Решение по дело №67384/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13412
Дата: 8 юли 2024 г.
Съдия: Мария Илчева Илиева
Дело: 20231110167384
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13412
гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И. Гражданско дело №
20231110167384 по описа за 2023 година
Ищецът ... е предявил срещу К. К. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1349,74 лева за главница за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. ...., клиентски номер .... и аб. №
....., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
08.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 242,24 лева – мораторна лихва
върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., 28,90 лева - стойността на
услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането и 6,75 лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 27.11.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответникът имат качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик
на топлоснабден имот, който е придобил по наследство от Д. Л. И.. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като изпада в забава
след изтичане на срока за плащане. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане,
поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Представя списък по чл.
1
80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника, който е направил искане производството по делото да бъде прекратено, тъй като
цялата искова сума е платена на 27.03.2024 г. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца .... не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
докаже, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e
топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване
на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна
енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера
на обезщетението за забава.
При доказване на сочените предпоставки, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил задължението си чрез плащане.
В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, както безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства, включени във фактическия
състав на спорното право, както и обстоятелството, че претендираните вземания са платени
от ответника в хода на процеса, поради което фактът на погасяване на възникналите в негова
тежест задължения е установен без съмнение. Това обстоятелство се установява и от приетия
като писмено доказателство касов бон от 27.03.2024 г.
Ето защо исковете, които се поддържат от ищеца, следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез плащане в хода на процеса.

По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ищецът има право на разноски в производството. Това е така, защото независимо, че
исковете са отхвърлени, с поведението си – незаплащане на дължимата сума в срок,
ответникът е дал повод за завеждане на делото, а исковете на ищеца се отхвърлят не защото
са неоснователни, а защото са погасени чрез плащане, извършено на 27.03.2024 г., след
депозиране на исковата молба и връчване на препис от нея на страните (в този смисъл и
разрешенията в определение № 270 от 05.10.2016 г. по ч.гр. дело № 3846/2016 г. на I ГО на
ВКС и цитираните в него актове на ВКС в сходни хипотези).
2
Ищецът в производството е сторил разноски за държавна такса в размер на 65,11 лв.
от делото, определена с разпореждане на съда в минималния размер по чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК). Страната е заявила с исковата молба и претенция за присъждане на юрисконсулстско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
Както се установява от представения и приет като писмено доказателство по делото
касов бон, обаче, след образуване на делото ответникът е извършила плащане на сумата
общо в размер на 1743,22 лева, която включва освен главницата и лихвата, предмет на спора
и съдебните разноски по делото (ред 3 от представения касов бон), определени като
дължими от ищеца в деня на плащането, поради което с извършване на плащането
ответникът е погасила изцяло и задължението си за разноските.
Ето защо разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца.
Искането на ответника за присъждане на разноски също е неоснователно, тъй като с
поведението си страната е дала повод за завеждане на делото (така и Определение № 60309
от 17.09.2021 г. по ч. т. д. № 1494/2021 г. на I ТО на ВКС, Определение № 270/05.10.2016 г.
по ч.гр. д. № 3846/2016 г. на I ГО на ВКС, Определение № 388/11.07.2017 г. по ч.т.д. №
831/2017 г. на II ТО на ВКС).
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в ....,
срещу К. К. Б., ЕГН **********, с адрес в ...., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1349,74 лева за главница за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се в гр. ....,
клиентски номер .... и аб. № ....., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 242,24
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2021 г. до 27.11.2023 г., 28,90
лева - стойността на услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2020 г. до
30.04.2022 г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда
– 08.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и 6,75 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 27.11.2023 г.,
като погасени чрез плащане в хода на процеса – на 27.03.2024 г.
3
Решението е постановено при участието на ...., ЕИК ..., като трето лице помагач на
страната на ..., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4