Р Е Ш Е Н И Е
№
840
гр.
Перник, 30.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, 6 – ти състав, в открито съдебно заседание на 07 05 2019 година, в състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 08756 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото e образувано по искова молба на
Н.Б. ГРИГОРОВ- ЕГН **********
***
И чрез адв.А.Ц.
срещу
“Електрисите” ЕООД,
Седалище и адрес на
управление гр.Перник ул.Р.Даскалов № 1 ет.2 ап.6 ЕИК *********
Предст. от Ирена
Димитрова Алекова-управител
с която иска ответното
дружество да му заплати следните суми
сумата 2719 евро –
неплатено и дължимо трудово възнаграждение по Доп.споразумение за временна
работа
сумата 617 евро- лихва
за забава за периода 01.09.2016- до датата на ИМ10.12.2018г.
сумата
2730лвв-неплатено трудово двъзнаграждение по основния трудов договор
сумата 619лв. лихва за
забава запериода 01.09.2016- датата на ИМ
сумата 1600лв.-дължимо
обезщетение за неползван пл.год.отпуск 10 дни
сумата 363лв.-лихва за
забава за периода 01.09.2016-датата на ИМ 10.12.2018г.
законната лихва върху
всички главници от датата на ИМ 10.12.2018г. до окончателното изплащане на
сумите
разноските по делото
В исковата молба се
посочва, че :
-страните по делото
сключили СРОЧЕН трудов договор № 194 от 14.06.2016г. по чл.68 ал.1 т.2 КТ до
01.08.2016г. когато със ЗАповед на работодателя е прекратено на осн. чл.325
ал.1 т.4 КТ считано от 01.08.2016г.
Уговорено е осн.мес.
труд.възнаграждение 420лв. платимо до 25то число , доп.възн. за клас в размер
0.6 %за всяка прослужена година и право на плате нгод.отпус к20 дни
С Доп.споразумение от
14.01.2016г. на осн. чл.107 с ал.2 КТ ищецът е изпрате нна работа в Предприятие
в Р Франция
Уговорено
труд.възнаграждение по 10 евро на час.
- ищецът заемал
длъжността “общ работник строителство на сгради”
-дружеството
–работодател притежава лиценз № 049 от 22.05.2013г. за осигуряване на временна
заетост – издаден по чл.74 е ал.1 вр. чл.74 ж ал.1 глава осма „а“ от Закона за
насърчаване на заетостта
-ищецът се е явил на
работа и е започнал същата във френското предприятие ползвател- където,
съгласно споразумението за предоставяне на временна работа е трябвало да работи
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил отговор
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представените
писмени доказателства се установява, че страните сключили горепосочения трудов договор по силата на
който ищецът заемал длъжността “Общ работник, строителство на сгради” с основно
месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 – то число на месеца.
Установява се още, че страните по делото са сключили споразумение
към трудовия договор.
Страните се уговорили
ответното дружество в качеството си на предприятието,
което осигурява временна работа да осигури временна работа на ищеца в
предприятие ползвател
Страните
уговорили мястото на работа да се осъществява в Република Франция за периода от
ИМ като през това време ищецът ще изпълнява длъжността “общ работник,
строителство на сгради” при френското предприятие ползвател.
Страните са уговорили работна заплата в размер
на 10 евро за един астрономически час.
Страните не спорят за
обстоятелството, че за през месеците- 2016 г. ищецът не е ползвал
платен отпуск
Тези обстоятелства
освен, че са безспорни, се установяват от приложените доказателства.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно – икономическата експертиза
с в.л.Р.Б.Й. се
установява, че :
Полагаеми нетни трудови
възнаграждения за периода м.04-м.07 вкл.2016г. са в размер 11 175.21лв.
Изплатен размер на
нетно труд.възнаграждение е 8577.06лв.
Общ размер на
дължимо нетно труд.възнаграждение за периода м.04-07.2016г. е 2598.15лв.
За отработени 7
месеца при полагащ се пл.год.отпуск 12 дни в размер 2043.14лв. – същото е
дължимо и неизплатено.
Дължима законна
лихва върху дължимите работни заплати е
656.23лв.
