Решение по КНАХД №2141/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник на група в Районно управление - Аксаково при ОД на МВР - Варна, против Решение № 922/23.07.2025г., постановено по АНД № 5012/2024г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0445-000577 от 16.09.2024г. на Началника на група в Районно управление - Аксаково към ОД на МВР - Варна, в частта по т. 1, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на Б. Е. Ч., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв., на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. С касационната жалба са изложени съображения за допуснато нарушение на материалния закон, което представлява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оспорват се изводите на въззивния съд за липса на описание на нарушението, както и за липса на данни за конкретна скорост на автомобила. Изложени са съображения, че в НП нарушението е описано в достатъчна степен. Сочи, че точната скорост на автомобила по време на ПТП, освен че е почти невъзможно да бъде установена, не е и съставомерен признак от фактическия състав на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което непосочването й не създава неяснота в нарушителя. Сочи, че от описания механизъм на ПТП в протокола се установява, че инцидентът е настъпил именно поради движение с несъобразена скорост. Твърди, че несъобразена скорост може да бъде всяка различна от 0 км/ч, при която водачът не успее да спре в случай на нужда. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да потвърди процесното НП. По делото са депозирани и писмени бележки, с които е отправено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява.

Ответникът – Б. Е. Ч., редовно призован не се явява и не се представлява. Депозиран е писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ВРС е правилно и законосъобразно. Пледира за оставянето му в сила.

Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство, е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63в от ЗАНН, първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл. 348, ал. 1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е законът, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо.

Съгласно чл. 218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.

Настоящата инстанция намира подадената касационна жалба за основателна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на Б. Е. Ч., [ЕГН], срещу Наказателно постановление № 24-0445-000577 от 16.09.2024г., издадено от Началник група в РУ [община], ОД МВР Варна, в частта, с която за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, на Ч. е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв.

За да отмени процесното НП първостепенният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 25.07.2024г. след 09:00 часа полицейски служители са се отзовали на подаден сигнал за настъпило ПТП на автомагистрала „Хемус“ при км 409+400 м посока гр. София. При извършен оглед е установен удар в предната част на лек автомобил „Мазда 3“ с рег. № [рег. номер], в намиращата се в дясно по посока на движението мантинела. На място бил Б. Ч., който се представил за водач на автомобила. Полицейските служители приели, че причината за настъпване на произшествието е несъобразена скорост при мокра настилка на пътното платно и загуба на контрол от водача на автомобила. На място бил съставен протокол за ПТП, а на Ч. бил съставен АУАН, в който извършеното било квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. АУАН бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, който го е подписал без възражения. Възприемайки изцяло фактическата обстановка административно наказващият орган е издал и процесното НП.

От правна страна въззивният съд е приел, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, а при издаване на НП такова на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като е налице неясно и непълно посочване на обстоятелствата по извършване на твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Според ВРС е останало неизяснено защо е прието, че ПТП е настъпило в резултат на движение с несъобразена скорост, поради което е накърнено правото на защита на наказаното лице. В мотивите на обжалваното решение е прието, че е неизяснен механизмът на произшествието и изводът на административно наказващия орган, че същото е възникнало при несъобразена скорост е изцяло хипотетичен. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се установява да е налице конкретна особеност в пътната обстановка, която да налага необходимост за специално съобразяване на избраната скорост на движение. Приел е, че изводът за неустановеност на извършеното нарушение се подкрепя и от свидетелските показания на полицейските служител, извършили огледа на местопроизшествието. С тези мотиви РС – Варна е отменил процесното наказателно постановление в обжалваната част.

Така постановеното решение е неправилно.

Въззивният съд е събрал всички релевантни за решаване на правния спор доказателства, но независимо от това, е достигнал до незаконосъобразни и противоречащи на доказателствата правни изводи.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление, в частта по т. 1, Б. Ч. е наказан за допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост – да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя живот или здраве, живота или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди. Тълкуването на цитираната разпоредба налага да се приеме, че скоростта на движението е въпрос на лична преценка и избор на всеки участник в движението по пътищата, при съблюдаване на ограниченията и рамките, поставени от ЗДвП /вж. чл. 20 – чл. 24а от ЗДвП/. При това положение, в случаи от категорията на процесния, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на превозното средство по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП, достатъчно е същият да не е съобразил скоростта си на движение /с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост/, каквото безспорно е сторено в конкретния случай, в резултат на което, поради невъзможността му да спре пред всяко предвидимо препятствие /в случая мантинелата в дясната част на пътното платно/, е станал причина за възникване на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

Настоящият състав на касационната инстанция не споделя изводите на ВРС, че е налице нарушение на формата и съдържанието на НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Не е било необходимо в описанието на фактическата обстановка на наказателното постановление административно наказващият орган да посочи и каква скорост е следвало да избере водача на автомобила, причинил произшествието, както и какви са били особеностите на релефа и др., посочени в мотивите към въззивното решение. Описаното в обстоятелствената част на НП е достатъчно санкционираното лице да разбере за кои негови действия и бездействия е ангажирана отговорността му, с оглед на което не е нарушено правото му на защита в процеса, както неправилно е приел въззивния съд.

Основателно е възражението на касационния жалбоподател срещу основния довод на въззивния съд за отмяна на НП, свързан с липсата на данни за конкретната скорост на движение на управлявания от Ч. автомобил в момента на настъпване на ПТП. Точната скорост на движение на автомобила в момента на настъпване на ПТП, освен че е почти невъзможно да бъде установена, не е съставомерен признак от фактическия състав на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, поради което непосочването й не създава неяснота у нарушителя относно вмененото му нарушение. От описания в съставения протокол за ПТП /л. 5 от въззивното дело/ механизъм на настъпване на същото и схемата на ПТП е видно, че инцидентът е настъпил именно поради движението на управлявания от ответника по касация автомобил с несъобразена спрямо конкретната пътна обстановка скорост. В подкрепа на горното са и останалите събрани по делото доказателства. Изложеното дотук обуславя извод за доказаност на административнонаказателното обвинение, повдигнато на касационния ответник с процесното наказателно постановление. Правилно е преценено от АНО, че неспазването на императивната разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП покрива от обективна страна фактическия състав на нормата на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, предвиждаща административнонаказателно санкциониране на лице, което поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие. Правилно е определен и размерът на наложеното административно наказание, който е фиксиран от законодателя и не подлежи на редуциране от съда.

С оглед горното следва да се приеме, че издаденото НП, в частта по т. 1, с която на касационния ответник е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, е законосъобразно. Достигайки до противоположен извод, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че решението на Районен съд – Варна, в обжалваната част, е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, в частта по т.1.

С оглед изхода на спора съдът намира искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателно. С оглед, на което касационният ответник следва да бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Варна сума в размер на 260лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Варненският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 922/23.07.2025г., постановено по АНД № 5012/2024г. по описа на ВРС И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0445-000577 от 16.09.2024г. на Началника на група в Районно управление - Аксаково към ОД на МВР - Варна, в частта, с която за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на Б. Е. Ч., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер 200лв., на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Б. Е. Ч., [ЕГН] да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сума в размер на 260лв. / двеста и шестдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.