договора била определена на
2457350 евро без ДДС. Твърди, че изпълнителят изготвил идейния проект,
демонтирал всички стаи, представляващи занимални и общи помещения, и
изградил 96 нови стаи, като дейностите включвали изготвяне на
архитект.проект, къртене и демонтаж на съществуващи помещения,
изграждане на нови помещения, ВиК инсталация и слаботокова инсталация.
Сочи, че реално извършените работи възлизали на 3383630,45лв, като
незаплатените работи възлизали на 1216540,20лв без ДДС, за които били
издадени фактури №№0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426 и 0427/01.24г.
Излага, че извършената работа била приета от ответника на 26.08.22г., като
поради отлагане приемането на работите на ответника била връчена
нотар.покана на 19.08.22г., от която дата започнал да тече срокът по чл.4.1. от
договора. Позовава се и на приемане на работите с конклудентни действия,
тъй като отв.дружество използвало преустроените сгради. Излага, че
изпратените до ответника фактури не били приети, като на 16.12.23г. била
отправена покана за уреждане на отношенията. Твърди, че на 07.03.24г.
ответникът е изпаднал в забава, предвид връчване на фактурите на 28.02.24г.
чрез ЧСИ Н.Г.. Сочи, че на 12.04.24г. ищецът е сключил договор за цесия с ЕР
ДЖИ СТАЙЛ ЕООД, по силата на който прехвърлил вземанията по
процесните фактури, като уведомил длъжника за това, но на 10.06.24г.
договорът за цесия бил развален поради неизпълнение на задълженията на
цесионера за заплащане на цената, като счита настоящата искова молба за
уведомление за длъжника. С допълн. искова молба оспорва твърденията на
ответника. Поддържа твърдението за разваляне на договора за цесия и
приемане на извършената работа, като оспорва твърдението, че сключеният
договор има характера на предв.рамков договор. Оспорва твърдението за
настъпила погас.давност.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът СОК КАМЧИЯ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище с.Близнаци, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск по допустимост, основание и размер. Счита, че
ищецът не е активно легитимиран, тъй като не е носител на предявените
вземания предвид наличието на договор за цесия от 12.04.24г., който бил
действащ, тъй като приложените уведомления до ответника касаели друг
договор за цесия от 15.03.24г. Оспорва ищецът да е извършил посочените
дейности по проектиране, преустройство и изграждане на сградите ДОЛ
ЧЕРНОМОРСКИ и ДОЛ РАДУГА, като твърди, че същите винаги са били
хотелски такива. Твърди, че процесният договор бил сключен като
предв.проект за евентуални бъдещи възлагания и то само ако приложенията
към него бъдат подписани, и поради това договорът не бил влязъл в сила.
Оспорва да са възлагани на ищеца дейности на ежедневни и седмични
съвещания. Оспорва да е налице приемане на изпълнени работи, както и
оспорва издадените актове, сметки и фактури, считайки ги за документи с
невярно съдържание, съставени едностранно и в нарушение на ЗСч. Оспорва
твърдението, че ищецът е извършил описаните дейности, които не били
възлагани и не били приемани, вкл. с конклудентни действия. Оспорва
връчването на нотар.покана да е извършено на пълномощник на дружеството,
като твърди, че веднага след узнаване за изготвените документи, които не
отговаряли на изискванията на ЗУТ и Наредба №3/31.07.23г., е отказало да ги
приеме. В евентуалност прави възражение за погасяване по давност на
исковата претенция. С допълн.отговор поддържа възраженията си, като
оспорва приложеното към допълн.искова молба уведомление за разваляне на
2
договор за цесия като документ с невярно съдържание, антидатиран и с
недостоверна дата, съставен за целите на настоящия процес. Твърди, че
извършените плащания са на основание отделно възлагани дейности, а не на
основание договор за инженеринг от 18.12.18г., който не бил влязъл в сила.
