Протокол по дело №33684/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3964
Дата: 16 декември 2021 г. (в сила от 16 декември 2021 г.)
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20211110133684
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 3964
гр. София, 16.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско
дело № 20211110133684 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ ЕВ. С. В. – редовно призована, се явява лично и с адвокат В.,
с пълномощно към исковата молба. Представи се лична карта и съдът
констатира, че в залата се явява ЕВ. С. В..
Върна се личната карта на ЕВ. С. В..
ИЩЕЦЪТ ЦВ. Р. В. – редовно призована, не се явява, за нея се явява
адвокат В., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ ПРБ – редовно призован, представлява се от прокурор
В.

Адв. В. – Да се даде ход на делото.
Прокурор В - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Пристъпи се към изясняване на делото от фактическа страна.
1
ДОКЛАДВА постъпилото производство по НОХД № 16492 / 2016
година на СРС.

Адв. В. – Поддържам исковата и уточнителните молби, да се приложи
постъпилото производство. Не правя възражение по доклада на съда .
Прокурор В - Поддържам отговора, оспорвам исковата молба. Да се
приеме постъпилото НОХД. Нямам възражение по доклада.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съобразно определение от 25. 08. 2021 година.
ПРИЛАГА производството по НОХД № 16492/2016 година по описа на
СРС.
Пристъпи се към разпит на допуснатите свидетели, които се поканиха в
залата.
Сне се самоличността на свидетелите:
СЛМ *********, на 39 години, българин, неосъждан, без дела и
родство със страните.
РГВ *********, на 61 години, българин, неосъждан, бивш съпруг на Е и
баща на Цветелина.
Свидетелят В- Желая да свидетелствам.
СВИДЕТЕЛИТЕ ПРЕДУПРЕДЕНИ ЗА ОТГОВОРНОСТТА ПО РЕДА
на 290 НК обещаха да говорят истината
Върната се личната карта на свидетелите
Свидетелят М се изведе от залата.
Пристъпи се към разпит на свидетеля В:

Свидетелят В - Познавам страните. От 2014 година дъщеря ми има
запознанство с въпросния Х и след като се разделят той почва да прилага
тормоз, че ще й отреже главата и ще й накълца лицето. Аз бях принуден да
отида да живея при тях. По това време бяхме разделени със съпругата ми.
2
Всяка вечер прибирах дъщеря ми от спирката на градския транспорт или от
училище. Дъщеря ми се чувстваше зле, защото този Х е известен в квартала
като бандит, който разполагаше с Мерцедес, демонстрираше висок статус на
живеене и се славеше, че познава бандитите в квартала. Когато почна
наказателното производство и двете се чувстваха зле, защото той ги тормози,
заведе дело срещу тях, той подава жалби и накрая бяха привикани за делото.
Наказателното производство продължи около 4 – 5 години. Ние бяхме
принудени да излезем на квартира, далеч от „Света Троица“, като това
продължи 4 години, докато беше наказателното производство. Изнесохме се,
за да не сме в обсега на тормоза му, да не бъдем тормозени от него, защото
той постоянно чупи вратата на асансьора, сложи лепило в бравата ни и, за да
избягаме от него, отидохме в жилище в друг район. След като беше
постановена присъдата на първата инстанцията, беше стресиращо и двете
плачеха и не можеха да повярват. Цветелина плачеше, не искаше да стои
вкъщи. Аз живях при тях около четири години и половина-пет, още като бяха
в „Света Троица“. Едната година бяхме в „Света Троица“ и след това се
преместихме. През това време не съм чувал за заплахи от страна на
Прокуратурата. Тормозът беше само от Х. Два пъти викахме ключар да
разбива вратата, защото беше сложил лепило. Той сега предполагам, че не
знае сегашния им адрес и не ги тормози. По време на наказателното
производство не можеха да спят, притесняваха се и се чудеха защо първата
инстанция ги нарочи, защото те са тормозени. Упрекват съда, защото как
може без доказателства първата инстанция да ги осъди. Е я приемаше зле
присъдата, не можеше да спи, плачеше, говорихме по цяла нощ. Това се
отрази на работата й, трудно си вършеше работата, а работата й е отговорна,
тя е началник „Обществени поръчки“ във ВМ. Не знам дали имаха представа
на работното й място какво се случва. Знаех, че е споделила със сестра си и с
братовчедите ми. Дъщеря ми, тя много отслабна – 10 кг. Тя тогава беше
студентка, наложи й се да ходи на поправителни, не можа да вземе 2 изпита.
Тя завърши преди 2 години.
Приключи се с разпита на свидетеля, същият се освободи от залата.
В залата се покани свидетелят М със снета самоличност.

Свидетелят М - Познавам страните. Поводът беше посещението в
3
кантората на адвокат Й и В. 2014 година. Месец 12.2014 г.. Аз тогава бях
стажант в кантората, сега съм адвокат там. ЕЦ дойдоха в кантората да говорят
с адвокат В., защото й беше препоръчана. Тя разказа, това беше преди доста
време, на 08.12.2014 г. Е.В. беше получила телефонно обаждане късно
вечерта, че дъщеря й е в болница с тежки наранявания, не помня повода,
катастрофа или нещо такова. Тя тръгнала към Пирогов, където установява, че
такова нещо няма. Тогава дъщеря й бела на Банско. Така разбрала, че има
тормоз от приятеля на дъщеря й Х Б. Колежката изслуша Цветелина и
отидоха в 03 РУ за жалба. Дадоха подробности за тормоза, как е почнал, как
продължава, телефонни обаждания със заплахи – „ще ви нарежа, ще ви залея
с киселина“. Подадоха сигнал и чакаха действие отстрана на полицията.
Тормозът продължи със заплахи за убийство. След всяка закана и на нея, и на
майката й, те отиваха и подаваха сигнал като допълнение. Един ден получиха
призовка от 03 РУ, като се оказа, че не е по отношение на тяхната жалба, а
обвинение по идентичен повод, че Х бил казал, че те са го тормозили и
заплашвали, като му звънят по телефона. По нейната жалба не се работеше.
Жалбата на адвокат В. така и не видя бял свят, но за сметка на това сигналът
подаден срещу тях стигна до привличане като обвиняеми и влезна в съда и
почна да се гледа по обвинителен акт – „ обвинение за закана за убийство по
отношение на Х Б“. Това беше страшно, защото очевидно беше, че те са
тормозени, като без никакви усилия той успя да вкара неговите твърдение в
обвинителен акт. Нямаше друго логично обяснение освен този човек да си
плаща по прокуратура и полиция, за да има успех преписката му, а тази на
адвокат В. да не върви. Ние мислехме, че там има съд и, че няма да бъде така
лесно заблуден, както прокуратурата. На първа инстанция те се сдобиха с
присъда - осъдителна, като на Е не й беше ясно как ще работи, защото тя се
занимаваше с европроекти, беше ръководител, като едно от условията да го
прави е да не е осъждана. Докато течеше процеса, атаките от страна на
господина не спираха. Да напуснат жилището иначе ще бъдат залети с
киселина. Те много пъти са плакали в кантората, като не всеки път съм бил
там, но поне 10 пъти съм ги виждал да плачат. Още повече, че бяха получили
осъдителна присъда. Не се отказаха от кантората и адвокат В. продължи да се
бори за тях. На втора инстанция получиха оправдателна присъда и протест от
прокурора и пострадалия, като чак на трета инстанция беше потвърдена
оправдателната присъда. Наложи се да се изнесат от жилището, защото той
4
чупеше стъклата, пукаше гумите. След всяко едно действие имаше телефонно
обаждане, а те след това идваха в кантората за помощ и съвет и отиваха в
Районното да подадат сигнал. По отношение на техния сигнал, нямаше
развитие и действие от страна на органите. Мога само да предполагам как са
се чувствали, но съм ги виждал да плачат поне 10 пъти. Повод за това беше
поредният разказ за пореден тормоз предната вечер или същия ден.
Самото наказателно производство, най–голямото отчаяние беше след
като чуха присъдата на първа инстанция, още в съдебна зала се разплакаха.
Всеки път плачеха като идват в кантората. Е се чудеше как ще работи, какво
ще правя? Дъщеря й към онзи момент беше студентка, искаше да бяга в
чужбина, беше с малко дете. Наложи се да отидат в друго жилище под наем,
където има камери, за да може да се види, ако дойде дали е той или друг, за
да може да види и полицията, че те не си измислят. Те бяха хората, които бяха
подали сигнал първоначално. Всеки път, когато е плакала Е, то беше заради
това как ще работи и ще си намери ли работа. Много страдаше. Хора, които
не са влизали в полицията по никакъв повод, да видят, че семейството им е
под прицела на психопат, а и получават осъдителна присъда. Изгубиха съня
си, това беше шок. От двете го знам, защото те и двете страдаха. Имал съм
неудоволствието да чувам това от хора, които са честни и работливи, никой
да не им обръща внимание, при положение че има адвокати, които се грижат
за тях. За сметка на това Х можеше да се похвали с благоденствие на полиция
и прокуратура и то от началото до приключване на делото, жалби, протести,
възражения. Е докато не чу края на оправдателната присъда не вярваше, че
ще я оправдаят. Колежката се бореше за нейното оправдаване. Това
приключи, върнах си вярата в правосъдието, защото бях млад адвокат. Да
чуеш осъдителна присъда при тези обстоятелства, дори се е налагало да отида
с тях в съдебна зала, защото са три жени с адвокат В. и зад ъгъла може да ги
нападне някой. Няколко пъти съм бил с тях, за да може да ги пазя на връщане
от кантората. Неговите заплахи бяха за нарязване на лице и поливане с
киселина.
Досъдебното производство по отношение на жалбата му продължи
кратко, като към момента на приключване по отношение на жалбата на адв.
В. нямаше никакво развитие. Продължи кратко, 2–3 месеца, поне така помня.
Съдебната фаза продължи няколко години, като причината беше
осъдителната присъда на първа инстанция, поне около 5 години. Бях натрупал
5
опит, имах и две деца, които растат заедно с делото. Нямам спомен да съм чел
публикации от страна на прокуратурата за този случай. Това, което помня, че
ходеха на психолози, но това беше като съвет от адвокат В., но нямаше ефект,
защото делото продължаваше, те бяха отчаяни. Посещаваха психолози, като
колежката ми има опит с такива казуси, като тя го направи като съвет, защото
бяха психически зле, и двете ходеха на психолог или на психиатър. Знам,
защото след това споделят с колежката какво се случва. Това го чувам, но
като стажант в кантората ходя да взема кафе, вода, да ги успокоя, като не съм
бил непрестанно там. Въпросът е, че бяха тормозени и уплашени, и отиваха
да разговарят. Дали е имало проведено лечение с лекарства не мога да кажа,
не мога да кажа й дали е било психолог или психиатър. Имаха срещи със
специалисти. Жилището в Света Троица знам, че е тяхно, като се наложи да
отидат под наем, да плащат, за да избягат от него, защото той живееше в
съседния блок. Когато се изнесоха на квартира, мисля че продължиха
телефонните разговори, но дали е ходил на адреса и да е продължил с
тормоза, не помня. Х беше окрилен от самото дело, защото зачестиха тези
набези към тях. Това, което беше най–големият шок, че от прокуратурата
повдигат обвинение, а относно техния сигнал нищо не се случваше. Нямам
информация да е имало тормоз от страна на прокуратурата. Е се
притесняваше за работата си. Не знам дали в работата й са знаели за това
наказателно производство. Това което знам, че тя се върна при бившия си
мъж, с когото се беше развела, поради тази причина. Обърнаха се към него за
помощ, за да ги пази. Това е техен близък, с който знам, че са комуникирали.
Не знам дали в обществото, в техните приятелски кръгове и работата на Е,
дали е било известно за наказателното производство.
Приключи се с разпита н свидетеля. Свидетелят се освободи от залата.

Адв. В. - Нямам доказателствени искания.
Прокурор В - Нямам искания по доказателствата.

СЪДЪТ НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
6
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДНИ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. В. - Моля да уважите така предявените искове срещу
прокуратурата. Същите са основателни и доказани, съобразно
доказателствата. Претендирам разноски, като представям списък. Моля за
срок за писмена защита.
Прокурор В – Оспорвам иска , поддържам отговора, адвокатските
разноски са прекомерни. Правя възражение за прекомерност. Ако съдът се
произнесе с удовлетворяващо ищците решение, то да бъдат в уважени
исковете в минимален размер. Досъдебната фаза, за която отговаря пряко
прокуратурата е била месец и 9 дни, а съдебната е пет години.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ НА ИЩЦИТЕ срок за ангажиране на писмени
бележки, който тече от днес до 29. 12. 2021 година включително.


СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.


Протоколът се изготви в с.з, което приключи в 14, 51 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7