Дължимата законна
лихва върху неизплаетното обезщетение по чл.224 КТ е в размер 475лв.
Дължи се законната лихва върху всички главници от датата на ИМ 10.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумите
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за претендираните
суми от БТВ
и искове с правнa квалификация чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД относно другата част от
претендираните суми
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
възнаграждение за извършената работа.
По делото се установи, че страните се намирали
в трудови отношения, като ищецът е престирал работна сила за месеците 03 04 05 2016 г.
От писмените доказателства по делото се
доказва фактическият състав :
-наличие на трудово правоотношение
с ответника за процесния период
-правото да получи трудово
възнаграждение
-размера на същото
По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане на цитираните
суми.
Неизпълнението на това задължение
обуславя ангажирането на отговорността на работодателя.
Щом като работникът е изпълнил задължението да
престира работната си сила на работодателят, последният дължи заплащането на
уговореното трудовото възнаграждение.
2.
Съгласно чл. 177, ал.1 КТ за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най - малко 10 работни дни.
Спорно
по делото е това дали начисленото възнаграждение за положения труд в Република
Франция представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер.
В разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работна заплата, е установено, че за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно
заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
В настоящия
случай това допълнително възнаграждение е начислявано всеки месец, което се
установява от представените фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за
уговорения период в споразумението към трудовия договор.
От значение е
обстоятелството, че обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от
отработеното време.
Предвид
изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското предприятие ползвател представлява допълнителни
възнаграждения с постоянен характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при изчисляване по реда на чл. 177,
ал. 1 КТ на възнаграждението за ползвания платен отпуск.
3.
Искове по чл.
86, ал. ЗЗД:
Съгласно чл. 86,
ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата.
Съдът намира, че страните са уговорили
заплатата да се плаща на 25 – то число на месеца,
т. е. след тази дата ответникът изпада в забава и дължи мораторна лихва до
датата на подаване на исковата молба.
Съдът намира, че лихвата за забава на възнаграждението за ползавания
платен отпуск следва също да се изчислава от 25 - то число на съответния месец,
тъй като възнаграждението по чл. 177 КТ се изплаща винаги заедно с работната
заплата.
По
разноските:
Ищецът претендира
разноски в размер 880 лева за заплатено адвокатско възнаграждение – по списък по чл.80 ГПК, приложен Договор за пр.помощ и
банкова сметка, ***да на спора и размера на уважената част от исковете на ищеца
се дължат от ответния работодател разноски 700лв.
На ответната
страна при този изход на спора не се дължат разноски
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата 230.90лв., дължимата държавна такса върху уважения размер
на исковите претенции и
200лв.-
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по
– горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет.
2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на Н.Б. ГРИГОРОВ- ЕГН ********** ***
И чрез адв.А.Ц.
следните суми : сума в общ размер 5772.52лв. от която :
сумата 2598.15лв. –
представляваща общ размер на дължимо нетно труд.възнаграждение за периода
м.04-07.2016г.
сумата 2043.14лв.-неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за отработени 7 месеца при полагащ се пл.год.отпуск 12 дни
сумата 656.23лв.
-дължима законна лихва върху дължимите
работни заплати главница 2598.15лв.
сумата 475лв.
-дължима законна лихва върху неизплаетното обезщетение по чл.224 КТ
както и законната лихва върху всички главници от датата на ИМ 10.12.2018г. до
окончателното изплащане на сумите,
като ЗА РАЗЛИКАТА ДО ПЪЛНИТЕ ПРЕДЯВЕНИ размери – ОТХВЪРЛЯ
като неоснователан и недоказана.
ОСЪЖДА Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6
ДА ЗАПЛАТИ по
сметка
на Пернишки районен съд сумата 230.90 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковите претенции и
възнаграждение за вещо лице 200лв.
КАКТО И
ОСЪЖДА Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6
ДА ЗАПЛАТИ
РАЗНОСКИ НА
Н.Б. ГРИГОРОВ- ЕГН ********** ***
И чрез адв.А.Ц.
В РАЗМЕР НА
700лв. – по дог. за пр.помощ , списък по чл.80 ГПК и представена банкова сметка / ***.по делото /
Допуска на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за
присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :