№ 39
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 11623.11.2021г. ,постановено по гр.д.№ 328/2020г. по описа на д. районен
съд е признато за установено на основание чл.194, ал.3 от ГПК във вр.с чл.194, ал.2 във вр. с ал.1
от ГПК по оспорването на истинността на молба до Кмета на Община Д. от името на Ш.М.С.,
Р.Ш.С. и Д.М. С. /л.19 по делото/ досежно съдържание и подписи, както и договор споразумение
от 22.05.2001г. с вх. № 440 на Кметство с. З. /л. 20 по делото/, досежно съдържание и подписи, че
тези документи са неистински като на основание чл.194, ал.2 от ГПК ги изключва от
доказателствата по делото, като препис от съдебното решение, ведно с тези документи да се
изпратят на прокурора. Отхвърлени са предявените от АС. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: с.З.,
община Д., обл. С., ул. Н. № 8 против АТ. С. С., с ЕГН **********, с адрес: с.З., община Д., обл. С.
искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да прекрати неоснователните
си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част от стопанска сграда, със застроена
площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м., намиращи се в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на
с.З., изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна пристройка, със
застроена площ-15.91 кв.м. и ползване на земята под нея, с площ-15.91 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12
по ЗРП на с.З. от 2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни колове и ползване на незастроена
площ-49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.З. от 2002г.; съхраняване на празни щайги и
нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна част от стопанска сграда, със
застроена площ-51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни дърва в незастроена площ- 49.28
кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които действия ответницата й пречи да
упражнява правото си, според предназначението на процесните имоти, с обща площ 116.19 кв. м. и
в съответния обем на правото на собственост; да освободи първия етаж от средна и източна част от
1
стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните в него празни щайги и нарязани
иглолистни дърва, както и да освободи незастроена площ-49.28 кв.м., от съхраняваните в нея
нарязани иглолистни дърва; да премахне едноетажната пристройка, със застроена площ-15.91
кв.м. и оградата от мрежа и железни колове; с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за приемане за
установено по отношение на ответницата, че относно процесните имоти, с обща площ 116.19 кв.м.,
които са собственост на ищцата, в ЗРП на с. З., изменен със Заповед № А253/01.08.2002г. е
допусната непълнота и/или грешка по смисъла на чл.54 от ЗКИР. Осъдена е
АС. Р. С., с ЕГН **********, с адрес: с.З., община Д., обл. С., ул. Н. № 8 да заплати на АТ. С. С., с
ЕГН **********, с адрес: с.З., община Д., обл. С. сумата от 600.00 лева разноски.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 3063/02.12.2021г. от АС. Р. С.
чрез пълномощника й адв.Н.П., в частта му, с която са отхвърлени исковете по чл.109 от ЗС и
чл.54,ал.2 от ЗКИР както и в частта за разноските.В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че
районният съд не е съобразил всички приети по делото доказателства и е направил правни изводи,
които им противоречат. Твърди се, че правилно съдът е приел, че с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот №40,том 1,рег.№ 124,дело №104/11.04.2001г., Ш.М.С. е продал на
внука си М.Р.С. незастроен недвижим имот с пл.№187,с обща площ от 552 кв.м.,образуващ
парцел ІІІІ-187,кв. 12 по ЗРП на с.З., ведно с построени в имота двуетажна жилищна масивна
сграда, със застроена площ от 72 кв.м. и стопанска сграда, със застроена площ от 72 кв.м., с
уредени регулационни сметки, от която дата Ш. С. не е вече негов собственик и не е имал право
да подписва приложените към отговора на исковата молба частни документи- молба до Кмета на
Община-Д./л. 19/ Договор-споразумение от 22.05.2001г.,с вх.№440 на Кметство-с.З./л.20/, с които
е изразил съглС. източната част от стопанската сграда и пристройката да останат собственост на
Ш.Ш.С./съпруг на ответницата/.Р.Ш.С. и Д.М. С., като родители на малолетния М.Р.С., също
нямат такова право, тъй като и те не са собственици. Твърди се, че тези частни документи нямат
конститутивно действие и не пораждат никакъв вещно-правен ефект,тъй като не са изготвени в
предвидената от чл.18 от ЗЗД нотариална форма.Правилно при оспорването им съдът ги е
изключил като неистински на основание чл.194,ал.2 от ГПК от доказателствата по делото.
Въпреки това неправилно съдът е приел, че исковете по чл.109 от ЗС,във вр. с чл.54,ал.2 от ЗКИР
са неоснователни и този извод не е съобразен с приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от
страните. В т.4 от заключението е посочено,че регулационната линия между УПИ ІІІ-187 и УПИ
IV-186,в кв.12 по ЗРП на с.З. е изменена със Заповед №А-166/21.06.2001г. на Кмета на Община-Д.,
т.е.-повече от 2 месеца и 10 дни след продажбата на имота от Ш.М.С. на малолетният му внук
М.Р.С.. Вещото лице сочи,че има регулационно изменение, а не изменение границите на
поземлените имоти,т.е.преди и след изменението,площта на имот пл.№187 е една и съща, като по
данни от комбинираната скица е 539 кв.м.,а площта на УПИ III-187,в кв.12 по ЗРП на с.З., преди да
бъде изменен със Заповед №А-166/21.06.2001г. е 549 кв.м.Съгласно т.6 от заключението, в
графичната и текстова част на Заповед №А-166/21.06.2001г. на Кмета на Община-Д.,за основание
на извършеното регулационно изменение е посочен чл.134,ал.2,т.6 от ЗУТ/”Влезлите в сила ПУП
могат да се изменят,освен на основание по ал. 1 и когато има съглС. на всички пряко
заинтересувани собственици”/,а съгласно т.7 с изменението, одобрено със Заповед №А-
166/21.06.2001г., част от имот пл.№187 се придава по регулация към УПИ IV-186,KB.12 по ЗРП на
с.З..При направената проверка в Община-Д. на административната преписка по одобряване на
2
ПУП,вещото лице установило,че по преписката са приложени договор-споразумение/л.20/ и
молба/л.19/. Предварителен договор по чл.15,ал.З от ЗУТ,към преписката не е наличен.
Неправилно също е прието по иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР, че границата на УПИ
ІІІ-187 и УПИ IV-186 е изменена в съответствие с действителното право на собственост, което
страните са признали, а регулационният план в този случай се изменя по волята на
собствениците.Този извод не е съобразен с безспорния факт,че на 11.04.2001 г.,малолетният М.Р.С.
е станал изключителен собственик на имот пл.№187,с обща площ от 552 кв.м.,образуващ парцел
III-187,в кв.12 по ЗРП на с.З.,заедно с построените в имота жилищна сграда и стопанска сграда,
поради което дядо му Ш. С. и родителите му Р. С. и Д. С., не са имали право да изразяват воля за
изменението на регулационният план в полза на собственика на съседния УПИ IV-186, още повече,
че посочените по-горе молба /л.19/ и договор-споразумение/л.20/ са признати за неистински. При
това положение неправилно е прието, че искането на ищцата за установяване грешка в
кадастралната карта, поради неправилно заснемане на имота е неоснователно. След като не е
налице така наречената ’’доброволна регулация”, то Заповед №А-166/21.06.2001г. на Кмета на
Община-Д.,с която е изменена регулационната линия между УПИ III-187 и УПИ IV-186,в кв.12 по
ЗРП на с.З. от 1990г. е издадена незаконосъобразно и без правно основание.Съдът е приел, че
заповедта не е обжалвана и я влязла в законна сила, както и че ако изменението на плана не е
съответствало на направеното искане, ищцата е имала възможност да обжалва заповедта. Твърди
се, че този извод не отчита факта,че към 21.06.2001г.,ищцата не е била собственик, поради което
не е имала правен интерес да я обжалва, както и че заповедта не била съобщена на собственика,
поради което не е влязла в сила.Неправилно в тази връзка съдът е приел, че ответницата владее
процесната реална част от имота на правно основание, по силата на влязлата в сила регулация.
Сочи се, че тази реална част от имота не е придобита от ответницата поради забраната на
чл.200,ал.1 от ЗУТ. В случая не са спазени изискванията на чл.19 от ЗУТ,тъй като общата площ на
процесиите имоти е 116,19 кв.м.Същата забрана е уредена и в предходните закони-чл.59 от
ЗТСУ/отм./ и чл.40 от ЗПИНМ/отм./ Въпреки това 1 месец след подаване на исковата молба и
образуване на настоящото дело е издаден нотариален акт №30,том III,рег.№4353,дело
№404/29.10.2020г.,с който ответницата е призната за съсобственик, на основание давностно
владение и наследство на недвижими имоти в с.З., между които и УПИ IV-186, с площ от 561
кв.м.,кв.12 по ЗРП на с.З.,утвърден със Заповед №220/04.07.1990г. на ОНС-С..
Относно иска с правно основание чл. 109 от ЗС се твърди, че неправилно съдът е приел, че
от събраните по делото доказателства не се установява да е налице навлизане от ответницата в
имота на ищцата , който погрешно е индивидуализиран като УПИ IV-186,вместо като УПИ ІІІ-
187,кв.12 по ЗРП на с. З.. От приложената към заключението на вещото лице по СТЕ скица е
видно,че всички процесни имоти попадат в границите на имот пл.№ 187,образуващ УПИ ІІІ-
187,кв.12 по ЗРП на с.З.,който първоначално е собственост на М.Р.С., а в момента принадлежи на
ищцата.Необоснован е и извода, че навлизане в имота на ищцата от ответницата не се установява
от разпитаните по делото свидетели. Свидетелката Д. С., заявява, че делото се води за стопанска
сграда,в която ответницата няма животни, а има дърва, щайги, желязна количка,чешма и маркуч,
тя използва и пристройката, в която има дърва, каквито има и в имота. Свидетелят М. С. твърди, че
ответницата ползва пристройката за съхранение на дърва, нарязани на трупчета, има иглолистни
дърва в обора,където преди били животните, а тази година дървата били отвън на двора, където е
заградено.Ответницата съхранява иглолистни дърва за огрев в бетонната пристройка и в плевнята,
като миналата година дървата били прибрани вътре,а тази година са отвън пред пристройката.
3
След като в скицата към заключението на СТЕ е отразено, че всички процесни имоти попадат в
границите на имот пл.№ 187,образуващ УПИ ІІІ-187,кв.12 по ЗРП на с.З., незаконосъобразен е
извода на съда, че ищцата не е доказала неоснователно осъществявано от ответницата владение
върху имота,чрез навлизане в него и е отхвърлил иска по чл.109 от ЗС. Моли да бъде отменено
решението в обжалваните части и бъде уважена въззивната жалба.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата АТ. С. С..
В съдебно заседание жалбоподателката АС. Р. С. чрез пълномощника си адв.П. поддържа
жалбата си.
Въззиваемата АТ. С. С. в представено от пълномощника й адв.Т. писмено становище
оспорва жалбата и моли да бъде обезсилено обжалваното решение на основание чл.298,ал.1 и 2 от
ГПК, поради влязлото в сила решение по гр.д.№ 376/2017г. по описа на д. районен съд, с което
съдът се е произнесъл по предявени между същите страни (праводателя на ищцата и
ответницата) искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.54,ал.2 от ЗКИР за същия имот.
С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните
и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявени от АС. Р. С. срещу АТ. С. С. искове с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.54,ал.2 от ЗКИР да бъде осъдена ответницата да прекрати
неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част от стопанска
сграда, със застроена площ 51 кв.м. и на земята под тях, с площ от 51 кв.м., намиращи се в УПИ
IV-186, кв.12 по ЗРП на с.З., изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г.; изграждане на едноетажна
пристройка, със застроена площ от 15.91 кв.м. и ползване на земята под нея, с площ от 15.91 кв.м.
в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.З. от 2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни колове и
ползване на незастроена площ от 49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.З. от 2002г.;
съхраняване на празни щайги и нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна
част от стопанска сграда, със застроена площ от 51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни
дърва в незастроена площ от 49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които
действия ответницата й пречи да упражнява правото си на собственост, според предназначението
на процесните имоти, с обща площ от 116.19 кв. м. и в съответния обем на правото на собственост,
като ответницата бъде осъдена да освободи първия етаж от средна и източна част от стопанска
сграда, със застроена площ от 51 кв.м., от съхраняваните в него празни щайги и нарязани
иглолистни дърва, както и да освободи незастроена площ от 49.28 кв.м., от съхраняваните в нея
нарязани иглолистни дърва; да бъде осъдена ответницата да премахне едноетажната пристройка,
със застроена площ от 15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове, както и на основание
чл.54, ал.2 от ЗКИР, да се приеме за установено по отношение на ответницата, че относно
процесните имоти, с обща площ 116.19 кв.м., които са собственост на ищцата, в ЗРП на с. З.,
изменен със Заповед № А-253 /01.08.2002г. е допусната непълнота и/или грешка по смисъла на
чл.54 от ЗКИР, която следва да се отстрани по предвиденият от закона ред.