Излага още, че с искова молба по друго дело ищецът заявил, че разваля
договора за инженеринг поради забава в плащанията, което изявление
достигнало до дружеството, и в случай, че се приеме договорът за развален, то
не се дължало реално изпълнение по него.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.12
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно приложения по делото договор за инженеринг от
18.12.18г., сключен между страните по делото, СОК КАМЧИЯ ЕАД, като
възложител, е възложило, а ЕР ДЖИ БИ ЕООД, като изпълнител, е приело да
извърши проектиране– идеен, технически и работен проект на обект-
реконструкция на ДОЛ ЧЕРНОМОРСКИ и ДОЛ РАДУГА, к.к.Камчия, с
ориентировъчна разгърната площ 5950кв.м., чрез изпълнителя по
проектирането СТУДИО ЩРИХ ООД; строителни и монтажни работи на
същият обект чрез номинираното дружество за изпълнител на строителството
ЕР ДЖИ ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ ООД; други дейности и работи по
проектиране, строителство и доставки на горепосочените обекти. Договорено
е строителството да се извърши съгласно приложение №1 „Рекапитулация“, на
основа на която ще се изготви КСС и приложение №2 „Линеен график“, които
ще бъдат подписани при влизане в сила на разрешението за строеж. Уговорено
е още, изпълнителят да извърши доставка на строителни материали и
оборудване, предварително подбрани от него и съгласувани с възложителя.
Посочено е, че дейностите ще бъдат извършвани поетапно, като първият етап
ще включва СМР с разгъната площ 3882кв.м., а вторият- СМР с разгъната
площ от 2018 кв.м. В чл.2.1 страните са договорили предв.стойност на
строителните услуги без ДДС както следва: стойност на проектирането – 31
евро/кв.м., демонтажни работи, вътрешна логистика и др. дейности по
подготовката и приключването на строителството и подготовката на сезона –
35 евро/кв.м. и стойност на строителните работи – 347 евро/кв.м. Уговорено е,
че оконч.стойност ще се определи от обема на действително извършените
работи, приети с подписани приемо-предавателни протоколи. Отразено е
превеждането от страна на възложителя на аванс от 157000евро, като
остатъкът ще се изплаща поетапно съгласно приложение №3 и след
подписване на приемо- предавателни протоколи. Начинът на приемане на
СМР е разписан в чл.4 и чл.9 от договора.
По делото са приети акт №16, ведно със сметка №16/10.08.22г.,
акт №18, ведно със сметка №18/10.08.22г., акт №19, ведно със сметка
№19/10.08.22г., акт №20, ведно със сметка №20/10.08.22г., акт №21, ведно със
сметка №21/10.08.22г., акт №22, ведно със сметка №22/10.08.22г., акт №23,
ведно със сметка №23/10.08.22г. и акт №24, ведно със сметка №24/10.08.22г.,
всички едностранно подписани от изпълнителя.
Приложена е и нотар.покана за плащане от ищеца, адресирана до
ответника, връчена на 19.08.22г., както и покана от 15.12.23г., ведно с
приложените към нея фактури №№0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426 и
0427/01.24г., издадени на основание горепосочени актове, връчена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, съгласно констативен протокол от 28.02.24г.
3
Приложено е и писмо от ответника от 07.10.22г. до ищеца, с което
първият е възразил за несъответствия по отношение на изпратени му фактури,
протоколи и актове, както и писмо от 26.07.24г., с което заявява, че няма
задължения към ищеца.
Съгласно договор за цесия от 12.04.24г. ищецът ЕР ДЖИ БИ
ЕООД е прехвърлил на цесионера ЕР ДЖИ СТАЙЛ ЕООД вземането си от
СОК КАМЧИЯ ЕАД в размер на 2548269,10лв, представляващо сбор от
вземания, в т.ч. и тези по процесните фактури в общ размер на 1216540,20лв,
като с допълн.споразумение от 12.04.24г. е уговорена цената на договора,
която следва да се заплати до 30.05.24г. Приложено е и уведомление за
извършената цесия, отправено до ответника, ведно с имейл кореспонденция,
удостоверяваща връчването му.
Приложено е и уведомление за разваляне на цесия от ищеца до
цесионера ЕР ДЖИ СТАЙЛ ЕООД от 10.06.24г., с което поради неизпълнение
на задължението за плащане на цената от цесионера е развален договорът за
цесия, считано от 10.06.24г. Отразено е получаването на уведомлението на
10.06.24г. от управителя Р.Х. и липсата на протест от него срещу развалянето.
По делото са приети споразумение от 10.06.20г. между ищеца,
ответника и СТУДИО ЩРИХ ООД, с което ответникът е встъпил в правата и
задълженията на ищеца по договор за възлагане на проектиране от 19.02.19г. и
се е задължил да извърши всички оставащи плащания към проектанта
СТУДИО ЩРИХ ООД по този договор, както и 2 броя приемо-предавателни
протокола от 16.04.19г. и 20.06.19г. между ответника и СТУДИО ЩРИХ ООД.
Представен е и приемо-предавателен протокол между СТУДИО ЩРИХ ООД
и ищеца от 12.03.19г.
От заключението по допуснатата по делото СТЕ, изготвена от
в.л.Н.В., се установява, че е налице издадено разрешение за строеж
№43/02.07.19г. на община Аврен, с което се разрешава на СОК КАМЧИЯ ЕАД
да извърши строителство на обект „Вътрешно преустройство и промяна на
предназначението на помещения в Спален корпус, състоящ се от сектор 1 с
идент.04426.102.340.121, сектор 2 с идент.04426.102.340.118, сектор 3 с
идент.04426.102.340.119 и сектор 4 с идент.04426.102.340.120 на ДОЛ
Черноморский“. Дава заключение, че в акт 16 е включена само една дейност –
проектни дейности, с договорена единична цена 31 евро/кв.м., като макар и да
не разполага с официални проекти, извършените преустройства са сериозни и
тяхното изпълнение без проекти е немислимо, като видът и обхватът им
предполагат одобряването на изготвените проекти от общината и издаване на
разрешения за строеж. Дава заключение, че съществуват разработени
инвестиционни проекти за извършване на преустройствата, като площта на
участъците, за които има изготвени проекти е 3780,77кв.м., вместо посочените
5950кв.м. в акт 16. Сочи, че в акт 18 е включена само една дейност –
демонтажни работи, вътрешна логистика и др., която е заложена в т.2.1,б.б от
договора, с единична цена 35 евро/кв.м., като общата площ на участъците от
двете сгради, в които са изпълнени тези дейности, е 3324,07кв.м. Дава
заключение, че в акт 19 е включена само една дейност – изработка и монтаж
на окачена фасада ДОЛ Радуга, която включва няколко дейности / демонтаж,
изместване, преустройство/, като общата площ на изместената дограма в ДОЛ
Радуга е 357,47кв.м., а цената за демонтажа е 35 евро/кв.м. и за монтажа и
преустройството – 347евро/кв.м. Заключава, че в акт 20 е включена дейността
–слаботокови системи ДОЛ Черноморский, която може да се разглежда като
4
част от т.1.1.2 от договора с цена 347евро/кв.м. по т.2.1.б.в от договора.
Излага, че при огледа са установени елементи на слаботокови системи, но не
може да се установи дали са напълно окомплектовани. Вещото лице сочи, че в
акт 21 са включени дейностите – боядисване втора/ трета ръка, монтаж на
плочки, вкл.хидроизолация, доставка лепило и фуга, доставка и монтаж на
врати, които могат да се разглеждат като част от т.1.1.2 от договора с цена
347евро/кв.м. по т.2.1.б.в от договора. Сочи, че общата площ на боядисването
възлиза на 6753,63кв.м., а общата площ на изпълнените облицовки възлиза на
2016,46кв.м., като са установени 203бр. монтирани врати, но по-голямата част
от липсващите врати /11бр./ са били монтирани и по-късно демонтирани. Дава
заключение, че в акт №22 са включени дейностите шкурене, шпакловане и
боядисване на прилежащи площи, пренос и монтаж на мебели, които могат да
се разглеждат като допълнително възложени работи по т.1.1.3 от договора,
като при огледа не може да се установи дали тези дейности са извършени, а
ако са извършени, то площите биха били 1303,92кв.м. Относно акт 23 сочи, че
в него е включена една дейност –монтаж ВиК, която може да се разглежда
като част от т.1.1.2 от договора с цена 347евро/кв.м. по т.2.1.б.в от договора,
като при огледа са установени 70 бр. оборудвани санитарни помещения, в част
от които имало липси. Дава заключение, че в акт 24 са включени дейности –
доставка, монтаж и изработка на преградни стени, които могат да се
разглеждат като част от т.1.1.2 от договора с цена 347евро/кв.м. по т.2.1.б.в от
договора. Сочи, че общото количество преградни стени са 190,08кв.м., което
следва да се увеличи с 12,5кв.м. изпълнени трислойни стени от гипскартон.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на
св.Д.Ф., Г.М., Р.Х., Р.Р. и С.А., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени
впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед
съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.
От заключението на допуснатата съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписът, положен за възложител в споразумение от 10.06.20г.
не е изпълнен от Н. Н., и подписът, положен за приел в приемо-предавателен
протокол от 20.06.19г., не е изпълнен от Л.С..
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Претенцията на ищеца произтича от сключен между страните
договор за изработка. Правилата, уреждащи въпросите, свързани с
изпълнението и неизпълнението, последиците и отговорността при
неизпълнение, основно се съдържат в чл.258 и следващите от ЗЗД. Съгласно
чл.266, ал.1 ЗЗД правото на изпълнителя да получи дължимото
възнаграждение възниква при наличието на следните предпоставки:
изпълнение на възложените с договора работи и предаване на изпълнението, с
което се поражда и корелативното задължение на поръчващия да заплати
възнаграждението, който е носител и на задължението да приеме изпълнената
работа. Безспорно е, че приемането на извършената работа обхваща както
едно фактическо действие – разместване на факт.власт върху изработеното
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие–
признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което
всъщност е израз на одобряването му.
Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът за
инженеринг от 18.12.18г., на който се позовава ищецът, е сключен като
5
предварителен проект за евентуални бъдещи възлагания, не е влязъл в сила и
не е произвел действие. От събраните по делото гласни доказателства на св.Х.
и св.А. безспорно се установява, че по силата именно на договора за
инженеринг са започнати както проектантски дейности, така и реално
изпълнение на възложени СМР, включително ответникът е сключил и договор
за строителен надзор по повод изготвянето на проекта. Безспорно се
установява и факта, че за възложената в ДОЛ Черноморски реконструкция с
договора е издадено и разрешение за строеж №43/02.07.19г. на община Аврен.
Обстоятелството, че към договора не са изготвени предвидените в него
приложения, не може да обоснове извод, че същият не обвързва страните и не
е породил действие. Напротив, от събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, по несъмнен начин се установява, че процесният договор е
произвел действие, като страните са предприели действия по изпълнение на
възложените с него задължения.
Ответникът оспорва и материалноправната легитимация на ищеца
като носител на претендираното вземане по договора, считайки, че договорът
за цесия от 12.04.24г. не е развален. По делото няма спор, че вземането,
предмет на иска, е било прехвърлено с договор за цесия от 12.04.24г. на трето
за делото лице – ЕР ДЖИ СТАЙЛ ЕООД. С допълн.искова молба ищецът е
представил уведомление за разваляне на цесията от 10.06.24г., което е
оспорено от отв.страна като антидатиран и съставен за целите на процеса.
Доколкото по делото е представено предходно уведомление за разваляне на
цесия с посочен договор от 15.03.24г., съобразявайки и свързаността на
управителите на двете дружества, обосновано може да се направи извода, че
приложеното такова с допълн.искова молба е антидатирано чрез посочване на
по-ранна дата от реалната. Въпреки това, след като същото е депозирано с
допълн.искова молба, то следва да се приеме, че най-ранната действителна
дата на неговото подписване е 27.12.24г. и като факт, настъпил в хода на
процеса, това обстоятелство следва да се съобрази съгласно чл.235, ал.3 ГПК.
Независимо от това, съдът намира, че развалянето на цесията е настъпило с
уведомлението, приложено към исковата молба, доколкото, макар и да е
посочена погрешна дата на цесията 15.03.24г. /каквато между впрочем е и
датата на уведомлението до ответника, извършено по имейл на 12.04.24г./, то
очевидно се касае за договора за цесия от 12.04.24г. предвид идентичността на
описаните в него вземания. Дори и тези доводи да не се споделят, то с
уведомлението към допълн.искова молба безспорно в хода на процеса е
развален договорът за цесия. Ето защо и съдът приема, че ищецът се явява
материалноправно легитимиран да претендира заплащане на възнаграждение
по процесния договор.
Въпреки успешно проведеното доказване на оспорването на
горепосочените споразумение от 10.06.20г. и приемо-предавателен протокол
от 20.06.19г. / съгласно заключението на допуснатата съдебно-почеркова
експертиза/, поради което и същите не могат да бъдат ценени като
доказателство по делото по аргумент от чл.194, ал.2 ГПК, то от събраните
гласни доказателства на св.М. и св.А. безспорно се установява изпълнение на
задължението на ищеца по проектиране на дейностите по ДОЛ Черноморский
и ДОЛ Радуга. В подкрепа на този извод са и констатациите на вещото лице по
СТЕ за наличието на разработени инвест.проекти за извършване на
преустройства в двете сгради, чието изпълнение е немислимо без проекти,
както и издаденото разрешение за строеж, основано на одобрени проекти.
6
За установяване на завършените за заплащане натурални видове
СМР изпълнителят е представил по делото актове №16, акт №18-24.
Посочените актове са от категорията на частните свидетелстващи документи,
които не се ползват с материална доказателствена сила за отразените в
съдържанието им факти и се преценяват от съда по вътрешно убеждение с
оглед на всички доказателства по делото. В случая те са подписани
едностранно от страна на изпълнителя и предвид оспорването им от
възложителя, тежестта за доказване, че удостоверените в съдържанието им
работи са изпълнени, е върху изпълнителя. От събраните по делото гласни
доказателства и заключение на СТЕ, безспорно се установява, че ищецът,
включително чрез подизпълнители, е изпълнил дейностите, предмет на
горепосочените актове, макар и не изцяло в обема, посочен в тях. Така вещото
лице в експертизата установява различна, по-малка площ на участъците, за
които са разработени проекти за преустройства, съотв. в които са изпълнение
отделните дейности от тези, посочени в описаните актове. Същевременно от
гласните доказателства по несъмнен начин се извежда изводът, че
възложителят е приел изработеното, доколкото същият се е възползвал от
готовия резултат, настанявайки туристи в ремонтираните обекти. Макар и
изработеното по процесните актове да е в по-малък обем от актуваното, то
съобразно цените, използвани от изпълнителя за остойностяване /които са
значително по-ниски от тези, уговорени с договора/, се налага извода, че
стойността на извършените СМР по процесните актове е в размер,
надвишаващ размера на заявената по делото частична претенция. По делото не
са ангажирани доказателства, от които да се установява, че възложителят е
заплатил дейностите, предмет на процесните актове. Действително по делото
са представени доказателства за извършени от ответника плащания, но видно
от посочените в тях основания те касаят други фактури и сметки, които не са
въведени като предмет на настоящия спор. От изложеното по-горе безспорно
се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.266, ал.1 ЗЗД,
поради което и предявеният частичен иск се явява доказан по основание и
размер.
С оглед извода за основателност на исковата претенция следва да
се разгледа релевираното от ответника възражение за погасяване по давност
на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят следва да
заплати възнаграждение за приетата работа. Или при договора за изработка
задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на
работата от възложителя, като релевантно за приемането е релевантно за
приемането е или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо
реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с
договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото
получаване на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице
мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Безспорно от
събраните по делото гласни доказателства се извежда изводът, че ищецът е
приключил ремонтните дейности до началото на м.юли 2019г., след което в
обектите са били настанени туристи. След като ремонтираните обекти са
функционирали и използвани по предназначение от ответника, то това
действие съставлява приемане чрез конклудентни действия на резултата от
изработката и е основание за заплащане на възнаграждение по чл.266 ЗЗД.
Следователно в конкретния случай началният момент на настъпване на
изискуемостта на вземането за възнаграждение е приемането на работата от
7
възложителя. Обстоятелството, че към този момент ищецът не е изпълнил
задължението си да издаде съответните актове обр.19, респ. фактура за
плащане, не може да обоснове обратен извод, доколкото е налице приемане на
изпълнените СМР и липсва обусловеност между задължението за заплащането
им и посоченото задължение на ищеца, имащо технически характер. С оглед
изложеното съдът приема, че от 01.07.2019г. / когато е налице приемане на
работата/ е започнала да тече петгодишната давност по чл.110 ЗЗД. В
погасителния период обаче е приет Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020г. и за преодоляване на последиците / обн.ДВ бр.28 от 24.03.2020 г., в
сила от 13.03.2020г./. С разпоредбата на чл.3, т.2 от същия е постановено
спиране течението на давностните срокове, с изтичането на които се погасяват
или придобиват права от частноправните субекти. Обявеното с решение на
Народното събрание от 13.03.2020г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България първоначално обхваща периода от
13.03.2020г. до 13.04.2020г., но срокът му е продължен с решение от
03.04.2020г. на Народното събрание /обн.ДВ бр.33 от 07.04.20г./ до
13.05.2020г. Съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за здравето (ДВ бр.44/ 13.05.2020г., в сила от 14.05.2020г.) сроковете,
спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван в Държавен вестник на
13.05.2020г., поради което давността е започнала отново да тече от 21.05.2020
г., като периодът на спирането на давността обхваща 69 дни. При отчитане на
периода на спиране на давността, давностният срок за процесното задължение
/13 март 2020г. до 20 май 2020г. вкл/ изтича на 09.09.24г. Исковата претенция е
предявена на 25.10.24г., към който момент е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД
давностен срок.
С оглед на така установеното съдът намира, че предявеният иск за
сумата от 28000лв, предявен като частичен иск от вземане в общ размер на
1216540,20лв, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени
дейности, начислени по фактури №№0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426
и 0427/01.24г., в изпълнение на договор за изпълнение на инженеринг в
строителството от 18.12.18г., е погасен по давност, поради което и следва да
бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното
искане, на ответника се дължат разноски по делото, съобразно представените
доказателства, възлизащи на 360лв – депозит за експертиза и свидетели.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕР ДЖИ БИ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Дебър №18,
партер, офис 3, против СОК КАМЧИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Близнаци, ж.к.Курортен комплекс Камчия, Санаторно-
оздравителен комплекс "Камчия", хотел "Лонгоз", иск с правно основание
8
чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
от 28000лв, предявен като частичен иск от вземане в общ размер на
1216540,20лв, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени
дейности, начислени по фактури №№0420, 0421, 0422, 0423, 0424, 0425, 0426
и 0427/01.24г., в изпълнение на договор за изпълнение на инженеринг в
строителството от 18.12.18г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА ЕР ДЖИ БИ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Одесос, ул.Дебър №18, партер, офис 3, ДА
ЗАПЛАТИ на СОК КАМЧИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с.Близнаци, ж.к.Курортен комплекс Камчия, Санаторно-
оздравителен комплекс "Камчия", хотел "Лонгоз", сумата от 360лв. /триста и
шестдесет лева/, представляваща направените по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9