РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Сливен, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230103902 по описа за 2024 година
Предявеният иск е за предаване на държането върху недвижим имот и
намира правното си основание в чл. 233 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че по силата на нотариален акт, № 12, том
I, рег. № 325, дело № 9/2006 година ищците са собственици на апартамент, №
*** с административен адрес: гр. *****************. Ищците сочат, че
ответницата ползва техният апартамент на основание Решение №
427/25.05.2023 година, по гражданско дело № 1437/2023 година с което е
прекратен бракът на сина им с ответницата.
Тъй като на ответницата е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете Х., семейното
жилище е предоставено на майката, за ползване, независимо, че не е нейна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от СК, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки
на единия съпруг, съдът може да предостави ползването му на другия съпруг,
на когото е предоставено упражняването на родителските права за срок от
една година.
С нотариална покана ответницата е поканена да освободи имота и да
1
предаде ключовете на ищците след изтичане на една година от влизане в сила
на решението по гражданско дело № 1437/2023 година на РС – Сливан,
съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от СК.
Едногодишният срок е изтекъл на 25.05.2023 година. Ответницата
помолила ищците да остане до края на учебната година на детето, докато
завърши седми клас, като обещала, че през това време ще си търси квартира.
Въпреки многократно проведените разговори на адвокатите в тази
насока и проявеното от ищците търпение, ответницата не само, че не
изпълнила обещанието си да освободи имота, но и заявила в разговор по
мобилния телефон в представител на ищците, че няма да го освободи и да си
търсят правата по съдебен ред.
От съда се иска да постанови решение, с което да бъде осъдена
ответницата Д. Д. Й. да освободи имота на ищците – апартамент № *** с
административен адрес: гр. ***************** и да предаде владението.
В законоустановения срок от пълномощника на ответницата е депозиран
отговор, с който се изразява становище по допустимостта и основателността
на иска.
С отговора се възразява изцяло срещу изложените в исковата молба
факти и обстоятелства.
В отговора на исковата молба се сочи, че с Решение № 427/25.05.2023
година постановено по ГД № 1437/2023 година по описа на РС – Сливен,
ползването на това жилище, представляващо семейно такова е предоставено
на ответницата. С протоколно определение № ***5/09.02.2024 година,
постановено по ГД № 4353/2023 година по описа на РС – Сливен, страните са
се споразумели ответницата да заплаща на ищците ежемесечен наем в размер
на 150,00 лева, който да се дължи до освобождаване на жилището или
настъпването на причина за изменение размера на дължимия наем.
Тази спогодба била одобрена от съда около една година след връчването
на предложената към исковата молба нотариална покана, като в спогодбата
изрично било уговорено заплащане на наем за минал период.
С оглед на гореизложеното ответницата намира, че няма качеството на
обикновен наемател, тъй като по силата на бракоразводното решение, тя е
ползвател на жилището поради предоставените й родителски права по
2
отношение на детето Х. Д. Й.. Това решение нито е изменено, нито отменено,
поради което ползвателя следва да напусне жилището или по собствено
желание или с настъпването на неговата смърт. По отношение на
правонаемните отношения между страните, никъде в исковата молба не се
твърди, че ответницата не заплаща уговорения със спогодбата ежемесечен
наем, поради което предявеният срещу ответницата иск е неоснователен и
недоказан. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани се явяват лично и се
представляват от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се
претендира уважаването им по съображения, изложени в представена по
делото писмена защита.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована се явява лично и се
представлява от пълномощник. Исковите претенции се оспорват като
неоснователни и се претендира за отхвърлянето им по съображения,
изложени в представено по делото писмено становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се
установява и доказва, че ищците са собственици съгласно нотариален акт, №
12, том I, рег. № 325, дело № 9/2006 година на апартамент, № *** с
административен адрес: гр. *****************, че ответницата ползва
техният апартамент на основание Решение № 427/25.05.2023 година, по
гражданско дело № 1437/2023 година, с което е прекратен бракът между нея и
синът на ищците – Д. Х.в Й., като на ответницата е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото
пълнолетие дете Х. и ползване на семейното жилище, собственост на ищците.
С нотариална покана, рег. № 991, том I, № 54, приета за връчена на
***.06.2023 година с Констативен протокол на Нотариус Е. Х., ответницата е
поканена да освободи имота и да предаде ключовете на ищците след изтичане
на една година от влизане в сила на решението по гражданско дело №
1437/2023 година на РС – Сливан.
С протокол № ***5/09.02.2024 година, постановен по ГД № 4353/2023
година по описа на РС – Сливен е одобрена постигната съдебна спогодба
между страните, съгласно текста която: /цитат/„Д. Д. Й., ЕГН ********** от
3
гр. С***, кв. *****************-*** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплати на Х. Д. Й.
с ЕГН ********** и Д. Д. Й. с ЕГН ********** и двамата от гр. *****
месечен наем в размер на 150 лв., считано от 01.09.2023 г. до 31.01.2024 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на постигане на
спогодбата 09.02.2024 г., както и ежемесечен наем в размер на 150 лв., считано
от 01.02.2024 г. до освобождаване на жилището, платим до 15-то число на
текущия месец, за който се дължи наема до освобождаване на жилището от
ответницата или настъпването на причини за изменение размера на дължимия
наем.“ /край на цитата/.
Исковата молба е заведена в съда на 26.07.2024 година и е получена от
ответницата на 17.09.2024 година, която чрез процесуалния си представител е
представила отговор на исковата молба на 15.10.2024 година към която дата се
приема, че е изтекъл и едномесечния срок за прекратяване на наемното
помещение и опразване на жилището.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за връщане на вещта, предмет на договора за наем е
допустим, а разгледан по същество и основателен.
За уважаване на иск за опразване на наето помещение, от
доказателствата по делото следва да бъде установено наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, неговото прекратяване, както
и неизпълнение на задължението на наемателя да предаде фактическата власт
върху имота, съобразно уговорените в договора начин и срок.
Съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 1 от СК по силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5
от СК, възниква наемно правоотношение. Наемното правоотношение по
дефиниция е възмездно, като с решението за развод по искане на някой от
съпрузите съдът следва да определи и размера на наема, съгласно чл. 57, ал. 2,
изр. 1 от СК. Тъй като се касае за акт на съдебна администрация и като се има
предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 3 от СК, пропускът това да бъде
сторено може да бъде отстранен впоследствие с предявяването на
самостоятелен иск, както е станало и в настоящия случай. По правило
4
наемното правоотношение възниква с влизането в сила на бракоразводното
решение в частта за ползването на семейното жилище, от който момент се
дължи и заплащането на наемната цена, а същата, дори да не е опредЕ. с това
решение, е определяема и съобразно съдебната практика е равна на средния
месечен пазарен наем за имот от вида на този, представляващ семейно
жилище.
Противно на застъпваното в отговора на исковата молба становище по
правило предоставянето на ползването на семейното жилище съставлява акт
на спорна съдебна администрация, а не на правораздаване, тъй като не
признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено
нещо, а определя реда и начина на упражняването им.
По силата на визираното наемно правоотношение за страните по него се
пораждат насрещни права и задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 238 от
ЗЗД, ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се
откаже от него, като предизвести другата страна един месец по-рано.
Доколкото след отправяне и получаване на нотариална покана до ответницата
да освободи имота и да предаде ключовете на ищците, страните по ГД №
4353/2023 година по описа на РС – Сливен са постигнали съдебна спогодба,
одобрена от решаващият съд с протокол № ***5/09.02.2024 година, съгласно
текста която: /цитат/„Д. Д. Й., ЕГН ********** от гр. С***, кв.
*****************-*** СЕ ЗАДЪЛЖАВА да заплати на Х. Д. Й. с ЕГН
********** и Д. Д. Й. с ЕГН ********** и двамата от гр. ***** месечен наем
в размер на 150 лв., считано от 01.09.2023 г. до 31.01.2024 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на постигане на спогодбата
09.02.2024 г., както и ежемесечен наем в размер на 150 лв., считано от
01.02.2024 г. до освобождаване на жилището, платим до 15-то число на
текущия месец, за който се дължи наема до освобождаване на жилището от
ответницата или настъпването на причини за изменение размера на дължимия
наем.“ /край на цитата/ се прие, че месец след получаване на исковата молба е
изтекъл и срока по новираната покана за освобождаване на имота от
ответницата, респ. към таза дата договора е прекратен по предвидения в чл.
238 от ЗЗД ред. След прекратяването му наемателя дължи връщане на
държаната от него без основание вещ била предмет на договора за наем –
задължение, което същия не е изпълнил.
5
Предвид изложеното са налице материално-правните предпоставки за
уважаване на иска, като основателен и доказан, налагащо ответникът да бъде
осъден да опразни наетия имот и да предаде държането му на ищците.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да бъдат
присъдени направените от тях разноски, изчислени като възлизащи на обща
сума в размер на 2080,00 лева.
Като взе предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Й. с ЕГН: ********** от гр. *****************. ***,
ет. 7 чрез адв. С. К. от АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. *****************
ДА ПРЕДАДЕ на Х. Д. Й. с ЕГН: ********** и Д. Д. Й. с ЕГН: ********** и
двамата с адрес: гр. *****************, представлявани от адв. Е. П. от АК –
Сливен, със съдебен адрес: гр. ************** ДЪРЖАНЕТО върху следния
недвижим имот: апартамент № ***, ********.
ОСЪЖДА Д. Д. Й. с ЕГН: ********** от гр. *****************. ***,
ет. 7 чрез адв. С. К. от АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. *****************
ДА ЗАПЛАТИ на Х. Д. Й. с ЕГН: ********** и Д. Д. Й. с ЕГН: ********** и
двамата с адрес: гр. *****************, представлявани от адв. Е. П. от АК –
Сливен, със съдебен адрес: гр. ****** направените по делото разноски в
размер на 2080,00 лева /две хиляди и осемдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6