№ 569
гр. Плевен, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
при участието на секретаря И. П. ЦВЕТКОВ
и прокурора И. Н. Й.
Сложи за разглеждане докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Частно
наказателно дело № 20254400200436 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М., доведен от затвора – Плевен, се
явява лично и с адвокат Д. Т. от САК, с пълномощно отпреди.
За ЗАТВОРА – Плевен се явява гл. инспектор В. Т..
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Плевен се явява прокурор И. Й..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ГЛ.ИНСП Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Да се гледа делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход
на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ на състава РАЗЯСНИ на страните правата им по
чл.274 и чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени
искания.
ГЛ.ИНСП Т.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
АДВ.Т.: Нямам искания за отводи. Нямам доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Нямам искания за отводи. Нямам
доказателствени искания.
СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА:
И. С. М. – роден на *** година в град София, Община Столична, с адрес
град Нови Искър, улица „***“ бл.***, вх.“Б“, ет.3, ап.18, българин, български
гражданин, ЕГН **********.
Съдът разяснява на страните правата им по чл.274 и чл.275 от
НПК.
ГЛ.ИНСП Т.: Нямам искания за отвод на председателя на състава,
съдебния секретар и прокурора. Имам искане за разпит на свидетеля Ж.Н.,
който водим и моля да бъде допуснат до разпит.
ПРОКУРОРЪТ: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния
секретар. Нямам искания. Не се протИ.поставям да бъде допусната до разпит
свидетелят.
АДВ.Т.: Не правя отводи на председателя на състава и съдебния
секретар. Нямам искания. Не се протИ.поставям да бъде допусната до разпит
свидетелят.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Няма да правя отвод на
председателя на състава, съдебния секретар и прокурора. Не се
протИ.поставям да бъде допуснат до разпит свидетеля.
СЪДЪТ намира, че съдебното следствие следва да бъде открито и с
оглед изясняване обстоятелствата по делото, да бъде допуснат до разпит
свидетелят Ж.Н., поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА молбата за УПО на лишения от свобода И. С. М., подадена
чрез адвокат Т..
ДОПУСКА в качеството на свидетел Ж.Н..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ:
Ж.Ж.Н. – 51 години, неосъждан, без родство.
Съдът разясни на свидетеля наказателната отговорност по чл.290
от НК и същия обеща да говори истината пред съда.
РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ Ж.Н.: Лишеният от свобода е постъпил в
затвора – Плевен на 29.05.2024 година. От 06.06.2024 година е настанен в
ЗОЗТ „Вит“. Преди преместването си в ЗОЗТ „Вит“ в затвора – Плевен е бил в
затворническо общежитие „Кремиковци“. Преведен е със Заповед на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, като основанието за
преместване е възникналата психологическа несъвместимост с останалите
лишение от свобода и непрекъснатата му мнителност по отношение на
собствената му безопасност. Преместването му е въз основа на чл.62, ал.1 от
ЗИНЗС. Веднага след постъпването му в ЗОЗТ „Вит“, лишеният от свобода
2
започва да полага труд по програма „градинасрство“, защото при него имаше
видимо напрежение. С цел спадане на това напрежение му беше възложено да
полага труд по чл.80 от ЗИЗНС. На по-късен етап лишеният от свобода
започва да подаде отдаден труд в цех „Шлайф“ на чугунени отливки. По-
късно беше включен и в група по строителство – за обръщане на дограмите,
боядисване и освежаване на самото общежитие. До периода месец юни 2024
година, лишеният от свобода в общежитие „Кремиковци“ показва добро
поведение, където е бил награждаван. От месец юни извършва серия от
дисциплинарни нарушения, като има издадени заповеди за наказания. Първата
заповед е 13.06.2024 година – писмени предупреждение за неизпълнение на
разпореждане на служител от надзорно охранителния състав. Следващата
заповед от 17.05.2024 година – лишаване от хранителна пратка. След това има
заповед от 26.06.2024 година за размяна на вещи с друг лишен от свобода. По
силата на чл.109, ал.2 от ЗИНЗС, лишеният от свобода все още се счита за
дисциплинарно наказван. В изградения доверителен контакт, лишеният от
свобода не признава виновно поведение, напълно отрича да е извършил
престъпление, не изразява съжаление за стореното и не е осъзнал вредата
каква е нанесъл на жертвата. Липсва емпатия към жертвата. Осъзнава
единствено вредата за себе си и престоя си в затвора и това какво губи при
престоя си. Омаловажава въздействието на алкохол, който самият той споделя
че е употребил. Наблюдава се повишение в някой зони от риска от рецидив,
които са отбелязани и в докладите. Планът на присъдата се изпълнява
частично, но не е изпълнен. Все още има дефицити в поведението, които не е
преодолял и са регистрирани в оценката на риска. Работата с лишения от
свобода следва да продължи, като бъде включен в различни програми за
ресоциализация и промяна на мисленето.
АДВ.Т.: Казахте, че е дошъл в затвора – Плевен на 29.05.2024 година, така
ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Да.
АДВ.Т.: Заповедите за наложените наказания които прочетохте са от
началника на затвора – София, но с дата след като е постъпил в Плевен. Как
може да го разбирам това?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Има една заповед, която се гледаше по
видеоконферентна връзка. Едно от нарушенията е извършено в софийския
затвор.
АДВ.Т.: Казахте, че след като е бил преведен в затвора – Плевен е бил
напрегнат и е преведен поради влошени взаимоотношения с други затворници
и надзиратели, така ли да разбирам?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Само с други затворници. С надзорния състав няма
проблем.
АДВ.Т.: Влошени взаимоотношения със затворници в затвора – Плевен
наблюдавали ли сте?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Не, не съм наблюдавал.
АДВ.Т.: От 29.05.2024 година до момента Вие ли сте били инспектор
социални дейности с подзащитния ми?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Да.
3
АДВ.Т.: Казвате, че той следва да бъде включен в програми за
ресоциализация. Защо до този момент не е бил включен?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Защото той не е пожелал. Пускаме обявя и всеки
един лишен от свобода подава молба и се включва. До момента лишения от
свобода не е подавал такава молба. Говорил съм с него затова и той
предпочита да работи.
АДВ.Т.: Колко беседи сте извършили с него?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Всеки месец се виждаме с него. Говорим и
обсъждаме проблеми.
АДВ.Т.: Правил сте опит да го включвате в програми и той категорично Ви
е отказал, така ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Да, отказвал ми е.
АДВ.Т.: Обяснили ли сте му какви са плюсовете и минусите при
включване в такива програми?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Разбира се.
АДВ.Т.: Заповеди за награждаване има ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Има една награда за работа в цех „Шлайф“, която е
за добри положителни финансови резултати.
АДВ.Т.: Доколкото видях в досието, има и една скорошна награда от
началото на юни месец?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Това е същата награда. Тя е за финансов резултат в
цех „Шлайф“. Всички лишени от свобода, които работят в цеха, са получили
такива награди.
АДВ.Т.: Мисля че има награди от Плевен, удължена почивка. Какво
представлява тази награда?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Това е годишна почивка, която се полага на всеки
лишен от свобода, който полага труд и за последните 10 месеца има
изработени 170 дни. Това е годишна отпуска, не е награда.
АДВ.Т.: Приема ли се като поощрение?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Това не е награда. По право се полага на всеки
работещ.
АДВ.Т.: Ако той в рамките на тези 10 месеца не е спазил трудова
дисциплина или тази в затвора, на него спазва ли му се тази почивка?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Стига да е изработил 170 дни за 10 месеца му се
полагат.
АДВ.Т.: Казахте, че има опасност от рецидив в опредени зони. Бихте ли
уточнили в кои точно зони?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Имаме повишаване в оценката на риска. При
първоначалната оценка са били 2 зони. След постъпване в общежитието и
дисциплинарните наказания и поведението му, се определят нови 2 зони –
междуличностни проблеми и умения за мислене.
АДВ.Т.: Вие казахте, че той няма междуличностни отношения и влошаване
на отношенията с други затворници. Сега защо твърдите, че има риск от
4
рецидив в тази насока?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Той е имал такова нещо в затвора София. Това да е
приведен от един затвор в друг, значи че той е изпаднал в тежък конфликт с
други лишени от свобода.
АДВ.Т.: Аз говоря за момента от който е в Плевен. Доколкото разбрах той
не е имал проблеми от такъв характер. Така ли е?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Има наказание за неспазване разпореждане на
надзирател, което също е наказание. При второто наказание, което беше за
унищожаване на имущество, лишеният от свобода твърдеше, че хората с които
е бил в едно спално помещение са му навредили нарочно, с цел да му бъде
злепоставен, с цел да му бъде отмъстено. Хората от София са го поръчали, за
да му бъде отмъстено в затвора – Плевен. Това ако не са междуличностни
проблемни, не знам кое е.
АДВ.Т.: Ако това отговаря на истината, Вие разисквахте ли случая докрай?
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Напълно е разисквано. Има преписка по случая.
Събрани са и обяснения. Лишеният от свобода е изслушан от комисия, от
началника и е наказван за унищожаване на имуществото, а не за
междуличностни конфликти.
АДВ.Т.: Доколкото видях, той не е наказан, а е накаран да плати
равностойността на унищоженото имущество в размер на 98 лева. Ако е, би
трябвало първо да следва да наказание за унищожаване на имущество и след
това заповед за възстановяване на стойността. Такава заповед за наказание не
видях да има.
СВИДЕТЕЛЯТ Ж.Н.: Има заповед за унижаване и след това заповед за
възстановяване.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
ГЛ.ИНСП Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
АДВ.Т.: Нямам въпроси към свидетеля.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме като писмени доказателства по
делото, доказателствата съдържащи се в личното досие на осъдения И. С. М.,
справка от затвора – Плевен за изтърпяно наказание от И. С. М. и становище
от затвора – Плевен, както и Експертна оценка на психично и емоционално
състояние по отношение на лишения от свобода.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото доказателствата,
съдържащи се в личното досие на И. С. М., справка от затвора – Плевен за
изтърпяно наказание от същия, становище от администрацията на затвора –
Плевен, както и Експертна оценка на психично и емоционално състояние по
отношение на лишения от свобода, във връзка с молбата за УПО на осъдения.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
5
ПРОКУРОРЪТ: Нямам нови искания и доказателства. Да се приключи
съдебното следствие.
ГЛ.ИНСП Т.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Да се
приключи делото.
АДВ.Т.: Има сериозно разминаване между психологическата оценка на
психолога на затвора – П. и доклада на ИСДВР – Ж.. Ако сметнете за
необходимо да бъде разпита в следващо съдебно заседание психолога П. и за
тогава ако може да се направи за нова справка и дали има нови промени в
поведението на доверителя ми.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Поддържам становището на
адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не виждам съществени разминавания. Още повече, че
психологът е дал своето становището и няма как да защитава нещо, което е
като психологическа оценка.
ГЛ.ИНСП Т.: Считам, че искането е неоснователно. Това което се
изисква от затвора е сторено. Заключението е дадено и не виждам
разминавания с това, което сподели ИСДВР.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Нямам други искания. Да се
приключи делото.
СЪДЪТ като съобрази становищата на страните, счита искането за
неоснователно. От съдържанието на предложението към молбата за УПО на
осъдения и становището на психолога на затвора, не се установяват
съществени протИ.речия, които да са причина да бъде разпитван изготвилия
психологическата справка, още повече че същият е изразил това, което счита
по отношение на този лишен от свобода в писмен вид.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за допускане до
разпит като свидетел на психолога изготвил психологическата оценка на
лишения от свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ГЛ.ИНСП Т.: Нямам доказателствени искания.
АДВ.Т.: Нямам други доказателствени искания.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счита, че следва да се приключи съдебното следствие, тъй като
са събрани доказателствата относими към настоящия казус, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА ПРЕНИЯТА.
6
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, считам че
депозираната молбата за УПО чрез процесуалния представител на лишения от
свобода е неоснователна. Не е спорно че е налице първата от изискуемите
предпоставки на закона за постановяване на УПО, а именно лишения от
свобода е изтърпял повече от ½ на наложеното му наказание. Не така стои
въпросът с втората предпоставка относно преценката дали е дал достатъчно
доказателства с поведението си в местата за лишаване от свобода за своето
поправяне. Видно е, че към настоящия момент лишения от свобода се води
дисциплинарно наказван, а освен това за мен е особено важно възходящата
тенденция на оценката на риска към този момент. Въпреки значителния
престой в местата за лишаване от свобода, макар и да остава в ниския
диапазон на средните стойности, тази оценка на риска бележи възходяща
тенденция и както разбрахме в днешното съдебно заседание предстои
включване в специални социални програми за ресоциализация, което считам
че ще промени тази негативна тенденция. Освен това, липсват и достатъчно
доказателства освен работа, която безспорно е положителна предпоставка за
намаляване периода на престои в местата за лишаване от свобода, но други
доказателства в насока поправяне аз не установих в хода на днешното съдено
следствие.
Предлагам да оставите молбата без уважение.
ГЛ.ИНСП Т.: Уважаеми господин председател, считам че молбата за
УПО на лишения от свобода е неоснователна. В днешното съдебно заседание
бяха представени писмени доказателства, че той е изтърпял изискуемия от
закона минимум и е придобил правото на УПО, но от събраните писмени и
гласни доказателства е видно, че същият не е имал добро поведение по време
на изтърпяване на наказанието си и той не върви по пътят към своето
поправяне, а точно обратното. Видно от наказанията които са му наложени,
дисциплинарните постъпки са различни, т.е. дори не е едно и също
нарушение, което се повтаря и което лишеният от свобода да обясни по
някакъв начин защо го върши, а трите нарушения са напълно различни едно от
друго.
С оглед на това, че липсват индикации за поправяне към този момент,
моля да не уважавате молбата за УПО.
АДВ.Н.: Уважаеми господин председател, моля да уважите подадена
молба за УПО от доверителя ми. Считам, че са налице всичките предпоставки
предвидени в чл.70 от НК – освен изтърпяване от повече от ½ от наказанието,
така и данни за поправянето му. Основанията затова са ми следните:
Независимо, че все още както твърди ИСДВР, той се води наказан, тези
наказание са наложени в рамките на първите два месеца, когато е бил
преместен от затвора – София, в затвора – Плевен. Преместването е станало
именно поради запазване на неговата физическа цялост от въздействие от
други затворници от затвора – София. Нормално е както спомена и
свидетелят, идвайки тук той е бил притеснен, с повишена емоционалност и
нервност. Нормално е в нова среда, да се проявяват неуредици на
взаимоотношенията с новите съкилийници и се учудвам защо след като той е
твърдял че е бил поръчан от София тук да му създават проблеми, този въпрос
не е бил изяснен напълно от страна на администрацията на затвора. На
следващо място, след тези случай, той има 5 награди. Да приемем, че 5-тата е
7
годишна отпуска, защото е изработил 170 часа. Това означава, че той се
включва активно в дейността на затвора със своя труд. Нещо повече,
последните 2 месеца както спомена и днес разпитания свидетел, той участва в
строително-монтажни работи по облагородяване на затвора, защото е майстор
специалист и защото е проявил инициатива в затвора. Проявата на
инициатива за включване в такива мероприятия е също индиция за неговото
поправяне. Не виждам по какъв начин, а и днес разпитания свидетел, дори не
е обяснено в оценката която е написана и представена по делото, как се е
повишил рискът от рецидив в зоните за него. Неможе две години, според
твърденията на ИСДВР се виждат минимум веднъж в месеца, водят беседи и
той да не успее да убеди лишения от свобода, че е необходимо да се включи в
която и да е коригираща програма, както и че е необходимо да преосмисли
поведението си по отношение на престъплението, по отношение с другите
затворници, но както казах отношенията са били само в първоначалния период
когато е преместен от София в Плевен, след това изрично отношенията му са
много добри според думите на свидетеля. От тази гледна точка, да се правят
изводи, че е повишен рискът от рецидив и че той върви вместо към поправяне,
към разваляне, е меко казано неприемлИ.. Нещо повече, защо поискаха да се
разпита и психологът на затвора, защото в нейната експертна оценка, тя дава
само положително становище относно неговото емоционално и
психологическо състояние, т.е. тя е отчела фактора, че той се поправя в
затвора и се държи така, защото да може да излезе по-бързо и да изтърпи по-
бързо и по-леко наказанието си. Именно в това не се проявява протИ.речието
между оценката на ИСДВР, която се опита да защита пред Вас и експертната
оценка на психолога, защото психологът затова е учил, това му е амплоата, за
да може чрез разговори да може да разбере в какво емоционално,
психологическо и психическо състояние е затворникът срещу нея. Затова, на
базата на нейните наблюдения е дала това положително становища, което
отново казвам е а в съществено протИ.речие със становището на ИСДВР,
който по закон е длъжен редовно да извършва такива беседи със своите
подопечни затворници. Необяснимо е две години да не може да го убеди да се
включи в каквато и да е коригираща програма и сега да се дава становище, че
тепърва предстои едно такова включване в такава програма, за да може да
продължи неговото превъзпитание, т.е. две години той е бил на едно никакво
нИ. и вместо да се е подобрил, след като е в нови условия и при нови
ситуации, той е влошил своите показатели. Показателите дадени в оценката на
ИСДВР са в рамките на ниските – 25 точки е рискът за него. Подзащитният ми
е завършил курсове за обучение в Кремиковци. Това не е отразено в оценката
на ИСДВР. Много бързо неговият режим на изтърпяване от „строг“ е свален
на „общ“ режим, което означава че затворническата администрация е
забелязала положително развитието в неговото поведение като лишен от
свобода. Още веднъж повтарям, че на него му е напълно ясно, че колкото по-
добре се държи и изпълнява всички разпореждания и задължения, това ще му
позволи по-бързо да излезе от затвора, за да може да се грижи за семейството
си пълноценно и да бъде пълноценен гражданин на обществото. Лично аз
смятам, че той достатъчно е осъзнал вината си и едва ли би посегнал да
извърши друго престъпление, защото човек който не е осъзнал вината си, не
би сключил граждански брак в хода на изтърпяване на наказание, не би се
постарал да се грижи достатъчно за себе си в затвора, за да може да излезе и
8
да се грижи за семейството си.
Моля да уважите молбата за УПО, тъй като са налице предпоставките
предвидени в закона.
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. С. М.: Тези курсове които спомена
инспектора съм ги завършил в Кремиковци. Единият курс е начин на жИ.т, а
другият е умение за мислене. От 33 рискови точки от затвора в София, ми бяха
свалени на 25 точки в Кремиковци. Желая да бъде УПО.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните и събраните по делото
доказателства, счита че молбата на лишения от свобода за УПО е
неоснователна. Към настоящия момент безспорно е изпълнено първото от
условията за прилагането на този институт, а именно изтърпяна е съответната
част от наказанието. Относно второто от тях, поправянето на осъдения, са
налице обилни доказателства в обратния смисъл. От показанията на
разпитания в днешното съдебно заседание свидетел, както и от писменото
становище на администрацията на затвора се установя, че през време на
престоя си в пенитенциарно заведение, където средата безспорно е ефективна,
осъденият има непостоянно поведение. В някой от случаите се съобразява с
реда предвидени в съответното място за лишаване от свобода и изпълнява
възложените му задачи, за което е награждаван, а в други случаи нарушава
този ред, за което са му налагани наказания. Значително по-важно е
поправянето на осъдения свързано с неговата последваща ресоциализация,
тъй като УПО предполага лицето отново да се завърне в обществото и да не
представлява опасност за него. В този случай, видно от доклада на
затворническата администрация и показанията на разпитания в днешното
съдебно заседание свидетел, по време на предстоя в затвора – Плевен, рискът
от рецидив е увеличен и е преминал от нисък към среден. Посочени са
дефицити в няколко зони, в това число и отношение към правонарушението,
като се отбелязва, че осъденият не признава виновно поведение, не изразява
съжаление към жертвата, не приема присъдата за справедлива и е по-скоро
външно обвинителен. Отбелязано е, че единственото което зачита са само
собствените му интереси и на моменти импулсивен, без способност напълно
да овладее обхваналата го емоция. От показанията на разпитания в днешното
съдебно заседание свидетел се установява, че лишеният от свобода
неколкократно е бил канен да се включи в курсове за ресоциализация, но той
упорито отказва да направи това. Ето защо, се изразява становище, че е
необходимо корективната работа да продължи.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода И. С. М. за
УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред
Апелативен съд – Велико Търново, в седмодневен срок от днес.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на началника на затвора –
Плевен и Окръжна прокуратура – Плевен за сведение и изпълнение.
9
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 10:14
часа.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
Секретар: _______________________
10