РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300502645 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№25939/07.10.2022г.
депозирана от А. П. М. с ЕГН-**********, чрез особения и представител адв.
М. П. против Решение №291 от 19.08.2022г. постановено по гр.д.№728/2021г.
по описа на АРС, четвърти гр.с, с което се признава за установено
вземането на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и
адрес на управление гр. София, жк Младост 4 Бизнес парк София по
отношение на А. П. М. ЕГН **********, с адрес за призоваване гр *** по
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д№2293/2020г на АРС в размер на 160,13лв - представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги по
договор за мобилни услуги от 06.12.2018г за периода от 06.12.2018г до
19.03.2019г, както и сумата от 175,80лв, представляваща незаплатени 19
лизингови вноски по договор за лизинг от 06.12.2018г, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 14.12.2020г до окончателното плащане, С
постановеният съдебен акт в полза на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД са
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 205лв и
1
разноски в първоинстационното производство в размер на 797,50лв.
Решението се обжалва като необосновано, постановено при неправилно
тълкуване на събраните доказателства, в нарушение на материалния закон.
Моли се, настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт като
вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявените искове.
Въззиваемата страна „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, чрез процесуалния
представител адв. В. Г. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се
потвърди първоинстанционния акт, като правилен и законосъобразен.
Претендират се деловодни разноски във възвивното производство съгласно
представения списък, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 180лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде
разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че между страните е сключен
договор за мобилни услуги от 06.12.2018г, по силата на който ответникът е
абонат на ищцовото дружество доставчик на мобилни услуги с клиентски №
*** и титуляр на мобилен номер *** по избран абонаментен план Тотал 26,99
със срок на действие 24 месеца до 06.12.2020г. Между страните е сключен и
договор за лизинг към мобилен номер *** от 06.12.2018г, по силата на който
на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J4 PlusDual Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова вноска в размер на 8,79лв съгласно уговорен погасителен план.
Твърди се, че ответникът е ползвал предоставяните от ищеца мобилни услуги,
като за потребените услуги за периода от скючване на договора до
19.03.2019г са издадени ф-ра № **********/20.12.2018г за отчетен период
20.11.2018-19.12.2018г на стойност 48,96лв, фактура
2
№**********/20.01.2019г за отчетен период 20.12.2018-19.01.2019г на
стойност 74,25лв, фактура №**********/20.02.2019г за отчетен период
20.01.2019-19.02.2019г на стойност 35,85лв. Длъжникът не е изпълнил
задължението се да заплати дължимите месечни абонаменти в общ размер на
159,06лв, към която сума са добавени начислените лизингови вноски към
20.03.2019г и е сторнирана сумата от 6,43лв или задължението е в размер на
160.13лв.
Поради неизпълнението на задължението да заплати начислените суми
от страна на ответника, договорите между страните са прекратени
едностранно от ищеца и е издадена крайна фактура
№**********/20.04.2019г. Предвид прекратяване договора за мобилни
услуги считано от 16.04.2019г, дължимите месечни вноски са обявени за
предсрочно изискуеми.. Ищецът се е снабдил за вземането си Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д№2293/2020г на АРС
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Първоинстанционният съд е приел, че отношенията между страните се
уреждат от сключените между тях договори за мобилни услуги, в които
отношения ищецът е изправна страна, а за ответника са възникнали
произтичащите от договора задължения. Установено е от съставените
фактури, че ответникът дължи сумата от общо 160,13лв - представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребените мобилни
услуги по договор за мобилни услуги от 06.12.2018г за периода от
06.12.2018г до 19.03.2019г, както и сумата от 175,80лв, представляваща
незаплатени 19 лизингови вноски по договор за лизинг от 06.12.2018г.
Ответникът нито твърди, нито сочи доказателства, че е изпълнил
задълженията си, произтичащи от договори, за процесния период, поради
което и доколкото ищцовото дружество се явява изправна страна, за
ответника е възникнало задължението да заплаща уговорените абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски. След като не е направил това,
сключените договори са прекратени предсрочно, поради което ответникът
дължи претендираните суми.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира,
3
че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да
бъде проверена правилността на решението, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради
което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им, настоящият съдебен състав споделя
направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните
съображения:
Установява се по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, че страните са валидно обвързани от договор за мобилни
услуги от 06.12.2018г, с клиентски № *** и титуляр на мобилен номер *** и
договор за лизинг към мобилен номер *** от 06.12.2018г, по силата на който
на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy J4 PlusDual Black.Поради неизпълнението на задължението да заплати
начислените суми от страна на ответника, договорите между страните са
прекратени едностранно от ищеца и е издадена крайна фактура
№**********/20.04.2019г. Предвид прекратяване договора за мобилни
услуги считано от 16.04.2019г, дължимите месечни вноски са обявени за
предсрочно изискуеми.. . Ответникът не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от сключените договори за процесния период , поради което и
доколкото ищцовото дружества се явява изправна страна по договора, за
ответникът е възникнало задължението да заплати уговорените абонаментни
такси. По делото не са събрани доказателства, А. М. да е заплатила
претендираните абонаментни такси, поради което исковете се явяват
основателни и доказани по размер.
Едновременно със сключване на договори за предоставяне на мобилни
услуги, страните са сключили и съответно са обвързани от договор за
придобиване от ответника на устройство мобилен апарат на изплащане -
SAMSUNG Galaxy J4 PlusDual Black. Разпоредбата на чл.342 ал.1 ТЗ дава
легално определение на договора за оперативен лизинг, съгласно което
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение. Събраните в хода на производството доказателства,
обуславят извода, че страните са обвързани от договорите за оперативен
4
лизинг, като лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния
период. По делото липсват доказателства лизингополучателят да е върнал
предсрочно предоставеното му по договора мобилно устройство, както и
доказателства да е заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа. Ето
защо настоящият съдебен състав приема, че макар да липсват доказателства
за предсрочната изискуемост на вземанията за лизинговите вноски за
периода от месец април 2019г. до 06.12.2020г, когато е настъпил падежа на
задълженията, същите безспорно са изискуеми към датата на подаване на
исковата молба, с която е предявен иск за установяване на вземането по
реда на чл.422 ГПК. Съгласно задължителните указания по т.9 от ТК №4 от
18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Настоящият състав приема, че след като съдът е длъжен на основание
чл.235 ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили след подаване на
заявлението имащи отношение към изискуемостта на вземането, то при
наличие на доказателства за настъпила изискуемост на вземането съгласно
условията на договора, независимо от липсата на доказателства за
предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за доказан факта на
настъпване на падежа на всяка една от претендираните лизингови вноски към
датата на подаване на исковата молба, поради което предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Що се касае до твърденията, че договорите съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, съдът не констатира служебно наличието
на такива, поради което не би могло да се приеме, че договорите са
недействителни.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
5
постановил законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски
съгласно представения списък по чл.80 ГПК /л.26 /, а именно в размер на
180лв. Сумата в размер на 300лв, съставляващи внесен депозит за особен
представител не се присъжда, доколкото такава не е поискана от въззиваемия.
Мотивиран от гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №291 от 19.08.2022г. постановено по гр.д.
№728/2021г. по описа на АРС, четвърти гр.с
ОСЪЖДА А. П. М. ЕГН **********, от гр *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с предишно наименование „Теленор България“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Д. К. К. и
М. С., сумата от 180лв/ сто и осемдесет лева/ направени разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6