РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 20.11.2020
година
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
и в присъствието на прокурора
……..……………………………........... като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 322 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постановено е решение № 129/ 23.04.2020 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1387/ 2019 година по описа на същия
съд, с което отхвърлен предявеният от „П.Г.”ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Ч.Б.”, бл.***, вх.”А”, ет.1,
ап.1, срещу О.Л., БУЛСТАТ: ******, с адрес: гр.Ловеч, ул.”Т.”№22,
представлявана от Кмета К.М., и ответника Министерство на регионалното развитие
и благоустройството-гр.София, представлявана от Областен управител на област с
административен център Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ул.”Т.”№43, иск с правно
основание чл.109, ал.1 от ЗС, за прекратяване на всякакво неоснователно
действие/бездействие от страна на О.Л. и Република България, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с цел да се преустанови
бездействието по отношение на разрушителното въздействие на непочистените
корита на отводнителните дерета и безотговорното поведение по поддържането им
от О.Л., както и за прекратяване неоснователното бездействие от страна на О.Л.
и предприемане от страна на О.Л. на бързи и неотложни действия по почистване на
коритата на отводнителните дерета с цел опазване на неговото имущество, за да
може свободно да упражнява своето право на владение на собствения му търговски
обект, като неоснователен и недоказан. Отхвърлени са предявените от „П.Г.”ООД,
ЕИК: *********, срещу О.Л., БУЛСТАТ: ******, и Министерство на регионалното
развитие и благоустройството-гр.София, искове с правно основание чл.45, ал.1
във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане солидарно на О.Л. и Държавата да
възстанови наищеца причинените имуществени вреди на търговски обект: „Г.Ц.А.”
към „П.Г.”ООД, с адрес: гр.Ловеч, бул.”О.”№5, вселдствие на настъпило второ
наводнение на 03.06.2019 г. в размер на сумата 1 476,21 лева,
представляваща загуби на стока и разход за почистване и възстановяване нащети,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, като неоснователни и недоказани.
С решението е отвърлено искането на О.Л.
срещу „П.Г.” за прогласяване нищожността, на основание чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД, на представените с исковата молба Договор за изпълнение на
строително-ремонтни работи с дата 16.05.2019 г., сключен между възложителя „П.Г.”ООД
и изпълнителя „Е.Д.С.”ООД, ведно с фактура №**********/31.05.2019 г. за
извършен текущ ремонт, съгласно този договор на стойност 1 084,50 лева и
КСС за ремонт с дата 11.05.2019 г. на обща стойност 1 084,50 лева, като
изцяло неоснователно и недоказано. Отхвърлена е претенцията на ищеца за
разноски и са присъдени разноски на ответинците.
Срещу така постановеното решение в частта, с
която са отхвърлени исковите претенции на ищеца против ответниците относно
искът по чл. 109 от ЗС и чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД е постъпила въззивна жалба вх. № 4743/
01.06.2020г. от „П.Г." ООД, ЕИК: *********, СЪС седалище и адрес на
управление: Област Ловеч, О.Л., гр. Ловеч, жк. „Ч.Б." № ***, вх. а, ет. 1,
an. 1, ЧРЕЗ АДВ. И.Т.Л. от САК с личен № ******, с адрес на адвокатска кантора:
гр. София, бул. „Ц.Б.Ш" № 107, ет. 3, офис № 5, п.к. 1612, против Решение
№ 129 от 23.04.2020г., постановено по гр.д. № 1387/2019г. на Районен съд Ловеч.
Считат същото за неправилно, постановено в пълно противоречие на матриалноправния
и процесуалноправния закон и трайно установената съдебна практика, като излагат
подробни съображения за това. На първо място посочват, че направените изводи на
първоинстанционния съд относно недоказването на предявената от тях претенция по
реда на чл. 109 от СК са неоснователни без да е направен анализ на приложните
от нас писмени доказателства. Развиват подробно тезата си.
По отношение на твърденията на съда относно предявения
иск по чл. 45 ЗЗД считат същите за неоснователни и противоречащи на
процесуалноправните норми.
При изложените съображения моли да бъде отменено Решение № 129 от
23.04.2020г., постановено по гр. д. № 1387/2019г. Районен съд Ловеч да бъдат отстранени допуснатите
процесуални нарушения и бъде постановено решение по
съществото на спора,
с което да бъде установено по
безспорен начин безотговорното бездействие на О.Л. и Държавата, представлявана
от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Моли да бъде прекратено всякакво неоснователно действие/бездействие на
основание чл. 109 от ЗС от страна на О.Л. и Република България, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с цел да се
преустанови бездействието по отношение на разрушителното въздействие на
непочитените корита на отводнителните дерета и безотговорното поведение* по
поддържането им от О.Л.. Моли да бъде прекратено
неоснователното бездействие от страна на О.Л. и да постановено решение, с което общината да предприеме действия по
почистване на коритата на отводнителните дерета с цел опазване на имуществото им и свободно да упражняват
своето право на владение на собствения им
търговски обект.
Моли, да бъдат осъдени солидарно О.Л. и Държавата да
им възстановят причинените имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД във връзка
с чл. 86 ЗЗД на търговски обект: „Г.Ц.А." към „П.Г." ООД с адрес: гр.
Ловеч, 6ул. „О." № 5. следствие на настъпилото второ наводнение на
03.06.2019г. в размер на 1476.21 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и шест
лева и двадесет и една стотинки), представляващи загуби на стока и разход за
почистване и възстановяване на щети в едно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, подробно описани във Фактура №********** за
почистване, в едно с Приложение 1 от дата 05.06.2019г. и Протокол за изписване
на стоки № ********* от 19.07.2019г. Претендират направените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5233/ 12.06.2020 г. от О.Л., ЕИК ******, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Т." №
22, представлявана от К.М. - кмет на О.Л., чрез
адвокат И.Х. от ВТАК, със съдебен адрес: ***, п. к. 5500, пл. „Т.К." № 1,
к-с „Драката", вх. Б, ет. 1, ап. 4. Оспорват в цялост и в срок депозираната въззивна жалба от „П.Г."
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ж.к.
"Ч.Б." № ***. вх. А. ет. 1. aп. 1.
чрез адв. И.Т.Л. от САК против Решение № 129/23.04.2020г. по гр. дело№
1387/2019г. по описа на ЛРС, като неоснователна и
недоказана. Моли да бъде
постановено Решение, с което да бъде отхвърлена и
потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно, и им бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Излагат подробни съображения.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Държавата, чрез Областен управител – Ловеч не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание за въззивника се явява В.М.и
адв. Л., която поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли
да бъде уважена. Изтъква, че решението е неправилно и моли да бъде отченено,
като бъдат отстранени допуснатите процесуални нарушения и произнесено решение
по съществото на спора, като им бъдат присъдени направените разноски. Излага
подробни съображения в писмено становище.
За въззиваемата страна Община – Ловеч се
явява адв. И.Х., която оспорва въззивната жалба по изложените в отговора
съображения. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва
да бъде потвърдено. Представя писмено становище и претендира и направени по
делото разноски.
За Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, чрез Областен управител – Ловеч се явява юрисконсулт С.,
която посочва, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
От
събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 1387/ 2019
година по описа на Ловешкия районен съд, както и становището на страните по
делото, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема
за установено следното:
По делото е
представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 98, т.VІ,
рег.№ 5880, д.№845/2013 г. на нотариус Цветослав Лазаров рег.№ 138 на НК в
района на Районен съд - Ловеч, съгласно който „С.С.“ ЕООД е продало на „П.Г.“
ЕООД следния недвижим имот, а именно Поземлен имот с идентификатор 43952.519.659 по КККР на град Ловеч, с
адрес бул. „О.“ № 5 с площ от 792 кв.м., отреден за друг вид производствен,
складов обект, при подробно описани в акта граници за сумата 38 016 лв.
Приложени са:
протокол № **********/ 30.05.2019 година за изписване на стоки; фактура №
**********/ 19.04.2019 година с приложение № 1; договор за изпълнение на СМР от
16.05.2019 година с приложена количествено-стойностна сметка; фактура № 318/
31.05.2019 година за извършен ремонт по договора; констативен протокол от
13.04.2019 година от комисия, сформирана от представители на ищцовото дружество
и един свидетел, в който са описани щетте, нанесени от наводненията преди и
след 12.04.2019 година в обекта; протокол за оглед по щета полица Е 18460001638/
17.04.2019 година; протокол за изписване на стоки № **********/ 19.07.2019
година и фактура № **********/ 05.06.2019 година за почистване, ведно с
приложение. От тези доказателства се установява, че през м. април 2019 година представител
на ЗД „Б.И.“ АД е съставил протокол (нечетлив) за щета в който е описано, че
застрахователното събитие е станало на 12.04.2019 година и от описанието на
щетите се разбира единствено, че на територията на дружеството има тиня.
Установява се, че за периода април – м. юни 2019 година е извършван текущ
ремонт и почистване с получател ищцовото дружество, за което са издадени съответни фактури. Останалите
протоколи за изписване на стоки и констативен протокол от 13.04.2019 година са
съставени от ищцовото дружество.
От писмо изх. № ОД
– 03-97-1/ 24.04.2019 година от Национален институт по метеорология хидрология,
филиал Плевен, е видно, че през периода 8-14 април 2019 година синоптичната
станция Ловеч регистрира валежи през всичките дни, с променлива интензивност и
временни прекъсвания. Най- интензивни са валежите на 12.04.2019 година – 59
л/кв.м. за едно денонощие и надвишават месечната климатична норма за април. В
интервала от 18.20 до 19.10 часа дъждът е проливен, а измереното количество за
50 минути е 40л/ кв.м.
Приложени са
удостоверения рег. № 28/ 1.04.2019 година и № 59/ 24.06.2019 година от МВР, ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“, Районна служба „ПБЗН“ - Ловеч,
от които се установява, че съответно на 12.04.2019 година около 22 часа и на
03.06.2019 година около 20 часа е възникнало наводнение в търговски обект „Г.Ц.А.“
към „П.Г.“ ООД, на адрес град Ловеч, бул. „О.“ № 5. Посочено е, че РСПБЗН не е
участвала в ликвидирането и отстраняването на последствията от произшествието в
конкретния обект. Съответно на 15.04.2019 и на 19.06.2019 година в РСПБЗН –
Ловеч е получена информация за възникването на произшествието от управителя на
дружеството. Изготвена е справка за ликвидирано произшествие (отстранени
последствия от произшествие) от физическо или юридическо лице с вх. № 433/ 17.04.2019
година и справка с вх. № 689/ 20.06.2019 година, извършен е оглед на място в
обекта от служител на РСПБЗН – Ловеч.
Съгласно
представено заключение на възложена частна експертиза с
експерт специалност хидроенергийно строителство, и налшце причинна връзка между
техническото състояние на язовир „Скока“
и на прилежащата водоотвеждаща инженерна инфраструктура и наводненията.
С акт № 53165 за
публична общинска собственост от 18.02.2011 година язовир „Скокът“ с.
Скобелево, представляващ ПИ с идентификатор № 66799.53.53 с плок от 5 992
кв.м. по КК на село Скобелево е актуван като общинскиС договор от 13.05.2011 година вписан в АВп – Ловеч под
№ 3216/ 18.05.2011 година, том 6, парт. Книга № 1927 е отдаден на концесия за
срок от 25 години на „П.И.С.“ ЕООД – Ловеч. Видно от протокол от 27.05.2011
година обектът е предаден на концесионера. Изготвен е тихнически поспорт рег. №
23/ 13.03.2012 година на язовир „Скокът“ и авариен план. На 07.06.2012 година е
издадено разрешително за ползване на воден обект № 5.
От приложените
констативни протоколи се установява, че ежегодно в периода 2011 - 2018 година специално
назначена комисия е извършвала проверка по изпълнението на концесионния
договор, като въз основа на констатациите при необходимост са правени
предписания. Представи са и констативни протоколи за извършени огледи на
язовирната стена и съоръжения към нея през 2017, 2018 и 2019 година, като
заключенията са, че водоемът не е от потенциално опасните обекти.
Във връзка с
подадени сигнали по повод падналите на 12.04.2020 година проливни дъждове и
причинените от тях наводнения и щети е изготвено становище от Д.К., заместник
кмет на О.Л., в което като причина за наводнението в Северна индустриална зона
е посочено намалена проходимост на речното корито на р. „Продимска бара“ в
границите на имота на „А.И.“ ЕАД – обект „Ловешки мелници“ с приблизителна
дължина от 150 метра, поради наличие на дървета и храсти в границите на
повърхностния воден обект, в резултат на което е настъпил разлив извън
коритото.
По повод постъпила жалба вх. №
КД-05-67/ 15.04.2019 година е извършена проверка и съставен констативен
протокол № 1-ЦП-26/ 15.04.2019 година от Басейнова дирекция „Дунавски район“ –
Плевен, към министерство на околната среда и водите. В него е отразено, че към
момента на проверката в речното корито/ деле „Барата“ землище на град Ловеч,
кв. Продимчец в регулацията на кв. Продимчец, Област Ловеч се констатира
намалена проводимост на делето, поради наличие на дървета и храсти в границите
на повърхностния воден обект. Направено е предписания да се предприемат
действия по подобряване проводимостта на участъка от реката в урбанизираната
територия, като се премахнат единичните дървета и храсти в границите на
повърхностния воден обект.
Представени са възлагателни писма за периода
04.06.-24.07.2020 година от О.Л. до „ЕКО“ ЕАД – Ловеч за почистване на
прораснали дървета в коритото на „Продимчешка бара“, кв. Продимчец, почистване
на локални замърсявания ръчно и машинно. Приложени са ежедневни отчети за
периода м. април – м. август 2019 година на „ЕКО“ ЕАД – Ловеч, от които се
установява извършено почистване във връзка с наводненията.
Извършена е
проверка от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ на техническото и
експлоатационно състояние на язовир „Скокът“. Съставен е констативен протокол №
03-05-41/ 11.06.2019 година, в който е описано състоянието на язовирната стена
и съоръженията към нея, като е дадено предписание де се премахнат високата
растителности и единичните храсти по въздушния откос.
Със Заповед №
РД-07-99/ 28.06.2019 година на Областен управител – Ловеч е назначена комисия,
която да извърши проверка на Продимчешка бара, О.Л., във връзка с последните
наводнения и предложи решение за преодоляване на установените пролбеми. На
02.07.2019 година, комисията след обсъждане и проверка на място в участъка на
язовир „Скокът“ землището на с. Скобелево, в участка в кв. Продимчец и в участъка
на Ловешки мелници, Северна индустриална зона на град Ловеч, са взети
съответните решения. В изпълнение на решенията е изпратено писмо до ДА
„Метрологичен и технически надзор" с предложение на намаляване на водния
обем на язовир „Скокът“. На О.Л. е възложено довършване на започнатите дейности
по почистването на речното корито и прилежащия терен в кв. Продимчец, град
Ловеч, преглед на проводимостта по течението на река „Продимчешка бара“ преди
навлизането й в закрития участък под кв. „Здравец“, преглед на закрития учстък
и довършване на започнаните действия за почистване на коритото на реката и
прилежашия терен в райна на Северна индустриална зона – Ловеч. Приложен е отговор от Община –
Ловеч от 02.09.2019 година, в който е посочено, че поставените на Общината
задачи са изпълнени към датата на писмото. От ДА „Метрологичен и технически
надзор" изпратен констативен протокол № 03-05-41/ 11.06.2019 година, в
който е описано състоянието на язовирната стена и съоръженията към нея, като е
дадено предписание де се премахнат високата растителности и единичните храсти
по въздушния откос.
Със Заповед №
3-1230/ 14.08.2019 година на Кмета на О.Л. е съставена комисия за извършване проверка
на техническото и експлоатационно състояние на процесния язовир, като е
съставен протокол от 10.09.2019 година, в който е направена констатация, че
язовирът е пълен 60%, добре поддържан, като е отбелязано, че в дерето е
констатирано частично наличие на храсти.
На 27.09.2019 година Областен управител на
Област Ловеч е издал Заповед № РД-07-151, с която на основание чл. 138а, ал.3 и
ал.4 от закона за водите, чл. 64, ал.1, т.6 от Закона за защита от бедствия, е
назначена комиися за проверка изпълнението на предписанията от обследването на
техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, потенциално опасните водни обекти и проводимостта на речните легла на
територията на Област Ловеч. В изпълнение на заповедта е съставен протокол №
14/ 30.10.2019 година от оглед наязовирна стена и съоръженията към нея, в който
е тонстатирано, че обема на язовира в момента на проверката е на около 30% от
общия завирен обем, водното ниво е на 3 м под кота на преливен ръб, отводящото
дере на 500 м след язовирната стена е с добра проводимост, отбелязано е по
отношение на язовирната стена и съоръженията към тях, че следва да се премахнат
високата тревна растителност и единичните храсти по въздушния
откос.
Представен е
договор № ДВ-282/ 14.02.2018 година, по силата на който О.Л. е възложила на
„ЕКО“ ЕАД – Ловеч поддържането на уличната мрежа и обкествените плоки в обкина
Ловеч“ за периода 2018/ 2019 година, от които и почистване на дъждоприемни
канали и шахти, подлези, както и битови отпадъци на речни корита, дерета и
други в рамките на населеното място.
За правилно решаване на спора РС-Ловеч е
допуснал назначаване на съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице Ирена
Борисова Евстатиева. От депозираното заключение се установява, че язовир
„Скокът“ и съоръженията към него са в задоволително хидротехническо състояние
по отношение на безопасната му експлоатация и не е потенциално опасен. Короната
на стената и стената са в добро техническо състояние. Посочени са проблемните
зони, както и частично неизпълнение от концесионера на чл. 18 от концесионния
договор. Експертът е консатирал допълнително изградени три броя водни басейни,
които не са отразени на кадастралната карта, но счита, че същите на
представляват потенциална опасност, тъй като се явяват ретенционни, т.е.
утаители на евентуална висока вълнаот водни и кални потоци от склона преди
основното езеро. Към момента на огледа няма цялостно изпълнение от страна на
концесионера на контролно измервателна система съгласно чл. 18, ал.2 т.2.2.1 от
концесионния договор. Посочено е, че са изсечени дърветата и храстите на около
150 м след язовирната стена с ширина на
осугеруна пропускателна способност от 20 м в началните 60 м по надлъжния профил
на водоотвеждащото от преливника и основния изпускател дере. Не са изкоренени
по-големите дървета, не е изнесена и почискена дървесната маса и от профила на
сухия откос на стената и от почистения параметър. Екпертът е посочил, че
язовирът няма надлежно оформени водоотвеждащи канали след преливника и от
основния изпускател, изпълнени със съответния напречен профил за пропускане на
инфилтрираните и изпусканите от язовира водни количества. Няма налична
филтрация на язовирната стена. Водните поточи
при изпускане на язовира чрез водоотвеждащите дерета се вливат в
Скобевеска бара и заедно с други притоци в бара Продимчец, увеличавайки по пътя
си нейния поток до вливането й в река Осъм. Гознишката бара е в друг вододел и
водните потоци от ядовира нямат отношение към нейното русло и водни обеми.
Съгласно заключението участъка по надлъжния профил на продимчешката бара е
непочистван от години, за което свидетелстват дървета с диаметър на дънерите
над 50 см. Констатирани са места, на които е извършвано епизодично почистване
от растителност, храсти, издънки от дървета, отсичане на дървета – без
изкореняване на дънерите им, най-често в самото русло на дерето. Според
експерта профилите на речните дерета изцяло са компрометирани и залесени.
Инжинерната инфраструктура не е в състояние да проведе големи водни количества,
защото е подприщена от дървесна и храстна растителност. Вещото лице е посочило какви
превантивни мероприятия следва да бъдат извършени за предотвратяване на
последващи наводнения.
Предвид на това, че
като причина за наводнението в Северна индустриална зона експертът е преминаването
на Продимчешката бара през два неправилно оразмерени или впоследствие намалени водостока
на терторията на Ловешки мелници и базата на Х.И., поради което е направил
предписания за преоразмеряване и ремонт на двата водостока за съответните
количества максимални водни потоци, както и преценка на подземното преминаване
на Продимчешката бала през двора на базата на Х.И., непосредствено преди
преминаването й под пътя Ловеч-Левски и преди нейното вливане в река Осъм,
когато течението й е най-пълноводно.
По делото се депозирани и гласни
доказателства, от които се установява, че на 12.04.2019 година и на 03.06.2019
година в Северна индустриална зона, вследствие на проливни валежи, довела до
преливането на река Продимчешка бара, са били наводнени обекти, собственост на
частни лица, както и пътната инфраструктура. Свидетелите посочват, че магазина
в градинския център бил залят с вода и бил потънал в кал, клони като целия
инвентар бил залят – косачки, заляти резачкси, градински и овощни растения и
т.н. (св. Т. Иванов). Свидетелят Т.Томев посочва, че при второто наводнение
отишал в халето на „П.Г.“ ООД на 04.06.2019 година на обяд, като вътре имало
вода и кал.
От
показанията на св.Даниел Николаев Колев, на длъжноста „Заместник кмет по
градоустройство, архитектура, строителство и околна среда“ от 2016 г. и към
настоящия момент на О.Л. се установява, че относно двата случая с наводненията
през 2019 г. е бил уведомен за постъпилите сигнали от дежурните в О.Л.. В тази
връзка посетили бул.”О.”№5 и местата по поречието на „Продимчешка бара“, която
минава през кв. Продимчец, кв. „Здравец“ и Северна индустриална зона до
вливането й в река Осъм. Имало автомобили, останали на пътя във водата, които
били изтеглени от пожарната, бил направен обходен маршруг, прексната
ел.енергията, за да не се допуснат аварии. Свидетелят посочва, че в О.Л. не е
обявявано бедствено положение. Твърди, че Общината, както и съответните
контролни институции ежегодно извършват проверки за състоянието и почистването
на коритото на реката, за което имат сключен договор с „ЕКО“, проверки на
язовира, който е отдаден на концесия. Счита, че язовир „Скока” е в добро състояние,
като не си спомня към О.Л. да е имало подаден сигнал за преливане на вода от
язовир „Скока”.
Приложено е НАХД № 213/ 2018 година, с което
е отменено наказателно постановление № ВЯСС-8/ 12.01.2018 година на Зам
председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
оправомощена със Заповед № А-5/ 02.01.2018 година на Председателя на ДАМТН, с
което е нарложено на основание чл. 83 и чл. 53, ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.
201, ал.12 и чл. 200, ал.1, т.39 от Закона за водите на О.Л. в размер на
1 000 лева, за неизпълнение на предписания по чл. 190а, ал.1 т.3 от ЗВ. В
мотивите съдът е приел, че са налице процесуални нарушения при връване на акта
и, че АУАН е съставен преди да изтече срокът за изпълнение на задължителните
предписания по чл. 190, ал.4 от ЗВ, а именно да се монтира нивомерна на язовир
„Скокът“ с . Скобелево. Решението е
потвърдено с решение № 159/ 19.07.2018 година по канд № 164/ 2018 година на
Административен съд – Ловеч.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема, че е сезиран с два обективно и субективно съединени иска,
предявени от „П.Г.“ ЕООД, ЕИК *********, против О.Л. и Държавата, чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройство, представлявано от
Областен управител – Ловеч, да преустановят бездействието си по отношение на
разрушителното въздействие на непочистените корита на отводнителните дерета и
безотговорното поведение по поддържането им, като бъде осъдена О.Л. да
предприеме бързи и неотложни дествия по почистване на коритата на
отводнителните дерета с цел опазване на имоществото им и смободно да упражняват
своето право на владение на собствения им търговски обект - иск по чл. 109 от ЗС, както и да бъдат
осъдени солидарно О.Л. и Дръжавата да им възстановят причинените им имуществени
вреди на търговски обект „Г.Ц.А.“ към „П.Г.“ ООД с адрес град Ловеч, ул. „О.“ № 5, следствие на настъпилото второ
наводнение на 03.06.2019 година в размер на 1 476.21 лева, представляващи
загуби на стока и разход за почистване и възстановяване на щети, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
плащане и иск по чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
Въззивното производство, определено от
въззивната жалба се развива по отношение на отхвърлителните претенции на ищеца
против ответниците относно искът по чл. 109 от ЗС и чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 86
от ЗЗД.
Искът по чл. 109 от ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС,
следва да бъде установено, че ищецът е собственик на имота, а ответникът с
неоснователни, противоправни действия/бездействия да му пречи да упражнява
правото си на собственост в пълния му обем.
По отношение на Държавата.
Не се спори от страните, а в този смисъл са и
представените по делото доказателства, че поземленият имот, върху който е
изграден търговски обект „Г.Ц.А.“ с адрес град Ловеч, ул. „О.“ № 5, е собственост на „П.Г.“ ООД по силата на
договор за покупко-продажба от 05.12.2013 година. В първоинстанционното
производство ответниците са оспорили собствеността на ищцовото дружество по
отношение на търговския обект. При действието на чл. 92 от ЗС Собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е
установено друго, поради което настоящият състав, приема, че по силата на
приращението ищцовото дружество е собственик на процесния търговски обект.
Безспорно установено по делото е, че на
03.06.2019 година вследствие на интензивни валежи в Северна индустриална зона,
включително и в имота на ищеца-въззивник в настоящото производство е станало
наводнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Закона за
водите реките и прилежащите им земи са публична държавна собственост, а
язовирите могат да бъдат и публична общинска собственост – чл. 19 от ЗВодите,
както е случая язовир „Скокът“ в замлището на с. Скобелево, О.Л., Област Ловеч.
В чл. 137 и чл. 138 от ЗВ е предвидена защита
от вредното въздействие на водите, която е оперативна и постоянна, като
постоянната закщита включва поддържане провдимостта на речните легла изпълнение
на мерки за поддържане на азовирните стени и съоръженията кам тях в изправно
техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Почистването
на речните легла извън урбанизираната територия се извършва и контролира от
Държавата, а в урбаницираните територии от Общината. Поддържането и контролът
на язовирите, язовирната стена и съоръженията към нея се извършва от съответния
собственик – чл. 141 от ЗВ.
От събраните по делото доказателства –
приложените констативни протоколи от извършените проверки и заключението на
съдебно-техническата експертиза се установява, че язовир „Скокът“ с. Скобелево,
собственост на О.Л., е технически в задоволително състояние и не е потенциално
опасен, но няма изградена контролно-измерителна система, преливното съоръжение
на отговаря на изискванията на хидротехническите норми – бързоток и
енергогасител, отвеждащия канал след преливника е компрометиран, както и дерето
от основния изпускател е обрасло с храсти и дървета, поради което е с намалено
сечения и не може да поеме съответонто количество вода, участъкът по надлъжния
профил на Продимчешка бара е почистван формално, като речните дерета са изцяло
компрометирани и залесени, инжинерната инфраструктура не е в състояние да
проведе големи водни количества, защото е подприщена от дървесна и храстна
растителност. Според експерта пряката и непосредствена причина за наводняването
на Северната индустриална зона на град Ловеч е преминаването на Продимчешката
бара през два неправилно оразмерени или впоследствие намалени водостока на
терторията на Ловешки мелници и базата на Х.И..
Както бе отбелязано по-горе при действието на
чл. 11 от Закона за водите реките са публична държавна собственост, поради
което отговорност за вредоносното им въздействие, в конкретния случай
наводняването на намиращите се на крайбрежната територия имоти, носи Държавата.
Действително съгласно чл. 138 от Закона за
водите постоянната защита включва проводимостта на речните легла (ал.4, т.5),
като в границите на населените места се извършва от компетентните органи по чл.
140, ал.4 – Кметът на общината, който назначава със заповед междуведомствена
комисия, ежегодно определя участъците за почистване, като междуведомствената
комисия извършва оглед на участъците, определя видовите работи, идентифицира и
маркира дърветата за премахане, определя участъците за укрепителни и
противоерозионни дейности, изготвя констативен протокол и програма, която
впоследствие се одобрява от кмета на съответната община, уведомява се областния
управител и пр. Това обаче не може да ангажира отговорността на Общината, която
не е собственик на реката, причинила увреждането, още повече, че
Междуведомствената комисия е държавен орган, а не орган на местното
самоуправление.
При тези съображения предявеният срещу Държавата
негаторен иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като на
основание чл. 109 от Закона за собствеността Държавата, представлявана от
министъра на регионалното развитие и благоустройство, бъде осъдена да
преустанови бездействието си по отношение на разрушителното действие на река
„Продимчешка бара“ върху собствения на „П.Г.”ООД, ЕИК: *********, „П.Г.”ООД, ЕИК:
*********, търговски обект: „Г.Ц.А.” към „П.Г.”ООД, с адрес: гр.Ловеч, бул.”О.”№5,
находящ се в Поземлен имот с
идентификатор 43952.519.659 по КККР на град Ловеч, с адрес бул. „О.“ № 5 с площ
от 792 кв.м., като почисти коритото на реката и извърши преоразмеряване и
ремонт на двата водостока в района на Северна индустриална зона за съответните
количества максимални водни потоци.
По отношение на О.Л..
От събраните по делото доказателства се
установява, а и страните не спорят, че язовир „Скокът“ е собственост на О.Л.,
за което е съставен акт за публична общинска собственост. Видно от приложения
договор от 13.05.2011 година е предоставен на концесия на „П.И.С.“ ЕООД –
Ловеч, като управлението, ремонтът и поддържането на язовирната стена и
прилежащите към нея съоръжения в техническо изправно състояние, осъществяване
на безопасната им експлоатация и извършването на дейностите аквакуртури:
ребарязвъждане и отглеждане на риби и други водни организми, са възложени на
концесионера.
От своя страна почистването на речните корита
и отводнителните дерета е възложено с договор на „ЕКО“ЕАД - Ловеч
Съгласно разпоредбата на чл. 139 от Закона за
водите поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на язовири,
хидротехнически и защитни съоръжения са осигуряват от собстениците. Те
осигурават поддръжката и проводимостта на речното легло и диги, корекции на
реки и дерета и други хидротохнически и защитни съоръжения в съответствие с
параметрите на преливните съоръжения на разстояние до 500 метра от язовирните
стени. В конкретния случай от заключението на вещото лице, както и от
съставените констативни протоколи от ежегодните проверки и нарочната проверка
във връзка с двете наводнения пред април и юни 2019 година се установява, че
язовирът е технически в задоволително състояние и не е потенциално опасен, но
не отговаря на нормативните изисквания за експоатация. Констатирано е още, речното корито и отводнителното дере на
разстояние до 500 метра от язовирната стена са изцяло компрометирани и
залесени, инжинерната инфраструктура не е в състояние да проведе големи водни
количества, защото е подприщена от дървесна и храстна растителност. Въпреки
тези проблеми не е установена пряка връзка между бездействието на собстевника
на язовира и причиненото наводнение в имота на ищеца-въззивник.
Според експерта пряката и непосредствена
причина за наводняването на Северната индустриална зона на град Ловеч е река „Продимчешката
бара“, която е изключително публична държавна собственост през два неправилно
оразмерени или впоследствие намалени водостока на терторията на Ловешки мелници
и базата на Х.И..
Предвид изложеното съдът счита, че искът по
чл. 109 от ЗС против О.Л. е неоснователен и недоказан и следва да бъда
отхвърлен.
Искът по чл. 49, вр. 45 и чл. 86 от ЗЗД.
За да се ангажира солидарната
отговорност на Държавата и О.Л. ищцецът следва да проведе пълно и главно
доказване, че е собственик на увреденото имущество, второ, че е настъпила
увреда на имуществото и тя е в причинна връзка с бездействието на Община-Ловеч
и на Държавата, първият ответник, като собственик на язовир „Скокът”, а вторият
– на река „Скобелевска бара“ и река „Продимчешка бара“ и са имали задължение,
съответно да поддържа язовира, отводнителното дере и речните корита в добро
техническо състояние, в какъвто смисъл
им е указана и доказателствената тежест от първата инстанция.
Не се оспорва от страните, че на
03.06.2019 година в вследствие на интензивни валежи е била наводнена Северна
индустриална зона на град Ловеч, където се намира и процесния търговски обект,
собственост по приращение на ищцовото дружество.
От доказателствата по делото, както подробно
са изложени съображения по-горе въпреки проблемите, констатирани в състоянието
на язовир „Скокът“, собственост на О.Л., отводнителното дере към него и речните
корита на реките „Скобелевска бара“ и „Продимчешка бара“, пряка и
непосредствена причина за причиненото наводнение в Северна индустриална зона е
преминаването на Продимчешката бара през два неправилно оразмерени или
впоследствие намалени водостока на терторията на Ловешки мелници и базата на Х.И..
Собственик на реката по силата на чл. 11 от
Закона за водите е Държавата и като такава, тя отговаря за вредите, които са
причинени на имотите по продължанието на крайбрежната линия. Обстятелството, че
по силата на закона в урбанизираната териотията дейностите по почистване на
речните легла са организиран и координират от съответния кмет, не освобождава
собственикът от отговорност за причинените вреди. В този смисъл решение № 213/
28.10.2015 година ва ВКС по гр.д. № 1730/ 2015 година Първо г.о.
От свидетелските показания, както и събраните
писмени доказателства – удостоверения от РСПБЗН и извършена проверка от комисия
на О.Л. във връзка със сигнал за наводнение в Северна индустриална зона и
заключението на съдебно-техническата експертиза безспорно се установява, че на
03.06.2019 година търговският обект на ищцовото дружество е бил наводнен, а
причината за това е неподдържане коритото на река „Продимчешка бара“.
Ищецът е претендирал обезщетение за повредено
имущество в размер на 716.21 лева, както и разходи за почистване в размер на
780 лева. Като доказателства за собственост на повредените вещи е представен
протокол за изписване на стоки, който е оспорен от ответниците. Този протокол е
съставен от ищеца и представлява частен докумен, изхождащ от страната, която се
позовава на него. Сам по себе си не представлява доказателство за собственост
на посочените в него вещи, както и че същите са увредени/погинали по време на
процесното наводнение. В обстоятелствената част на исковата молба са
конкретизирани други вещи, а единстените свителски показания, в които се говори
за наводнени вещи в търговския обект на ищеца, са на св. Тодор Иванов, но в
показанията си той говори за „косачка, резачка, градински овощни растения и
т.н.“. В този смисъл въззивният съд счита, че не е проведено пълно главно
доказване по отношение на причинените вреди, поради което в тази част искът се
явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията, произтичаща от
разходи за почистване в размер на 780 лева, за което е представена фактура от
05.06.2019 година и приложение към нея за извършените действия, съдът счита, че
следва да бъде уважена. От всички събрани по делото доказателства се установява
фактът на наводенението на обекта на ищцовото дружество от 03.06.2019 година,
както и че е било пълно с вода, тиня клони и други наноси. Представената
фактура е с дата следваща деня на наводнението, като от приложението е видно,
че е извършено почистване на помещение, прозорци с дезифектанти и прочие.
По отношение на Община – Ловеч по изложените
по-горе съображения относно собствеността на вещта, пряка и непосредствена
причина за наводнението, искът по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отношение на Държавата исковата претенция
за обезщетение за приченени вреди е основателна и доказана в частта относно
претендираните разходи за почистване в размер на 780 лева, а в останалата част
за сумата от 716, 21 лева - стойността на повредено имущество, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена
При тези
съображения решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС и искът по чл. 49, вр. 49 и
чл. 86 от ЗЗД по отношение на О.Л., както и в частта, с която е отхвърлен искът
по чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД срещу Държавата за сумата от 716, 21 лева
- стойността на повредено имущество. В останалата обжалвана част, в която е
отхвърлен искът по чл. 109 от ЗС срещу Държавата и в частта, с която е
отхвърлен искът по чл. 45, вр. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД срещу Държавата за сумата
от 780 лева, произтичаща от разходи за почистване на наводнения търговски обект,
първоинстанцинното решение следва да бъде отменено и вместо това постановено
уважаване на претенциите.
При този изход от процеса
въззивникът следва да бъде осъден за заплати на О.Л. сумата от 300 лева, представляващи
разноски по делото – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Държавата
не е претендирала разноски, поради което не следва да бъдат присъждани. На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК Държавата следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника разноски по делото съобразно уважената част от иска в размер на
сумата 1 322.68 лева, като съдът приема, че разноските за неоценяемия иск
са общо 940 лева, от които: 75 лева – д.т. за двете инстанции, 300 лева адв.
хонорар и 335 лева (1/2 от възнаграждението за експерта), а за оценяемия 724.25
лева, от които 89.25 лева д.т. за двете инстанции, 300 лева адв. хонорар и 335
лева възнаграждение вещо лице.
Воден от
гореизложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ като неправилно решение № 129/ 23.04.2020 година на Ловешкия
районен съд по гражданско дело № 1387/ 2019 година по описа на същия
съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „П.Г.”ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Ч.Б.”, бл.***, вх.”А”, ет.1,
ап.1, срещу Държавата, чрез Министерство на регионалното развитие и
благоустройството-гр.София, представлявана от Областен управител на област с
административен център Ловеч, с адрес: гр.Ловеч, ул.”Т.”№43, иск с правно
основание чл.109, ал.1 от ЗС, както и в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл.45, ал.1 във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане
Държавата да възстанови на ищеца причинените имуществени вреди на търговски
обект: „Г.Ц.А.” към „П.Г.”ООД, с адрес: гр.Ловеч, бул.”О.”№5, вследствие на
настъпило второ наводнение на 03.06.2019 г. в размер на сумата 780 лева,
представляваща разход за почистване и възстановяване на щети, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта, с която са присъдени разноски, като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 109 от ЗС Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, град
София, ул. „Св.Св. К.М.“ № 12-19, да преустанови бездействието си по отношение на разрушителното действие
на река „Продимчешка бара“ върху собствения на „П.Г.” ООД, ЕИК: *********, „П.Г.”ООД,
ЕИК: *********, търговски обект: „Г.Ц.А.” към „П.Г.”ООД, с адрес: гр.Ловеч,
бул.”О.”№5, находящ се в Поземлен
имот с идентификатор 43952.519.659 по КККР на град Ловеч, с адрес бул. „О.“ № 5
с площ от 792 кв.м., като почисти коритото на реката и извърши преоразмеряване
и ремонт на двата водостока в района на Северна индустриална зона за
съответните количества максимални водни потоци.
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, град София, ул. „Св.Св. К.М.“ № **-**, да заплати на „П.Г.”ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ж.к.”Ч.Б.”, бл.***,
вх.”А”, ет.1, ап.1, сумата от
780 (седемстотин и осемдесет) лева, произтичаща от разходи за почистване на
наводнения търговски обект по фактура № **********/ 05.06.2019 година, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
19.07.2019 година до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ГПК „П.Г.”ООД, ЕИК: *********, да заплати на О.Л.,
сумата от 300(триста) лева представляващи
разноски по делото – адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на осн. Чл.78 ГПК Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, с
горните данни, на основание чл.
78 от ГПК да заплати на „П.Г.”ООД, с горните данни, разноски за двете инстанции съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 1 322.68 (хиляда триста двадесет и
два 0.68) лева.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно решение № 129/ 23.04.2020
година на ЛРС по г. д. № 1387/ 2019 г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.
Решението в необжалваната част е влязло
в сила.
Решението в частта относно иска по чл. 109 от ЗС, подлежи на обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при
наличие на основанията по чл. 280 и сл. от ГПК, а в останалата част е
окончателно по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.