№ 1728
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело №
20221100108798 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от К. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Р. М. - САК, съдебен адрес:
София, ул. “******* против ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
София, бул. “Г.М.Димитров“ № 1, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
следните суми: 900 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирано направо от застрахователя и – 32 302,67 лв., - обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, върху двете претенции, до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2021 г., около 16:50 ч. в гр. София л.а. марка “Пежо
206“, peг. № *******, управляван от А. Г. Г., ЕГН ********** се е движел по ул. “Христо
Силянов“ с посока на движение от ул. “Екзарх Йосиф“ към ул. “Търновска конституция“. По
същото време срещуположно се е движел мотопед марка „Пежо Спийдфайт 50“, peг. № С
*******, управляван от ищеца К. А. Х.. В района на кръстовището на ул. „Христо Силянов“
с ул. “Йордан Хаджиконстантинов - Джинот“ водачът на лекия автомобил „Пежо 206“, peг.
№ ******* предприел маневра завой наляво, като пресякъл пътя на насрещно движещия се
срещуположно на него водач на мотопед „Пежо Спийдфайт 50“ и е станал причина за
настъпване на ПТП, при което тежко е пострадал ищецът.
За произшествието е съставен КП за ПТП с пострадали лица № К-451/21.09.2021 г. и е
образувано ДП № ЗМ 11297/2021 г. по описа на СДВР.
След злополуката ищецът К. Х. е транспортиран по спешност в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД гр. София. Във връзка с полученото тежко счупване на гръден прешлен Тх12 ищецът е
1
опериран два пъти, като е бил с трайна парализа на долните крайници и, въпреки
проведената рехабилитация, състоянието му не се подобрило.
На 05.10.2021 г. ищецът е изписан от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и веднага постъпил в
Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „Сердика“ ООД за
продължаване на лечението му и за последваща рехабилитация. При постъпване в МБПЛР
„Сердика“ той е бил в увредено общо състояние и с невъзможни движения на долните
крайници, невъзможна походка и затруднени дейности от ежедневния живот. Паралелно по
време на лечението и рехабилитацията в МБПЛР “Сердика“, ищецът е посещавал
рехабилитационен център Рего, където се провеждат роботизирани рехабилитационни
процедури с високотехнологични уреди за раздвижване на долни крайници и приучаване на
мозъка отново да движи крайниците - Локомат про и Омега Плюс, като за проведеното
лечение е заплатил сума в общ размер 32 302,67 лв.
Във връзка с трайното си необратимо състояние, ищецът е прегледан и освидетелстван от
ТЕЛК. Издадено му е Експертно решение № 0733 от 05.04.2022 г., като Експертната комисия
е приела 100 % нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ, поради долна
параплегия и невъзможна походка в резултат от фрактура на Тх11 и Тх12.
Към датата на ПТП ищецът твърди, че увреждащият лек автомобил марка „Пежо 206“ с peг.
№ ******* е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със ЗАД „ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД -
застрахователна полица № BG/30/121002580721, валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.
Заявява, че е отправил претенция до застрахователя, с искане да бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но ответникът отказал изплащане на
застрахователно обезщетение с писмо изх.№ 1612/23.03.2022 г.
По изложените съображения е предявил настоящия иск срещу ответното дружество с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в посочения по – горе размер в
резултат на станалото на 21.09.2021 г. ПТП, ведно със законните последици – лихви и
разноски.
Представил е и е изискал писмени доказателства, поискал е разпит на свидетели и
назначаване на експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск с всички законни последици, вкл. и
разноски по списък.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД оспорва исковете по основание и
размер.
На първо място заявява, че ДП, което се води по случая още не приключило, поради което
въпросът с механизма на ПТП и вината на водача е неизяснен.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение собствеността и ползването на процесния лек автомобил.
2
Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца К. Х..
Оспорва изключителната вина на водача А. Г. за процесното ПТП, като твърди, че вина за
инцидента има основно пострадалият К. Х..
Оспорва противоправността на действията на водача на л.а. Пежо 206 – А. Г..
Оспорва причинно-следствената връзка между действията на водача и настъпилите вреди.
Оспорва настъпилите емоционални травми на ищеца и преживените болки и страдания.
Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени
и имуществени вреди е необосновано и прекомерно завишен.
Оспорва разходите за медицинско лечение.
Представил е и е изискал прилагането на писмени доказателства, поискал е назначаване на
експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция, като, при евентуално
уважаване на иска, да се приеме наличие на съпричиняване, пред вид употребата от страна
на ищеца на комплекс от наркотици, което е допринесло за катастрофата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че 21.09.2021 г., около 16:50 ч. в гр. София л.а. марка “Пежо 206“, peг. №
*******, управляван от А. Г. Г., ЕГН ********** се е движел по ул. “Христо Силянов“ с
посока на движение от ул. “Екзарх Йосиф“ към ул. “Търновска конституция“. По същото
време срещуположно се е движел мотопед марка „Пежо Спийдфайт 50“, peг. № С *******,
управляван от ищеца К. А. Х.. В района на кръстовището на ул. „Христо Силянов“ с ул.
“Йордан Хаджиконстантинов - Джинот“ водачът на лекия автомобил „Пежо 206“, peг. №
******* предприел маневра завой наляво, като пресякъл пътя на насрещно движещия се
срещуположно на него водач на мотопед „Пежо Спийдфайт 50“ и е станал причина за
настъпване на ПТП, при което тежко е пострадал ищецът.
От приетите и неоспорени доказателства се установява, че за станалото ПТП е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-451/21.09.2021 г. и е образувано ДП №
ЗМ 11297/2021 г. по описа на СДВР.
В резултат на катастрофата К. Х. е получил множество травматични увреждания. Бил е
откаран по спешност в Пирогов, в много тежко състояние, претърпял е две операции.
Доказа се, че състоянието на ищеца понастоящем е необратимо, поради което той е
освидетелстван от ТЕЛК, като, съгласно Експертно решение № 0733 от 05.04.2022 г., е
определена 100 % нетрудоспособност с необходимост от чужда помощ, поради долна
параплегия и невъзможна походка в резултат от фрактура на Тх11 и Тх12.
3
По делото е прието за безспорно доказано наличието към датата на станалото ПТП на
валидно застрахователно правоотношение по отношение на увреждащия лек автомобил
марка „Пежо 206“ с peг. № ******* по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество по з.п. № BG/30/121002580721, валидна от 03.09.2021 г. до 02.09.2022 г.
Във връзка със сключения застрахователен договор по делото се установи, че, след станалия
инцидент, на 23.12.2021 г. ищецът е сезирал ответното дружество с молба за изплащане на
обезщетение, но по образуваната преписка по щета № 0801-000065/2022-01 и 0801-
000065/2022-02, но с уведомително писмо, изх.№ 1612/23.03.2022 г. е отказано изплащане на
застрахователно обезщетение.
От заключението на приетата по делото и неоспорена от страните комплексна съдебно –
медицинска експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива и съответстваща с
останалия доказателствен материал, се установява, че, в резултат на катастрофата, ищцецът
е получил тежка съчетана гръбначно - мозъчна травма, съдържаща следните увреждания:
- Компресионна /взривна/ фрактура на тялото на 12-ти гръден прешлен; - Притискане и
контузия на гръбначния мозък; - Долна параплегия - пълно обездвижване на долните
крайници; - Пълна анестезия /липса на чувствителност за долната част на тялото и долните
крайници/; - Нарушение на тазово -резервоарните функции с белези на хронична
уроинфекция; - Детеродна неспособност - невъзможност по нормален /естествен биологичен
и физиологичен/ път да се осъществява възпроизводителна функция, представляваща тежка
телесна повреда по чл. 128 НК.
Медико-биологичният признак на фрактурата на 12 - ти гръден прешлен с последващата
тежка неврологична симптоматика е Трайно затруднение на движенията на долните
крайници. Увредата е дефинитивна и не подлежи на възстановяване. В този смисъл при
пострадалия може да се приеме и признака „осакатяване“.
Нарушението на тазово-резервоарните функции с белези на хронична уроинфекция
представлява Постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Настъпилата детеродната неспособност представлява тежка телесна повреда по чл. 128 НК.
Получил е също Луксация /изкълчване/ на лявата рамена става /предно-долна/ със счупване
на големия туберкул /вържица/ на лявата рамена кост, както и Декубитална рана в областта
на левия глутеус /седалище/.
В еволюцията на травмената болест на гръбначния мозък се разграничават 4 периода:
1. Остър период - продължава 2-3 седмици, владее се от проявите на спиналния шок и
неврологично се манифестира с проявите на пълно функционално прекъсване на
проводимостта на гръбначния мозък.
2. Ранен период - продължаващ през следващите 2 - 3 седмици, при голяма част от
болните проявите на пълна непроводимост на гръбначния мозък продължават, при
останалите болни обратимите изменения обикновено изчезват.
3. Междинен период - продължаващ 2 - 3 месеца. В началото на периода явленията на
спинален шок изчезват и се проявява действителният характер на гръбначно-
4
мозъчното поражение.
4. Късен период - започващ след 3 - 4 месеца и продължаващ неопределено време.
Неврологично се характеризира с продължаващо постепенно възстановяване на
функцията на гръбначния мозък или на гръбначно-мозъчния автоматизъм.
Според степента на засягане на гръбначно-мозъчната проводимост се различават два
основни синдрома:
Синдром на пълно прекъсване на проводимостта - характеризира се с парализа на
мускулите под нивото на увредата, изчезване на всички видове повърхностна и дълбока
сетивност и Синдром на частично прекъсване на проводимостта - характеризира се с
непълно отпадане на една или друга негова проводна функция.
Гръбначно-мозъчната травма при К. Х. е тежка, с пълно обездвижване на долните крайници
още от момента на получаване на травмата. Клиничната картина, резултатите от образните
изследвания, липсата на обратно развитие /възстановяване/ на увредените неврални функции
24 месеца след травмата и актуалното състояние на пострадалия говорят с категоричност
за тежка травматична увреда на гръбначния мозък с характер на пълно функционално
/вероятно и анатомично/ прекъсване.
Луксацията на лявата раменна става със счупване на големия туберкул на лявата раменна
кост реализират медикобиологичния критерий трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за повече от 30 дни като се налага имобилизация за 30 дни след травмата, а
функционалното възстановяване настъпва след 3 - 6 месеца.
Декубиталнита рана реализира медикобиологичния критерий разстройство на здравето,
неопасно за живота. Декубиталната рана е трудно лечима, особено в случая, поради
нарушената трофика на тъканите.
След инцидента е проведено болнично лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов", Клиника по
неврохирургия, за периода 21.09.2021 г. – 05.10.2021 г. Извършени са необходимите
изследвания и консултации. С оглед наличната /в клиничен аспект и от проведеното КТ
изследване/ тежка компресия на гръбначния мозък на нивото на фрактурата, в спешен
порядък е проведено оперативно лечение Декомпресивна ламинектомия на Txll, Тх12 и
частична на J11. Репозиция на костния фрагмент от тялото на Тх12. По този начин е
премахнато притискането на гръбначния мозък в оптимално кратък срок в първите 6 часа от
травмата.
На втори етап, след осигуряване на необходимите медицински консумативи, на 23.09.2021 г.
е извършената втората оперативна интервенция - Транспедикуларна стабилизация на
увредения гръбначен сигмент чрез поставяне под рентгенов контрол на общо 8 титаниеви
винтове на прешлените TxlO, Txll, JIl, JI2 двустранно, свързани с два вертикални и един
напречен конектор. Осъществена е инструментална реклинация и дистракция. Постигната е
надеждна стабилност на сегмента. Гладък следоперативен период, ранна рехабилитация, без
отчетена динамика в неврологичния статус - персистира долната вяла параплегия.
5
Лечението е продължено в МБДПЛР „Сердика" - медиК.тозно и рехабилитационно, след
това в домашно-амбулаторни условия и многократни курсове в Рехабилитационен
медицински център Рего ЕООД - през м. октомври 21 г., м. декември 21г., м. януари 22 г., м.
февруари 22 г. Това лечение продължава и към момента с курсове четири пъти в седмицата.
Провеждано е медиК.тозно лечение с Уринал, Микомакс, Смекта, Аналгин амп., Милгама Н,
Парасетамакс, Амикацин амп., Вит Б компл., Фраксипарин, Нивалин амп., Нивалин табл.,
Уростим, Урогард, Тебокан, Дексаметатон.
Продължителността на лечебния и възстановителен период при подобни травми се
измерва с години. След претърпяното ПТП ищецът се е нуждаел от чужда помощ при
осъществяване на ежедневните битови дейности, която необходимост продължава до
момента.
В резултат на получената тежка съчетана гръбначно-мозъчната травма, извършените в пряка
връзка с нея хирургични интервенции и процедури и настъпилите усложнения ищецът е
претърпял особено интензивни болки и страдания за срок от 3-4 месеца и значителни и
постоянни в следващия период, вкл. до момента.
Настъпилите в резултат на травмата болки и страдания имат хроничен характер, с времето
прогресивно се утежняват и задълбочават. При пострадали с гръбначно-мозъчна травма
хронична болка има при 60 - 80% от тях, а при 40% от тях е много силна. Хроничната
болката се появява средно година и половина след увредата. Най-честа е мускулоскелетната
/58%/, последвана от невропатната болка на нивото на увредата /42%/ и под нивото на
увредата /34%/ .
По отношение луксацията на лявата раменна става със счупване на големия туберкул на
лявата раменна кост е извършено наместване под венозна /обща/ анестезия още в
противошокова зала в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" и е поставена мека имобилизация. След 30
дни е свалена и е започнало раздвижване на раменната става, което е продължило до около 6
месеца с възстановяване пълния обем на движения в ставата. За този период ищецът е
търпял болки и страдания като за първия месец те са били с интензивен характер. По
отношение декубиталната рана, ищецът не чувства болка поради липсата на сетивност в
тази област, но има съществен дискомфорт с наложителни ежедневни превръзки. Не може да
се даде прогноза кога тази рана ще бъде излекувана. Това може да продължи месеци и
години.
Според вещите лица, към настоящия момент ищецът се намира в увредено общо състояние,
ясно съзнание, адекватен, критичен.
Налице е синдром на долна вяла параплегия, надкостно-сухожилна арефлексия, пълна липса
на всички видове чувствителност за долните крайници, липса на контрол над тазовите
резервоари - уриниране и дефекация, наличие на мехурен автоматизъм.
Оперативната област е спокойна, умерено болезнена при натиск в долната трета.
Експертно решение на ТЕЛК № 0733/060 от 05.04.2022 г. определя на К. А. Х., ЕГН
********** 100 % т.н.р. с чужда помощ за срок от 2 години с диагноза: Състояние след
6
фрактура на Txll и Тх12. Долна параплегия. Метална стабилизация. Експертизата възприема
напълно и безрезервно това решение.
Лявата раменна става е с нормална конфигурация и запазен тонус на мускулатурата. Липсва
палпаторна болезненост. Движенията /активни и пасивни/ се извършват в пълен обем, но с
известна болезненост и дискомфорт в крайните степени. В лявата глутеална област се вижда
декубитална рана с овална форма и размер 6/З см, като в дълбочина е около 2 - 3 см.
Ръбовете са леко исхемични, дъното е сравнително чисто. Движенията в дясната
тазобедрена става се извършват в пълен обем /само пасивните/, а в лява ТБ става флексията
е ограничена до 90 гр., което се дължи на масивен калцификат в близост до ставата - най-
вероятно организиран травматичен хематом. Левият крак е по- оточен. Има разлика в
обиколката на двата: на ниво бедро вляво –
42 см. ; вдясно 39 см; на ниво подбедрица - вляво 34 см. ; вдясно 32см.
Последиците за ищеца към настоящия момент от настъпилата злополука се изразяват в: -
Трайно и дефинитивно обездвижване и обезчувствяване на долните крайници; - Невъзможна
походка - без или с чужда помощ и помощни средства; - Принудително придвижване с
инвалидна количка; - Трайно нарушената функция на тазовите резервоари – уриниране и
дефекация; - Развитието на хронична уроинфекция, към момента е в клинично овладяно
състояние, но с трудно предсказуемо развитие за вбъдеще; - Нарушение на ексуалната
функция до степен на детеродна неспособност.
Предизвиканите от това състояние болки, страдания и физически неудобства ще продължат
с години - до края на живота.
Лявата раменна става е с възстановен обем на активни и пасивни движения, като само в
крайните степени има известен дискомфорт. По отношение декубиталната рана е трудно да
се даде прогноза дали и кога ще зарасне като този процес може да продължи с месеци и
години.
Вещите лица, след проверка на медицинската документация, са установили, че
извършените разходи от ищеца за лечение в общ размер 32301,67 лв., за които са
представени писмени доказателства, се намират в причинно-следствена връзка с ПТП и във
връзка с проведено лечение на травмите му.
Вещите лица заявяват, че, след станалото ПТП и получените увреди на ищеца са направени
следните образни изслудвания: - от предоперативния диагностичен КТ - Взривна
Фрактура на Тх12 с фрагмент, проминиращ дорзално и почти изцяло облитериращ
гръбначния канал на това ниво. Магнитно-резонансна томография /МРТ/ на торакален
гръбнак /гръден отдел на гръбначния стълб/ на К. А. Х., на 28 години, от 27.01.2022 г.
установява Посттравматична миелопатия, ангажираща миелона от ТхЮ до Тх12.
Практически същата находка се установява при извършеното 10 месеца по-късно контролно
МРТ изследване на торакален гръбнак.
От анализа на тези изследвания може да се заключи, че в случая се касае за пълно
функционално /вероятно и анатомично/ прекъсване на гръбначния мозък на нивото на
7
травматичната увреда - Тх10-Тх12. Парализата при ищеца е необратима и състоянието на
двигателен дефицит не може да бъде преодоляно. Подобрение в състоянието му не може
да се очаква, напротив, възможни са допълнителни усложнения от страна на различни
органи и системи на организма.
На този етап, всички възможни методи на лечение, вкл. оперативни интервенции при
пациента са изчерпани. За пълното му излекуване изобщо не може да се говори. Той е
обречен на доживотна тежка инвалидност, с пълна зависимост от близките.
Комплексът от лечебно-възстановителни мероприятия при болни с тежка травма на
гръбначния мозък, каквато е налице при К. Х., има за цел достигане на възможно най-добро
медицинско и социално-трудово възстановяване. Набелязват се следните основни задачи: 1)
създаване на максимално благоприятни условия за протичането на възстановително-
регенеративните процеси в гръбначния мозък; 2) нормализация на нарушената обмяна на
веществата; 3) профилактика и лечение на декубиталните рани и деформации на костно-
ставния апарат; 4) достигане на контролируеми процеси на уриниране и дефекация; 5)
предпазване и лечение на усложнения от страна на отделителната, дихателна и сърдечно-
съдова системи; 6) предпазване и лечение на мускулната атрофия и спастицитет; 7)
изработване на способност за самостоятелно предвижване; 8) придобиване навици за
самообслужване; 9) професионално преобучение и трудоустрояване. Неполагането на тези
грижи в пълен обем или частичното им и непълноценно заместване с елементарни грижи в
домашни условия води до влошаване на общото, неврологично и психологично състояние,
до утежняване на инвалидността като цяло и на прогнозата за в бъдеще, вкл. за
продължителността на живота.
В момента при ищеца продължава в пълен обем специализирано рехабилитационно
лечение, диетично и хидратиращо лечение, насочено към профилактика на закономерните
урологични увреждания. Това лечение е насочено към недопускане на допълнителни
усложнения - съдови, белодробни, трофични, контрактури в ставите, развитие на
животозастрашаваща уроинфекция.
По отношение декубиталната рана в лявата седалищна област, продължава лечението чрез
ежедневни превръзки. Декубиталната рана вероятно ще зарасне, но периодът, с оглед
нарушената трофика на тъканите, ще бъде много продължителен.
В заключението си назначената по искане на ищеца съдебно – психологическа експертиза
посочва, че внезапността на случилото се и тежестта на последиците от това оказват силно
психотравмено влияние върху К. Х. - в един миг от активен млад мъж той се превръща в
нуждаещ се от чужда помощ човек, изпитващ и продължителни физически болки.
Осъзнаването на необратимостта на случилото се и адаптирането към новата реалност е
продължителен процес, който не е завършен и към периода на провеждане на нужното за
настоящата СПЕ психологическо изследване. Дотолкова, доколкото лечението и
последващият период не са довели до пълно възстановяване на състоянието на ищеца
отпреди преживяното ПТП, те се явяват част от незавършеният процес на неговата
адаптация към променената за него реалност.
8
Към датата на проведеното за целите на експертизата психологическо изследване ищецът е
депресивен, с повишена раздразнителност и тревожност, което е видно както от
проведената експлорация, така и от резултатите от тестовото изследване. Към тази дата не се
установяват данни за психотична продукция при К. Х.. Наблюдават се депресивност,
повишена тревожност и раздразнителност, както и усещане за изолация. Ако успее да се
свърже емоционално с други хора в подобно положение, това би помогнало за по -
успешната му адаптация към променените условия в живота му, тъй като към момента той
може да разчита на подкрепата на семейството си.
По искане на ответника и във връзка с възраженията му за съпричиняване съдът назначи,
изслуша и прие заключението на съдебно – медицинска експертиза от специалист по
клинична токсикология.
Според него, в кръвта на К. А. Х. са установени амфетамин - 208 ; ng/mL и
метамфетамин - 1414 ng/mL. С категоричност не би могъл да се посочи точния момент на
прием на наркотичните вещества. Съгласно литературни данни и фармакокинетичните
особености на амфетамини и метамфетамини, установената концентрация на метамфетамин
в кръв - 1414 ng/mL, многократно надвишава горната граница на концентрационна област за
еднокартен „нормален“ прием /по-малко от 100 ng/mL по литературни данни за лица без
развита зависимост/, а резултатът от количествения анализ на амфетамин в кръв - 208
ng/mL, надвишава концентрационна област за еднократен “нормален?’ прием /20 - 100 ng/mE
по литературни данни, за лица без развита зависимост/.
Биотрансформацията на метамфетамините води до метаболитен продукт - амфетамин. Ако
определеният в ХТЕ амфетамин се приеме за метаболитно производно на метамфетамина, то
концентрацията му е значително висока и той ще оказва свой собствен фармакологичен
ефект. Съвместното присъствие на двете наркотични вещества в кръвотока ще води до
значителното им потенциране.
Употребата на амфетамин се приема за реализирана в период до 12 ч. преди изследване /за
лица без зависимост и инцидентна употреба/, доколкото установената концентрация на
наркотичното вещество надхвърля концентрационната област за „нормална” употреба.
Клиниката на интоксикация със стимуланти понякога се изявява с физически признаци,
друг път — с психически, като параноя, тревожност, психоза или и двете. За острата
интоксикация са характерни: еуфорията, силният прилив на енергия, свръхбодрост,
предизвикателно и агресивно поведение; ускорена сърдечна дейност; разширени зеници;
повишена топлопродукция, изпотяване, дехидратация. За изявата на симптомите имат
значение толерантността, физиологичното и психично състояние на индивида, и дозата на
употребеното вещество, по какъв начин /(входна врата/ е прието /интравенозно, назално;
перорално/.
Обичайната изява би била чрез: потискане на чувството за умора, намален апетит, повишено
артериално налягане и сърдечната честота. Може да се съобщава за главоболие, замаяност,
стискане на зъби. Симптомите зависят от толерансът към веществото и физиологичното
9
моментно състояние на употребилия. Психологическият ефект е временна свръхактивност,
чувство за щастие и самоувереност, особено опасен е съвместният прием на амфетамини и
алкохол.
В материалите по делото няма описани клинични прояви за екзогенна интоксикация при
ищеца. Установяването на наркотичните вещества става чрез химико - токсикологически
анализ на кръв. При хоспитализацията на болния са отразени умерено повишено артериално
налягане /арт. налягане 137/95 mm Hg/, като сърдечната фреквенция с нормофреквентна
/пулс - 77/мин./, съзнанието е ясно, контактен, адекватен, без загуба на съзнание и ясен
спомен за случилото се; апсихотичен, афективно лабилен, плачлив; с психотравмена
ситуация - Остра стресова ситуация.
При употреба на метамфетамини и амфетамини от К.А.Х., би се проявила следната следните
картина: забавено време за реакция, нарушена способност за преценка на време и
разстояние, фалшив „прилив“ на енергия и повишена самооценка, дезинхибиращо /намален
контрол/ въздействие върху собственото мислене, преценки и поведение; мидриаза
/разширяване на зениците/ - с отразяване върху възможността за преценка на дистанцията
между обектите, изкривено възприети, което би довело до неправилна преценка за
дистанцията между тях.
Употребата им повишава вероятността от ПТП - произшествия, което се дължи на често
рисково и импулсивно поведение, на нарушена способност за преценка на време и
разстояние, на обективна действителност.
В материалите по делото не са налични данни, описващи наркотично повлияване на Х..
Базирайки се на резултатите на химико-токсикологичния анализ и обективната техническа
възможност за своевременно аварийно спиране, което не е реализирано от водача на
мотоциклета, би могло да се допусне, че същият е бил с променени преценка на време и
разстояние, с намален контрол върху собственото си мислене, преценки и поведение, с
променена възможността за преценка на дистанцията между обектите, изкривено възприети
и неправилна преценка за дистанцията между тях.
В хода на делото са изслушани и приети две САТЕ – първоначална и повторна, които
посочват идентичен механизъм на станалото ПТП а именно: На 21.09.2021 год. около 16,48
ч. л.а. „Пежо 206 ”, рег. № *******, управляван от А. Г. Г., се движи в гр. София по ул.
„Христо Силянов” с посока от ул. „Екзарх С.” към ул. „Търновска конституция”. На
кръстовището с ул. „Йордан Хаджиконстантинов - Джинот” водачът Г. спира и
непосредствено след преминаването на л.а. рег. № *******, пресичащ ул. „Христо Силянов”
отдясно наляво за посоката на движение на л.а. „Пежо”, потегля за завиване наляво. В
същото време по ул. „Хр. Силянов” в обратна посока се движи мотопед марка „Пежо”,
модел „Спийдфайт”, рег. № ******* управляван от К. А. Х.. Последва удар между двете
превозни средства. Ударът е в задна дясна гума на л. а. Пежо със задната гума на мотопеда.
Мотопедистът непосредствено преди удара в л.а. е загубил контрол върху управлението и
10
при удара пада заедно с мотопеда на платното за движение плъзга се по него напред и
наляво за своята посока на движение и се спира до левия бордюр на ул. „Хр. Силянов”.
Мотопедът също така продължава движението си плъзгайки се по платното напред и наляво
и се спира в левия бордюр след мотопедиста.
Платното за движение по ул. „Хр. Силянов” е с две ленти, по една за всяка посока с обща
широчина 9,00 м. Посоката на движение на лек автомобил „Пежо 206 ” с рег. № ******* е
била по ул. „Хр. Силянов” от ул. „Екзарх С.” към ул. „Търновска конституция”. На
кръстовището с ул. „Йордан Хаджиконстантинов - Джинот” автомобилът е предприел ляв
завой, за навлизане по ул. „Йордан Хаджиконстантинов - Джинот”.
Посоката на движение на мотопед марка „Пежо Спийдфайт 50” рег. № ******* е по ул.
„Хр. Силянов” от ул. „Търновска конституция” към ул. „Екзарх С.” като на кръстовището с
ул. „Йордан Хаджиконстантинов- Джинот” мотопедът се е движил направо. Мястото на
удара по широчина на платното за движение е около средата на ул. „Хр. Силянов”, а по
протежение на платното за движение на около 2 метра след ориентира за посоката на огледа.
Скоростта на движение на лекия автомобил към момента на удара е била около 19 км/ч.
Скоростта на движение на мотопеда към момента на удара в лекия автомобил е била около
31км/ч.
Видимостта е била много добра. Произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието. Време ясно и слънчево. Пътният участък в района е прав, хоризонтален.
Водачът на лекия автомобил „Пежо 206 ” с рег. № ******* в случая движейки се по ул.
„Хр. Силянов” предприема ляв завой за навлизане по ул. „Йордан Хаджиконстантинов -
Джинот”. При извършване на тази маневра е настъпил удар с насрещно движещият се
мотопед „Пежо Спийдфайт 50” рег. № *******. При тази маневра л.а. е без предимство и е
следвало да изчака преминаването на мотопеда и след това да извърши маневрата ляв
завой. При спазването на това изискване удар не би настъпил.
Опасната зона за спиране на мотопеда за конкретните пътни условия при скорост 31
км/ч е била 18 м. и, сравнявайки я с отстоянието, на което той се е намирал от мястото на
удара – 10,5 м., се стига до извода, че водачът на мотопед „Пежо Спийдфайт 50” рег. №
******* не е могъл да предотврати настъпването на ПТП от техническа гледна точка.
Водачът на л.а. е предприел маневра ляв завой. Технически правилно е било изчакване да
премине насрещно движещият се мотопед и тогава да извърши маневрата. К. Х. не е
разполагал с обективна техническа възможност нито да осъществи своевременно аварийно
спиране с мотопеда и да избегне удар с лекия автомобил. нито да заобиколи лекия
автомобил. Времето му е било недостатъчно за сполучливото завършване на тази маневра.
Според вещите лица причината за катастрофата от техническа гледна точка е неправилно
извършена маневра ляв завой от водача на лекия автомобил Пежо 206.
Според първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице С. А.а, пред вид факта,
че при определянето на техническата възможност за предотвратяване на произшествието от
страна на мотопедиста беше установено, че той не е разполагал с такава възможност, при
11
нормални реакции за човек неупотребил упойващи вещества., неговата невъзможност да
спре, за да се предотврати инцидента, не се дължи на забавени реакции. Още повече, че
непосредствената опасност за Х. е възникнала към момента, в който предната част на лекия
автомобил „Пежо” е преминала средата на платното за движение .На практика, чрез опита
си да заобиколи лекия автомобил Пежо, ищецът е предотвратил челен удар на мотопеда в
страничната дясна част на автомобила.
Експертът, дал повторното заключение, Е. Й., е посочил, че в практиката е прието
нормалното време за реакция на водач на МПС да е 1 секунда, като употребата на алкохол и
наркотици оказва въздействие върху времето за реакция – при концентрация в кръвта до 1 на
1000 нараства средно 20 %, при концентрация 1-1,5 на 1000 нарастването е 55 %, а при
такава над 1,5 на 1000 – по – голямо от 100 %. С оглед на това вещото лице приема, че Х. е
реагирал навреме в създалата се ситуация, въпреки наличието на наркотични вещества в
кръвта му и невъзможността му да спре не се дължи на забавени реакции, а на
недостатъчното време за движение от възникване на опасността до удара в задно дясно
колело на лекия автомобил.
По искане на ищеца и за доказване на претърпените от него неимуществени вреди съдът
допусна и разпита свидетеля А.М. Х., негов баща.
В показанията си той заяви, че живее заедно с ищеца. Три минути след станалата в ж.к.
Надежда, 4-та част катастрофа бил при него, защото К. му се обадил по телефона.
Придружил и линейката, с която бил откаран до Пирогов. Свидетелят е лекар – специалност
Образна диагностиката и Рентгенология. Направили му множество снимки, като лекарите
заявили, че прогнозата е, че няма да може да ходи, претърпял две операции. Оперирал го
проф. Г.. Първата, спешната операция, била декомпенсаторна, имало фрагментирана
фактура, обвивката на гръбначния мозък била скъсана почти цялата. На третия ден –
стабилизираща. Ищецът престоял 18 дни в болницата, свидетелят бил неотклонно до него.
Заяви, че изпитвал жестоки болки, като те били най – силни две седмици, после започнал да
свиква. След изписването от Пирогов, го приели в болница Сердика за „възстановяване“ и
там престоял три месеца. Свидетелят го посещавал всеки ден – два или три пъти,
посещавали го също приятелката му и брат му. След първия месец в болница Сердика
започнал начална рехабилитация по препоръка на проф. Г.. Имал и фрактура на рамото,
която се възстановила след три месеца горе – долу. През втория месец получавал кризи.
Имал и период, в който бил много зле – имал уроинфекция, но в страната нямало инжекции
и свидетелят се снабдил от чужбина. Било много тежко.
По – нататък свидетелят каза, че сега синът му може да седи до час – два максимум и иска
да си легне. От година и четири месеца има декубитални рани. На моменти изпада в
психически кризи и споделя, че няма защо да живее. Сестрата на свидетеля – лелята на
ищцата е пристигнала от Сирия и му помага постоянно с гледането тъй като майка му
работи по 12 часа, брат му също го посещава непрекъснато. Инфекциите в урината му
продължават и сега.
12
По делото от ответната страна бяха представени писмени доказателства и ищецът не оспори
обстоятелството, че по негова сметка е постъпил паричен превод в размер 116 151,33 лв.
Ответникът – застраховател заяви, че, според него справедливият размер на обезщетението,
което ищецът трябва да получи, е 200 000 лв., но, при отчитане на приноса му към
вредоносния резултат /съпричиняване от негова страна/, му е заплатил посочената сума,
представляваща сбор от сумата 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 16 151,33 лв. – медицински разходи.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени от страните писмени, гласни
доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД са за изплащане от застрахователя ЗАД
„ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обезщетение за претърпени неимуществени вреди на
ищеца ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД от станалото на 21.09.2021 г. ПТП, болки
и страдания в размер 900 000 лв. вследствие катастрофата, както и имуществени такива в
размер 32 302,67 лв., ведно със законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст при всички случай на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията на
кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на
прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-
обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната форма –
умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по безспорен
начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
13
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва да се съобрази с
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца вследствие
получените от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с
конкретния.
В резултат на станалото ПТП на ищеца са причинени както физически, така и душевни
болки и страдания – обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени,
гласни доказателства и медицинска експертиза.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а при определяне техния размер следва да се разгледа
възражението на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от страна
на ищеца, респ. създаване на предпоставка за станалото ПТП, и той да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид
от съда при определяне размера на обезщетението. Безспорно е, че ищецът е млад човек,
едва на 28 години в момента на катастрофата, и претърпените изключително сериозни
увреждания и силните болки, които е изпитвал, неминуемо са му се отразили, както
физически, така и психически, пред вид продължителния период на възстановяване и
доказания от експертизата факт, че за пълното му излекуване изобщо не може да се говори,
той е обречен на доживотна тежка инвалидност, с пълна зависимост от близките., което е
повлияло и силно повлиява на психиката му. Понастоящем състоянието му продължава да е
тежко, както бе посочено от вещите лица – лекари: той е в увредено общо състояние, ясно
съзнание, адекватен, критичен, налице е синдром на долна вяла параплегия, надкостно-
сухожилна арефлексия, пълна липса на всички видове чувствителност за долните крайници,
липса на контрол над тазовите резервоари - уриниране и дефекация, наличие на мехурен
автоматизъм. Психически също не е налице възстановяване – констатирани са депресивност,
повишена тревожност и раздразнителност, както и усещане за изолация.
Съдът, обсъждайки всички доказателства по делото и, по – конкретно, приетата и
неоспорена съдебна автотехническа експертиза, намира, че в конкретния случай е налице
съпричиняване от страна на ищеца – пешеходец на вредоносния резултат. И двамата
експерти са приели приело като причина за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка неправилно извършена маневра ляв завой от водача на лекия автомобил Пежо
206.
14
Заедно с това и двамата заявяват, че е реагирал навреме в създалата се ситуация,
въпреки наличието на наркотични вещества в кръвта му и невъзможността му да спре не се
дължи на забавени реакции, а на недостатъчното време за движение от възникване на
опасността до удара в задно дясно колело на лекия автомобил.
Съдът, обаче, пред вид установената и по настоящото дело от токсикологична
експертиза концентрация на наркотични вещества: амфетамин - 208 ; ng/mL и
метамфетамин - 1414 ng/mL, приема съпричиняване от негова страна на вредоносния
резултат 10 %.
Като взе пред вид описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищцата, техния вид,
интензитет и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за справедливост и
икономическите условия в страната през 2019 г. и към настоящия момент, намира, че
обезщетение в размер 800 000 лв. било адекватна обезвреда на претърпените от ищеца и
доказани в производството неимуществени вреди. При наличие на съпричиняване в
посочения размер и, след приспадане на заплатената от застрахователя сума, съдът приема,
че тази претенция е основателна и доказана за сумата 620 000 лв. и за тази сума следва да
бъде уважена, а в останалата част – за разликата до 900 000 лв. – отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.
Върху присъдените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от 23.12.2021
г. до окончателното изплащане.
По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди – разходи за лечение, същата следва да бъде уважена съобразно представените
писмени доказателства и, пред вид признатото съпричиняване и наличието на плащане от
ответника на 16 151,33 лв., за сумата 12 921,08 лв., като в останалата част – за разликата до
32 302,67 лв. следва да се отхвърли като неоснователна. Законната лихва следва да се
присъди считано от 23.12.2021 г.
При този изход на спора на адвоката на ищеца адв. Р. М. - САК, съдебен адрес: София, ул.
“******* следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в размер
34 366 лв. с ДДС..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, София, бул.
15
“Г.М.Димитров“ № 1, да заплати на К. А. Х., ЕГН **********, чрез адв. Р. М. - САК, съдебен
адрес: София, ул. “*******, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД следните суми: - 620
000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
03.12.2021 г. до окончателното изплащане и - 12 921,08 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2021 г. до окончателното изплащане,
които вреди, като претърпени вследствие ПТП, са претендирани пряко от
застрахователя.
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди – за разликата до 900 000 лв. и в частта
за имуществените вреди до 32 302,67 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на адв. Р. М. - САК,
съдебен адрес: София, ул. “*******, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер 34 366 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16