Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 01.11.2019 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 639 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод изпратен по подсъдност иск от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ……….., седалище и адрес
на управление гр. София, ул. «………..» № ..,
срещу В.М.К. ЕГН ********** *** и Д.М.К. ЕГН ********** *** в качеството им на наследници на Д. М. И. за
заплащане в условията на разделност сумата от 4459,11 главница, представляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., както и сумата от
903,46 лева лихва за забава за периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., както
и суми за дялово разпределение в общ размер на 29,01 лева, от които 39,78 лева
главница и 7,30 лева лихва, ведно къс законната лихва върху главниците, считано
от 15.09.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че Д. М. И. е бил клиент на доставяна от ищеца
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, Съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на
ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на топлинната енергия се
извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода. Наследниците на Д. И. са
ползвали топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 05.2015 г., която
не е заплатена. Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в
сградата, в която се намира имотът, се извършва от фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ» ЕАД.
Въз основа на изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението
на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците представят писмен отговор, в който оспорват иска. Правят
възражение за погасяването на вземането на ищеца по давност. Оспорват размерът
на претендираната сума, като се твърди, че в имота не е била ползвана топлинна
енергия.
Третото лице «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, гр. София, ЕИК ………, не
оспорва твърденията в исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
По
делото е представен списък на живущите по апартаменти в жилищна сграда № 36-39
в ж. к. Л..“, в който е отразено, че в ап. №.. живее Д. И..
От
представеното удостоверение изх. № БК-92-14/08.02.2011 г. издадено от Столична
община, район „Люлин“ есе установява,, че бл.. е идентичен с бл...
Съгласно представената справка в общинската администрация, Район „Люлин“ не е
установено ап. 51, вх. 3 на бл. 312 да е
общинска собственост и договор за продажба от страна на общинската
администрация не е открит.
По
делото е представен протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици в бл. 312, вх. В и Г, ж.к. „…“, от 29.08.2002 г., видно от който е
взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство с
фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД. Ответникът Д.И. е заявил три уреда за дялово
разпределение, като на 30.08.23002 г. е бил сключен и договор за дялово
разпределение между дружеството и етажната собственост/видно от договор №
3247/30.08.2002 г./
Съобразно
представените съобщения към фактури ищецът е начислил за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2013 г. до месец април 2014 г. сумата от 2142,40
лева.
Представени
са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” АД, публикувани във в. “Дневник” от 14.01.2008
г. Според чл. 3, ал. 1 от Общите условия, купувач може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване. В чл. 32, ал. 1 е
предвидено, че заплащането на топлинната енергия следва да се извърши в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Съгласно чл. 31, ал. 4, месечната дължима сума се формира въз
основа на определения прогнозен дял за имота
и определените за периода цени и тарифи. След отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават известия
за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна
енергия, като съобразно с тях следва възстановяване на надвнесени суми или
доплащане от страна на купувача.
Съобразно
представените справки по Наредба № 14/18.11.2009 г. Драган Иванов е починал на
03.08.1999 г., като е наследен дъщеря си
Н. Д.. И., която също е починала на 25.03.2011 г. и е оставила за свои
наследници по закон – ответниците Д.М.К.
и В.М.К..
Представени
са по делото изготвение от “Техем Сървисис” ЕООД документи във връзка с
дяловото разпределение за абонатен № 199416 - изравнителни сметки след корекции
за периода от 01.05.2013 г. – 30.04.2015
г.
От заключението на допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял
топлинна енергия за етажната собственост, като отчетените показания на общия
топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния
ред за осчетоводяване. За разпределената топлоенергия за отоплителен сезон 2013-2015
г. е спазена методологията по
действащата нормативна уредба и в частност чл. 61 от Наредба 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило. В заключението е
отразено, че общият топломер в абонатната станция е преминал първоначална и периодични
метрологични проверки. Според вещото лице има монтирани измервателни уреди на
радиаторите, но няма водомерно табло,
поради което и разходът за топла вода е изчислен на база.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Страните
не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане от ответниците
стойността на ползвана от него, но незаплатена топлинна енергия. Тежестта на
доказване на реалното и точно изпълнение на паричното задължение за плащане
лежи върху ответника, тъй като ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт
на неплащане.
От
своя страна, ищецът следва да докаже основанието, на което е възникнало
задължението за заплащане на претендираните суми, а именно - наличието на облигационно правоотношение
между него и ответника с предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на
задължението за доставяне на топлинна енергия за процесния период и стойността
на доставената енергия.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя,
защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е
топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за
действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както предвижда
чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, е необходимо
за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана
към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по
силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без
да е необходимо сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответника,
които е бил собственик на имота, отразява хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен
договор), тъй като от представения Договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща дялово
разпределение следва, че отношенията по
топлоснабдяването на сградата са били започнали още към през месец септември
2002 г., което е преди влизането в сила на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ.
бр.107 от 9.12.2003г.)
Относно съдържанието на понятието "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. №
3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни
разяснения собственикът или титулярят на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
В случая в хода на производството ищецът не доказа, че
ответниците са били потребители на топлинна енергия за процесния период, така
че за тях да възникне задължението за заплащане на доставяната в имота топлинна
енергия.
По делото липсват каквито и да е доказателства, че
наследодателят им Д.М. И. е собственик на процесния топлоснабден имот. Представеният
списък на живущите в блока не е годно доказателство, което би могло да установи
правото на собственост. Нещо повече – в
общинската администрация липсват данни собствеността върху имота да е била
прехвърлена. Освен това е нужно да се отбележи, че към момента на сключване на
договора за дялово разпределение наследодателят е бил починал, което означава,
че е неизвестно лицето, което е монтирало уредите за дялово разпределение в
апартамента. По делото не са събрани други доказателства за това, че
наследниците на И. реално са ползвали имота, така че да имат качеството на
потребители на топлинна енергия. Нито самият ищец, нито третото лице-помагач
представят надлежни доказателства за това кой стопанисва апартамента, на кого
са били връчвани изравнителните сметки, кой е осигурявал достъп до жилището за
отчитане на уредите или други доказателства, които могат да доведат до извода,
че някои от ответниците са страна в облигационното правоотношение с
топлофикационното дружество
Това дава основание на съда да приеме, че така
предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора, съдът приема, че в тежест на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените от страна на ответниците разноски,
включващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева от всеки
един от тях.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД” АД, ЕИК……..,
седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «.» № ., , срещу В.М.К. ЕГН ********** *** и Д.М.К. ЕГН ********** *** в качеството им на наследници на Д.М. И. иск за
заплащане в условията на разделност на сумата от 4459,11 лв. /четири хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и единадесет стотинки/ главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., сумата от 903,46
лв. /деветстотин и три лева и четиридесет и шест стотинки/ лихва за забава за
периода от 15.09.2014 г. до 11.09.2017 г., както и суми за дялово разпределение
в размер на 39,78 лв. /тридесет и девет
лева и седемдесет и осем стотинки/ главница и 7,30 лв. /седем лева и тридесет
стотинки/ лихва, ведно къс законната лихва върху главниците, считано от
15.09.2017 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД” АД, ЕИК
………, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «….» № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА В.М.К. ЕГН ********** *** сторените разноски в
производството в размер на 600,00 лв. /шестстотин лева/.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД” АД, ЕИК
……, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «..» № 23Б, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М.К. ЕГН ********** *** сторените разноски в производството в размер на 600,00
лв. /шестстотин лева/.
Делото е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца «ТЕХЕМ
СЪРВИСИС» ЕООД, ЕИК ………., седалище и
адрес на управление гр. София, район Слатина, ул. «…» № ….
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/