Р Е Ш
Е Н И Е
№260010 17.08.2020г. гр.Несебър
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тридесет
и първи юли две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Берберова-Георгиева
при
секретаря: Радостина Менчева
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 444 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от А.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
подадена чрез процесуалния му представител – адв.М.С.
***, със съдебен адрес:*** против Наказателно
постановление № 43591 от 10.12.2019г. на Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, с което
на основание чл.219, ал.1 от Закона за туризма /ЗТ/, на жалбоподателя е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.146, ал.1 от
ЗТ. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят М. се явява лично и с процесуалния си представител, и поддържа
жалбата. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
За КЗП-РД-гр.Бургас в съдебно
заседание представител не се явява. Също представят писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред
надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по
закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, съдът
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена
проверка на 28.06.2019г. пред храм „Свети Спас“ в гр.Несебър – стара част, инспекторите
в КЗП-РД-Бургас установили, че жалбоподателят М. извършва дейност „екскурзоводство“, без да е вписан в Националния
туристически център. Същият е придружавал 37 човека от Република Полша. За извършената проверка и
направените констатации е съставен КП № К-2661489 от 28.06.2019г., въз основа
на който на жалбоподателя е съставен акт, а впоследствие е издадено атакуваното
пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят М., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си
същият оспорва изложените в акта и НП фактически констатации, като заявява, че
на процесната дата – 28.06.2019г., въз основа на
сключен граждански договор от 27.06.2019г. с „Бългерия
фаст фери“ ООД, е придружавал група полски туристи, които са си
имали водач. Сочи, че задълженията му включвали да направи инструктаж на
пътниците за безопасността при пътуването им и при пристигането им в гр.Несебър
– да им покаже заведението, в което ще обядват, да им посочи банкомати и чейнчбюра, да ги ориентира към някои забележителности на
града и да им укаже сборния пункт, който в случая била църквата „Свети Спас“.
Твърди, че от съставения му АУАН и впоследствие издаденото срещу него
наказателно постановление, не му ставало ясно каква конкретна дейност „екскурзоводство“ е извършвал в деня на проверката.
Съдът в контекста на правомощията
си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно акта за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи,
намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. В настоящият случая АУАН и обжалваното
наказателно постановление са издадени от надлежни органи и в рамките на тяхната
компетентност. Независимо от това, съдът счита, че са налице основания за
отмяна на наказателното постановление. Съображенията за това са следните:
На първо място, нито в
констативния протокол, нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в атакуваното наказателно постановление не е налично описание на фактическите действия, които е
извършвал жалбоподателя, за да се направи извод следва ли поведението му да се
квалифицира под посочената правна норма. С оглед на това, остава неясно в какво точно се
изразява извършваната от жалбоподателя екскурзоводска дейност в деня на
проверката. В показанията си пред съда, актосъставителят Р.С. сочи, че е присъствала на
нарушението, при което жалбоподателят изнасял беседа на полски език на група от
37 човека пред църквата „Свети Спас“ в гр.Несебър, на която беседа контролните
органи не присъствали. На следващо място, акт.С. установява, че жалбоподателят
осъществявал екскурзоводска дейност, като разказвал за обекта, изнасял беседа,
но в същото време заявява, че не го е слушала какво говори. Акт.С. сочи, че не
владее полски език, но го разбира. Запитана, какво е казал жалбоподателя на
полските туристи, същата сочи, че не помни. Актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно
описание на нарушението. Недопустимо е пред съда за първи
път да се установяват фактите, представляващи част от състава на
съответното административно нарушение. Противоречивите показания на акт.С. и липсата на
конкретно изложени в акта и НП факти относно сочената в същите дейност „екскурзоводство“, извършвана от жалбоподателя М., налага
извода за необоснованост и недоказаност на обжалваното наказателно
постановление и е достатъчно основание за отмяна на същото. В този смисъл Решение
№ 909 от 20.07.2020г. на Административен съд – гр.Бургас, постановено по КАНД №
977/2020г. по описа на съда.
Отделно от
горепосоченото, налице е още един съществен порок в административнонаказателната
процедура. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението. В настоящият случай, АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели, които, както е посочено в акта, са само
свидетели при съставянето му, но не са присъствали при установяване на
нарушението. Тази разпоредба представлява важна процесуална гаранция, която осигурява
в пълен обем правото на защита на нарушителя още от началото на образуваното
срещу него административнонаказателно производство досежно констатираните от контролните органи факти и
обстоятелства, свързани с конкретното нарушение. Тя е императивна и нарушението
й винаги съставлява съществено нарушение на административно-производствените
правила и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
С оглед гореизложеното, настоящата
инстанция намира жалбата за основателна, поради което същата следва да бъде
уважена, а атакуваното наказателното постановление – отменено, като постановено
при съществени нарушения на административно-производствените правила.
Предвид изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, съдът счита, че в тежест на наказващият орган
следва да се възложат заплатените от жалбоподателя по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 50 /петдесет/ лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 43591 от 10.12.2019г. на
Директора на КЗП-РД-гр.Бургас, с което на основание чл.219, ал.1 от Закона за туризма
/ЗТ/, на А.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** /чрез адв.М.С. ***/, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за административно нарушение по чл.146, ал.1 от
ЗТ.
ОСЪЖДА
Комисията за защита на потребителите да
заплати на А.М.М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.М.С. ***/, сумата в
размер на 50 /петдесет/ лева,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-
Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :