№ 109
гр. С., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20205400500383 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С Решение № 395/23.06.2020 г. по гр. д. № 200/2020 г.
С. районен съд ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С. да заплати на
К.И. Ш. сумата от 2 035,46 лв. допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., получени
в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1, 143, ведно със законната лихва върху 2 035,46 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 17.02.2020 г., до окончателното й
изплащане; сумата от 244,54 лв. мораторна лихва върху дължимата сума за
възнаграждение за положения нощен труд, изчислена за периода 01.04.2017 г.
- 17.02.2020 г.; 817,20 лв. неизплатена левова равностойност за неосигурена
храна за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 817,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда на 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане ; сумата от 111,50 лв.
мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. до 17.02.2020 г. върху дължимата
сума за левова равностойност за неосигурена безплатна храна; както и 450 лв.
1
разноски за адвокатско възнаграждение.
Също така, дирекцията е осъдена да плати по сметка на
СмРС държавна върху уважените искове в размер на 181,41 лв., както и
разноски за вещо лице от 120 лв.
Срещу това решение е постъпила допустима въззивна
жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-С., като се иска неговата отмяна,
отхвърляне исковете на К. Ш. и присъждане на разноските за двете
инстанции.
В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован,
процесуалният му представител юрк.Н.Ш. поддържа жалбата и моли за
присъждане на разноските.
Въззиваемият К.И. Ш., чрез пълномощника си адв. С.Н., с
отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба с подробни доводи и
моли да му се присъдят и разноските за въззивното производство.
В съдебно заседание К. Ш., редовно призован, не се явява.
За него пълномощникът му адв.Ш.Щ., надлежно преупълномощена от
адв.С.Н., моли да се потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд мотиви на
осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед
решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което делото
беше спряно, настоящият състав съобразява следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово
възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3
на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно
време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди
изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В
ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на
2
чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1.
допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни -
за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи
на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали
последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането
на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от
своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.
дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена
изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.
От 10.01.2020 г. е в сила Наредба №8121з- 36/07.01.2020 г. (обн. в ДВ, бр.3 от
10.01.2020 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г.,
3
и предвид исковия период от 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г., отношенията между
страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з-
407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ,
бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било
предвидено, че „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и б,00ч. за отчетния период се умножава по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период.“
Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не
регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент,
аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.
Така при липса на изрична законова регламентация и при
предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен
алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време
/7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната жалба, би
поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно
положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо
служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение
№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет
заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в
МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон
4
при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни
разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане
на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе
решението си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователен е доводът, че положените от ищеца часове нощен труд
следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я
Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или
за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази
специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ,
съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00
ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата
на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и
за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /ставката по
чл. 8 НСОРЗ/. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г.,
IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът може да е изпълнил задължението си да
заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,
5
25 лева за всеки отработен час през нощта.
В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които
полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната
закрила по КТ, т. е., би могло да се приеме директно препращане и към чл.
140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за служителите
на МВР, тъй като за един от елементите на специалната закрила по КТ следва
да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната
продължителност на работното време през нощта. Ако не се приеме
гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то
празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия
на закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в
тази насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на
държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и
ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи
ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата
със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както
ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че
да бъде влошено положението на лицата, спрямо които се прилагат правните
разрешения, предвидени в КТ.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на
приетото от СмРС, че определеният максимален брой часове нощен труд от 8
часа съгласно чл. 187, ал. 3, изречение последно ЗМВР, Наредба № 8121з-
592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. не установява
нормална продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В
чл. 187, ал. 3 изречение последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр.
60/07.07.2000 г./, на която разпоредба, е посочено, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов
период. От тълкуването на същата не би могло да се направи извод, че тя
6
определя продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа,
а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да
налага приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на
извънреден труд, когато такъв е положен. От друга страна, съгласно чл. 187,
ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (така е
посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от 2014 г., 2015 г. и 2016 г.).
Тълкуването на тази разпоредба налага аналогични правни изводи на тези по
приложението на чл. 136 ал. 1 -3 КТ, според които нормалното работно време
е установено за работния ден и за работната седмица, като за работния ден то
е продължителността му в рамките на едно денонощие - 8 часа, а за работната
седмица, която е 5-дневна - 40 часа, като продължителността на работния ден
е установена с оглед на дневната, а не на нощната част от денонощието.
Работното време се дели на два вида: дневно (или денно), при което трудът се
полага през денната част на денонощието, и нощно работно време, при което
трудът се полага през нощната част на денонощието, което от своя страна е
обусловило и отделната регламентация на нощния труд в чл. 140, ал. 1 КТ.
В писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП е посочено, че
когато нормалната продължителност на работното време е 8 часа (чл. 136 КТ)
и нормалната продължителност на работното време е 7 часа (чл. 140, ал. 1
КТ), отношението е 8ч/7 ч., т. е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1, 143, като целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава възнаграждение за 8 часа. Посочено е
също така, че в тези случаи служителят не работи извънредно по смисъла на
чл. 143, ал. 1 КТ. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. В
тази насока от неоспореното заключение по счетоводната експертиза е видно,
че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на
7
отработените нощни часове в дневни, полученият брой часове надхвърля
установеното работно време, поради което разликата се явява извънреден
труд. Т.е., при съпоставката с общия брой нощни часове за периода като
норма часове, разликата от 277 часа е извън тази норма и е извънреден труд.
Поради това липсва смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд.
Горните изводи не противоречат и на постановеното Решение от
24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално
запитване от РС- Луковит по дело със същия предмет на спора. С това
решение не се отговаря конкретно на основния спорен по настоящето дело
въпрос относно приложимостта на общата правна уредба на трудовите
правоотношения и в правоотношенията с държавните служители в МВР,
доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени общностните
норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а не
националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните
правни норми. Независимо от това следва да се подчертае, че съдът на ЕС е
достигнал до същите правни изводи, въз основа на които по-голяма част от
българските съдилища (в това число и настоящият) до този момент са
постановили решенията си, а именно: че чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкува в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при
всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Посочено е, че Директива
2003/88/ЕО, макар да не налага да се приеме особена норма, която
специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния
труд, задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на
принципа за защита на безопасността и здравето на работниците, като в полза
на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита. В т.79 от
решението на СЕС е посочено, че ,ако не е основана на обективен и разумен
8
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното
право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази
разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната от
нея цел. Както е установено по делото и в натрупана съдебна практика, в
ЗМВР такива мерки не са предвидени поради липсата на изрична
регламентация за възможността положеният труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка сочените от процесуалния представител на
жалбоподателя "компенсационни механизми“ като например това, че
служителите имат 30 дни платен годишен отпуск и за всяка прослужена
година получават по 1 ден допълнително включително и за приравнения
трудов стаж, че получават завишено заплащане, обезщетения и т.н. Относно
посочените допълнителни материални стимули и нематериални блага,
предвидени в ЗМВР за служителите не може да се приеме, че представляват
допълнителна защита или обезщетение по смисъла на Директивата и
решението на СЕС по преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват
всички служители на МВР, а не само полагащите нощен труд, поради което
на тях не може да се придава качеството на обезщетение, след като не са
насочени специално към категорията служители, полагащи нощен труд, нито
пък се предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през
нощта, а обхващат всички, работещи в системата на МВР. Следователно, с
оглед даденото в решението на СЕС разрешение, нощният труд на
служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва да бъде обезщетяван, но в
специалния ЗМВР и наредбите по неговото прилагане не е предвидено такова
обезщетение, което да компенсира своеобразната тежест на нощния труд,
нито пък има методология за изчисление на такова обезщетение, каквато е
имало в отменената Наредба от 2014 г. В решението на СЕС е изложено, че
липсата на механизъм в следващите наредби от 2015 и 2016 г. за
преобразуване на нощните часове в дневни се обясняват със съображения от
правен и икономически порядък, но подобен аргумент видимо не отразява
9
допустимата от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането на работниците от частния и от
публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Обжалваното решение е правилно и в частта, с която са
уважени исковете за присъждане левовата равностойност на дължимата за
периода и неосигурена храна и лихвата върху нея.
Съгласно чл. 181, ал.3 ЗМВР, редакциите й ДВ бр.14/2015 и
ДВ бр. 97/2017г. за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1-3 и ал. 3 се осигурява
безплатна храна. Размерът на доволствията и условията и реда за
предоставянето им се определят ежегодно със заповед на министъра на
вътрешните работи. Съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР, изм. ДВ бр. 60 от 2020 г., в
сила от 1.08.2020 г. на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, които извършват
дейности, свързани със специфичен характер на труда, за което се полага
безплатна храна, се осигурява левовата й равностойност. Действащата за
процесния период редакция на ал.3 на чл.181 от ЗМВР не предвижда
заплащане на левовата равностойност, но, именно поради нейната
несправедливост, същата е изменена, което изменение е в сила от 01.08.2020
г.
На основание чл.181, ал. 5 ЗМВР е издадена Наредба № 8121з-
904/30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06,00 ч.(обн. ДВ. бр. 62 от 14 август 2015 г., изм. и доп. ДВ
бр. 21 от 9 март 2018 г.), издадена от министъра на вътрешните работи, а въз
основа на нея е издадена Заповед № 8123з-57/09.01.2017 г., която предвижда
да бъде осигурявана безплатна храна в натура при работа при специфични
условия. В чл. 2 от наредбата от 2015 г. изчерпателно са изброени
дейностите, определени за специфични, като по т.7 са предвидени и дейности,
извършвани при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по
данни от Научния институт по метеорология и хидрология към БАН.
По повод изпълнение на служебните му задължения ищецът е
извършвал специфични дейности, предвидени в чл. 2, т.7 от Наредбата, за
10
което от ОД на МВР му е издадена и служебна бележка от 16.12.2019 г. на л.7
от делото на РС. Съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904/30.07.2015 г. за
определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на
служителите на МВР за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на служителите, и на ободряващи напитки, на служителите,
полагащи труд през нощта от 22. 00 ч. до 06. 00 ч., ръководителите на
структури по чл. 37 от ЗМВР, чиито служители имат право на безплатна
храна в натура, организират доставката й съгласно изискванията на ЗОП и в
случаите, когато се констатира, че няма започнала такава процедура, то,
съгласно § 3 от ПЗР на наредбата, левовата равностойност на полагащата се
безплатна храна следва да бъде осигурена от работодателя.
Целта на предоставянето на предпазна храна е същата да бъде
предоставена в точно определен момент – по време на нощно дежурство, но в
настоящата хипотеза последната не е своевременно предоставена, към
настоящия момент иск за реално изпълнение не може да се предяви, което
обаче съвсем не означава, че това право е погасено. Когато едно задължение
не е изпълнено и последващото му реално изпълнение е лишено от интерес,
това води до трансформация на задължението от натурално в задължение за
парично обезщетяване. Липсата на възможност както за реално изпълнение,
така и за компенсаторно парично обезщетение, в каквато насока е
възражението на жалбоподателя, би довело до крайно несправедливия и
противен на разума на закона резултат длъжникът да може да се освобождава
от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение, което не е целта
на предвидените облекчения за служителите, полагащи труд при специфични
условия или през нощта. Ако се приеме тезата във въззивната жалба и
писмените бележки на ОД на МВР, би се стигнало до неоснователно
обогатяване на работодателя.
На осн.чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да плати на въззиваемия направените от последния разноски във
въззивното производство в размер на 450 лв. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за прекомерност на това възнаграждение. Спорът не е без
каквато и да е правна сложност, а и платеният хонорар е само със 4,61 лв. над
предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адв.възнаграждения минимум, затова жалбоподателят следва да поеме пълния
размер на тези разноски.
11
По изложените съображения С. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 395/23.06.2020 г. по гр.дело
№ 200/2020 г. на С.ския районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-С. да заплати
на К.И. Ш., ЕГН **********, направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв./четиристотин и
петдесет лева/.
Решението не подлежи на обжалване
заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12