№ 14310
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110106613 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. Б. срещу „ДАР
Г.Н.“ ООД.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор № 05482/20.03.2024 г.
заема при ответника длъжността „**********“ в магазин „Фантастико“,
находящ се в гр. ******, който се стопанисва от ответника.
Твърди, че на 19.09.2024 г. около 18:00 часа, докато е изпълнявала
трудовите си задължения в горепосочения търговски обект, през работно
време, е претърпяла трудова злополука, за което е издадено разпореждане №
35888/01.10.2024 г. на ТП на НОИ- София-град, което е влязло в сила.
Твърди, че трудовата злополука е настъпила при следния механизъм: на
19.09.2024 г. около 18:00 часа ищцата е подреждала стока в склада на
търговски обект. Взела е стока от един от стелажите в склада и се е завъртяла,
за да я поставя в пазарската количка, която е взела за пренасянето й. При
завъртането си, за да постави стоката в пазарската количка, се е препънала в
празна касетка, поставена на пода на склада от друг служител, която не е
забелязала по-рано. Вследствие на препъването е ударила десния си крак в
поставената на пода касетка, залитнала е и при опита си да запази равновесие,
е ударила левия си крак и кръста си в стелажа, от който е взимала стоката.
Вследствие на описаните удари е изпитала силна болка в областта на двете
подбедрици и кръста. Строполила се е на земята, като й е била необходима
помощта на останалите служители в магазина, за да може да се изправи.
Поради силните болки не е можела да стои на краката си и да се придвижва
без чужда помощ.
Твърди, че още същия ден е посетила УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ за
1
извършване на първоначален преглед. Констатирани са спонтанна и
палпаторна болка в областта на предния тибиален ръб на дясна подбедрица,
охлузване в областта; хематом и палпаторна болка в областта на m.triceps
surae sin; болка в поясно-кръстцовата област. На следващия ден – 20.09.2024 г.
е извършен втори преглед, като е поставена диагноза – ацендиращ
варикофлебит под коляното след травма с малък локален хематом. Издаден й е
болничен лист за периода 20.09.2024 г. – 03.10.2024 г. На 24.09.2024 г. е
извършен трети преглед, при който е потвърдена диагнозата, поставена при
предходните два. Издадени са следващи болнични листове за периодите
04.10.2024 г. – 23.10.2024 г., 24.10.2024 г. – 12.11.2024 г., 13.11.2024 г. –
02.12.2024 г.
Твърди, че се е наложила хирургична интервенция, а именно – Correctio
AV-fistugle region cr. Sin. RFA VSM sin, 39.53, извършена на 26.11.2024 г. в
Университетска болница „Софиямед“, във връзка с което се е наложил
болничен престой в периода 26.11.2024 г. – 28.11.2024 г. Издадени са болнични
листове за периодите 26.11.2024 г. – 28.12.2024 г., 29.12.2024 г. – 27.01.2025 г. и
28.01.2025 г. – 06.02.2025 г.
Твърди, че в причинна връзка с трудовата злополука търпи
неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й
заплати сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука, ведно със законната лихва от 19.09.2024 г. до
изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „ДАР ГН“ ООД, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на трудовата злополука, като твърди, че
инцидентът е настъпил в резултат на това, че ищцата се е качила върху две
касетки от бира, те са се подхлъзнали и тя е паднала. С оглед изложеното
счита, че е налице груба небрежност от нейна страна. Излага съображения, че
дори да се приемат твърденията на ищцата относно механизма, то самата тя
твърди, че не е забелязала намираща се в близост до нея празна касетка.
Твърди, че до момента на ищцата е изплатено обезщетение по чл.200, ал.1 КТ
на обща стойност 2 631, 35 лв. Счита претендирания размер на обезщетението
за завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор №
05482/20.03.2024 г. ищцата заема при ответника длъжността „**********“ в
магазин „Фантастико“, находящ се в гр. ******, който се стопанисва от
ответника.
Безспорно е между страните, че на 19.09.2024 г. около 18:00 часа ищцата
е претърпяла трудова злополука, за което е издадено разпореждане №
2
35888/01.10.2024 г. на ТП на НОИ- София-град, което е влязло в сила. В
същото е посочено, че злополуката е станала през време и във връзка с
извършваната работа – зареждане на стока в складово помещение, както и че
пострадалата е сваляла стока и я е поставяла в количка, при което се е спънала
в една касетка, в която е охлузила единия си крак, и е ударила в стелажа зад
гърба й другия си крак и кръста си.
Установява се от заключението на СМЕ по делото, че при трудовата
злополука ищцата е получила следните увреждания:
контузия на дясната подбедрица по предния тибиален ръб, която е
засегнала повърхностните тъкани на кожа и подкожие. Констатирани са
микрохематоми и посттравматичен оток. Касае се за временно
разстройство на здравето без опасност за живота;
контузия с охлузване, хематом и палпаторна болка в nutriceps surae
sinistra /триглавия мускул на повърхностната задна мускулна група
на лявата подбедрица/, която е засегнала меките тъкани в предно-
вътрешната и задната част на подбедрицата с развитие на
посттравматичен хематом и оток. Касае се за временно разстройство на
здравето без опасност за живота;
контузия с болка в поясно кръстцовата област на гръбначния стълб,
която е засегнала меките тъкани. Констатирани са микрохематоми и оток
с болков синдром. Касае се за временно разстройство на здравето без
опасност за живота.
Вещото лице е посочило, че травматичните увреждания са получени на
фона на придружаващи заболявания:
варикозни вени на долните крайници;
състояние след артроскопия на лявата колянна става и менисцектомия
през 2024 г.
състояние след хистероскопия и полипектомия през 2018 г.
Контузията на дясната подбедрица по предния тибиален ръб по време на
първичния преглед е с назначено лечение, предписани НСПВС, назначена
криотерапия и спазване на предимно облекчен режим на натоварване. Дадени
са препоръки за ползване на временна нетрудоспособност. Срокът за
възстановяване е около 20 дни.
Контузията с охлузване, хематом и палпаторна болка в m.triceps surae
sinistra /триглавия мускул на повърхностната задна мускулна група на лявата
подбедрица/ на фона на изразен варикозен синдром е довела до развитие на
втвърдяване по хода на повърхностна вена от басейна на вена сафена магна с
данни за развитие на асцендентен /покачващ се нагоре/ варикофлебит
/възпаление на съдовата стена на вените в областта.
Развилото се усложнение на асцендентен варикофлебит е настъпило на
фона на разширени и променени венозни съдове, с променени клапни системи
и забавена скорост на венозния отток от крайника. Предварително
прекараната оперативна интервенция на лявото коляно с методиката на
3
артроскопска менисцектомия и евентуална работа под есмархова превръзка
също са се отразили на венозната система постоперативно.
Оперативното лечение е проведено за хронична съдова недостатъчност
във феморо-поплитеалния и аксило-брахиалния сегмент.
По време на диагностичния процес не е направена ангиография или
флебография на левия долен крайник за доказване на артериовенозната
фистула. Разчитало се е само на ехографската диагностика. В тази връзка
експертизата не може с категоричност да се произнесе за конкретния срок на
получаването на артериовенозната фистула. Оперативното лечение се е
провело по повод на хронична съдова недостатъчност във феморо
поплитеалния сегмент.
Ползваната временна нетрудоспособност е за общо 147 дни.
Контузията с болка в поясно кръстцовата област на гръбначния стълб е
свързана с меките тъкани и провокира болков синдром при движения в
гръбначния стълб.
Не са установени трайни последици от получените травматични
увреждания. Няма функционален дефицит във функцията на долните
крайници. Не са представени документи за определяне на трайна
нетрудоспособност, свързана с процесната травма.
В острия период след травмата болките са били свързани с контузията на
меките тъкани, не са били с интензивен характер и пострадалата е можела да
се придвижва. Постепенно с развитието на възходящ варикофлебит на лявата
вена Сафена магна болковият симптом се е засилвал, отокът на крайника е
ставал по-интензивен и опорната фаза на походката – по-болезнена.
Възпалението на венозната стена е затруднило ходенето, болките и чувството
за напрегнатост в крайника са станали по-изразени. Това е нарушило
нормалното придвижване. Прилагайки медикаментозната терапия,
клиничните признаци на оток, болки и ограничено придвижване са
отзвучавали и състоянието се е подобрило. Направената оперативна
интервенция е била във връзка с варикозно променената вена Сафена магна от
предшестващия варикозен синдром /нарушена структура на венозната стена,
променен и инсуфициентен /недостатъчен/ кладен апарат и разширяване с
нагъване на вена Сафена магна. Всичко това довежда до недобро движение на
кръвта, условия за възпалителен процес във вената, оток, напрегнатост и
болки при продължително ходене. Описаната артериовенозна фистула не е
доказана с ангиографски методи, а е потвърдена само с ехограф. Операцията
основно е свързана с абладия /изгаряне/ на вена Сафена магна и обработка на
ретикуларните й вени.
Вещото лице е посочило, че не се налага допълнително лечение. Към
момента на прегледа ищцата се оплаква от леки болки в областта на лявата
подбедрица. Походката е възстановена, активните движения в крайниците са
възможни в пълен обем.
Вещото лице е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че няма
4
установени данни за заболявания, които да са допринесли за настъпване на
злополуката по време на травматичния инцидент, т.е. да са довели до някакви
отклонения в походката, които да са станали причина за спъването.
Варикозните промени на долни крайници са една благоприятна
предпоставка за развитие на възпалителен процес след такива мекотъканни
травми. Травмата е довела до оток, микрохематом, контузия на меките тъкани
и на база на разширените вени този възпалителен процес на венозната система
е настъпил доста по-лесно. Ако венозната система беше по-нормална, най-
вероятно нямаше да се получи този флебит. По време на злополуката
варикозните промени на съдовете са били налични – ищцата е имала
разширени съдове с променена клапна структура, с нагънатост, със състояние
на лош отток на венозната кръв по повърхностните вени. Това състояние в
краткосрочен или средносрочен план изисква планиране на планова
оперативна операция, която е свързана с аблация. Самата травма с
предизвикания повърхностен възпалителен процес на венозната стена е
допринесла за по-скорошното иницииране на тази операция, която е била
насрочена след отзвучаване на флебитния синдром.
Вещото лице е уточнило, че без придружаващи заболявания
възстановяването щеше да бъде между 20 – 25 дни. Към момента ищцата е
възстановена много добре. По отношение на продължаващите оплаквания от
болки, вещото лице е пояснило, че понякога, когато се отстранява част от
венозната мрежа на долния крайник, както в случая, има един преходен
период, в който останалата част на венозната система трябва да поеме този
кръвоток, който нормално е ставал в една магма – това е една от
повърхностните големи вени на долния крайник. Този период преминава през
такива оплаквания – тежест при продължително стоене в изправено
положение, болки, докато венозната система поеме венозния поток, т.е.
възможни са такива леки оплаквания.
Няма данни за влошена координация нито от описаните заболявания,
нито от предхождащите данни, които да говорят за нарушаване на
координацията по време на ходене или движение.
По делото е представена справка от НЗОК, съдържаща данни, че за
периода 19.01.2019 г. – 19.09.2024 г. за ищцата няма отчетени
диспансеризации.
Пред СРС е разпитан свидетелят И.С.К., който депозира показания, че е
във фактическо съжителство с ищцата от година и половина; че му е известно,
че през м.09.2024 г. е претърпяла трудова злополука – казала му е, че се е
спънала и е паднала на работното й място; че същия ден са отишли до
„Пирогов“, били са се разбрали да я посрещне от работа и докато е пътувал с
метрото към нея, тя му се е обадила да му каже, че е претърпяла инцидент; че
я е взел с такси и са отишли до „Пирогов“. Депозира показания, че левият й
крак е бил много зле, бил се е подул в частта отзад към прасеца, при докосване
е усещала силни болки. След прегледа са се прибрали вкъщи, сложили са лед
5
на мястото и оттам нататък тя е имала страшни болки. Заявява, че й е помагал
първите пет-шест месеца с всичко – битови нужди, пазар, да се придвижва,
защото в началото е било много трудно. Два месеца са чакали да спадне
отокът, за да й бъде направена операцията. През това време тя не е можела да
ходи и е изпитвала страшни болки, за които е пиела обезболяващи през този
период. След операцията е имало подобрение. Пак е изпитвала болки там,
където е било шито. След известен период от време е започнала да се
възстановява. Към момента продължава да изпитва болки, но се придвижва
самостоятелно някъде от м.02.2025 г., а преди това е трябвало постоянно да се
хване, да се подпре някъде, защото е изпитвала силни болки. Свидетелят
заявява, че в началото емоционалното й състояние не е било добро, била е
депресирана и се е затворила в себе си. Комуникацията им се е затруднила.
Споделяла е, че се чувства непълноценна, че не може сама да изпълнява
задълженията си и да се справя и че се налага някой да се грижи за нея.
Заявява, че към момента ищцата все още не е същият пълноценен човек и че
има болки, които са чести. Заявява, че не му е известно преди инцидента тя да
е имала някакви здравословни неразположение и проблеми. Ходела е на
фитнес, хранела се е здравословно. Към момента тя не спортува, защото вече
няма как. Заявява, че знае за инцидента от ищцата и впоследствие не са
коментирали как е станало.
По делото е представено писмено обяснение от М.П. Г. от 25.09.2024 г., в
което се сочи, че същият работи на длъжност „*******“ и че ищцата му е
казала, че се е качила върху две касетки от бира, те са се подхлъзнали и е
паднала.
Представена е книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа.
Видно от представеното по делото извлечение от сметка на ответника,
установяват се плащания към ищцата след инцидента, както следва: на
24.09.2024 г. – сумата 156 лв. с основание – награда, на 16.10.2024 г. – сумата
1 723, 59 лв. с основание – заплата м.09.2024 г., на 15.11.2024 г. – сумата 510,
59 лв. с основание – заплата м.10.2024 г., на 16.12.2024 г. – сумата 469, 47 лв.
с основание – заплата м.11.2024 г., на 15.01.2025 г. – сумата 731 лв. с
основание – заплата м.12.2024 г., на 14.02.2025 г. – сумата 420, 59 лв. с
основание –заплата м.01.2025 г.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200 КТ – за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани с
настъпила на 19.09.2024 г. трудова злополука.
Съгласно нормата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
6
Понятието трудова злополука е легално дефинирано в чл. 55 КСО.
Съгласно първата алинея на тази норма трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. В чл. 57
КСО и сл., както и в издадената на основание чл. 57, ал. 3 КСО Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудови злополуки, е
регламентиран редът за деклариране и разследване на трудовите злополуки.
Съгласно нормата на чл. 60 КСО длъжностното лице, определено от
Ръководителя на ТП на НОИ, въз основа на документите в досието, в 14-
дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или
неприемане на злополуката за трудова.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че в случая е постановено разпореждане №
35888/01.10.2024 г. на ТП на НОИ-София-град, което е влязло в сила, с което
декларираната от ответника злополука, настъпила на 19.09.2024 г., е приета за
трудова по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Наред с това към момента на
настъпването й страните са били обвързани от трудов договор. От съвкупната
преценка на ангажираните по делото медицински документи, заключението на
СМЕ и показанията на свидетеля К. се установява по безспорен начин
настъпването на увреждания за ищцата в причинна връзка със злополуката.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от
трудова злополука има обективен характер, поради което не е необходимо
наличието на вина. Ето защо, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.
200 КТ и следва да се ангажира отговорността на работодателя за
причинените на служителя вреди от трудовата злополука.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която с оглед на
факта, че не е абстрактно понятие, се определя за всеки случай по отделно въз
основа на всички относими към него обективно съществуващи обстоятелства
/т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди съдът взе предвид момента на настъпване на
инцидента – през м.09.2024 г.; социално-икономическото развитие на страната
към този период, определящо общественото възприемане на критерия за
справедливост на този етап от развитието й; възрастта на пострадалата към
същия момент – 50 год.; броя, вида и тежестта на получените увреждания – 1)
контузия на дясната подбедрица по предния тибиален ръб; 2) контузия с
охлузване, хематом и палпаторна болка в nutriceps surae sinistra /триглавия
мускул на повърхностната задна мускулна група на лявата подбедрица/; 3)
контузия с болка в поясно кръстцовата област на гръбначния стълб, всички те
– с характеристиките на временно разстройство на здравето без опасност за
7
живота; обстоятелството, че нормалният възстановителен период за тези
травми според заключението на СМЕ и уточненията на вещото лице по реда
на чл.200, ал.2 ГПК е между 20-25 дни; обстоятелството, че в случая травмите
са получени на фона на придружаващи заболявания, в т.ч. – налични към
момента на инцидента варикозни промени на съдовете, които според СМЕ са
благоприятна предпоставка за развитие на възпалителен процес след
мекотъканни травми; вида на проведеното лечение – в т.ч. обстоятелството, че
проведеното оперативно лечение е за хронична съдова недостатъчност, като
самата травма с предизвикания повърхностен възпалителен процес е
допринесла единствено за по-скорошното иницииране на тази операция, тъй
като състоянието на ищцата и без травмата е налагало тази оперативна намеса
в краткосрочен/средносрочен план; обстоятелството, че и предварително
претърпяната оперативна интервенция на лявото коляно – артроскопия също
се е отразила на венозната система постоперативно; вида и интензитета на
търпените болки и страдания – в острия период на травмата болката от
контузията на меките тъкани не е била интензивна и ищцата е могла да се
придвижва, но постепенно заради състоянието на вените болката и отокът са
се засилили, а ходенето се е затруднило заради възпалението на венозната
стена; продължителността на възстановителния период – 147 дни ползвана
временна неработоспособност, който излиза много извън обичайния
възстановителен период от 20-25 дни според заключението на СМЕ за трите
получени мекотъканни контузии, като това се дължи на предхождащото
злополуката здравословно състояние на ищцата, което не е в причинна връзка
със самата злополука; обстоятелството, че към момента ищцата е напълно
възстановена, с нормална походка, като единственото й оплакване е от леки
болки в задната повърхност на лявата подбедрица, каквито вещото лице е
посочило, че е възможно да се проявят и това се дължи на един преходен
период, в който при отстраняване на част от венозната система, както е в
случая, останалата й част трябва да поеме кръвотока; претърпените от ищцата
неудобства, свързани с необходимостта от чужда помощ и грижи, отражението
на инцидента по отношение на емоционалното й състояние, във връзка с които
е разпитан свидетелят К., чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и основаващи се на непосредствени възприятия в качеството
на фактически съжител на ищцата, без да са установени някакви трайни и
невъзстановими последици за ищцата както физиологични, така и
емоционални, както и установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на
справедливостта, съобразно които съдът приема, че за претърпените от
ищцата неимуществените вреди следва да се определи обезщетение в размер
на сумата от 5 000 лв.
Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори
и при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката –
съгласно чл. 200, ал. 2 КТ работодателят отговаря имуществено и когато
злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по
време на почивка на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло
8
освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл.
201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна
работа. Това е така, тъй като отговорността на работодателя по чл. 200 КТ е
гаранционно-обезпечителна и има обективен характер, т.е. тя е отговорност за
обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция за неправомерно
поведение на работодателя /в посочения смисъл – решение № 129 от
19.11.2020 г. по гр. д. № 516/2020 г. на ВКС, III ГО; решение № 290 от
18.11.2015 г. по гр. д. № 15/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 189 от
17.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1446/2019 г., IV ГО, постановени по реда на
чл.290 ГПК/.
От страна на ответника не се твърди и установява пострадалата да е
причинила умишлено увреждането. При трудовата злополука обезщетението
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е
допуснал груба небрежност, каквото възражение се поддържа от страна на
ответника и третото лице-помагач.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица
/добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото
старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата
за безопасност. Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване
на дължимото обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на
работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба
небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на
основни технологични правила и правила за безопасност. Съпричиняването
при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението /решение № 291 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г.,
IV ГО/.
От страна на ответника и третото лице-помагач не се установи при
условията на пълно и главно доказване да е осъществена груба небрежност от
страна на пострадалата. Пострадалата е сваляла стока и я е поставяла в
количка, при което се е спънала в една касетка, в която е охлузила единия си
крак, и е ударила в стелаж зад гърба й другия си крак и кръста си. От страна
на ответника се твърди, че се е качила върху две касетки от бира, те са се
9
подхлъзнали и тя е паднала. Представените от ответника обяснения на негови
служители и в частност – на лицето М.П. Г., ****** супермаркет, е
недопустимо да се обсъждат в настоящото производство, доколкото
представляват свидетелски показания в писмена форма, събрани не по
надлежния процесуален ред, но следва да се посочи, че отразеното в тях не
оборва доказаната по делото фактическа обстановка, като ответникът не е
ангажирал други доказателства, от които да се направи извод, че претърпените
от ищцата вреди са следствие на груба небрежност.
Същевременно, не могат да бъдат споделени и доводите груба
небрежност да следва от самите твърдения на ищцата – че не е забелязала
празната касетка, в която се е препънала. Горното не представлява липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни правила за
безопасност, защото наличието на празна касетка не е по необходимост
съпроводено с настъпването на инцидент, нито представлява само по себе си
някаква опасност, която да изисква ищцата да проявява специално внимание.
По изложените съображения не може да се приеме от страна на
пострадалата да е проявена груба небрежност.
Ответникът е заявил възражение за изплатена в полза на ищцата сума в
общ размер на 2 631, 35 лв., представляваща обезщетение по чл.200, ал.1 КТ в
размер на 10% от БТВ на ищцата. От представеното по делото извлечение от
сметка на ответника се установява изплащането в полза на ищцата на
„награда“ и „заплати“ за периода м.09.2024 г. – м.01.2025 г. Не се твърди и
установява да се касае за обезщетение за неимуществени вреди от процесната
трудова злополука. Обезщетението за неимуществени вреди компенсира
причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това
обезщетение, съответно неимуществените вреди, няма връзка с
обезщетението, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение,
представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза, каквото
съдът приема, че е изплащано от страна на работодателя в полза на ищцата.
По тази причина изплатената сума не следва да се приспада от определения от
съда размер на обезщетението.
При това положение искът следва да се уважи за сумата от 5 000 лв. и да
се отхвърли до пълния предявен размер от 20 000 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 500 лв. разноски по делото, съобразно
уважената част от иска.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата 375 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 200 лв., представляваща дължима
държавна такса за производството и сумата от 75 лв. разноски от бюджета на
10
съда.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДАР Г.Н.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. Г. Б., ЕГН
**********, на основание чл.200 КТ, сумата 5 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в
причинна връзка с реализирана на 19.09.2024 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от 19.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от
20 000 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДАР Г.Н.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на В. Г. Б., ЕГН
**********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 500 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Г. Б., ЕГН ********** да заплати на „ДАР Г.Н.“ ООД,
ЕИК ********* да заплати, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата 375
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДАР Г.Н.“ ООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на
СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 200 лв., представляваща дължима
държавна такса за производството, и сумата от 75 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника – „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11