№ /24.02.2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1730 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
В
срока за постановяване на акт по същество на делото съдът установи, че жалбите
на А.К.А. и М.Б.А. са процесуално недопустими.
В
изпълнение на указанията на касационната инстанция, дадени с отменителното
решение №10258/27.07.2020г по адм.д.№10092/2019г на ВАС-София, ІІ отд., с
разпореждане №10138/16.09.2020г по настоящото дело съдът е оставил
производството без движение и е указал на жалбоподателите чрез пълномощника им
да мотивират правния си интерес от оспорване на Заповед №18-4239-28.05.2018г на
началника на СГКК – Варна за всеки един от тях.
В
отговор с уточняваща молба с.д.№11586/24.09.2020г е посочено, че интересът на
жалб.К.А. произтича от правото му на собственост върху жилищна сграда и
½ ид.ч. от правото на строеж върху дворното място на адрес гр.Варна, ***съгл.н.а.
№170, том LXXXVІІ, дело №22991/17.12.1997г,
а този на А.А. и М.А. – негови майка и сестра, от това, че живеят и са адресно
регистрирани на посочения адрес, и са наследници на Б. А. К. – съпруг на
първата и баща на втората, и съделител по делбено гр.д.№2153/1983г на ВРС, VІІ
с-в.
С
определение №2110/06.10.2020г жалбата на К.А. е оставена без разглеждане като
просрочена и образуваното по нея производството по делото е прекратено в тази
му част. Със същото определение е прекратено частично и производството,
образувано по жалбите на А.А. и М.А., като същото е продължило против Заповед
№18-4239-28.05.2018г на началника на СГКК – Варна само в частта, с която по
заявлението на заинтер.страна Р.Н. са нанесени нови обекти в КККР – четири СОС
с идентификатори 10135.3515.169.1.1, 10135.3515.169.1.2, 10135.3515.169.1.3 и
10135.3515.169.1.4. Определението не е обжалвано и е в законна сила от 22.10.2020 г.
По
така очертания предмет на жалбата е проведено открито съдебно заседание на
19.01.2021г, в което е изслушано и прието заключение на СТЕ и писмени
доказателства, и делото е обявено за решаване.
Съдът
обаче намира, че за жалбоподателките А.А. и М.А. не е налице правен интерес да
оспорват процесната заповед и в тези й части, поради следните съображения:
С
протоколно определение от 29.12.1983г по гр.д.№2153/1983г на ВРС (стр.21 по
делото) е одобрена постигнатата между съделителите спогодба, по силата на която
Б. А. К. получава дял втори от жилището, находящо се в гр.Варна, ул.“Х.Г.“
(сега ул***по заключението на СТЕ по делото, състоящо се от жилищна сграда от
вътрешната страна на двора, състояща се от входно стълбище, две стаи, тераса и
изба под тях, заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху държавното
дворно място, върху което е построена жилищната сграда, заедно с ½ ид.ч.
от клозета в двора, както и ½ ид.ч. от подобренията и насажденията, при
описани съседи.
Видно
от удостоверение за наследници №001662/12.01.2011г на Община Варна (стр.18 по
делото), законните наследници на Б. А. К., ЕГН **********, от гр.Варна, са
съпругата му А.К.А., дъщеря му М.Б.А. – двете жалбоподателки по делото, и синът
му К.Б.А..
С
н.а. №170 от 17.12.1997г, том LXXXVІІ, дело
№22991/17.12.1997г, Б. А. К. и съпругата му А.К.А. даряват на сина си К.Б.А.
собствения си недвижим имот: жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул.“Х.Г.“
(ул.“К.“) **от вътрешната страна на двора, състояща се от входно стълбище, две
стаи, тераса и изба под тях, заедно с ½ ид.ч. от правото на строеж върху
държавното дворно място, върху което е построена жилищната сграда, цялото с
площ от 170 кв.м., заедно с ½ ид.ч. от клозета в двора, както и ½
ид.ч. от подобренията и насажденията, като дворното място представлява парцел
VІІ-37 ІV в кв.3 1172 по плана на гр.Варна, при описани съседи.
При
анализа на гореописаните доказателства се налага извод, че съделителят по
делбеното гр.д.№2153/1983г на ВРС Б. А. К. е прехвърлил със съгласието на
съпругата си А.А. полученият от него дял от наследствения си недвижимия имот с
административен адрес ул.“Х.Г.“ (сега ул***още през 1997г – изцяло и само в
полза на сина си К.А.. От момента на едностранната прехвърлителна сделка
единствено и само К.А. е собственик на описаните в н.а. №170 части от жилищната
сграда, а останалите части от същата сграда са собственост на заинтр.страна Р.Н.
– наследница на съделителя Димитър А. К. по гр.д.№ 2153/1983г и инициатор на
административното производство по чл.54 от ЗКИР за нанасяне на четирите СОС в сградата съобразно
разпределението на собствеността по гр.д.№
2153/1983г на ВРС, съгл. н.а. №44 от 13.11.1997г, том LXX, дело №18765/97г.
От
изложеното следва, че жалбоподателките А.А. и М.А. не са титуляри на правото на
собственост върху сградата, в която са нанесени четири СОС със Заповед
№18-4239-28.05.2018г на началника на СГКК – Варна, поради което и не притежават
активна процесуална легитимация да я оспорват пред съда поради липса на правен
интерес. Такъв законът не е признал на адресната регистрация и обитаването на
дадено жилище, на каквато се позовават жалбоподателките, при липса на право на
собственост върху него, каквото те в нито един момент не са придобивали от
наследодателя си – правоимащия съделител Б. А. К.. Този извод не се променя от
Заповед №1652/15.07.1998г на Областния управител на Варна (стр.51-52 по
адм.д.№123/2019г на АС – Варна), понеже въз основа на нея през м.12.1997г Б. А.
К. е придобил право на собственост само върху държавната земя, представляваща
дворно място с площ 170 кв.м., парцел VІІ-37, кв.3 по регулационния план на 16
подрайон на гр-Варна, ул.“К.“ **, понеже предмет на настоящото производство е
нанасяне на СОС в жилищната сграда – обект на делбеното гр.д.№2153/83г на ВРС.
При
горните констатации следва извод за процесуална недопустимост на жалбите на А.А.
и М.А. в хипотезата на чл.159 т.4 от АПК, което безалтернативно налага
оставянето им без разглеждане. Изложеното налага отмяна на дадения ход на
същество на делото и възобновяване на съдебното дирене, след което –
прекратяване на производството по настоящото дело.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че след прекратяване на
настоящото производство и влизане в сила на Заповед №18-4239-28.05.2018г на
началника на СГКК – Варна заинтересованите и правоимащи лица могат да инициират
процедура по чл.54 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в КК относно
очертанията на СОС на полуподземния етаж, за който със приетото по делото
заключение на СТЕ (стр.48-53 по делото) е установено, че не съответстват на
действителното фактическо положение и титулите за собственост.
При
този изход на делото претенцията на заинтер. страна Р.Н. за присъждане на
разноски по присъединеното адм.д.№123/2019г на АС – Варна и по адм.д.№
10092/2019г на ВАС – София е основателна. В производството по присъединеното
адм.д.№123/2019г Н. е представила доказателства за сторени разноски в размер на
600лв. адвокатско възнаграждение. С определение №1892/18.07.2019г (л.135 по делото) А.А., М.А. и К.А. са осъдени да заплатят на
Р.Н. тази сума. Определението не е било обжалвано и е влязло в законна сила на
31.07.2019г. Т.е. с влязъл в сила съдебен акт А.А., М.А. и К.А. вече са осъдени
да заплатят на Р.Н. сторените от нея разноски в размер на 600лв. по
адм.д№123/2019г, а за вземането й против К.А. е издадени и изпълнителен лист,
поради което за тези разноски настоящият състав не дължи ново произнасяне.
В
производството по адм.д.№10092/2019г на ВАС – София са представени
доказателства за сторени от заинтер.Н. разноски в размер на 600лв. адвокатско
възнаграждение (л.21 по делото) - квитанция от 25.07.2019г към ПКО №11, с
положени подписи от адв.К. (за счетоводител) и от Р.Н. (за касиер); авторството
на подписите се установява при съпоставката им с тези в пълномощното на л.89 по
адм.д.№123/2019г на АС – Варна. С определение №2390/06.11.2020г по настоящото
дело в полза на Н. са присъдени дължимата й от К.А. част от тези разноски –
200лв.; определението е влязло в сила и на Н. е издаден ИЛ за сумата. Така
дължимата от А.А. и М.А. сума за сторените от Н. разноски в касационното
производство е в размер на 400лв. Според изричното изявление на адв.К. в о.с.з.
на 19.01.2021г, той не претендира разноски в производството по настоящото
адм.д.№1730/2020г.
Предвид
изложеното и на осн.чл.253 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 19.01.2021г за приключване
на съдебното дирене и даване ход по същество по адм.д.№ 1730/2020г на АС -
Варна, ХХVІ с-в, и ВЪЗОБНОВЯВА СЪДЕБНОТО
ДИРЕНЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустими
поради липса на правен интерес жалбите
на А.К.А., ЕГН **********, и на М.Б.А., ЕГН **********,***, против Заповед
№18-4239/28.05.2018г на началника на СГКК – Варна В ЧАСТТА, с която по заявление на Р.Д.Н. са нанесени нови обекти в
КККР – четири СОС с идентификатори 10135.3515.169.1.1, 10135.3515.169.1.2,
10135.3515.169.1.3 и 10135.3515.169.1.4, и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 1730/20г
по описа на Административен съд – Варна, и в
тази му част.
ОСЪЖДА А.К.А., ЕГН **********, и на М.Б.А., ЕГН **********,***,
да заплатят на Р.Д.Н., ЕГН **********,***, разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по адм.д.№10092/2019г на ВАС-София в размер на 400 (четиристотин) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщението.
Преписи от определението да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: