Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 27 май 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично
заседание на 21.05.2020 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при секретаря
Анита Петрова
като разгледа докладваното от съдията Иванов гражданско дело № 4542 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
„Топлофикация-Враца“ ЕАД с ЕИК ***, ***, представлявано от изпълнителния директор Р.И.М., е предявило срещу Е.К.А. с ЕГН ********** *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 49,60 лв. – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***, формирана както следва по периоди и размери: от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 14,40 лв.; от 01.05.2016 до 30.04.2017 – 14,40 лв.; от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. – 14,40 лв.; от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 6,40 лв., ведно със законната лихва от 14.06.2019 г. – датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали
в облигационни отношения по силата на чл. 139в, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) и общите условия на ищцовото дружество, в изпълнение на които
топлофикационното дружество заплаща вместо потребителите цената на извършена
услуга дялово разпределение. От своя страна ответницата се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на заплатената от ищцовото
дружество вместо ответницата цена на извършена услуга дялово разпределение за
исковия период. Междувременно ищецът поддържа, че се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №
2334/2019 г. на Врачански районен съд, която е връчена на ответницата по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния й и
настоящ адрес. В тази връзка ищецът прави искане за съдебно установяване на
вземанията си. Претендира разноски както по заповедното, така и по исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Е.К.А. не е подала писмен отговор и не е взела становище
по иска.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 2334/2019 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Е.К.А. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на името на ответницата
Е.К.А.,***, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр. Враца с абонатен № ***,
че етажната
собственост на адрес ***е взела решение за
сключване на договор с „Нелбо” ЕАД гр. София за
отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв
договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и
индивидуални сметки.
Видно от договор от 01.02.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот (л. 60 от делото), ответницата Е.К.А. е придобила възмездно правото на собственост върху процесния имот с адрес ***.
Установява се от изготвената справка от ЕСГРАОН (л. 42 от делото), че към 18.12.2019 г. ответницата е със семейно положение „неомъжена“.
От писмените доказателства по делото се
установява, че имотът на горепосочения адрес е топлоснабден.
От гореизложеното съдът приема, че
ответницата е придобила качеството си на потребител на топлинна енергия по
смисъла на Закона за енергетиката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира исковите претенции
за изцяло основателни и доказани, по следните съображения:
С мотивите на тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховния касационен съд, ОСГК е
прието, че решенията на общото събрание на етажните собственици и титулярите на
вещно право на ползване са особен вид сделки, те се приемат при осъществяване
на формална процедура (срв. раздел ІІ, глава ІІ от Закона за управление на
етажната собственост - ЗУЕС) и обвързват всички титуляри на право на
собственост върху обекти в сградата. Решенията, когато се стабилизират поради
неоспорването им пред съд или ако оспорването бъде отхвърлено, стават
задължителни за изпълнение от всеки етажен собственик, независимо дали е
участвал при приемането им и дали е дал съгласие за сделката (чл. 38 от ЗУЕС). С
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се
самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. С оглед
тези съображения с решението се задължават съдилищата да прилагат за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с параграф 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която действа в процесния период и към настоящия
момент, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители (клиенти) на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо
най-малко две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на
абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване - чл. 153, ал. 2 от
ЗЕ. Според алинея трета на същата разпоредба, лицата по ал. 2 се смятат за
потребители (клиенти) на топлинна енергия до датата на прекратяване на
топлоснабдяването. Тази нормативната уредба показва, че фактът на притежаване
на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, е
достатъчен, за да направи собственика потребител (клиент) на топлинна енергия
за битови нужди.
В
конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответницата е била единствен
собственик на жилището с адрес ***през исковия период,
тъй като към датата на придобиване на същия недвижим имот е била със семейно
положение „неомъжена“ и следователно апартаментът не е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност.
Установено
е по категоричен начин, че този апартамент се намира в сграда, включена към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване, към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Враца” ЕАД. Няма данни и наведени от
ответницата доводи, че две трети от собствениците са заявили писмено, че желаят
да бъде прекратено топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, както в редакцията му към процесния период, така и към
настоящия момент продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия. Видно от представените по делото Общи условия на
“Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр. Враца, валидни през процесния период е, че не се предвижда
писмена форма за сключване на договор между продавача на топлинна енергия и
потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба дори не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения. Следва също да се има предвид, че разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ се
явява специална по отношение на чл. 298 от ТЗ.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че притежаваното от
ответницата право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена
сграда - етажна собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че между нея и
ищеца е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
Съгласно чл. 139в, ал. 1 от ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007 г.
топлопреносните предприятия сключват договор с търговеца, извършващ услугата
„дялово разпределение” при общи условия, като с ал. 3 от същата разпоредба се
задължават топлопреносните дружества да заплащат вместо потребителите и цената
на услугата „дялово разпределение”. По силата на §5 от ПЗР на
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването договорните отношения
потребителите и търговците, извършващи услугата „дялово разпределение” се
считат прекратени от момента на сключване на договор между „Топлофикация-Враца”
ЕАД гр. Враца и „Нелбо“ ЕАД гр. София, а именно от 14.02.2008
г., след която дата цената за услугата „дялово разпределение“
е дължима от ответницата на ищцовото топлофикационно дружество, а не на „Нелбо“ ЕАД
гр. София.
Претендираните с исковата молба суми за услугата „дялово разпределение” са
формирани по начин, който съответства на ценоразписа, посочен в договора от 14.02.2008
г. между „Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца и „Нелбо“ ЕАД
гр. София.
С оглед на така действащата нормативна уредба се налага извода, че за
ответницата е възникнало задължение по силата на закона да заплаща на ищцовото
топлофикационно дружество цената на услугата „дялово разпределение”, считано от
отоплителен сезон 2007/2008 г.
По разноските:
Ищецът е направил по заповедното производство
следните разноски: сумата 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По исковото
производство ищецът е направил разноски в размер на 175,00 лв. за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед гореизложеното ищецът има право на разноски в
размер на 75,00 лв. по заповедното производство, както и в размер на 175,00 лв.
по исковото производство.
При този изход на делото за ответницата не възниква
право на разноски.
Мотивиран от всичко
гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК, че Е.К.А. с ЕГН ********** *** дължи на„Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата 49,60 лева – главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за жилище на адрес ***, формирана както следва по периоди и размери: от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. – 14,40
лв.; от 01.05.2016 до 30.04.2017 – 14,40 лв.; от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
– 14,40 лв.; от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. – 6,40 лв., ведно със законната
лихва от 14.06.2019 г. до изплащане
на главницата, за която сума е издадена заповед № 1466 от 19.06.2019 г. за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2334/2019 г. на Врачански
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.К.А. с ЕГН ********** *** да заплати на „Топлофикация-Враца” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Максим Горки” № 9 сумата 75,00 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство – ч. гр. дело № 2334/2019 г. на Врачански районен съд и сумата от 175,00 лева-разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 4542/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: