Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.
С., 18.12.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на десети декември
две хиляди и седемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т. д. № 1470 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1,
вр. чл. 318 ТЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „П.-Е.-С.М.Ф.“
ООД, ЕИК: *******твърди трайни търговски отношения между страните по договор за
продажба на стоки, като ответникът – „Б.– С.“ АД, ЕИК: *******е закупувал стоки
– земеделски култури от ищеца. Ищецът твърди и че е предал стоките по описаните
в исковата молба фактури на ответника, но последният не е заплатил съответната
цена в цялост. Претендира и обезщетение за забавено плащане по всяка от
фактурите, както и законните последици от осъждането.
Ответникът
оспорва исковете, вкл. и претендираните размери. Оспорва реални доставки, които
да са видни от представените доказателства. Оспорва и акцесорните претенции.
Ищецът носи
тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договори за
продажба, с изложеното в ИМ съдържание, обективирани в представените счетоводни
документи, предаване на ответника на процесните стоки, уговорената цена, носи
тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава.
Ответникът
носи тежест да докаже незабавно противопоставяне на извършените без
представителна власт действия по смисъла на чл. 301 ТЗ.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
От
представените по делото четири броя фактури, подписани от името на ответника
/съдържащи и печат на ответното дружество/ и приемо – предавателни протоколи
към всяка от тях, се установява, че „П.-Е.-С.М.Ф.“ ООД е доставил, а „Б.– С.“
АД е приел описани в исковата молба по вид и количество стоки – пшеница,
слънчоглед и царевица. Видно от представените писмени доказателства е, че
отразените във фактурите количества зърнени култури съответстват точно на
доставените на ответника, като фактурите са издадени, а протоколите – съставени
на една и съща дата.
По делото е
приета и неоспорена, съдебно-счетоводна експертиза. Видно от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като мотивирано, обективно и изготвено в
обема на специални знания на експерта, процесните фактури са осчетоводени,
както при ищеца, така и при ответника /вещото лице е извършило проверка в счетоводствата
на двете дружества/ и са отразени в дневниците за покупки/продажби в съответния
месец, като „Б.– С.“ АД е ползвал и право на данъчен кредит по тях. Установява
се също така, че по фактурата от 29.08.2014 година е извършено частично плащане
на суми – на 18.12.2014 година и на 09.01.2015 година, отразено също в
счетоводството на двете дружества.
Или,
осчетоводените от ответника фактури установяват наличието на облигационни
отношения между страните по договори за търговска продажба на стоки /който е
неформален договор и не се нуждае от писмена форма, нито за доказване, нито за
съществуване/, каквито са описани в процесните фактури, при уговорена и
посочена във всяка от фактурите цена. Ищецът е доставил и предал стоките,
описани във фактурите и приемо-предавателните протоколи на купувача. Или,
ответникът дължи заплащане на договорената цена.
Във връзка с възраженията
на ответника следва изрично да се посочи, че съгласно чл. 301 ТЗ, когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. В процесния случай, няма данни ответникът да се е противопоставил
на действията /сключване на договори за продажба при посочените условия и
приемане на доставените стоки по процесните фактури/, извършени от негово име
след узнаването им – най- късно при осчетоводяване на процесните фактури през м.
09. и м. 11. 2014 година, поради което на основание чл. 301 ТЗ се счита, че
същият е потвърдил извършени действия от негово име. Тоест, подписаните от
представител на ответника протоколи, осчетоводените фактури, както и извършените
частични плащания представляват и извънсъдебно писмено признание за наличието
на договори, за техния предмет – продажба на стоки на определена цена и
предаване на стоките / в този смисъл и РЕШЕНИЕ № 42 ОТ 19.04.2010 Г. ПО Т. Д. №
593/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС и Решение № 46 от 27.03.2009 г. на ВКС по
т. д. № 454/2008 г., II Т.О./. Следва да се добави, че в подкрепа на горните
изводи са и представените от ищеца в съдебно заседание писмени доказателства
/товарителници, фактури и кантарни бележки/, установяващи извършени транспортни
услуги на стоките – предмет на производството и тяхната доставка на ответника.
По правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ответникът следваше да докаже
извършено пълно плащане по процесните фактури. Доказателства в тази насока
няма, поради което искът по чл. 79 ЗЗД е основателен в пълен предявен размер.
По исковете по
чл. 86 ЗЗД.
Купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго (арг. от чл. 327, ал. 1 ТЗ). Не се установи страните да са уговорили друг срок за заплащане на цената,
поради което съдът приема, че падежът за всяка от сумите по фактурите е
настъпил на посочената дата на издаване на всяка от тях /съвпадащи с датите по
приемо – предавателните протоколи/ и лихва за забава е дължима от следващия ден.
С оглед
заключението на вещото лице и установените размери на лихвата за забава за
процесните периоди на забава в плащане на задълженията по всяка фактура над претендираните размери, акцесорните
претенции също са основателни в пълен размер.
При горните
мотиви, предявените искове са основателни и следва да се уважат.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 23 962,24 лв. - за адвокатско възнаграждение, държавна такса и
вещо лице, съобразно представените по делото доказателства /л. 77 и сл. по
делото/ и списък с разноски по чл. 80 ГПК /л. 76 от делото/.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ,
„Б.–
С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на „П.-Е.-С.М.Ф.“ ООД, ЕИК: *******сумите, както
следва:
-
678,70 лева - незаплатена част от цена на доставени
стоки по фактура № 2638/29.08.2014 година;
-
34 335,60
лева
- цена на доставени стоки по фактура № 2660/05.09.2014 година;
-
26 108,20
лева
- цена на доставени стоки по фактура № 2747/30.09.2014 година;
-
19 194,80
лева
- цена на доставени стоки по фактура № 2900/12.11.2014 година,
ведно
със законната лихва върху горните суми, считано от 11.07.2018 година и до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86 ЗЗД, „Б.– С.“ АД,
ЕИК: *******да заплати на „П.-Е.-С.М.Ф.“ ООД, ЕИК: *******сумите, както следва:
-
57,42 лева – лихва за забава върху главницата от
678,70 лева- цена на доставени стоки по фактура № 2638/29.08.2014 година, която
лихва е дължима за периода 02.09.2014 година – 10.07.2018 година;
-
12 600,87
лева
- лихва за забава върху главницата от 34 335,60 лева - цена на доставени стоки по фактура № 2660/05.09.2014
година, която лихва е дължима за периода 09.09.2014 година – 10.07.2018 година;
-
9399,64 лева - лихва за
забава върху главницата от 26108,20 лева
-цена на доставени стоки по фактура № 2747/30.09.2014 година, която лихва е
дължима за периода 04.10.2014 година – 10.07.2018 година;
-
6680,68 лева - лихва за
забава върху главницата от 19194,80 лева
-цена на доставени стоки по фактура № 2900/12.11.2014 година, която лихва е
дължима за периода 13.11.2014 година – 10.07.2018 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Б.–
С.“ АД, ЕИК: *******да заплати на „П.-Е.-С.М.Ф.“ ООД, ЕИК: *******сумата от
23 962,24 лева – разноски в производството
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: