РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Кюстендил, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело №
20241500100224 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19, срещу В. Г. Н., с ЕГН
**********, с адрес гр. К., кв. „**“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 430
от Търговския закон във вр. с чл. 79 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата съществуването на
вземания на ищеца спрямо нея, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1343/2021г. по описа на РС - Кюстендил,
произтичащи от договор за кредит „*“ с №*, сключен на 07.04.2008 г. между „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, сега „Банка ДСК“ АД, и В. Г. Х., в качеството
й на съдлъжник с кредитополучател по договора Р.Е.Х., с ЕГН **********, в общ размер на
** лева, от които ** лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; ** лева - договорна
възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта -
06.04.2018г.; **ева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от
30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева - обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от
07.04.2018г. до 06.07.2021г.
Посочените обстоятелства, от които произтичат претендираните права , са следните:
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2008г. между „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, чийто правоприемник понастоящем е ищецът, като
кредитодател, Р.Е.Х., с ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, и В. Г. Н., с
ЕГН **********, в качеството й на съдлъжник, бил сключен договор за кредит „*“ с №*, по
силата на който банката е отпуснала на Х., в качеството й на съдлъжник, кредит за текущо
потребление в размер на * лева, с краен срок на погасяване от 120 месеца или краен падеж -
30.04.2018г.
Договорено било кредитът да се усвои и погасява чрез разплащателна сметка с
титуляр – кредитополучателя Х., съгласно подписан погасителен план с погасителни вноски
1
в размер на * лева и падежна дата - 30-то число на месеца.
Поддържа се, че условията и съществените елементи на процесния договор са ясни,
прозрачни и индивидуално уговорени.
В част I, т. 7 от договора страните договорили главницата да се олихвява с номинален
лихвен процент от 8.2 %, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при
сключването на договора е бил в размер на 6.55%, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на
година. Страните уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява
лихва в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент. Посочва се, че клаузите в
договора сочат на равнопоставеност - равновесие между правата и задълженията на
търговеца и тези на потребителя - кредитополучател. Била предоставена изчерпателна и
конкретна информация как се формира цената на доставената финансова услуга, като в част
II от договора били посочени алгоритъм, правила и методология на формиране на размера
на възнаградителната и на наказателната лихви.
Отпуснатият кредит бил усвоен изцяло на 30.04.2008г.
Съдлъжникът Н. престанала да обслужва паричното задължение по договора на
30.06.2009г., като до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение броят на непогасените месечни вноски възлизал на 107.
Сочи се, че вземането на банката-ищец станало изцяло изискуемо с настъпването на
крайния падеж на договора - 07.04.2018г.
Пред Районен съд- Кюстендил било образувано ч.гр.д.№1343/2021г. по заявление на
кредитора, по което в полза на банката - ищец срещу ответницата В. Н. била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист за дължимите суми по договора за кредит „*“ с № *, сключен на
07.04.2008г., в общ размер на * лева, от които ** лева - главница, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането;
* лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване
на изискуемостта - 06.04.2018г.; * лева - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава)
за периода от 30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева - обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода
от 07.04.2018г. до 06.07.2021г., а също и за направените в производството по делото
разноски - * лева за държавна такса и 50лева за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от отв. Н. .
В отговора ответницата въвежда следните възражения по иска:
Твърди, че не е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита от страна на банката – ищец.
Сочи, че ако крайният падеж по договора е 30.04.2018г., то към датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - на 07.07.2021г. вземането се е погасило по давност, още
повече, че се твърди, че е налице просрочие още от 30.06.2009 г., при което е налице
бездействие на кредитора повече от 10 години.
Счита, че липсват предпоставки за уважаване на иска за вноските с настъпил падеж,
след като в заповедното производство предмет е било вземане, основано на настъпила
предсрочна изискуемост, сочейки съдебна практика в тази насока. Поддържа, че липсват
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, доколкото в исковата молба
липсва конкретизиране на основанията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и
не ставало ясно кои точно плащания и в какъв размер не са погасени.
Посочва, че при подписване на договора от нейна страна, в качеството й на
поръчител, Н. искала да обсъди някои клаузи от договора, с които не била съгласна, а
именно - касаещите начина на формиране на лихвения процент, начисляването на
наказателна лихва при просрочие и условията за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, но й било отговорено, че това е невъзможно, тъй като тези бланки на договорите
били одобрени от управителния орган на дружеството и не подлежали на промяна и
2
договаряне, както и Общите условия. Твърди, че тези клаузи са нищожни, тъй като не са
индивидуално уговорени, не са на ясен и разбираем език, поради което са неравноправни
като в нито един момент Н. не е била наясно с размера на лихвата, начина на формирането й
и условията, при които може да бъде изменяна. Счита, че неравноправни, поради което и
нищожни- са клаузите на т. 7, т. 8 и т. 10 от договора за банков кредит, като изтъква, че по
отношение на тях са налице всички белези, визирани в чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че е
налице неравноправност на клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 12 от ЗЗП, съгласно който
неравноправна е клауза, позволяваща на търговеца или доставчика да увеличава едностранно
без основание цената, без потребителят да има право да се откаже от договора, в случая -
лихвата, която в срока и до края на договора е била завишавана многократно, без уговорена
възможност ответницата да се откаже от договора. Счита, че вноската по кредита е следвало
да бъде намалена след подписване на договора, тъй като всички външни индекси драстично
спаднали, но банката неправомерно повишавала вноската, като не спазвала собствената си
методология за изчисляване на базовия лихвен процент, макар че самата тя също била
неясно формулирана.
Оспорва се дължимостта на главница в претендирания размер, която следва да е в по-
малък такъв, с оглед наличието на неравноправни клаузи. Счита, че претенцията за лихва в
размер на * лева също следва да се отхвърли, поради неяснотата дали се касае за
възнаградителна или наказателна лихва. Подчертава, че в първата хипотеза такава след
датата на предсрочната изискуемост не е следвало да се начислява. Оспорва като недължима
и сумата в размер на * лева, доколкото същата е формирана на база договорната лихва,
каквато не се дължи по гореизложените съображения.
Възразява и срещу претенцията за обезщетение за забава след дата на настъпване на
изискуемостта в размер ** лева като недължимо.
Оспорва претенцията за законна лихва от 07.07.2021г., тъй като кредитът не е
следвало да бъде обявяван за предсрочно изискуем.
Възразява и срещу дължимост на претендираните разноски,тъй като същите не биха
могли да бъдат част от исковата претенция.
Твърди, че не дължи заплащане на претендираните суми, които счита за погасени по
давност поради изтичане на предвидената в чл. 110 ЗЗД погасителна давност. Поддържа, че в
случая кредитът е следвало да стане автоматично предсрочно изискуем, по смисъла на
чл.11, б. „в“ от част II от процесния договор на 30.06.2009г., от който момент не се
превеждала работна заплата от работодателя на ответницата по обслужващата кредита
банкова сметка. Изтъква, че от този момент е започнала да тече общата 5-годишна
погасителна давност, която е изтекла.
Навежда съображения, че ответницата има качеството на „поръчител“, като
поддържа, че преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
поръчителя, а именно 6-месечен от падежа, е изтекъл, с което поръчителството се е
погасило.
Поддържа, че липсва идентичност между предявените в настоящото производство
вземания и тези, предмет на заповедното производство.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.04.2008г., между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК *********
(понастоящем „Банка ДСК“ АД), Р.Е.Х., в качеството му на кредитополучател, и В. Г. Н., в
качеството й на съдлъжник, е сключен договор за кредит „*“ с №*, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в лева на стойност *
лева за задоволяване на негови лични и на семейството му нужди, които да бъдат усвоени по
разплащателна сметка на кредитополучателя и подлежащи на връщане разсрочено по
погасителен план, неразделна част от договора, на 120 месечни вноски, всяка с падеж 30-то
число на съответния месец и в размер на * лева. Към посочената Р.Е.Х. и В. Г. Х. са били в
брак.
Видно от процесния договор , месечните вноски са били договорени като анюитетни.
3
В т.7 от договора е договорено главницата да се олихвява с номинален лихвен процент от 8.2
%, формиран от базисния лихвен процент на банката, който при сключването на договора е
бил в размер на 6.55 %, и надбавка в размер на 1.65 % пункта на година. В т.8 страните
уговорили, че върху просрочените погасителни вноски ще се начислява лихва в размер на 6
пункта над номиналния лихвен процент по т.7. Предвиден бил ГПР в размер на 9.47 – т.10,
включващ всички разходи, свързани с предоставения кредит, които кредитополучателят
заплаща, като номиналната лихва, такси и комисионни, застраховки и други, изчислен при
усвояване на кредита изцяло на началната дата на анюитетния период .
Договорът и погасителният план към него са подписани от съпругата на
кредитополучателя В. Х. като съдлъжник. В чл.17 от договора, озаглавен „Встъпване в
дълг“, е предвидено, че съдлъжникът, съпруг на кредитополучателя, се съгласява безусловно
да встъпи в дълга му и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за
всички негови задължения, произтичащи от договора, като съдлъжникът дължи същото, за
което се е задължил кредитополучателят, и в същия обем. В чл.17 ал.3 банката е уговорила
правото си да иска изпълнение директно от съдлъжника на цялото задължение или на всяка
негова част след настъпване на изискуемостта.
По делото не е спорно, че през 2009г. бракът между Р. Х. и В. Х. е бил прекратен, като
същата понастоящем е с фамилното име Н..
Видно от приложеното ч.гр.д.№1343/2021г. по описа на КнРС по подадено от „Банка
ДСК“ АД срещу Р.Е.Х. с ЕГН ********** и В. Г. Х. с ЕГН ********** заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК длъжниците са осъдени солидарно да заплатят
сума в общ размер на * лева, дължима по договор за кредит „*“ с №* от 07.04.2008г., от
които ** лева - главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -
07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането; * лева - договорна възнаградителна
лихва за периода от 30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г.; *
лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до
датата на изискуемостта - 06.04.2018г.; ** лева – обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта в размер на законната лихва за периода от 07.04.2018г. до
06.07.2021г., както и за направените в производството по делото разноски – 1263.74 лева за
държавна такса и 50.00 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид незабавното изпълнение на издадената заповед въз основа на издадения
изпълнителен лист е било образувано изп.д.№730/2021г. по описа на ЧСИ В.А., с рег.№*.
Възражение срещу издадената заповед за изпълнение е било подадено само от В. Н.,
в което освен, че не дължи изпълнение, е направено и възражение за изтекла погасителна
давност на всички претенции. След като КнРС е съобщил на заявителя за възможността да
предяви иск за установяване на вземането си със съобщение, връчено на 20.10.2021г., е
депозирана исковата молба вх. 4544/08.11.2021г. (срвн.гр.дело № 2255/2021г.на КнРС),
постъпила в срока по чл.415,ал.4 ГПК .
От заключението на в.л.М. В. е видно, че договорената сума по кредита е
предоставена на кредитополучателя чрез превод по банков път по негова сметка на датата
07.04.2008г. В това заключение се сочи, че последното плащане на дължими вноски по
кредита е извършено на 01.06.2009г., след което всякакви плащания са преустановени, при
което не са заплатени 107 броя месечни вноски.Като дата на падеж по договора е посочена
30.04.2018г. Погасеният размер на главницата възлиза общо на * лева, респективно
непогасеният остатък възлиза на разликата между предоставената и изплатена сума, а
именно– * лева. В заключението се сочи още, че общият размер на подлежащата на
заплащане договорна лихва е в размер на * лв., като с оглед извършените плащания в
размер на * лева, незаплатената част от договорната лихва възлиза на * лева. Вещото лице
е дало отговор на въпроса какъв е размерът на лихвената надбавка за забава, която би била
дължима за всяка просрочена вноска от датата на падежа й до 06.04.2018г. – по 14.2 %,
съгласно т.8.1 от договора за кредит, определяйки, че сумата възлиза на * лева. Начислената
лихва за забава върху главницата (*лв.) за периода от 07.04.2018г. (при сочена като дата на
изискуемост) до подаване на заявлението (07.07.2021г.) в заключението е отразена в размер
4
на *лв.Тази сума, изчислена до датата на изготвяне на заключението,(13.01.2025г.), би
възлизала на *в.
Видно от същото, в рамките на изпълнителното производство – изп.дело
№430/2021г.) е внесена общо сумата *лв., при което остатъкът от главницата към изготвяне
на заключението би бил в размер на *лв., ако се зачете така посочената принудително
събрана сума.
При горната фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Исковете са допустими, доколкото са предявени в хипотезата на чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК и предполагат установяване съществуването на вземания, които са били
предмет на заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в срока по чл.415 от ГПК.
Иска се установяване по отношение на ответницата, че последната дължи на ищеца
заплащане на суми по договор за банков кредит, вземането по който е станало изискуемо
при настъпване на крайния падеж.
По делото е установено, че банката-ищец е била изправна, предоставяйки на
кредитополучателя договорения потребителски кредит в размер на * лева, като след
01.06.2009г. е преустановено погасяването на задълженията. Както в заповедното, така и в
исковото производство ищецът не твърди да е била обявена предсрочна изискуемост, а
поддържа, че вземането е изискуемо при настъпил краен падеж на плащане.
Възраженията на ответницата, касаещи качеството, което тя е имала при
подписването на договора за кредит, твърдейки, че е имала качеството на поръчител, са
неоснователни.
С оглед клаузите на процесния договор се установява, че ответницата има качеството
на съдлъжник - т.е.солидарен длъжник на банката, като тази солидарност произтича от
встъпването в дълг по смисъла на чл.101 от ЗЗД, което е видно от чл.17 на договора.Същата
се е задължила като съдлъжник и е подписвала всяка страница от договора за кредит и
погасителния план като „съдлъжник“. В договора за кредит няма уговорена клауза за
обезпечаването му с договор за поръчителство, с поръчител ответницата, която
договореност е между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя. Тъй
като договорът за поръчителство е писмен – като форма за действителност, то при липса на
сключен такъв отделно между кредитора и поръчителя или инкорпориран в договора за
кредит, то не следва да бъде прието възражението на Н., че не дължи сумите, тъй като
преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране отговорността й, а именно 6-
месечен от падежа, е изтекъл, с което поръчителството се е погасило. Същевременно, ако
кредиторът е одобрил съглашението за встъпване в дълг, то не може да бъде отменено или
изменено без негово съгласие. Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към
кредитора като солидарни длъжници. Докато отговорността на поръчителя е акцесорна и
зависи от главния дълг /от отношението кредитор-длъжник/, то съдлъжникът отговаря
спрямо кредитора на собствено основание; респ.встъпилият в чужд дълг е винаги отговорен
на същото правно основание, на което дължи първоначалният длъжник и солидарно с него.
От изложеното по-горе следва, че ответницата В.Н. има качеството именно на съдлъжник,
наред с главния длъжник, отговарящ на същото правно основание, на което дължи
първоначалния длъжник и солидарно с него, независимо от факта дали сумата по кредита е
усвоена от кредитополучателя.
С оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице процесният договор
представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на
Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския
кредит (отм.), както и - с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“ – нормите
на Закона за защита на потребителите.
Договорът, на който ищецът е основал вземанията си, е бил сключен при действието
на Закона за потребителския кредит (отм.), поради което при преценката за основателността
на исковете съдът следва да съобрази и съответствието на договора с императивните
разпоредби на този закон, по аргумент от §5 на ПЗР на действащия ЗПК. Съгласно чл.6 ал.2
5
от ЗПК (отм.) договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма по ясен и
разбираем начин, като на потребителя се предоставя екземпляр от договора. Съгласно чл.7
от ЗПК (отм.), договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и
съдържа: 1. дата и място на сключване; 2. име/наименование, правноорганизационна форма,
код по БУЛСТАТ или ЕИК на търговеца и адрес/седалище на кредитора; 3. име, ЕГН,
постоянен и настоящ адрес на потребителя; 4. чиста стойност на кредита (подлежаща на
получаване главница на кредита); 5. максимален размер на кредита, ако такъв е уговорен,
или начините за неговото определяне; 6. годишен процент на разходите по кредита, които
потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е
възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на
сключване на договора за кредит; 7. условията, при които посочените в т.6 разходи по
кредита могат да бъдат променяни; 8. условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски и ако е
възможно, общия размер на тези плащания; 9. разходите по чл.21 ал.2, с изключение на тези,
които възникват поради неизпълнение на договора от страна на потребителя; 10. елементите
на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния
процент на разходите по кредита; когато точният размер на тези елементи е известен, те
трябва да бъдат посочени в договора; когато точният размер на тези елементи не е известен,
посочва се начинът на тяхното изчисляване или реалистична оценка за тяхната стойност; 11.
свързаните с договора разходи, които трябва да се понесат от потребителя, ако има такива;
12. правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, както и условията за
прекратяване на договора; 13. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
тяхната стойност, както и условията, при които могат да бъдат освободени; 14. изискуемите
застраховки и разходите по тях, ако изборът на застраховател не е предоставен на
потребителя. Според чл.13 от ЗПК (отм.), клаузите на договора за потребителски кредит по
чл.7 и други трябва да бъдат ясно и недвусмислено формулирани, а документите, които ги
съдържат, да са видими и четливи.
Процесният договор за потребителски кредит не противоречи на някоя от посочените
клаузи, тъй като в него всички тези изисквания са изпълнени и е посочена информацията,
която законът разпорежда да бъде предоставена на длъжника при сключване на договора, за
да може той в достатъчна степен да направи информиран избор за условията, при които се
задължава.
По отношение на релевираното възражение за неравноправност на клаузи на
договора за потребителски кредит съдът намира, че такава не е налице. Неравноправна е
клаузата в договор, сключван с потребител, ако е уговорена в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. При липса на доказателства в противна насока следва да се
приеме, че клаузите от процесния договор за кредит са индивидуално уговорени, доколкото
са част от договорното съдържание на сключения между страните договор и потребителят ги
е приел с подписването му.
На следващо място, размерите на лихвения процент и ГПР не са прекомерни, като
техните размери не противоречат на добрите нрави. Макар и при посочен механизъм на
промяна на действащия лихвен процент, по делото е установено , че такава в срока на
действие на договора не е била въвеждана едностранно от банката.
Направеното още във възражението по чл.414 от ГПК възражение за погасяване на
всички вземания по давност е частично основателно.
Ищецът – кредитор твърди, че цялата главница в размер на ** лева,
възнаградителната договорна лихва в размер на ** лева, начислена за периода от
30.06.2009г. до датата на настъпване на изискуемостта - 06.04.2018г., както и обезщетението
за забава – наказателна надбавка по т.8.1 от договора в размер на * лева за периода от
30.06.2009г. до датата на изискуемостта - 06.04.2018г., са станали изискуеми при
настъпването на крайния падеж за плащане по договора – 07.04.2018г. , но от погасителния
6
план, съставляващ неразделна част от договора, както и от заключението на вещото лице, се
установява, че крайният срок по договора е 30.04.2018г., когато е датата на последната
падежна вноска.
Съгласно ТР 3/2023 от 21.11.2024 год. по тълк.дело №3/2023г.на ОСГТК - при
уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни
падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните
лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната
вноска.
С оглед посоченото ТР и на база заключение № 142/13.01.2025г.на в.л.М.В. се
констатира, че вноските за главница, които не са погасени по давност, с падеж след
07.07.2016г. ( предвид момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 07.07.2021г.) са
в размер на *лв.; респ.няма такива за договорна лихва – с падеж след 07.07.2018г., предвид
което претенцията в тази й част следва да бъде отхвърлена.
Обезщетението за забава върху главницата в размер на законната лихва върху нея по
чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи за периода от 07.07.2018г. до 06.07.2021г., включително. С
Решение № 50106 от 15.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1857/2022 г., II т. о., ТК е разяснено,че с
изменението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение ,
обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на
последиците, обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г., забраната за начисляване на лихви и неустойки за
забава и за предсрочна изискуемост по договори за кредит с банки е продължила да действа
за срок от два месеца след отмяната на извънредното положение, т. е. до 14.07.2020 г. След
изменението от ДВ бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г., банките, съответно частноправните
субекти - длъжници по договори за кредит с банки, не попадат в приложното поле на
мерките по чл.6 . За да достигне до този извод, ВКС е изходил от изричния текст на
разпоредбата на чл.6 и при съобразяване със стенограмата от обсъжданията на проекта на
Закона за изменение на Закона за здравето (№ 002-01-16 от 05.05.2020 г., 44-то НС),
публично достъпна на интернет - страницата на Народното събрание. Съобразявайки
изложеното следва да се приеме в случая, че за периода на извънредното положение, който
се разпростира от 13.03.2020 г. - датата, от която е обявено извънредното положение с
решение на Народното събрание, до датата на неговата отмяна - 14.05.2020 г., лихви не се
дължат, при което законна лихва върху главницата *лв лева се дължи за времето от
07.07.2018г. до 12.03.2020г. и от 14.05.2020г. до 06.07.2021г., като при ползване на
съответния програмен продукт за изчисляване на законна лихва за посочените периоди, се
установява, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата
възлиза на * лева. За тази сума искът следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над
нея до претендираните * лева.
Погасени изцяло поради давност на осн.чл.111 ЗЗД са и вземанията за договорна
възнаградителна лихва, чийто период е от 30.06.2009г. до 06.04.2018г., както и
обезщетението за забава в размер на 15206,07лв.за същия период , поради което
претенциите за същите ще бъдат отхвърлени.
По разноските:
Приетото разрешение по т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, налага съдът да се
произнесе и по разноските, включително присъдените със заповедта за изпълнение, като
законна последица от уважаването на установителния иск. Съответно на частичното
установяване на заявеното от кредитора вземане, съдът следва да замести произнасянето по
определяне на разноски в заповедта с определяне на разходи за заповедното и исковото
производство.
Направените от Банка ДСК разноски в заповедното производство са в размер на *
лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение - 50 лева, общо 1313,74лв.,
като по компенсация се следват 204,11лв.
Направените от ищеца разноски са, както следва: за държавна такса в размер на
1264.05 лева; 5.00 лева – държавна такса за съдебно удостоверение, за възнаграждения на
7
вещо лице 400.00 лева.по гр.дело №490/2021г.на КнОС и 447лв.по гр.дело №224/24г.на
КнОС , както и 230,52лв.държавна такса за въззивно обжалване. Претендира и
юрисконсултско възнаграждение за представителство по първоинстанционните и въззивното
производство. На основание чл.78 ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ
и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът намира, че за
процесуално представителство на Банка ДСК следва да бъде определена сума в общ размер
на 360лв. за исковото производство, в т.ч. по гр.дело №490/2021г.на КнОС, по в.гр.дело
№1210/2023г.на САС и по гр.дело №224/2024г.на КнОС (т.е.по 120лв.за всяко от
производствата), при което общият размер на разноските на ищеца в исковото производство
е 2706,57лв. Изчислени по компенсация, на ищеца се дължат разноски в размер на
420,52лева за исковото производство.
Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес
гр.К., кв.„**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, по предявените от „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Московска“ №19, искове по реда на чл.422
ал.1 от ГПК, че В. Г. Н., с ЕГН ********** дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********,
следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№1343/2021г. по описа на РС-Кюстендил, произтичащи от договор за кредит „*“ с №*,
сключен на 07.04.2008г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с ЕИК *********, сега
„Банка ДСК“ АД, и В. Г. Х., в качеството й на съдлъжник с кредитополучател по договора
Р.Е.Х., с ЕГН **********, а именно: * лева - главница, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението - 07.07.2021г., до окончателното изплащане на вземането, както и
*лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
07.07.2018г. до 06.07.2021г., включително, като исковете за признаване за установено
съществуването на вземане за главница над сумата *лв. до претендираната такава в размер
на *лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.07.2021г., и за обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата над сумата от * лева до
претендираната ** лева и за периода от 07.04.2018г. до 06.07.2018г., включително, както и
исковете за признаване за установено съществуването на вземания за сумата от * лева -
договорна възнаградителна лихва за периода от 30.06.2009г. до 06.04.2018г. и за сумата от *
лева – обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 30.06.2009г. до
06.04.2018г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Г. Н., с ЕГН **********, с адрес гр.К., кв.„**“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да
заплати на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.„Московска“ №19, следните суми: 204,11лева, представляваща дължими разноски за
заповедното производство по ч.гр.д.№1343/2021г. по описа на РС-Кюстендил, както и 420,52
лева, представляваща дължими разноски за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-
седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил:_______________________
8