РЕШЕНИЕ
№ 602
гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20234110100066 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „*****
В исковата молба ищецът твърди, че между страните по делото са налице
облигационни отношения във връзка с ползване от страна на ответника на услуги свързани с
доставка на електроенергия по клиентски №****за обект, намиращ се в *****. В исковата
молба се посочва, че ответникът има неизплатени задължения към ищцовото дружество в
посочен размер, който включва сума за ел.енергия в размер на 263,36 лв., представляваща
главница по фактура от 14.11.2021г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на
22,16 лв., считано от падежа на фактурата до 21.09.2022г, посочени в извлечение от сметка
на ответника по кл.№ **** към същата дата. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на
доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №***, по описа на Великотърновския районен съд , срещу която
длъжникът депозирал възражение по чл.414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните
суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение,
с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение **** по описа на Великотърновския районен съд , както
и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
заявява, че признава иска и сочи, че на 22.02.2023г направил плащане на сума в размер на
285,52лв., представляваща главница в размер 263,36лв. и 2,16лв.-лихва за забава. Счита, че
не е станал причина за завеждане на делото и моли да не бъде осъждан за разноски, като
1
излага в отговора съображенията си в тази насока.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното
Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от
ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
От събраните доказателства се установи, че ответникът е ползвал електроенергия
доставяна му от *****а по партида с клиентски №**** и абонатен **** която е следвало да
заплаща на ищеца за обект на потребление находящ се в ***
Видно от представените по делото доказателства, със заявление от 06.10.2021г.
ответното дружество е заявило искане за предоставяне на услугите достъп и пренос на
електрическа енергия за обект-магазин в г*** на който е ползвател по силата на договор за
наем от *** сключен със собственика на обекта ***
За ползването на предоставените услуги по доставка на ел.енергия в обекта, на който
ответникът е ползвател за процесния период е издадена фактура №********** от
14.11.2021г. с падеж 22.11.2021г. на стойност 236,36лв., за периода 01.10.2021г.-31.10.2021г.
Поради липсата на изпълнение на задълженията на ответника, ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него относно изплащането на сумите
от 263,36 лв. за консумирана и незаплатена електрическа енергия по фактура №**********
от 14.11.2021г. с падеж 22.11.2021г. и 22,16 лв., представляваща обезщетение за забава
считано от падежа на фактурата до 21.09.2022г., във връзка, с което е образувано частно
гражданско дело ***., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът е издал заповед за
изпълнение за претендираните вземания за главница и лихви, срещу която длъжникът
депозирал възражение по чл.414 от ГПК и ищецът предявил установителни искове по
чл.422 от ГПК, по които на 05.01.2023г. е образувано настоящото производство.
По делото с отговора на исковата молба е представено писмено доказателство за
извършено на 22.02.2023г. плащане на сумата 285,52лв. от ответното дружество в полза на
ищеца.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Съгласно чл. 98а и 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/, между страните по делото е
възникнало облигационно отношение свързано с доставката на електрическа енергия, по
силата на което ответникът е следвало да заплаща доставените от ищеца количества енергия.
Отношенията между страните са подробно регламентирани в публично известни Общи
условия, които са одобрени от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ и са влезли в сила.
Ищецът има качеството на краен снабдител на електрическа енергия, а ответникът - на
потребител по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /отм./.
Между страните не е спорно, че в процесния обект е доставена и потребена
ел.енергия, която се претендира за заплащане. Това от своя страна е довело до възникване на
задължението на ответника да заплаща ежемесечно в срока указан му във фактурата цената
2
на потребената от него електроенергия за процесния период, без да е необходимо
предварителното му уведомяване за размера на плащанията, като при неизпълнение на
падежа той дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
В настоящото производство ответникът навежда правопогасяващо възражение, че е
заплатил сумите претендирани от ищеца за главница за ел. енергия по процесната фактура и
лихва, като плащането е направено на 22.02.2023г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, представения от
ответника платежен документ, приема, че със същия ответникът е заплатил на ищеца
претендираните суми за потребена ел.енергия и лихва за забава. Фактът на плащане се
признава и от страна на ищцовото дружество в молба от 05.04.2023г. В отговора ответникът
посочва, че с направеното плащане погасява задълженията за главница и лихва, като оспорва
претенцията на ищеца за разноски.
Съдът намира, че със сумата в общ размер 285,52лв. платена от ответника изцяло се
погасяват задълженията за главница по процесната фактура в размер на 263,36лв. и лихва
забава в размер на 22,16лв. Плащането е извършено в хода на производството, но съдът по
реда на чл.235 ал.3 от ГПК следва да вземе предвид и фактите настъпили след предявяване
на иска, които са от значение за спорното право. След като ответникът доказа изпълнение на
задължението си, то следователно след извършеното плащане не съществува задължение
към ищцовото дружество по исковите претенции и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като погасени, поради това, че ответникът е платил дължимите суми в хода на
производството.
Ищецът, с исковата молба, е претендирал присъждане на разноски, като съдът в
исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази, че
плащането на задължението е станало след издаване на заповедта за изпълнение на
длъжника и след образуване на настоящото исково производство, т.е. в хода на
производството, намира, че на ищеца се дължат разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както за заповедното производство, така и за настоящото
исково производство, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на делото, предвид
на това, че не е погасил своевременно задълженията си, предмет на исковите претенции. С
оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски за държавна такса в размер на 25лв. и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, както и 75лв. за държавна такса за исковото производство. По
претенцията за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, съдът намира, че
предвид на това, че делото не е голяма фактическа и правна сложност следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100лв. Общият размер
на разноските на ищеца за заповедното и исковото производство е 250лв., които с оглед
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени в негова полза.
Ръководен от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****, със седалище и адрес на управление гр.
*****срещу «К****1»ЕООД, ЕИК ***, с адрес ***** искове относно установяване
съществуването на вземанията от 263,36 лв. /двеста шестдесет и три лева и тридесет и шест
стотинки/ - главница, представляваща цена за незаплатена електрическа енергия за обект,
намиращ се в **** с клиентски № ***и абонатен № ****, за което е издадена фактура
№********** от 14.11.2021г., за периода 01.10.2021г.-31.10.2021г., 22,16 лв. /двадесет и два
лева и шестнадесет стотинки/ - мораторна лихва, считано от датата след падежа на
фактурата до 21.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение №988 от 11.10.2022г. по частно гражданско дело ***, по
описа на Великотърновския районен съд, като погасени чрез извършено плащане на
задълженията в хода на производството.
ОСЪЖДА «К****»ЕООД, ЕИК *****, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на „Е*****” АД,
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление ******, сумата общо 250 лв./двеста и
петдесет лева/, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производство по частно гр.дело **** по описа на
ВТРС и в настоящото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№****на
ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4