Решение по дело №642/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано по повод постъпила касационна жалба от „ПИМК“ ООД - с.Марково, обл. Пловдив, представлявано от А. И. Й., в качеството на управител, чрез адв. М. К., АКП. Жалбата е насочена срещу Решение № 322/14.06.2024 г. постановено по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърден Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ. Със санкционния акт на дружеството, собственик на ППС – товарен автомобил „Мерцедес", с рег. № [рег. номер], в състав с ремарке, било наложено наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, т. 2 от Закон за пътищата - административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и норми. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Твърди се, че не ставало ясно от описанието на нарушението в какво действителност се изразявало неправомерното поведение на наказаното лице, както и недоказаност на вмененото нарушение. Позовава се на изтекъл давностен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Твърди се, че не е доказана годността на електронната система, с която е установено нарушението. Счита, че не е спазен принципа на пропорционалност чрез преценката по чл. 28 от ЗАНН. Сочи противоречие на процедурата по реализиране на административно- наказателната отговорност с разпоредбите на чл. 2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. Отделно, към датата на нарушението законът не предвиждал издаването на ЕФ по реда на чл.179, ал.3б от ЗДвП и след като не е бил издаден АУАН и НП, е нарушен редът за налагане на наказание за нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени и издадения електронен фиш. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът в касационното производство - АПИ чрез процесуален представител, в писмен отговор по жалбата и в съдебна зала излага становище за нейната неоснователност и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсултско възнаграждение в размер по реда на чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ. Възразява срещу прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за основателност на жалбата поради неправилност на въззивното решение.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С Решение № 322/14.06.2024 г. постановено по а.н.д. № 504/2024 г., Районен съд-Русе e потвърдил атакуваният пред него Електронен фиш № **********, издаден за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Със санкционния акт на „ПИМК“ ООД - с. Марково, обл. Пловдив, представлявано от А. И. Й., в качеството на управител, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Наказаното дружество, като собственик на товарен автомобил ППС – „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер], в състав с ремарке не спазило вмененото му от закона задължение по чл.102, ал.2 ЗДвП – допуснало е движение на процесното ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без изцяло да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 от Закона за пътищата. В случая за процесното ППС на посочените в ЕФ място, дата и час не е имало заплатена маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Това деяние според издателя на ЕФ нарушава изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.“.

Нарушението било установено, след като на 22.07.2021 г., в 10:55 часа от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914 били подадени данни, че за ППС – „Мерцедес Актрос“ с рег. № [рег. номер] не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, тъй като за ППС-то нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването през този участък от пътя.

На база на така констатираното е издаден процесния ЕФ, с адресат собственика на ППС-то - „ПИМК“ ООД.

Сред преписката по а.н.д. № 504/2024 г. по описа на РРС се намира и становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ при НТУ, от съдържанието на което (л.48 от а.н.д. № 504/2024 г.) е видно, че за датата и часа на нарушението за преминаването през този участък нямало получени тол декларации или валидна маршрутна карта.

Съдебният състав е счел на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован и правилно издаден за констатираното и безспорно установено и доказано нарушение, извършено от страна на дружеството-превозвач.

С такива мотиви е отхвърлил жалбата и потвърдил оспорения пред него санкционен акт - Електронен фиш № **********.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно по следните съображения:

Издателят на ЕФ в лицето на АПИ е нарушил правото на ЕС и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство.

Според записаното в ЕФ, нарушението е установено на дата 22.07.2021 г. Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона, е записано следното: „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Едва с късното изменение през 2024 г., на тази разпоредба, законодателят е променил текста й и тя вече звучи по различен начин, а именно – „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“. Нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП към датата на нарушението предвижда :„Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева“. Анализът на цитираните норми към момента на нарушението и към датата на издаване на санкционния акт - ЕФ, водят на извода, към който са изложени и аргументи както в жалбата, с която е сезиран РС Русе, така и в касационната жалба – че законодателят не е предвидил ред за издаване на ЕФ, когато като нарушител се наказва собственикът на пътното превозно средство, с което е прието, че е извършено нарушението, т.е. не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Именно този пропуск е довел до извършената с ДВ бр. 13/2024г., в сила от 13.02.2024 г. последна промяна, даваща вече възможност за този вид нарушения да се издава ЕФ и срещу собственика на ППС.

За нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП, към процесната дата - 22.07.2021 г., за да се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС, то той следва да се санкционира с наказателно постановление, след издаването на АУАН.

Касационната инстанция, с оглед на служебно известната информация която има и след допълнително събрани доказателства, свързани с момента на издаване на Електронен фиш № ********** приема и следното:

Видно от справка-история на нарушението (л. 50 от делото), изискана от касационната инстанция, че то е констатирано на 01.08.22 г., докато ЕФ е издаден на 03.02.2023 г., когато е подписан.

Според записаното в ЕФ, нарушението, за което е наказано „ПИМК" ООД, собственик на товарен автомобил ППС – „Мерцедес Актрос“ с рег. № [рег. номер], е извършено на 22.07.2021 г., в 10:55 часа, като нарушението е установено от устройство № 40341, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914.

За пълнота на изложението като отговор на касационната жалба е нужно да се посочи, че във връзка с годността на техническото средство, по делото пред въззивната инстанция е приложен представен от АПИ протокол за установяване на годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна точка, от който се извеждат обстоятелства за вида и годността на техническото средство, с което е установено нарушението /л. 51- л. 53 от делото на РС-Русе/.

Електронен фиш № ********** е съставен за нарушение, извършено на 22.07.2021 г., а е връчен на дружеството-нарушител на 26.02.2024 г., видно от Известие за доставяне ИД PS 1618 OOVZ7J T (л.9 от а.н.д. № 504/2024 г.). Изводът на съда, подкрепен от събраните доказателства поставя под съмнение подхода на АПИ, като издател на ЕФ с избягване или заобикаляне на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1, „Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.“. Предвид изложените по-горе данни, е безспорно, че при издаване на НП за нарушението, установено на 01.08.2022 г., в 22:03 часа година по-късно, след съставен АУАН, АНО ще е в нарушение на цитираната норма, което е основание за отмяна на НП.

Съдебната практика е категорична относно правната природа на издадените по ЗДвП електронни фишове.Тълкуването и анализът на легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ налагат извода, че ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

В част от съдебната практика на съдилищата е прието, че нормата на чл. 34 от ЗАНН не се прилага по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. При това положение действително е налице различно третиране на нарушителите на ЗДвП, като тези, спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и издаване на НП могат да се позоват на чл. 34 от ЗАНН, а тези, срещу които се издава ЕФ - не. Този различен подход е въпрос на законодателно разрешение и определено не е справедлив.

Анализът обаче, който прави касационната инстанция на чл.34 от ЗАНН и съдебната практика са свързани именно с факта, че по отношение на всички тези нарушения на чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, които са основно през 2020 г., 2021 г. и 2022 г., Агенция Пътна инфраструктура издава ЕФ. По този начин, АПИ както вече споменахме по-горе, на практика избягва приложението на разгледаната норма на чл. 34 от ЗАНН.

При правилно приложение на закона за нарушения по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, с наложено наказание на собственика на ППС, ако беше образувано административно-наказателно производство с издаване на АУАН, то това производство би било порочно именно поради изтичане на една година от извършване на нарушението. С издаването на ЕФ, АПИ на практика избягва/заобикаля прилагането на чл.34 от ЗАНН и закона. Важно и съществено е в случая, че АПИ не е спазила и правото на ЕС. Предвид късното връчване на издадените, в нарушение на закона - чл.189ж, ал.1 от ЗДвП електронни фишове, АПИ е била длъжна да спази изискването на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл. 2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство.“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. По делото не са представени доказателства за изпълнението на това изискване.

Регламентът е законодателен акт на Европейския съюз, който е незабавно изпълним като правило, във всички държави членки едновременно, за разлика от директивите, които не се прилагат пряко, а първо трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство на съответната държава – членка на ЕС. Регламентът има пряко действие, пряко приложение в държавите-членки на ЕС и обжалваният ЕФ следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административно-наказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Неизпълнението на това изискване, заложено в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. е нарушение на правото на ЕС.

С оглед на момента на връчване на ЕФ № ********** - на 26.02.2024 г., АПИ е следвало да изпълни задължението си по чл. 2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Неизпълнението е нарушение на правото на ЕС, тъй като Регламента има пряко приложение в държавите членки на ЕС. Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен само на последното посочено основание.

Като не е съобразил всичко гореизложено, РС Русе е издал порочно решение, което е неправилно и следва да бъде отменено. Мотивите на касационната инстанция водят и до отмяна на Електронен фиш № **********.

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, но само за настоящата инстанция.

Разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения казва, че „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. Случаят попада именно под тази хипотеза, тъй като на „ПИМК“ ООД, с Електронен фиш № ********** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева.

Минималното възнаграждение по Наредбата при този материален интерес е в размер на 550 лева, съответно, при приложение на §2а от ДР на Наредбата, тази сума става в размер на 660 лева. По делото пред настоящата инстанция е представен Договор за правна защита и съдействие /л. 42/, в който в т. 3 е уговорено възнаграждение в размер на 420 лв. с ДДС, изплатени изцяло и в брой, и поради което за касационната инстанция следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лв.

Независимо от изхода на делото на ищеца не се следват разноски за първоинстанционното производство, тъй като не е доказано реалното им извършване. Видно от приложения на л. 30 /гръб/ от делото на РС-Русе - Договор за правна защита и съдействие е, че за въззивната инстанция е договорено възнаграждение за адвокат в общ размер на 420 лева с ДДС, изплатени изцяло по банков път. Сред делото пред РС-Русе липсват представени от страната документи за плащане на възнаграждението по банков път. Приложената фактура /л.31 от делото на РС-Русе/ не е документ установяващ плащане, а има значение за целите на данъчното облагане. Съгласно т. 1 на

Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, само когато е доказано извършването на разноски в производството могат те да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК, приложими в производството по ЗАНН на основание чл. 63д, вр. чл. 143 и чл. 144 АПК. Според същото Тълкувателно решение, ако е договорено заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 пр. 2 и чл.222, ал.1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 322/14.06.2024 г. постановено по АНД № 504/2024 г. по описа на Районен съд – Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

Отменя Електронен фиш (ЕФ) №********** издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК" ООД със седалище и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на „ПИМК" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Марково, общ. Родопи, обл. Пловдив направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.