С обжалваните части от решението д.т районен съд е приел, че не е налице навлизане от
страна на ответницата в имота на ищцата, поради което е отхвърлил иска по чл.109 от ЗС като
неоснователен. Приел е още, че регулационният план е изменен по волята на страните по реда на
4
чл.15,ал.3 от ЗУТ, липсват данни издадената Заповед № А-166/21.06.2001г. да е обжалвана от
ищцата, ако не е съответствала на направеното искане, поради което не е налице грешка в
кадастралния план, а процесните 116,19 кв.м. се владеят от ответницата на правно основание.
Изводи на районния съд относно иска по чл.109 от ЗС като краен резултат са правилни.
От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 82, том I,
peг. № 847, дело № 077/28.02.2020г. и скица № 66/22.04.2020г. се установява, че М.Р.С. е дарил
на сестра си-ищцата АС. Р. С. недвижим имот пл.№ 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III -
187, кв.12 по плана на с.З., одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-С., изменен със
Заповед № А-166/21.06.2001г. и Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община-Д., при
граници и съседи: изток-УПИ IV-186; запад-улица; север-УПИ V-за озеленяване и юг-улица, ведно
с построените в имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 72 кв.м. и
стопанска сграда, със застроена площ от 28,6 кв.м. Ищцата твърди в исковата си молба, че през
2001г., ответницата е построила едноетажна пристройка, с дължина-4.30 м., с широчина- 3.70 м. и
застроена площ-15.91 кв.м., състояща се от бетонни стени и таван от бетонна плоча, която има
правоъгълна форма, залепена е към стопанската сграда и представлява незаконен строеж, тъй като
за нея няма издадени строителни книжа и е построена без изрично писмено съглС. на тогавашния
собственик на имота- М.Р.С., а преди и 2 години ответницата е поставила ограда от мрежа и
железни колове, с дължина- 7.70 м., с широчина-6.40 м. ,ограждаща незастроена площ от49.28
кв.м., с правоъгълна форма, находяща се южно от едноетажната пристройка. В първи етаж от
средна и източна част от стопанската сграда не се отглеждат животни, но ответницата съхранява
празни щайги и нарязани иглолистни дърва като през м.август 2020г., наредила нарязани
иглолистни дърва в заградения с ограда правоъгълник, с площ от 49.28 кв.м., които съхранява и
досега. От приложената скица се установява, че описаните средна и източна част от стопанска
сграда, описано като „ПС“ ,пристройка обозначена на скицата като „ПМС“ и площта на юг от нея,
заградена с ограда от железни колове и мрежа попадат в границите на УПИ ІV-186 в кв.12, а не в
границите на УПИ ІІІ-187 в кв.12, за който ищцата се легитимира като собственик на основание
дарение с посочения по-горе нотариален акт.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената СТЕ инж.М.Т. се
установява, че площта на източната част от стопанска постройка в УПИ IV-186, кв.12 по
ЗРП на с. З. по данни от измерване на място е 43 кв.м. с размери 5.30м/8.12м. , площта на
едноетажна пристройка към стопанска постройка в УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с. З. по данни от
измерване на място е 15.30 кв.м. с размери 3.60м/4.25м, като пристройката е изградена от бетонови
стени и бетонов покрив, а незастроената част от УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.З. от 1990 г.,
изменен със Заповед № А-166/21.06.2001г. и Заповед № А-253/01.08.2002 г. на Кмета на Община
Д., ограничена от ограда на запад, находяща се на юг от пристройката, тонирана с черен щрих на
комбинираната скица е с площ 52 кв.м. Вещото лице посочва, че изменението на peгулационния
план със Заповед № А-253/01.08.2002 г. на Кмета на Община Д. не касае изменение на
регулационната линия между УПИ IV-186 и УПИ III-187, кв.12 и това е видно от приложената
към заключението графична част на заповедта. Регулационната линия между двата урегулирани
поземлени имоти е изменена със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д., като към
заключението е приложена и графичната част на заповедта. Вещото лице е посочило,че
изменението се отнася за регулацията, а не за изменение границите на поземлените имоти, т.е.
преди и след изменението площта на имот пл. № 187 е една и съща. Площта на имот пл.№ 187 по
данни от комбинираната скица е 539 кв.м., а площта на УПИ III – 187, кв. 12 по ЗРП на с. З., преди
5
да
бъде изменен със Заповед № А-166/21.06.2001 г. е 549 кв.м. Между границата на имот пл. № 187,
образуващ парцел III187 и имот пл. № 186, образуващ парцел IV-186, кв.12 по ЗРП на с. З.,одобрен
със Заповед № 220/04.07.1990 г. от една страна и границата между УПИ III-187 и УПИ IV-186,
кв.12 по ЗРП на с. З., изменен със Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета на Община Д. няма
съвпадение. В графичната и текстова част на Заповед № А-166/21.06.2001 г. на Кмета наОбщина
Д. за основание на извършеното регулационно изменение е посочен чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ,
съгласно който влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на
основание по ал. 1, и когато има съглС. на всички пряко заинтересувани собственици. С
изменението, одобрено със Заповед № А-166/21.06.2001 г., част от имот пл.№ 187 се придава по
регулация към УПИ IV-186, кв.12. При направената проверка в Община Д. на административната
преписка по одобряването на ПУП вещото лице е установило, че към преписката е приложен
Договор -споразумение /лист № 20 на делото/ и Молба /лист № 19 на делото/, като вещото лице е
направило извода, че предварителен договор по чл.15, ал.З от ЗУТ към преписката не е наличен. С
нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижими имоти,придобити по
давностно владение и наследство №*, том III, peг. № 4353,дело № 404 от 29.10.2020г., вписан в
Служба по вписванията Дв. вх. рег.№1104, Акт № *, том IV, дело № 400/2020г.,ответницата АТ. С.
С. е призната за съсобственик на 4/6 ид.ч. от УПИ IV-186 с площ 561 кв.м., в кв.12 по плана на с. З.
/одобрен със Заповед № 220/04.07.1990г. на ОНС-С. и изменен със Заповед № А-253/01.08.2002 г.,
ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 94 кв.м.,полумасивна
стопанска сграда на два етажа със застроена площ от 43 кв.м. и полумасивна сграда на един етаж
със застроена площ от 16 кв.м., а на останалата част от описания имот от 2/6 ид.части при равни
права от по 1/6 ид.част са признати за собственици децата й В. Симидчиев и Светлана С..
Съгласно нотариалния акт в границите на УПИ IV-186 с площ 561 кв.м., кв. 12 влиза и
придаваемата част от имот пл.№ 187 към УПИ IV-186, кв. 12.
Свидетелката Д. С.-майка на ищцата твърди в показанията си, че след като се омъжила
през 1970г. свекър й Ш. и свекърва й на мястото на стара плевня построили нова по-голяма
плевня, която била ползвана от свекър й и от тримата му сина. Ответницата А. по-късно се
омъжила за брата на съпруга на свидетелката и след това била преградена плевнята, като едната
част била към къщата на свидетелката , а другата част към къщата на ответницата. Твърди, че след
делото на М. е сложена оградата, като тя им казала да не слагат мрежа, защото парцела е техен.
Свидетелят М. С.-брат на ищцата и нейн праводател, твърди в показанията си, че
ответницата ползва бетонната пристройка, като в нея складира дърва. Плевнята е построена от
дядо му Ш., който му е прехвърлил имота през 2001г. Сочи, че той ползва 1/3 от плевнята, която е
отделена с бетонна преграда, а другите 2/3 от плевнята са на ответницата и на другия брат на баща
му, като има отделен вход. Твърди, че през 2018г. дошли геодезисти от гр.Д. премерили и на
посоченото място ответницата сложила ограда от метални колове и мрежа. Сочи, че не се е
оплаквал в общината за пристройката, която е точно на границата, залепена за плевнята, където
свършват средната и източна част от плевнята. Пристройката е построена от ответницата и тя я
ползва. Твърди, че не е възразявал и когато са сложили оградата, която им пречи да влизат в
тяхната част и в тази заградена част е сложила дърва за огрев. Твърди, че и той е извикал
геодезисти от гр.П.,тъй като не е знаел, че част от имота му е отчужден и те са установили, че
колчетата са поставени правилно от геодезистите от гр.Д..
Свидетелят В. С. –син на ответницата и първи братовчед на ищцата твърди в
6
показанията си, че стопанската сграда е на два етажа,първият от камък, а втория от дърво,като е
преградена и едната част е на ищцата, а другите две части се ползват от майка му, като едната част
е била на чичо му Ш. и когато се е преместил в новата си къща им е отстъпил неговия дял. Тогава е
преградена плевнята дядо му е бил жив и всички са помагали. Дядо му казал, че двата дяла са
техни, а единия дял е за ищцата. Дворното място е било общо преди да сложат ограда. С. и М. си
ползват тяхната част и никой не им пречи. Твърди, че заедно с М. и майка му са слагали оградата
преди 7-8 години. Геодезистите са идвали в петък и са набили колчета, а те в събота и неделя,
когато си е дошъл от гр.П., заедно са изкопали дупките и са поставили мрежата и тогава не е имало
никакъв спор. Мрежата е на майка му, както и металните колове,като ищцата не е участвала с
материали в оградата. Сочи, че отношенията между баща му и чичо му са били много добри
докато дядо му не е прехвърлил имота на М.. Сочи, че майка му от повече от 15 години не гледа
животни в плевнята, но може да има нещо останало в нея, както и в пристройката може да има
дърва. В двора имат навес за дърва и там ги разтоварват. Твърди, че от 18 години живее в гр.П..
Към настоящето дело е приложено гр.д.№ 376/2017г. по описа на д. районен съд и В.гр.д.
№ 179/2018г. по описа на С.ски окръжен съд. От приложените дела се установява, че праводателят
на ищцата по настоящето дело М.Р.С. е водил срещу настоящата ответница АТ. С. С. искове по
чл.108 от ЗС и по чл.54,ал.2 от ЗКИР , с които е претендирал, да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че е собственик на застроен и незастроен имот, състоящ се от средната
и източна част с площ от 43,4 кв.м. от стопанска сграда с обща застроена площ от 72 кв.м.и земята
под нея, както и на незастроена площ от 76,55 кв.м или с обща площ от 119,95 кв.м. ,погрешно
включени в УПИ ІV-186 в кв.12 по ЗРП на с.З.,одобрен със Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета
на Община Д. и да бъде осъдена ответницата да му предаде владението върху описаната площ,
което упражнява без правно основание, както и да бъде прието за установено по отношение на
ответницата, че в ЗРП та с.З., одобрен със Заповед № А-253/01.08.2002г. на Кмета на Община Д. е
допусната грешка, като описаната застроена и незастроена площ от 119,95 кв.м. погрешно е
включена в УПИ ІV-186 в кв.12 по ЗРП на с.З. вместо в УПИ ІІІ-187 в кв.12 по ЗРП на с.З..
С влязло в сила Решение № 480/27.12.2018г. по В.гр.д.№ 179/2018г. по описа на СмОС
исковете по чл.108 от ЗС и по чл.54,ал.2 от ЗС са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Прието е, че регулационния план от 1990г. е бил изменен по взаимно съглС. на собствениците на
двата съседни имота по реда на чл.15,ал.3 от ЗУТ според действителното право на собственост въз
основа на волята на страните,отразена в сключения договор-споразумение от 22.05.2001г., с
нотариална заверка на подписите и издадената въз основа на него Заповед на кмета на Община Д..
Прието е още, че след като М. С., на когото е продаден имота от дядо му е бил малолетен всеки от
родителите може сам да го представлява, поради което установеното обстоятелство, че майката не
е подписала договора-споразумение от 22.05.2001г. е ирелевантно, след като бащата Р. С. го е
подписал.
При действието на ЗУТ промяната на площта или лицето на веднъж урегулирани
поземлени имоти се извършва само по предвидения в закона ред. Една от възможните хипотези е
настъпване на промяната по общата воля на собствениците на съседни имоти по реда на чл.15,ал.3
от ЗУТ, тъй като след урегулирането на определена територия П. и ЗРП предвиждат начина на
застрояване (включително с оглед площта и лицето на имотите) и предназначението на имотите на
съответната територия. Изрично е предвидено в чл.15, ал.3 ЗУТ, че собствениците на съседните
имоти могат, сключвайки предварителен договор, да инициират промяна в площта /евентуално и
лицето/ на притежаваните от тях имоти, а оттам и промяна в П. и ЗРП, включително за такива
7
реални части от притежаваните от тях урегулирани имоти, които не отговарят на изискванията на
чл.19 ЗУТ. Вещно-правният ефект, т.е. целената промяна в принадлежността на правото на
собственост върху съответната реална част от урегулиран имот, може да настъпи само, ако по реда
на чл. 15, ал.6 от ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на плана за регулация, с който се променят
границите между урегулираните поземлени имоти след извършването на преценка дали с проекта
за изменение не се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи
сгради или на разрешени строежи (чл.15, ал.9 ЗУТ) и дали не се предвижда създаване на
урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон (чл.15,
ал.10 ЗУТ), след което бъде сключен и окончателен договор. Следователно законът допуска
промяна в границите на веднъж урегулирана територия само при определени предпоставки, като
вещно-правният ефект настъпва след одобряване на промяната по административен ред. В случая
такава промяна е допусната със Заповед на Кмета на Община Д. № А-166/21.06.2001г. , копие от
която е приложена към заключението на вещото лице инж.М.Т. по приетата СТЕ.
Следователно при сравнение на заключенията на вещите лица инж.С. по приложеното
дело и на инж.Тунев по настоящето дело се установява, че и по двете дела се претендира защита
право на собственост върху една и съща част от УПИ ІV-186 в кв.12 с площ от 119,95 кв.м. по
първо заведеното дело и с площ от 116,19 кв.м. по настоящето дело.
Негаторният иск по чл.109 от ЗС е вещен иск предоставен на собственика или носителя на
ограничено вещно право за защита на притежаваниет от него вещни права от неоснователни преки
или косвени въздействия върху имота му, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещноправна защита срещу
посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да осъществява спокойно и
в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Когато ответникът е собственик или
носител на ограничено вещно право на съседен имот, интерес от този иск е налице, когато този
ответник извършва действия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността , установени в
чл.50 и сл. от ЗС. Следователно за уважаването на иск по чл.109 от ЗС ищецът следва да докаже
не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
действие или бездействие, но и че това действие или бездействие на ответника създава на ищеца
пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените. Правото на собственост
съгласно ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС върху двата съседни имота има значение за
основателността на негаторния иск. Ако ищецът не установи, че е собственик на имота, върху
който твърди, че ответникът осъществява неправомерно въздействие, то искът му е неоснователен.
В случая с посоченото по-горе влязло в сила Решение № 480/27.12.2018г. по В.гр.д.№
179/2018г. по описа на СмОС, приложено към настоящето дело са отхвърлени исковете по чл.108
от ЗС и чл.54,ал.2 от ЗКИР предявени от М.Р.С. срещу АТ. С. С. за същия претендиран и в
настоящето производство имот. Съгласно чл.298,ал.2 от ГПК влязлото в сила решение има
действие и за наследниците на страните и за техните правоприемници. Следователно влязлото в
сила Решение № 480/27.12.2018г. по В.гр.д.№ 179/2018г. по описа на Смолански окръжен съд,
което не е било обжалвано от М. Реждепов С. има действие и по отношение на правоприемника му
А. Р. С.. Същото на основание чл.297 от ГПК е задължително за съда, който го е постановил и за
всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Още повече, че с нот.акт № 82,
том I, peг. № 847, дело № 077/28.02.2020г. М.Р.С. е дарил на ищцата АС. Р. С. недвижим имот
пл.№ 187, с площ от 388 кв.м., образуващ УПИ III -187, кв.12 по плана на с.З., одобрен със Заповед
№ 220/04.07.1990г. на ОНС-С., изменен със Заповед № А-166/21.06.2001г., ведно с построените в
8
имота масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 72 кв.м. и стопанска сграда,
със застроена площ от 28,6 кв.м., поради което ищцата не се легитимира като собственик на частта
от УПИ ІV-186 в кв.12 с площ от 116,19 кв.м., относно която е предявен иска по чл.109 от ЗС и
която част не е предмет на дарението, поради което предявеният от нея иск по чл.109 от ЗС
правилно е отхвърлен като неоснователен и в тази част решението ще следва да бъде потвърдено.
Недопустимо е решението в частта, с която д.т районен съд е признал за установено на
основание чл.194,ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК по оспорване истинността на молба до
кмета на Община Д. от името на Ш.М.С.,Р.Ш.С. и Д.М. С. на л.19 от делото досежно
съдържанието и подписите, както и договор-споразумение от 22.05.2001г. с вх.№ 440 на Кметство
З. на л.20 от делото,досежно съдържанието и подписите, че тези документи са неистински,като на
основание чл.194,ал.2 от ГПК ги е изключил от докаателствата по делото и е постановил препис от
решението и посочените документи да се изпрати на прокурора. Относно неистинността на
посочените документи е правено възражение по предявения иск по чл.108 от ЗС и чл.54,ал.2 от
ЗКИР и по приложеното към настоящето дело гр.д.№ 376/2017г. по описа на ДРС и съдът е
изложил мотиви по тези документи, поради което повторното произнасане по същите възражения
и в настоящето производството е недопустимо,тъй като за тези възражения е настъпила
преклузия,поради което в тази част решението следва да бъде обезсилено.
Относно иска по чл.54,ал.2 от ЗКИР след като съгласно чл.298,ал.2 от ГПК влязлото в
сила Решение № 480/27.12.2018г. по В.гр.д.№ 179/2018г. по описа на СмОС има действие и за
правоприемниците, и след като с това решение е отхвърлен предявения иско по чл.54,ал.2 от
ЗКИР, то на основание чл.299,ал.2 от ГПК повторно заведеното дело от правоприемника на същото
основание срещу същия ответник следва да бъде прекратено служебно от съда, като бъде
обезсилено първонистанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по
чл.54,ал.2 от ЗКИР.
По изложените съображения С.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11623.11.2021г. ,постановено по гр.д.№ 328/2020г. по
описа на д. районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от АС. Р. С., с ЕГН
**********, с адрес: с.З., община Д., обл. С., ул. „Н.“ № 8 против АТ. С. С., с ЕГН **********, с
адрес: с.З., община Д., обл. С. иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата да
прекрати неоснователните си действия, изразяващи се в ползване на средна и източна част от
стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и на земята под тях, с площ-51 кв.м., намиращи се в
УПИ IV-186, кв.12 по ЗРП на с.З., изменен със Заповед № А-253/01.08.2002г.; изграждане на
едноетажна пристройка, със застроена площ-15.91 кв.м. и ползване на земята под нея, с площ-
15.91 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.З. от 2002г.; поставяне на ограда от мрежа и железни
колове и ползване на незастроена площ-49.28 кв.м. в УПИ IV-186, в кв.12 по ЗРП на с.З. от 2002г.;
съхраняване на празни щайги и нарязани иглолистни дърва на първия етаж от средна и източна
част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м. и съхраняване на нарязани иглолистни дърва
в незастроена площ- 49.28 кв.м., заградена с ограда от мрежа и железни колове, с които действия
ответницата й пречи да упражнява правото си, според предназначението на процесните имоти, с
9
обща площ 116.19 кв. м. и в съответния обем на правото на собственост; да освободи първия етаж
от средна и източна част от стопанска сграда, със застроена площ-51 кв.м., от съхраняваните в
него празни щайги и нарязани иглолистни дърва, както и да освободи незастроена площ-49.28
кв.м., от съхраняваните в нея нарязани иглолистни дърва; да премахне едноетажната пристройка,
със застроена площ-15.91 кв.м. и оградата от мрежа и железни колове.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 11623.11.2021г. ,постановено по гр.д.№ 328/2020г. по описа на д.
районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от АС. Р. С., с ЕГН **********, с адрес:
с.З., община Д., обл. С., ул. „Н.“ № 8 против АТ. С. С., с ЕГН **********, с адрес: с.З., община Д.,
обл. С. иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР за признаване за установено по отношение на
ответницата, че в ЗРП на с. З., изменен със Заповед № А253/01.08.2002г. е допусната грешка,
като процесната част от имот 187 с обща площ 116.19 кв.м., неправилно е заснета към имот пл.№
186, за който е отреден УПИ ІV-186 по ЗРП на с.З., както и в частта му, с която е прието за
установено на основание чл.194,ал.3 във вр. с ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК по оспорване истинността
на молба до кмета на Община Д. от името на Ш.М.С.,Р.Ш.С. и Д.М. С. на л.19 от делото досежно
съдържанието и подписите, както и договор-споразумение от 22.05.2001г. с вх.№ 440 на Кметство
З. на л.20 от делото,досежно съдържанието и подписите, че тези документи са неистински,като на
основание чл.194,ал.2 от ГПК ги е изключил от доказателствата по делото и е постановил препис
от решението и посочените документи да се изпрати на прокурора, като прекратява
производството по делото в тези части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10