Р Е Ш Е Н
И Е
№
215
19.10.2022г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 196 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, представлявано от
министъра на енергетиката чрез процесуалния представител П.К. Й. със съдебен
адрес:*** срещу решението по а.н.д.№1202/2021г. на РС - Кюстендил. Релевира се
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане се свързва с твърдения за доказано деяние по
добив на подземно богатство предвид писмените доказателства по преписката и
показанията на актосъставителя и служителя на МВР, както и липса на
документи/план за рекултивацията на земята с оглед защитната теза на
санкционираното дружество за дейност по рекултивация и възстановяване на имота.
Моли се за отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В
писмо до съда вх.№3983/07.10.2022г. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
В
с.з. и писмен отговор адв.Д.Д. като пълномощник на ответното дружество „Т.“
ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *** със законен представител
управителя Т. С. З. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди неясно описание
на нарушението и недоказано деяние от обективна и субективна страна.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационни основания за отмяна на въззивното решение, което намира за правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №Е-НП-5/25.08.2021г. на заместник-министъра на
енергетиката като оправомощено лице по чл.95, ал.3 от ЗПБ, с което на „Т.“ ЕООД
за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗБП на основание чл.93, ал.2, т.1 от ЗБП е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 25.01.2021г. е извършена проверка в землището на селата Дворище и
Раждавица на левия бряг на р.Струма от служители на МЕ по разпореждане на ВКП в
следствие покачване нивата на реките Струма, Места и Марица, с цел установяване
за наличие на нерегламентиран добив на подземни богатства до посочените водни
обекти. От служебната справка в регистрите на МЕ е установено, че посоченото
място е част от находище на златосъдържащи разсипи в участък „Северен КГ“, за
което няма учредени в полза на частно лице права на добив. На място е установена
техника на дружеството. Съдът е приел за безспорно установено, че описаната
техника попада в посоченото находище, че лицата, управлявали машините са
служители на дружеството и че същото няма разрешение за добив на подземни богатства.
Установеният на място багер на дружеството копаел и изсипвал в сито изкопания
материал, който захранвал песевна машина, а другия багер и булдозер са
подравнявали терена. Служителите на фирмата са заявили, че на място се
осъществява рекултивация на терена, но не е представен проект за това. От
показанията на св.Кирилов съдът е установил, че мястото е собственост на баща
му И. Х., че преди покупката на земята същата е била унищожена от фирма „А.“,
което наложило сключването на договор с „Т.“ ЕООД за възстановяване на имота,
след което собственикът е следвало да поиска от ОС „Земеделие“ промяна на статута
на земята за рибарник. Съгласно показанията на св.Ч. /багерист във фирмата в
деня на проверката/ в имота не са добивани подземни богатства, а пресевната
инсталация е използвана за изваждане на по-дребен пясък, който да се използва
при рекултивирането. От приетата съдебно-техническа експертиза съдът е
установил, че стойността на добитото по време на проверката е 26.60лв. и представлява
баластна с тегло 1750кг на куб.м.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
недоказано обвинение. Според съда, АНО не е ангажирал преки или косвени
доказателства за извършването на добив на подземни богатства на посочената в НП
дата и място по см. на §1, т.4 от ДР на ЗПБ, т.к. не е доказано осъществяването
на технологичен процес на извличане на подземни богатства от земните недра.
Установено е пресяване на земна маса, която не е съдържала подземни богатства, в
частност такива, съдържащи златоносни елементи. Отделно от това, съдът е ценил
като годни доказателства представените от дружеството договор за извършване на
изкопни работи, подравняване и запръстяване в имота на възложителя с техника на
дружеството срещу възнаграждение, фактура за заплатена дейност и показанията на
св.Кирилов за извършване на дейност по възстановяване на закупената земеделска
земя. С оглед на изложеното съдът е отменил НП и е осъдил МЕ да заплати на
дружеството деловодни разноски в размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение,
а по сметка на съда – сумата от 210лв. за вещо лице.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
Правилен
е решаващият извод на съда за недоказано противоправно деяние.
Обвинението
срещу наказаното дружество е за добив на подземни богатства без надлежно
предоставена концесия по см. на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Дейностите по добива са посочени
като добив на пясък и чакъл – златосъдържащи разсипи посредством багер на
дружеството и захранване с добитото на драга за добив на злато с три улея с
гумени стелки. По см. на §1, т.4 от ДР на ЗБП обаче „добив“ е цялостния
технологичен процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни
изкопаеми от земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им
състояние. Обвинението в НП по същество касае добив на твърди полезни изкопаеми
от земните недра във вид на пясък и чакъл като златосъдържащи разсипи. Добивът,
обаче по смисъла на посочената законова дефиниция следва да е свързан със
спазване на определен технологичен процес на извличане на полезните изкопаеми.
В случая по делото на районния съд, АНО не е установил с безспорни доказателства
осъществен от дружеството технологичен процес по добива, разбиран като
технология от последователно установени действия, водещи до единствено
възможния извод за извличане от земните недра на посочените полезни изкопаеми.
Посредством годни доказателствени средства във вид на договор за извършване на
изкопни дейности по подравняване и запръстяване на имот, сключен с дружеството
на 01.12.2020г. със срок до извършване на договорните дейности, фактура за
заплащане на дейности по договора от 31.01.2021г. и отчет по сметка за превод
на сумата по фактурата, както и от приобщените показания на св.К. и св.Ч. съдът
правилно е установил, че дейността на фирмата по време на проверката е
включвала работа на 2 багера и 1 булдозер, посредством които са се извършвали земни
работи по загребвания на инертен материал – чакъл и пясък, подравняване на
терена и разстилане на почвен слой. Обясненията на св.Ч. за загребванията на
инертния материал са свързани с необходимост от вадене на дребен пясък,
необходим за превръщане на земята в нива. Установено е, че имотът при
закупуването му от бащата на св.К.е бил с унищожен статут на земеделска земя.
Посочените допустими и относими доказателства не се установят като недостоверни
и в своята съвкупност установяват тезата на дружеството за извършване на
дейности, които не попадат в термина „добив“ на подземни богатства по см. на
§1, т.4 от ДР на ЗПБ и съответно разколебават обвинението в НП за обратното. Налице
е недоказано по несъмнен начин обвинение за нарушение на чл.4, ал.2 от ЗБП по
добив на подземни богатства от нарушителя, което изключва съставомерността на
деянието по санкционния състав на чл.93, ал.2, т.1 от ЗПБ. Липсата на план за
рекултивация на земята не води до недостоверност на представените от
дружеството доказателствата. Евентуалното нарушаване на реда за рекултивация на
земеделската земя е деяние, стоящо извън предмета на делото. Достигайки до същия извод, районният съд е
постановил обосновано и правилно решение, съответно на доказателствата по
делото и при правилно разпределение на доказателствената тежест в съдебния процес.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №99/27.04.2022г.
по а.н.д. №1202/2021г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.