Присъда по дело №1473/2019 на Районен съд - Варна

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер  4                              Година 2020                                              Град ВАРНА

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                     ПЪРВИ СЪСТАВ

На  девети януари                                                   Година две хиляди и двадесета

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. МИНЕВ

                                  

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.Д.

2. И.М.

 

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

ПРОКУРОР: НОРА СЛАВОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 1473 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия М.М.А. - роден на *** г. в гр.Търговище, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан, с висше образование, не работи, ЕГН **********,

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ

 

В периода 02.06.2015 г. - 16.02.2017 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П., Р.К.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М. и К.С.Т., в кръга на неговите пълномощия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П. и Х.Н.П., К.И.К. и П.Т.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М., К.С.Т. и С.Х. Желева-Т. заблуждение, както следва:

            - у К.С.Д. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2289/2013 г. на СИС при PC - Варна;

            - у Х.И.Х. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2379/2013 г. на СИС при PC - Варна;

            - у Е.И.П. и Х.Н.П. - че ще участва от името на Е.И.П. и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2011 г. на СИС при PC - Варна;

- у К.И.К. и П.Т.К. - че ще участва от името на Р.К.К. и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД № 2133/2011 г. на СИС при PC - Варна;

            - у В.Г.П. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2012 г. на СИС при PC -Варна;

            - у Г.П.Б. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 541/2015 г. на ЧСИ при ОС - Варна;

            - у М.Б.Л. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД 20137160401488 на ЧСИ Николай Г.,***;

            - у М.С.М. - че ще участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС при PC -Варна, възложено на ДСИ Милен И. Железов;

            - у К.С.Т. и С.Х. Желева-Т. - че ще окаже на К.С.Т. правна помощ и съдействие, изразяващи се в намиране и покупка на недвижим имот в гр. Варна, посредничество при водене на преговори за покупката му, проверка за състоянието му и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделката,

като с това причинил имотна вреда на лицата в размер, както следва:

К.С.Д. - 69 000 лв., и брат му А.С.Д. - 25 000 лв.;

Х.И.Х. - 46 917,90 лв.;

Е.И.П. и Х.Н.П. - 41 538 лв.;

К.И.К. и П.Т.К. - 100 000 лв.; В.Г.П. - 39 399,99 лв.;

Г.П.Б. - 33 540 лв.;

М.Б.Л. - 75 619 лв.;

М.С.М. - 38 809,20 лв.

К.С.Т. и С.Х. Желева-Т. -35 799лв.,

общо имотна вреда в размер на 505 623,09 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай

- престъпление по чл. 211 вр. чл. 210 ал. 1 т. 3 пр. 2 вр. чл. 209 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му налага наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което следва да бъде при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс. А.  ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец В.Г.П.  сумата от 39 399,99 лева /тридесет и девет хиляди триста деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищци К.С.Т. и С.Х. ЖЕЛЕВА-Т. сумата от 20 256,66 лева /двадесет хиляди двеста петдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/, за претърпените от тях имуществени вреди, ведно със законната лихва от началото на досъдебното производство до окончателното изплащане на сумата.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец К.И.К. сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец П.Т.К. сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/, за претърпените от нея имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец Г.П.Б. сумата от 33 540 лева /тридесет и три хиляди петстотин и четиридесет лева/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец Х.И.Х. сумата от 49 917,00 лева /четиридесет и девет хиляди деветстотин и седемнадесет лева/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец М.Б.Л. сумата от  75 619,00 лева /седемдесет и пет хиляди шестстотин и деветнадесет лева/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец К.С.Д. сумата от 69 000 лева /шестдесет и девет хиляди/, за претърпените от него имуществени вреди.

 

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на граж. ищец А.С.Д.  сумата от 25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, за претърпените от него имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

 

На осн. чл. 45 от ЗЗД СЪДЪТ ОСЪЖДА подс.А. ДА ЗАПЛАТИ на ч.обв.М.С.М. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща направените по делото РАЗНОСКИ за адвокатско възнаграждение.

 

На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подс.А. да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на:

- 250 /двеста и петдесет/ лева по сметка на ОД на МВР – Варна;

- 16509,31 лева /шестнадесет хиляди петстотин и девет лева и тридесет и една стотинки/ представляващи държавна такса върху така уважените граждански искове;

- 370,78 лева /триста и седемдесет лева и седемдесет и осем стотинки/ представляващи по делото разноски по сметка на Районен съд – Варна.

 

На основание чл.211 от НК СЪДЪТ НАЛАГА КОНФИСКАЦИЯ в размер на 1/2 от имуществото на подс.А., а именно 1/2 от стойността на л.а. „Ауди 80“ с рег.№ В 3664 СМ и 1/2 от стойността на 15,17 кв.м. идеални части от поземлен имот с площ по документ 2752 кв.м., стар идентификатор УПИ № ХVІ-131А в кв.І с площ по скица 2886 кв.м. област Варна, община Варна, гр.Варна, ЖК „Възраждане“, с нов идентификатор 10135.3511.594.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                                  2.

П Р О Т О К О Л

 

Година 2020                                                                                        град ВАРНА    

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                           ПЪРВИ СЪСТАВ

На девети януари                                          Година две хиляди и двадесета

 

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. МИНЕВ

                                                          

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.Д.

2. И.М.

                                                                                             

СЕКРЕТАР: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

ПРОКУРОР: НОРА СЛАВОВА

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя

наказателно общ характер дело номер 1473 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

 

СЪДЪТ на осн. чл.57 от НК и на осн.чл.309 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подсъдимия М.М.А., с ЕГН ********** от "ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ в размер на 10 000 лева" в „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“, до влизане на присъдата в сила.

СЪДЪТ постановя НЕЗАБАВНОТО изпълнение на изменената мярка „Задържане под стража“ и подсъдимия А. следва да бъде задържан в съдебната зала.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред ВОС.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                                                  /ХР. МИНЕВ/

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

                                              

       2.

 

М  О  Т  И  В  И

 

                    към присъда по НОХД № 1473 по описа за 2019год. на

                    Варненския районен съд – ПЪРВИ наказателен състав.

 

 

           По отношение на подс. М.М.А. от Варненска районна прокуратура  е възведено обвинение по чл.211, вр. чл.210 ал.1 т.3 пр.2, вр. чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това че:

В периода 02.06.2015 г. - 16.02.2017 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П., Р.К.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М. и К.С.Т., в кръга на неговите пълномощия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П. и Х.Н.П., К.И.К. и П.Т.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М., К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. заблуждение, както следва:

         - у К.С.Д. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2289/2013 г. на СИС при PC - Варна;

         - у Х.И.Х. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2379/2013 г. на СИС при PC - Варна;

         - у Е.И.П. и Х.Н.П. - че ще участва от името на Е.И.П. и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2011 г. на СИС при PC - Варна;

- у К.И.К. и П.Т.К. - че ще участва от името на Р.К.К. и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД № 2133/2011 г. на СИС при PC - Варна;

         - у В.Г.П. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2012 г. на СИС при PC -Варна;

         - у Г.П.Б. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 541/2015 г. на ЧСИ при ОС - Варна;

         - у М.Б.Л. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД 20137160401488 на ЧСИ Н. Г.,***;

         - у М.С.М. - че ще участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС при PC -Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж.;

         - у К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. - че ще окаже на К.С.Т. правна помощ и съдействие, изразяващи се в намиране и покупка на недвижим имот в гр. Варна, посредничество при водене на преговори за покупката му, проверка за състоянието му и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделката,

като с това причинил имотна вреда на лицата в размер, както следва:

К.С.Д. - 69 000 лв., и брат му А.С.Д. - 25 000 лв.;

Х.И.Х. - 46 917,90 лв.;

Е.И.П. и Х.Н.П. - 41 538 лв.;

К.И.К. и П.Т.К. - 100 000 лв.; В.Г.П. - 39 399,99 лв.;

Г.П.Б. - 33 540 лв.;

М.Б.Л. - 75 619 лв.;

М.С.М. - 38 809,20 лв.

К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. - 35 799лв.,

общо имотна вреда в размер на 505 623,09 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай

 

          В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа изцяло повдигнатите обвинения срещу подс.А., като пледира за осъдителна присъда, като предлага на М.А. да се наложи наказание над средния предвиден в закона размер, което да се изтърпи ефективно при първоначален общ затворнически режим. Иска се отнемане на една втора от имуществото на подсъдимия и изменение на мярката му за неотклонение в „Задържане под стража“, като исканията са подробно мотивирани.

          В с.з. подсъдимият А. се явява лично и с адв.П.Н., не признава вината си. В проведеното разпоредително заседание е направено искане за провеждане на съкратено съдебно следствие, като се разпитат единствено пострадалите свидетели.

          Защитникът на подсъдимия А. пледира за постановяване на осъдителна присъда по чл.210 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като се определи наказание близко и малко над минимума, изтърпяването на което бъде отложено с определянето на справедлив изпитателен срок. Прави се искане за оправдаване по първоначално повдигнатото обвинение по чл.211 от НК. Оспорва се основателността на искането за изменение на мярката за неотклонение на подс.А..

         В дадената последна дума на подс.А., същия заявява, че съжалява за извършеното отнего, като твърди, че е възстановил изцяло сумата на пострадалите братя Д. Отрича да е получавал в брой сумата от 100 000.00лева от пострадалото сем.К.. 

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следната фактическа обстановка:

         На 29.10.2013г. подс. М.М.А. бил вписан като адвокат в Адвокатска колегия - Варна. Преди това работил в „Инвестбанк" АД. Предвид тези обстоятелства, същият се ползвал с уважението и доверието на свои познати и съседи. Тъй като желаел да поддържа висок стандарт на живот, подсъдимият измислил план, благодарение на който за кратък период от време да получи големи парични суми от свои клиенти, заблуждавайки ги, че ще работи в техен интерес и в кръга на предоставените му пълномощия. Част от плана се състояла в това, подсъдимият да декларира близки отношения със съдебни изпълнители. Целта на подсъдимия била да мотивира доверителите си да се разпоредят с големи парични суми в негов интерес. Тези негови намерения били лесно изпълними, предвид знанията, контактите и работата му, преди в банка, след това като адвокат. Благодарение на това му било известно, документи с какво съдържание и реквизити се изготвят и прилагат по изпълнително дело, и за удостоверяване на банкови операции. Отделно от това ползвал публични регистри с информация за насрочена публична продан на имоти по изпълнителни дела на СИС-РС-Варна и на частни съдебни изпълнители. Подсъдимият, както и всеки друг гражданин, имал свободен достъп до обявления за такава продажба, поставени на общодостъпни места в сградите на Районен съд - Варна, Община - Варна, както и на самия имот. Отделно от това, имал възможност да се запознае и с материали по вече прекратени изпълнителни дела на СИС – РС - Варна още по време на стажа си за придобиване на правоспособност преди вписването като адвокат в АК-Варна. По този начин се сдобивал с данните на имоти, които вече са били предмет на публична продан. За да направи по-трудно проследимо генерирането на големи приходи по гореописания начин, подсъдимият открил множество сметки - лични, разплащателни и специални разплащателни на адвокат, спестовни и погасителни, в осем различни банки.

В изпълнение на така формираните намерения, при среща в края на м.05.2015г., в гр.Варна със св. К.С.Д., с когото се познавали от години и били в добри отношения, подсъдимият го попитал дали иска да закупи на изгодна цена недвижим имот. Когато Д. проявил интерес и попитал за какво става въпрос и как може да стане това, подсъдимият обяснил на свидетеля, че имотът е обявен на публична продан по изпълнително дело ИД №2289/13г. на СИС – РС - Варна. Подсъдимият казал на Д., че имотът се намира в централната част на гр.Варна, и е обявен на цена 92 000.00лв. Подсъдимият казал на Д., че е близък със съдебния изпълнител. Свидетелят попитал, какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава подс. А. му казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелят се поинтересувал в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подс.А. му обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на Д./ ще включва подаване на молба до СИС – РС - Варна за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС - Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС - Варна, окончателно плащане на остатъчния размер до 92 000 лв. по сметка на СИС - РС - Варна, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Д. в обявена публична продан по ИД №2289/13 г. на СИС – РС - Варна, но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетеля целял да го мотивира да се разпореди с негови /на Д./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Не разполагал с влияние над съдебния изпълнител. Свидетелят не се усъмнил в намеренията на подсъдимия и повярвал на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин, от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2289/13 г. на СИС – РС - Варна, поради което и на същата среща го упълномощил устно за това. Свидетелят поискал да оформят и писмено пълномощното, но подсъдимият му казал, че устното упълномощаване е достатъчно. За да приспи бдителността на Д., подсъдимият му казал, че ще изготви договор за правна защита и съдействие и при следваща среща ще подпишат такъв. Веднага след устното упълномощаване, на същата среща подсъдимият поискал в най-кратък срок Д. да му преведе по банков път сума в размер на 14 000.00лв. /четиринадесет хиляди лева/ и му посочил номера на негова /на А./ лична сметка №BG47PIRB71794604594276 в „Банка Пиреос България"АД, за да изпълни възложените му като пълномощник действия. Според обясненията на подсъдимия пред Д., тази сума щяла да послужи за плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена за участие в публичната продан по посоченото ИД. Предвид това, на 02.06.15г. в гр.Варна, св.Д. превел по банков път по посочената от подсъдимия негова лична сметка № BG47PIRB71794604594276 в „Банка Пиреос България"АД /т.3 л.183 от ДП/, сума в размер на 14 000.00лв. /четиринадесет хиляди лева/. Сумата от 14000.00лв. били лични средства на свидетеля. В следващите дни подсъдимият го завел на оглед в неустановен имот, находящ се в централната част на гр.Варна, между ул."Отец Паисий" и ул."Братя Миладинови", и му казал, че е именно този, предмет на публичната продан по ИД №2289/13 г. на СИС-РС-Варна. С тези свои действия подсъдимият целял да поддържа вече създадените от него неверни представи у свидетеля и да го мотивира да му преведе в най-кратък срок остатъка до 92 000.00лв. След превеждането по сметката на подсъдимия на 14 000.00лв. /описано по-горе/, подс.А. казал на св.Д., че трябва да му преведе в най-кратък срок още 10 000.00лв. /десет хиляди лева/, за да изпълни възложените му като пълномощник действия, а именно плащане на дължими държавни такси и др. разходи във връзка с публичната продан. Предвид това, на 25.06.2015г., в гр.Варна, св.К. Д. превел по банков път сумата от 10 000.00лв. /десет хиляди лева/ по същата сметка на А. в „Банка Пиреос България" АД. Сумата от 10000.00лв. били лични средства на свидетеля. След превеждането и на тази сума, подсъдимият му казал, че свидетелят е спечелил публичната продан и че в най-кратък срок следва да внесе по сметката на обвиняемия още 68 000.00лв. /разликата до 92 000 лв./, както и още 2 000.00лв. за адвокатско възнаграждение и др.такси по изпълнителното дело, за да може подсъдимият да изпълни в пълен обем възложените му като пълномощник действия. За да поддържа създадените първоначално от самия него неверни представи у Д.,*** подсъдимият изготвил и двамата подписали Договор за правна защита и съдействие №071/31.08.15г. Сключването на такъв договор било част от плана на подс.А., тъй като давало на доверителите му измамното усещане, че по този начин в най-пълна степен правата и интересите им са защитени. С така посочения договор свидетелят възложил на подс.А., а последният приел, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство пред СИС – РС - Варна, във връзка с ИД №2289/13г. - 3-ти с-в, като за целта участва от името и за сметка на свидетеля в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 92 000.00лв. Тъй като не разполагал с исканата сума /разликата до 92 000.00лв./, свидетелят разказал за сключения с подсъдимия договор на брат си св.А.С.Д.. Св. К.Д. помолил брат си Ал.Д. да придобият заедно имота, обявен на публична продан, като за целта и двамата да участват в плащането на стойността му, и св.А.Д. се съгласил. Поради тази причина, на 03.09.2015г. в гр.Варна всеки един от двамата братя превел парична сума, представляваща негови лични средства, в размер на 25 000.00лв. /двадесет и пет хиляди лева/ по посочена от А. негова лична разплащателна сметка № 70001522332826 в „Уни Кредит Булбанк" АД. В графата „основание за превод" на платежните нареждания свидетелите вписали, че е съгласно сключения между К.Д. и подсъдимия договор от 31.08.15г. В изпълнение на последно посоченото искане на подсъдимия /описано по-горе/, впоследствие св.К.Д. превел още 20 000.00лв. негови лични средства на посочени от А. банкови сметки, както следва:

- на 25.09.2015г., в гр.Варна, св.К.Д. превел сума в размер на 10 000.00лв. /десет хиляди лева/ по посочена му от подсъдимия специална адвокатска сметка №70001522332807 на А. в „Уни Кредит Булбанк"АД. В графата „основание за превод" на платежното нареждане свидетелят вписал, че е съгласно сключения с подсъдимия договор;

- на 08.10.2015г. в гр.Варна, К.Д. превел сума в размер на 7 000.00лв. /седем хиляди лева/ по посочена от обвиняемия лична разплащателна сметка №********** на А. в „Райфайзенбанк/България/"ЕАД. В графата „основание за превод" на платежното нареждане свидетелят вписал, че е съгласно сключения с подсъдимия договор;

- на 26.11.2015г. в гр.Варна, К.Д. превел сума в размер 3 000.00лв. /три хиляди лева/ по последно посочената сметка. В графата „основание за превод" на платежното нареждане свидетелят вписал, че е съгласно сключения с подсъдимия договор.

По така описания начин общата преведена по банков път парична сума от св.К.Д. възлизала на 69 000.00лв. /шестдесет и девет хиляди лева/, собствени на К.Д., а от брат му св.Ал.Д. - 25 000.00лв. /двадесет и пет хиляди лева/, собствени на Ал.Д.. С тези средства К.Д. и Ал.Д. се разпоредили в полза на подсъдимия, мотивирани от първоначално създадените и впоследствие поддържани у К.С.Д. от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва като негов пълномощник, от негово име и за негова сметка, в обявената публична продан по ИД №2289/13г. на СИС – РС - Варна.

Парите обвиняемият разходвал за свои лични нужди, без да извърши никакви действия от името и за сметка на К.С.Д. по ИД №2289/13 г. на СИС – РС - Варна. Когато след 26.11.2015г. св.К.Д. неколкократно се интересувал кога ще влезе във владение на имота, подсъдимият изтъквал различни доводи, свързани с негова и на съдебния изпълнител служебна ангажираност или др.извинителни причини, поради които това се отлагало във времето. Като осъзнал, че е бил измамен, свидетелят поискал неговите пари и тези на брат му да бъдат върнати от подсъдимия, но това не се случило.

Св.Х.И.Х. искал да закупи жилище с инвестиционна цел и при случаен разговор в началото на м.08.2015г. в тази насока между сина му и родителите на подсъдимия, последните казали, че техният син е адвокат и се занимавал именно с подобни сделки. Оставили телефона му за връзка. След като по телефона си уговорили среща и Х. казал на подс.А., че си търси изгоден имот за закупуване, А. решил да приложи престъпния си план и да се облагодетелства неправомерно за сметка на свидетеля. За целта планирал да използва данните на апартамент №76 с идентификатор №10135.3517.71.1.76, находящ се в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс"/ №141 бл.29 вх.Д ет.З, който още през 2013 г. бил предмет на публична продан по изпълнително дело №1235/13 г. /т.17/ по описа на СИС – РС - Варна, последното приключило през 2014г., след възлагане на апартамент №76 на М. И. С..

На 14.08.15г. св.Х. и съпругата му се срещнали с подсъдимия в кантората на последния на ул."Н.Бозвели" в гр.Варна. Х. казал на А., че желае да купи жилище на изгодна цена, което да отдава под наем. А. заявил, че има подходящо жилище, обявено на публична продан по ИД №2379/13г. на СИС – РС - Варна на стойност 39 300.00лв., и показал на Х. снимки на компютъра си на апартамент №76 с идентификатор №10135.3517.71.1.76, находящ се в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.3. Подсъдимият казал на Х., че е близък със съдебния изпълнител. Х. попитал, какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава подс.А. му казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелят се поинтересувал, в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подс.А. му обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на Х./ ще включва подаване на молба до СИС – РС - Варна за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС - Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС - Варна, окончателно плащане на остатъчния размер до 39 300.00лв. по сметка на СИС – РС - Варна, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Х. в обявена публична продан по ИД с посочения номер на СИС – РС – Варна, тъй като то вече било и приключило, както е описано по-горе с възлагане на имота на Миланка Спасова, но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетеля целял да го мотивира да се разпореди с негови /на Х./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Подсъдимият не разполагал с влияние над съдебния изпълнител. Свидетелят не се усъмнил в намеренията на подсъдимия и повярвал на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2379/13г. на СИС – РС - Варна, поради което и на същата среща в гр.Варна го упълномощил писмено за това, като подписал адвокатско пълномощно и Договор за правна защита и съдействие № 066/14.08.2015г. Договорът бил подписан и от подсъдимия. С пълномощното Х. упълномощил подсъдимия да го представлява пред СИС – РС - Варна във връзка с ИД №2379/13г., като за целта участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по същото изпълнително дело чрез подписване на молби, наддавателно предложение, извършва плащания до сумата от 39 300.00лв., да подписва и подава декларации и всякакви необходими документи. С Договора за правна защита и съдействие Х. възложил на подсъдимия, а последният приел, да окаже правна защита и съдействие на Х., изразяващи се в представителство пред СИС – РС - Варна във връзка с ИД №2379/13г., като за целта участва от негово име и за негова сметка участва в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 39 300.00лв. На същата среща Х. поискал да направи оглед на имота, но подсъдимият отклонил молбата под предлог, че жилището в момента се обитава от др.хора. Макар и да подписал Договора за правна защита и съдействие, подсъдимият нямал намерение да извърши никакви действия като пълномощник на Х. по ИД №2379/13г., а действията му били продиктувани единствено от стремежа към незаконно облагодетелстване за сметка на пострадалия. Веднага след подписването на двата документа, подсъдимият казал на Х., че в най-кратък срок трябва да му преведе по банков път сумата за закупуването на имота в размер на 39 300.00лв., за да изпълни възложените му като пълномощник действия. Предвид това, на 25.08.2015г., Х. в присъствието на съпругата си и на подс.А. посетил клон на „Уни Кредит Булбанк" АД в гр.Варна и внесъл на каса в лична разплащателна сметка №70001522332826 в същата банка на А., посочена му от подсъдимия, сума в размер на 39 300.00 лв. /тридесет и девет хиляди и триста лева/. Тези парични средства били собствени на Х.. В графата „основание за превод" на преводното нареждане свидетелят вписал, че е съгласно сключения с подсъдимия договор от 14.08.2015г. Парите подсъдимият разходвал за свои лични нужди. По искане на подсъдимия, за да изпълни възложените му като пълномощник действия, на същата дата 25.08.2015г. в гр.Варна, св.Х. дал на подсъдимия и сума в размер на 117,90лв. /сто и седемнадесет лева и деветдесет стотинки/, за дължими такси във връзка с публичната продан. Тази парична сума също била разходвана за лични нужди на подсъдимия. След 2-3 дена подсъдимият се обадил на св.Х. и му казал, че е спечелил търга. Това не било вярно и подсъдимият не бил извършил никакви действия, вкл.плащания, от името и за сметка на доверителя си по ИД №2379/13г., но го казал, за да поддържа вече създадените у последния неверни представи от А. и за да го мотивира да се разпореди с още негови парични средства в интерес на подсъдимия. Подсъдимият казал на Х., че трябва да му даде още 5 000.00лв., за да изпълни възложените му като пълномощник действия, тъй като тези пари били необходими за такси към съдебния изпълнител, вещото лице и държавата по същото изпълнително дело. Х. се съгласил, отишъл в кантората на А. ***.2015г. и в присъствието на съпругата си му дал исканите 5000.00лв. /пет хиляди лева/. Тези пари били собствени на Х.. С така посочената сума подсъдимият се разпоредил в свой интерес. Х. поискал да получи разписка за дадените пари, но подсъдимият отказал с довода, че ще има такава, когато плати таксите. За да приспи бдителността на свидетеля и за да поддържа неверните му представи /създадените предварително от подсъдимия/, на същата среща подс.А. му дал предварително изготвено от него незаверено за вярност с оригинала копие на молба. В молбата подсъдимият вписал, че А. е подал молба от името на Х.И.Х., като негов пълномощник, за допускане до участие в публична продан по ИД №2379/13г. на апартамент №76 с идентификатор №10135.3517.71.1.76, находящ се в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.3, и че към същата е приложил пълномощно, вносна бележка за платен депозит и наддавателно предложение. Такава молба в действителност подсъдимият не бил подавал по изпълнителното дело, нито платил депозит, нито депозирал наддавателно предложение. След като прочел молбата, на същата среща, св.Х. попитал кога ще му бъде възложен имота. Подсъдимият отговорил, че това ще се случи след 1-2 месеца, поради голямата натовареност на съдебния изпълнител. След като минали няколко месеца и свидетелят не получил никакво съобщение от съдебен изпълнител, Х. започнал отново да търси подс.А. и да го пита какво се случва с имота. А. отклонявал срещи и разговори с различни доводи. Тъй като Х. продължил да настоява за информация и получаване на документи за стореното от подсъдимия като негов пълномощник по изпълнителното дело, в края на м.01.2016г., подсъдимият се срещнал с него в заведение в гр.Варна. Подсъдимият предварително изготвил и на тази среща дал на Х. незаверено за вярност с оригинала копие /т.12 л.15/ на постановление от 11.01.16г. В това постановление подсъдимият вписал, че то е издадено от съдебен изпълнител св.М. Ж. /т.1 л. 125,126/ по ИД №2973/13г. и с него последният възлага на свидетеля недвижим имот апартамент №76 с идентификатор №10135.3517.71.1.76, находящ се в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.3. В това постановление подсъдимият нарочно вписал ИД №2973/13г., вместо ИД №2379/13г., за да може да се оправдае с грешка в работата на съдебния изпълнител, ако Х. отиде на място в СИС – РС - Варна да провери какво се случва по делото. Когато Х. го попитал защо номера на ИД е различен от този, вписан в пълномощното и в договора за правна защита, подсъдимият казал, че съдебният изпълнител се е объркал, но това не е фатално, защото от посочения номер на ИД в молбата /описано по-горе/ се виждало по кое дело подсъдимият е участвал като пълномощник на пострадалия в обявена публична продан на конкретния имот. Подсъдимият изготвил и дал на свидетеля тези „документи", за да поддържа създадените вече у него неправилни представи и за да има привидно основание да получи още средства от Х.. На същата среща Х. попитал, къде са другите документи, отразяващи извършеното от подсъдимия като негов пълномощник. Подсъдимият отговорил, че са в кантората му. Казал, че имало проблеми с вписването на имота на името на Х., защото имало оплакване от действия на съдебния изпълнител и се извършвала проверка. Тъй като Х. настоявал да получи документи за внесените от негово име парични суми по ИД №2379/13г., на същата среща подсъдимият му дал предварително изготвени от него незаверени за вярност с оригинала копия на платежни нареждания от 26.08.15г. и от 27.08.15г. В нареждането от 26.08.15г. подсъдимият вписал, че на посочената дата А. е превел по банков път сума в размер на 3930.00лв. по сметка на СИС – РС - Варна като задатък /депозит/ по ИД №2379/2013, което и вписал за основание. Такъв превод в действителност не бил нареждан от подсъдимия, видно от справка за движението по сметката на А.. В нареждането от 27.08.15г. подсъдимият вписал, че на посочената дата А. е превел сума в размер на 35370.00лв. по сметка на СИС-РС-Варна като окончателно плащане за имота по ИД №2379/2013г., което и вписал като основание. В действителност подсъдимият не бил нареждал и такъв превод и не бил внасял суми по сметка на СИС – РС - Варна по ИД №2379/13г. /видно от справка за движението по сметката на А. - т.3 л.144 от ДП/, а изготвил незаверените за вярност с оригинала копия на платежни нареждания с посоченото съдържание, само за да поддържа вече създадените у свидетеля от А. представи за дейността му като негов пълномощник по ИД №2379/13г. по описа на СИС – РС - Варна. На същата среща Подсъдимият поискал от свидетеля, за да изпълни в пълен обем възложените му като пълномощник действия, и последният в отговор на това му дал, още 2 500.00лв. /две хиляди и петстотин лева/, за „окончателно плащане" за такси и възнаграждение. Тези средства били собствени на Х.. Същите били разходвани от подсъдимия за негови лични нужди. Последвали няколко месеца, в които Х. питал подсъдимия какво се случва по делото и кога ще влезе във владение на имота, а А. обяснявал забавянето във времето с различни причини, свързани с неговата и на съдебния изпълнител ангажираност. Когато Х. станал по-настоятелен, подсъдимият му казал, че за да ускори процедурата и изпълни поетите към свидетеля ангажименти, е направил постъпки делото да бъде прехвърлено на частен съдебен изпълнител св. Захари Златков Д.. Когато Х. отново поискал да се запознае с всички документи и да види апартамента, подсъдимият му казвал, че документите и ключа за жилището са при ЧСИ.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която Х. се разпоредил в полза на подсъдимия, възлизал на 46917,90 лв. Х. сторил това, мотивиран от първоначално създадените и впоследствие поддържани у него от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2379/13г. на СИС – РС - Варна. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на Х. в обявената публична продан по ИД №2379/13г. на СИС – РС – Варна, която била приключила много преди срещута на Х. с подс.А., както е описано по-горе.

В началото на м.07.2016г., Х. решил сам да провери какъв е етапа на воденото дело. Проверил първо в службата по вписвания, където установил, че няма отбелязано вписване по неговата партида. След това Х. *** и показал постановлението за възлагане и платежните нареждания, дадени му от подсъдимия. От служителите там разбрал, че такова ИД няма и че по сметката на СИС не са постъпвали такива суми от подсъдимия. За така установените обстоятелства, председателят на PC-Варна депозирал сигнал изх.№1П-649/13.07.16г.  до ВРП /т.12 л.12-17 от ДП/. Като разбрал, че е бил измамен от Подсъдимия, Х. поискал от него да му върне всички платени суми, общо в размер на 46917,90 лв. /четиридесет и шест хиляди деветстотин и седемнадесет лева и деветдесет стотинки/. А. му обещавал многократно в продължение на месеци, че ще ги върне, но от цялата сума му възстановил единствено 2 000.00лв.

Подсъдимият се познавал със св.св. К.С.Т. и съпругата му С.Х. Ж.-Т. от години, тъй като последните били съседи с неговите родители. Родителите на подсъдимия казали на свидетелите, че синът им е адвокат и се занимава със сделки с недвижими имоти. Тъй като свидетелите искали да купят недвижим имот, те си уговорили среща с подсъдимия и на 01.09.2015г. се срещнали с него в кантората му ***.Варна. Св.Т. казал на подсъдимия, че той и съпругата му С.Х. Ж.-Т. искат да закупят недвижим имот на стойност до 80 000.00лв. А. решил да приложи престъпния си план и да се облагодетелства неправомерно за тяхна сметка, поради което веднага им предложил да купят имот на публична продан. Свидетелите отклонили предложението, като казали, че не искат имот от публична продан, поради лични съображения. Тогава подсъдимият им казал, че може да им окаже правна помощ и съдействие за намирането и закупуването на др.имот на стойност до 80 000.00лв., ако му преведат по банков път сума в размер не по-малка от 40% от 80 000.00лв. Свидетелите попитали в какво точно ще се изразят правната помощ и съдействие. Подсъдимият им казал, че правната помощ и съдействие ще се изразяват в намиране и покупка на недвижим имот в гр.Варна, посредничество при водене на преговори за покупката му, проверка за състоянието му и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделката. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да извърши така изброените действия, но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетелите целял да ги мотивира да се разпоредят с техни парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Свидетелите не се усъмнили в намеренията на подсъдимия и повярвали на думите му, че ще им окаже твърдяната правна помощ и съдействие. За да поддържа създадените по този начин от него неверни представи у свидетелите, на същата среща подс.А. изготвил Договор за правна помощ и съдействие №076/01.09.2015г., между него и св. К.С.Т.. Договорът бил подписан от двамата при посочената среща в гр.Варна в присъствието на св. С.Х. Ж.-Т.. Съгласно договора, Т. възлагал, а подсъдимият приемал да му окаже правна помощ и съдействие, „изразяващи се в: съдействие за намиране и покупка на недвижим имот, находящ се в гр.Варна, за сума не по-голяма от 80 000.00лв., посредничество при водене на преговори за покупка на недвижим имот, проверка относно състоянието на имота и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделка с недвижим имот". С подписването на договора свидетелят се съгласил да преведе по банков път на посочена от адвоката сметка не по-малко от 40% от 80 000.00лв., срещу ангажимент на подсъдимия да заплати капарото или авансовата вноска при сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Останалата сума до 80 000.00лв., Т. трябвало да плати до 14 дни след подписване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Също съгласно така посочения договор, подсъдимият се задължавал да върне преведените от свидетеля пари при поискване в писмен вид, в рамките на 5 работни дни. Веднага след подписването на договора, подсъдимият казал на съпрузите Тодорови, че в най-кратък срок трябва да му преведат по банков път уговорените 40% от 80 000.00лв., за да изпълни той задълженията си по договора. Мотивирана от така създадените у нея и съпруга й от подсъдимия неверни представи, на 09.09.15г., в гр.Варна, св. С.Х. Ж.-Т. превела сума в размер на 22456.00лв. /двадесет и две хиляди четиристотин петдесет и шест лева/ по банков път на посочена от подсъдимия негова разплащателна сметка №70001522332826 в „Уни Кредит Булбанк" АД. В графата „основание за превод" на преводното нареждане свидетелката вписала сключения на 01.09.2015г. договор за правна помощ и съдействие №076/01.09.2015г. Тези пари били общи на съпрузите Тодорови. Тъй като още от самото начало подсъдимият нямал никакво намерение да изпълни възложеното му с договора, той разходвал парите за свои лични нужди. Мотивиран от така създадените у него и съпругата му от подсъдимия неверни представи, на същата дата и по същата банкова сметка в гр.Варна, св. Т. превел сума в размер на 9 543.00лв. /девет хиляди петстотин четиридесет и три лева/. В графата „основание за превод" на преводното нареждане свидетелят вписал сключения на 01.09.2015г. договор за правна помощ и съдействие №076/01.09.2015г. Тези пари били общи на съпрузите Тодорови. Тъй като още от самото начало подсъдимият нямал никакво намерение да изпълни възложеното му с договора, той разходвал парите за свои лични нужди. Месеци по-късно бащата на св. Ж.-Т. получил инсулт и свидетелите казали на подсъдимия, че спират търсенето на имот и че искат да си получат обратно парите. За да не бъде разобличен, А. ги убедил, че няма смисъл парите да се „разхождат", по-добре било да останат в неговата сметка. Поискал да му преведат по банков път още 3800.00лв. /три хиляди и осемстотин лева/ под предлог, че са необходими за изпълнение на задълженията му по сключения договор. По този начин целял да поддържа първоначално създадените от него неверни представи у съпрузите. Предвид така направеното искане, на 11.03.16г. в гр.Варна св. Ж.-Т. превела по посочена от подсъдимия негова разплащателна сметка №IBAN *** „Централна кооперативна банка"АД, сума в размер на 3800.00лв. /три хиляди и осемстотин лева/. В графата „основание за превод" на преводното нареждане свидетелката вписала сключения на 01.09.2015г. договор за правна помощ и съдействие №076/01.09.2015г. Тези средства били общи на съпрузите Т. Подсъдимият разходвал парите за свои лични нужди. На 09.05.17г. свидетелите поискали А. да им върне преведените на основание договора парични средства, като за целта изготвили писмено искане с това съдържание. Подсъдимият получил искането на посочената дата - 09.05.17г., което удостоверил с подписа си в същото. Подсъдимият не върнал парите на съпрузите Тодорови в посочения за това 5-дневен срок, нито след изтичането му. Казал на свидетелите, че не разполага с парите, защото последните били преведени по грешна сметка. На този довод свидетелите възразили, че са превели парите по посочена лично от него банкова сметка, *** /бележка, прикрепена в горния си ляв ъгъл към л. 13 т.10 от ДП/.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. се разпоредили в полза на подсъдимия, възлизал на 35799.00лв. К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. сторили това, мотивирани от първоначално създадените и впоследствие поддържани у тях от подсъдимия неверни представи за това, че той ще окаже на К.С.Т. правна помощ и съдействие, изразяващи се в намиране и покупка на недвижим имот в гр.Варна, посредничество при водене на преговори за покупката му, проверка за състоянието му и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделката. Подсъдимият не извършил никакви действия в изпълнение на сключения с К.С.Т. договор за правна помощ и съдействие. Именно защото изначално нямал намерение да изпълни възложените му действия с договора, се разпоредил в свой интерес с преведената му сума в размер на 35799.00лв. и отказал да върне същата, дори и след като, съобразно същия договор, му било отправено писмено искане за това.

Като осъзнали, че са били измамени, свидетелите подали жалба срещу подсъдимия   и   дали   показания   по   воденото   срещу   А. досъдебно производство, след което подсъдимият им възстановил сума в размер на 12543,34 лв.

Св. Е.И.П. познавал А. от 2005г. - 2006г., когато последният работил със съпругата на П., св. Х.Н.П., в един офис на „Инвестбанк" в гр. Варна. През м.08.2015г., П. дала заем на А. в размер на 4000.00лв., който той върнал със закъснение. Като се ползвал с доверието й и преценил, че свидетелката и съпругът й имат финансови възможности, подсъдимият решил да се облагодетелства неправомерно за тяхна сметка по вече утвърдената от него схема. Около средата на м.10.2015г. в гр.Варна подсъдимият се свързал с П. и й казал, че иска да я „компенсира" за просрочието на върнатия заем. Настоял пред нея в разговори и съобщения по вайбър, че върнатият заем е бил „главница", а сега П. следвало да получи от подсъдимия „печалба". Предложил на нея и съпруга й св.П. да участват в сделка за покупка на два имота, обявени на публична продан, а именно апартаменти №75 и №76 в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.З. Апартаментът с номер №76 бил същият този, в публичната продан за който по ИД №2379/13г. на СИС – РС – Варна, подсъдимият заблудил св.Х.И.Х. през м.08.15г. /и до началото на м.07.16г. поддържал у него това заблуждение/, че ще участва от негово име и за негова сметка.

При така посочените разговори подсъдимият казал на съпрузите Петкови, че поддържа тесни контакти със съдебния изпълнител. Подсъдимият обяснил, че има „готов" купувач на единия имот, който щял да купи на свой ред от Петкови имота на по-висока цена, а разликата между платеното от Петкови и това от купувача свидетелите и подсъдимият щели да си разделят като печалба. За да убеди свидетелите в изгодността на предложението, им казал, че имотите ще бъдат вписани на тяхно име /на свидетелите/, а разходите щели да поделят с него. На подсъдимия било известно, че така посочените от него имоти действително са били предмет на публична продан по изпълнително дело №1235/13г. по описа на СИС – РС - Варна при съдебен изпълнител М. Ж., което обаче приключило още през 2014г., при това след възлагане на апартамент №76 на М. И. С.. Въпреки това подсъдимият уверил Петкови, че провеждането на публичната продан на точно тези два имота тепърва предстои. Пратил им по имейл данни за имотите, като посочил намалена двойно начална це*** /в сравнение с действителната такава по ИД№ 1235/13г. по описа на СИС – РС - Варна/, номера на изпълнителното дело - измислен от подсъдимия като ИД №2122/2011г. по описа на СИС – РС - Варна, както и номер на банкова сметка на А.. Съпрузите Петкови попитали какво трябва да направят, за да участват в публичната продан, и тогава подсъдимият им казал, че единият от съпрузите трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелите попитали в какви точно действия ще се състои това участие и подсъдимият им обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник/ ще включва подаване на молба до СИС – РС - Варна за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС - Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС - Варна, окончателно плащане на остатъчния размер на обявената цена по сметка на СИС – РС - Варна, както и плащане на др.дължими такси. Съпрузите не се усъмнили в коректността и намеренията на подсъдимия и решили Е.И.П. да участва в посочената публична продан чрез А. като негов пълномощник. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Е.П. в обявената публична продан по измисленото ИД №2122/2011г. по описа на СИС – РС - Варна, но чрез формиране и поддържане на тези представи у съпрузите Петкови целял да ги мотивира да се разпоредят с техни парични средства, с които А. да се облагодетелства противоправно. На 19.10.15г. в гр.Варна, подсъдимият изготвил и изпратил по имейл на свидетелите подписан от него Договор за правна защита и съдействие №088/19.10.15г. и адвокатско пълномощно. Съгласно съдържанието на договора, св.П. възлагал на подсъдимия, а последният приемал, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство пред СИС при PC гр.Варна, във връзка с ИД №2122/11г., като за целта участва от името на П. и за негова сметка в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 76 000.00лв. Същите права били вписани в разширен вид и в адвокатското пълномощно. След като съпрузите Петкови се запознали със съдържанието на тези документи, св.П. подписал договора и пълномощното и ги изпратил по имейл на подсъдимия в гр.Варна. Веднага след подписването, в разговор със свидетелите в гр.Варна, подсъдимият настоял да му преведат по банков път сума в размер на 40538.00лв., за да изпълни възложените му като пълномощник действия. Предвид така създадените у свидетелите неверни представи от подсъдимия, на 21.10.15г., в гр.София, св.П. превела по банков път по посочена от А. негова специална адвокатска сметка №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" АД сума в размер на 40538.00лв. /четиридесет хиляди петстотин тридесет и осем лева/. Като основание за превода в платежното нареждане вписала сключения договор за правна защита и съдействие №088/19.10.15г. във връзка с ИД №2122/11г. на СИС – РС - Варна. Тези парични средства били общи на съпрузите Петкови. Подсъдимият разходвал парите за свои лични нужди. След осъществяване на превода, на същата дата св.П. дал на подсъдимия 1000.00лв. /хиляда лева/ в гр.Варна. Сумата от 1000.00лв. била поискана от А. като възнаграждение за това, че ще извърши действията, за които е упълномощен. Така посочените парични средства били общи на двамата съпрузи Петкови. Подсъдимият разходвал същите за свои лични нужди. Подсъдимият не извършил никакви действия, вкл.плащания, за да участва като пълномощник от името на П. и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2122/11г. на СИС – РС – Варна. По изпълнително дело с този номер от 2011г. по описа на СИС – РС – Варна, П. не бил страна, не била провеждана публична продан и подсъдимият не е извършил никакви действия като пълномощник на Е.И.П.. В началото на 2016г. свидетелите се срещнали с подсъдимия в гр.Варна и той им казал, че П. е спечелил публичната продан по ИД №2122/11г. на СИС – РС – Варна и се очаква вписване. Подсъдимият им изпратил по имейл предварителен договор с предмет единия имот по ИД №2122/11г. - апартамент №75 в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.3.  Съгласно съдържанието на договора, П. се задължавал да продаде, а св.И.Александров Пасков се задължавал да закупи апартамент №75 в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул.“К.Маркс“ 7 №141 бл.29 вх.Д ет.3, за сума в размер на 78 233,20 лв. Тъй като свидетелите постоянно питали, какво се случва по делото и защо се бави вписването, за да приспи бдителността им, през м.02.2016г., подсъдимият се срещнал със св.П. ***. За да поддържа вече създадените от него /А./, у съпрузите Петкови неверни представи, подсъдимият предварително изготвил незаверени за вярност с оригинала копия на Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.01.16г. /т.8 л.33 - 35 от ДП/ и на платежни нареждания от 21.10.15г. и 22.10.15г. /т.8 л.31, 32 от ДП/. В постановлението подсъдимият вписал, че на 13.01.16г. съдебният изпълнител по ИД 2122/11г. по описа на СИС – РС – Варна, М. Ж. е възложил апартаменти №75 и №76 в гр.Варна, бул."Вл.Варненчик" /бул."К.Маркс'7 №141 бл.29 вх.Д ет.3 върху Е.И.П.. Такова постановление в действителност нямало изготвено от съдебен изпълнител, имотите не били възлагани на П. и последният не бил участвал в публична продан чрез подсъдимия като негов пълномощник. В платежното нареждане от 21.10.15г. подсъдимият вписал, че на 21.10.15г. е наредил банков превод от сметката си №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" по сметка на РС – Варна - СИС на сума в размер на 7 600.00лв. като задатък /депозит/ по ИД №2122/11г. от името на Е.И.П.. В действителност подсъдимият не бил нареждал такъв превод, видно от справка за движението по сметката му /т.3 л. 131,132 от ДП/. В платежното нареждане от 22.10.15г., подсъдимият вписал, че на 22.10.15г. е наредил банков превод от сметката си №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" по сметка на РС – Варна -СИС на сума в размер на 68400.00лв., като окончателно плащане за имот по същото ИД, от името на Е.И.П.. В действителност подсъдимият не бил нареждал такъв превод, видно от справка за движението по сметката му /т.3 л.132 от ДП/. Всички тези „документи" той изготвил и дал на П., за да поддържа вече създадените от него у съпрузите Петкови неверни представи, както и за да не бъдат разкрити и изобличени измамливите му действия. На така посочената среща в гр.Варна, през м.02.2016г. подсъдимият завел П. до Службата по вписвания в гр.Варна и се престорил, че проверява дали е налице вписване на имота по партидата на свидетеля. После го убедил, че ще го срещне лично със съдебния изпълнител, но и това не се случило. След като няколко часа А. водел П. да чака пред служби и кабинети, свидетелят поискал документи от подсъдимия, удостоверяващи стореното от последния по конкретното изпълнително дело. Тогава подсъдимият му дал посочените по-горе незаверени за вярност с оригинала копия на Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.01.16г. и на платежни нареждания. Когато свидетелят поискал тези документи в оригинал, подсъдимият казал, че нямало как да ги получи, защото били при съдебния изпълнител. На така посочената среща подсъдимият казал на свидетеля, че е въпрос на време да бъде осъществено вписването на имота. След като в следващите няколко месеца нямало вписване, с писмена покана на 25.07.16г., св.П. оттеглил предоставените на подсъдимия правомощия по Договора за правна защита и съдействие №088/19.10.15г. и поискал да му бъде даден отчет за свършената от адвоката работа. Подсъдимият заявил на свидетеля, че е направил постъпки делото да бъде възложено на ЧСИ Захари Д., съответно посочил новия му номер - ИД №1085/15г., и че е поискал да му бъдат предоставени копия на всички документи по същото. В подкрепа на думите си, подсъдимият изготвил и дал на П. незаверено за вярност с оригинала копие на молба до ЧСИ З.Д. /т.8 л.30 от ДП/, без в действителност А. да е подавал такава.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която Е.И.П. и Х.Н.П. се разпоредили в полза на подсъдимия, възлизал на 41538.00лв. Двамата сторили това, мотивирани от първоначално създадените и впоследствие поддържани у тях от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от името на Е.И.П. и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2122/2011г. на СИС – РС - Варна. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на Е.И.П. в обявената публична продан по ИД №2122/11г. на СИС – РС - Варна.

След проверка първо в СИС – РС - Варна, а след това и в кантората на ЧСИ Захари Д., св.П. осъзнал, че той и съпругата му са били измамени от подсъдимия и че последният не е извършил никакви действия като пълномощник на П. по ИД №2122/11г. на СИС – РС – Варна. Поради това сезирал органите на реда.

Св.К.И. *** с подсъдимия по препоръка на служител при „Инвестбанк"АД. С договор от 14.05.15г. К. възложил на подсъдимия да представлява „Крис 94" ООД пред всички съдилища, вкл. да извършва процесуални действия от името и за сметка на дружеството и др. По уговорка между двамата, по специална адвокатска сметка на А. постъпвали плащания от клиенти на „Крис 94" ООД, които подсъдимият трябвало на свой ред да превежда по банков път на К.. Като се ползвал с доверието на К. и като преценил, че последният разполага с парични средства, подсъдимият решил да се облагодетелства неправомерно за негова сметка по вече изпитаната схема, описана по-горе. През м.10.2015г. при срещи между тях двамата в гр.Варна и съпругата на К., св.П.Т.К., подсъдимият ги попитал дали се интересуват от закупуване на изгодна цена на недвижим имот на публична продан. Съпрузите К. отговорили утвърдително, тъй като имали дъщеря, малко преди това навършила пълнолетие - св.Р.К.К., на която искали да закупят такова. Свидетелите го попитали дали разполага с конкретна оферта, при което подсъдимият им казал, че има предвид апартамент в гр.Варна, ул."Селиолу", с площ около 120 кв.м., на стойност около 90 000.00лв., обявен на публична продан по ИД №2133/11г. на СИС – РС – Варна. Подсъдимият казал, че е близък със съдебния изпълнител. Свидетелите попитали какво трябва да направят, за да участва дъщеря им Р.К.К. в публичната продан, и тогава подсъдимият казал на съпрузите К., че дъщеря им трябва да го упълномощи за това, след което той /А./ щял да участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан. Съпрузите К. се поинтересували, в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и А. им обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на Р.К./ ще включва подаване на молба до СИС – РС - Варна за участие в публичната продан по ИД №2133/11г. на СИС – РС - Варна, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС - Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС - Варна, окончателно плащане на остатъчния размер на обявената цена по сметка на СИС – РС - Варна, както и плащане на др.дължими такси. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Р.К. в обявената публична продан по ИД №2133/11г. по описа на СИС – РС – Варна, но чрез формиране и поддържане на тези представи у съпрузите К. целял да ги мотивира да се разпоредят с техни парични средства, с които А. да се облагодетелства противоправно. Съпрузите К. не се усъмнили в думите на подсъдимия и приели предложението му. За да ги увери в сериозността на намеренията си, на 30.10.15г. в гр.Варна подсъдимият изготвил, подписал и дал на свидетелите Договор за правна защита и съдействие №091/30.10.15г. Съгласно съдържанието на същия, Р.К.К. възлагала на подсъдимия, а последният приемал, да й окаже правна защита и съдействие, чрез представителство пред СИС – РС – Варна, във връзка с ИД №2133/11г., като за целта участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 91 000.00лв. /т.9 л.13 от ДП/. Свидетелите дали на дъщеря си договора да го подпише, без да я запознават със самия адвокат и с това, какво са обсъждали с подсъдимия, след което го върнали на последния при среща същия ден в гр.Варна. В действителност имало изпълнително дело под този номер по описа на СИС – РС - Варна, но то било прекратено още на 29.06.11г. По така посоченото изпълнително дело /т.13/ имало наложена възбрана върху различен от посочения от подсъдимия недвижим имот и по същото не била обявявана и извършвана публична продан. Веднага след като договорът бил подписан, при среща в гр.Варна ден или два след това между подсъдимия и съпрузите К., подсъдимият поискал да му бъдат дадени 100 000.00лв., за да изпълни възложените му като пълномощник действия. Предвид това, на 02.11.15г. съпрузите К. и подсъдимият се срещнали в кантората на К. ***. На тази среща К. и съпругата му дали в брой 100 000.00лв. /сто хиляди лева/ на подсъдимия. Тези средства били общи на съпрузите К.. Когато свидетелите поискали от подсъдимия да подпишат разписка за така дадената сума, последният отклонил молбата с довода, че бърза много и спешно трябва да отиде в кантората на съдебния изпълнител. След като получил така посочените средства, подсъдимият ги разходвал за свои нужди. Същият не извършил никакви действия, вкл.плащания, от името и за сметка на Р.К.К. по посоченото или по друго изпълнително дело. На 05.11.15г. подсъдимият заявил на съпрузите К., че дъщеря им е спечелила търга по ИД №2133/11г. на СИС – РС – Варна, поради което и той /А./ е внесъл сума в размер на 81900.00лв. по сметка на СИС – РС – Варна, като окончателно плащане за имота по посоченото дело. В уверение на това, подсъдимият изготвил и им изпратил по имейл изображение на незаверено за вярност с оригинала платежно нареждане от 05.11.15г. /т.9 л.11 от ДП/. В същото подсъдимият вписал, че на 05.11.15г., подсъдимият е наредил банков превод за горепосочената сума от неговата сметка №BG92 UNCR 7000 1522 3328 07 в „Уни Кредит Булбанк"АД, по такава на СИС – РС - Варна по ИД №2133/11г. на СИС – РС – Варна. Такъв превод не бил нареждан в действителност от подсъдимия, видно от справка за движението по сметка №BG92 UNCR 7000 1522 3328 07 в „Уни Кредит Булбанк" АД /т.З л.132 от ДП/. Около средата на м.12.2015г., К. започнал настоятелно да пита подсъдимия, кога ще бъде възложен имота на дъщеря му, кога ще бъде вписан и кога реално тя ще може да влезе във владение. За да приспи бдителността му, подсъдимият първоначално го убеждавал, че липсва някакъв документ, след това - че има възбрана от НАП, а впоследствие неколкократно определял дата за изповядване на сделката, която обаче не се състояла. В последния момент той се оправдавал с извинителни причини или независещи от него обстоятелства, каквито реално нямало, а подсъдимият използвал като довод, за да не бъдат разкрити и изобличени измамливите му действия. През м.02.2016г. съпрузите К. поискали от подсъдимия да им върне сумата от 100 000.00лв., тъй като вече не вярвали в твърденията му. А. нямал намерение да стори това, но, за да спечели време, на 16.02.16г. изготвил и им изпратил по имейл изображение на незаверено за вярност с оригинала платежно нареждане от 16.02.16г. - /т.9 л.4 от ДП/. В същото обвиняемият вписал, че на 16.02.16г. той /А./ е наредил банков превод по сметка на К. на сума в размер на 59 000.00лв. от такава на подсъдимия в „Райфайзенбанк /България/"ЕАД под № **********. Видно от справка от „Райфайзенбанк /България/"ЕАД за движението по посочената сметка на подсъдимия, такъв превод не бил нареждан в действителност от последния. След като К. проверил наличността по сметката си и констатирал, че в действителност твърдяния от подсъдимия превод не е извършен, съпрузите осъзнали, че са измамени и сезирали органите на реда.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която К.И.К. и П.Т.К. се разпоредили в полза на подсъсдимия, възлизал на 100000.00лв. Двамата сторили това, мотивирани от първоначално създадените и впоследствие поддържани у тях от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от името на Р.К.К. и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД №2133/2011г. на СИС – РС – Варна. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на Р.К.К. в обявената публична продан по ИД №2133/11г. на СИС – РС – Варна.

Св. В.Г.П. се познавал от години със сестрата на подсъдимия. При разговор с нея свидетелят споделил, че си търси да закупи жилище. Тя му казала, че брат й е адвокат и той може да му помогне да купи имот, обявен на публична продан, чрез съдебен изпълнител. Дала му телефон за връзка и на 17.02.16г., в гр.Варна, свидетелят се свързал по телефона с подсъдимия. Свидетелят казал на А., че иска да закупи жилище и подсъдимият му обяснил, че има подходящи имоти, обявени на публична продан. На същата дата в гр.Варна подсъдимият пратил по вайбър на свидетеля изображения на оферти за имоти, за които казал, че са предмет на публична продан, въпреки че последното не отговаряло на истината. Свидетелят харесал една от тях, с посочен предмет ателие №9 с площ 55 кв.м., находящо се на ул."Евл.Г."***, на стойност 39 000.00лв. Свидетелят казал на подсъдимия, че е харесал тази оферта, в отговор на което А. го излъгал, че така посоченият имот е предмет на публична продан по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна. Казал му и че е близък със съдебния изпълнител. На подсъдимия било известно, че този имот вече е бил предмет на публична продан по ИД №1361/2004г. по описа на СИС – РС – Варна и че последното е прекратено и предадено в архив още на 13.06.2014г. Нещо повече, това ателие било спечелено на публична продан още на 23.09.13г. от приятеля на подсъдимия - св.И.Александров Пасков. Това обстоятелство било известно на А., тъй като той лично информирал Пасков за обявената публична продан и му давал съвети и разяснения, вкл.организирал среща с ДСИ, без да представлява официално приятеля си по делото, тъй като все още не бил вписан като адвокат /П. лично подал молба за участие в публичната продан на 05.09.13г., имотът му бил възложен на 23.09.13г., а подсъдимият бил вписан като адвокат на 29.10.2013г./ Свидетелят попитал какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава подсъдимият му казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелят се поинтересувал, в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подсъдимият му обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на П. ще включва подаване на молба до СИС – РС – Варна за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС – Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС – Варна, окончателно плащане на остатъчния размер до 39 000.00лв. лв. по сметка на СИС – РС – Варна, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на П. в обявена публична продан по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна, но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетеля целял да го мотивира да се разпореди с негови /на П./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Свидетелят не се усъмнил в намеренията на подсъдимия и повярвал на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна, поради което и на 23.03.16г. в гр.Варна го упълномощил за това, като подписал изготвените предварително от подсъдимия Договор за правна защита и съдействие №088/15.03.16г. и адвокатско пълномощно. Съгласно договора, подписан и от подсъдимия, П. възлагал на подсъдимия, а последният приемал, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство пред СИС – РС – Варна във връзка с ИД №2122/12г., като за целта участва от името на свидетеля и за сметка на последния в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 39 000.00лв. Съгласно пълномощното, П. упълномощавал подсъдимия да го представлява пред СИС – РС – Варна във връзка с ИД №2122/12г., като за целта участва от името на свидетеля и за сметка на последния в обявената публична продан, чрез подписване на молби, наддавателно предложение, извършва плащания до 39 000.00лв., да подписва и подава декларации и всякакви необходими документи, да го представлява по всички процесуални действия във връзка с придобиването на обявения за продажба недвижим имот, вкл. при въвод, и др. Номерът на изпълнителното дело бил произволно избран от подсъдимия. В действителност имало изпълнително дело под такъв номер в СИС – РС – Варна, но П. не бил страна по същото, предложеният от подсъдимия имот не бил предмет на публична продан по същото /изобщо нямало насрочвана и провеждана такава/ и по последното подсъдимият не бил извършвал никакви действия /вкл.плащания/ нито от свое собствено име, нито от това на П. / т.14 от ДП/. Веднага след подписването на договора и пълномощното в гр.Варна, подсъдимият поискал свидетелят да внесе по посочена от А. негова сметка цялата сума в размер на 39 000.00лв., за да може А. да извърши действията съгласно предоставените му пълномощия. Свидетелят казал, че в момента не разполага с цялата сума. В отговор на това подсъдимият му казал да му преведе по сметката колкото пари има още същия ден, а А. щял да внесе остатъка до 39 000.00лв. от свои средства, които пък П. да му върнел при първа възможност. Под влияние на формираните от подсъдимия у П. неверни представи за това, че А. ще участва от името на свидетеля и за сметка на последния в обявената публична продан, на същата дата, 23.03.16г., в гр.Варна, П. превел по банков път на посочена от А. негова специална адвокатска сметка №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" АД първоначално сума в размер на 3900.00лв. /три хиляди и деветстотин лева/, а след това на сума в размер 11 100.00лв. /единадесет хиляди и сто лева/. В графата „основание" в преводното нареждане свидетелят вписал сключения договор за правна помощ от 15.03.16г. Тези средства били собствени на П.. Със същите подсъдимият се разпоредил в свой личен интерес. След превеждането на парите, подсъдимият казал на свидетеля, че П. е спечелил търга. Ден или два след 23.03.16г., подсъдимият изготвил и дал на свидетеля при среща в гр.Варна незаверени за вярност с оригинала копия на 2 бр. платежни нареждания от 23.03.16г. и 24.03.16г. /т.7 л.4,6 от ДП/. В същите подсъдимият вписал, че на 23.03.16г. и 24.03.16г. подсъсдимият е превел от негова сметка №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" по сметка на СИС – РС – Варна суми съответно в размер на 3900.00лв. и 35100.00лв., като задатък /в първото пл.нареждане/ и окончателно плащане /във второто пл.нареждане/ по ИД №2122/12г. и в качеството на представляващ В.Г.П.. В действителност такива преводи подсъдимият не бил нареждал и такива суми не бил внасял по сметка на СИС – РС – Варна, видно както от справка за движението по неговата сметка /т.3 л.135,136 от ДП/, така и от писмо от СИС – РС – Варна /л.41 т.7 от ДП/ и материалите по самото ИД /т.14 от ДП/. Заедно с платежните нареждания, при същата среща в гр.Варна подсъдимият дал на свидетеля и предварително изготвено от него незаверено за вярност с оригинала копие на молба. В последната подсъдимият вписал, че на 23.03.16г. по ИД №2122/12г. от името на В.Г.П., А. е подал молба за допускане до участие в публична продан на имот с характеристиките на този, който свидетелят бил избрал при първоначалната им среща. Такава молба в действителност подсъдимият не бил депозирал в СИС – РС – Варна. Мотивиран от първоначално създадените и впоследствие поддържани у него от подсъдимия неверни представи, на 25.03.16г. в гр.Варна по посочена от подсъдимия негова разплащателна сметка №********** в „Райфайзенбанк /България/"ЕАД, П. превел сума в размер на 9999,99 лв. /девет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки/, а на 30.03.16г. в гр.Варна - сума в размер на 14 000.00лв. В преводните нареждания в графа „основание" вписал сключения между двамата Договор за правна защита и съдействие №088/15.03.16г. Тези пари били собствени на свидетеля. Така посочените парични суми подсъдимият разходвал за свои нужди. Около средата на м.04.2016г., при проведена среща между двамата в гр.Варна, подсъдимият изготвил и дал на свидетеля незаверено за вярност с оригинала копие на Постановление /т.7 л.8 от ДП/, от 25.03.16г. за възлагане на недвижим имот. В същото подсъдимият вписал, че съдебният изпълнител по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна възлагал върху В.Г.П. недвижим имот ателие №9 с площ 55 кв.м., находящо се на ул."Евл.Г."***, след като П. е предложил най-висока цена в размер на 39 000.00лв., както и че е влязло в сила на 11.04.16г., че са внесени местен данък, такса за изготвяне на постановлението и на препис. Постановление с такова съдържание всъщност не било издавано от съдебен изпълнител при СИС – РС – Варна. При срещи и разговори в гр.Варна през следващите месеци подсъдимият казвал на свидетеля, че всеки момент ще бъдат осъществени вписване на постановлението за възлагане и въвод във владение на имота. Поискал още 400.00лв. от свидетеля, за да изпълни възложените му като пълномощник действия в пълен обем, под предлог, че са необходими за плащане на дължими такси за публичната продан. Около средата на 2016г. свидетелят дал на подсъдимия исканите 400.00лв. при среща между двамата в гр.Варна. По този начин общия размер на сумата, дадена от П. на подсъдимия, за да участва като негов пълномощник в обявената публична продан по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна, възлизал на 39 399,99 лв. Когато свидетелят питал защо се бавят вписването и въвода, подсъдимият казвал, че е заради голямата служебна ангажираност на съдебния изпълнител.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която В.Г.П. се разпоредил в полза на подсъди, възлизал на 39399,99 лв. П. сторил това, мотивиран от първоначално създадените и впоследствие поддържани у него от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №2122/2012г. на СИС – РС – Варна. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на В.Г.П. в публична продан по ИД №2122/12г. на СИС – РС – Варна, по вече изложените причини.

След проверка в СИС – РС – Варна, П. разбрал, че не са извършени действия от негово име по ИД №2122/12г., съответно не е участвал в публична продан и не е печелил такава. След като П. осъзнал, че е бил измамен и си поискал парите обратно, на 15.07.16г., подсъдимият му възстановил сума в размер на 12000.00лв.

Преди да разбере, че е бил измамен, през м.03.2016г. св.П. споделил със съквартиранта си св.Г.П.Б., че е харесал апартамент, обявен на публична продан на изгодна цена, и е упълномощил подсъдимия да участва в същата като негов пълномощник. Б. проявил интерес и същия месец се срещнал с подсъдимия в гр.Варна. Б. му казал, че търси жилище на изгодна цена и подсъдимият го уверил, че може да му помогне да си намери. По вайбър в гр.Варна подсъдимият изпратил на Б. обявление за имот в к.к."Зл.пясъци"-гр.Варна, на стойност 64000.00лв. А. казал на свидетеля, че същото е предмет на публична продан по ИД №541/2015г. по описа на ЧСИ при ОС гр.Варна. Такъв номер на дело действително било налично при ЧСИ Захари Д., с предмет апартамент в к.к."Зл.пясъци"-гр.Варна. Подсъдимият казал на свидетеля, че е близък със съдебния изпълнител. А. обяснил на свидетеля какво представлява процедурата по публичната продан. Казал му, че това е възможност двамата да изкарат пари. Когато свидетелят попитал как точно ще се случи това, А. му предложил всеки от тях да даде половината от цената на имота, а след като свидетелят го придобие, да го продадат на по-висока цена и да си разделят печалбата. Свидетелят попитал какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава подсъдимият му казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелят се поинтересувал в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подсъдимият му обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на Б. / ще включва подаване на молба до ЧСИ за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на ЧСИ, подаване на наддавателно предложение до ЧСИ, окончателно плащане на остатъчния размер до 64000.00 лв. по сметка на ЧСИ, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Б. в обявена публична продан по ИД №541/2015г. по описа на ЧСИ при ОС гр.Варна, но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетеля целял да го мотивира да се разпореди с негови /на Б./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Свидетелят не се усъмнил в намеренията на подсъдимия и повярвал на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №541/2015г. по описа на ЧСИ при ОС гр.Варна. Поради това и на 05.04.16г. в гр.Варна го упълномощил писмено за това, като подписал предварително изготвените от подсъдимия Договор за правна защита и съдействие №091/05.04.2016г. и адвокатско пълномощно. Съгласно договора, подписан и от подсъдимия, Б. възлагал на подсъдимия, а последният приемал, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство пред ЧСИ при ОС гр.Варна, във връзка с ИД №541/2015г., като за целта участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 64000.00лв. Съгласно пълномощното, Б. упълномощавал А. да го представлява по ИД №541/2015г., като за целта участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по същото, чрез подписване на молби, наддавателно предложение, извършва плащания до сумата от 64000.00лв., да подписва и подава документи и др. Веднага след като подписали договора, подсъдимият казал на Б., че, за да изпълни възложените му като пълномощник действия, трябва да му преведе сума в размер на 33 540.00лв., представляваща половината сума от 64 000.00лв. ведно с такава за такси и данъци, която подсъдимият щял да внесе на свой ред по сметка на ЧСИ съгласно предоставените му пълномощия. Предвид това, на 05.04.2016г. в гр.Варна Б. превел по банков път 33 540.00лв. /тридесет и три хиляди лева петстотин и четиридесет лева/ по сметка на подсъдимия, посочена от последния - специална сметка адвокати №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" АД. В графата „основание" на преводното нареждане свидетелят посочил сключения между двамата договор за правна защита и съдействие №091/05.04.2016г. Тези парични средства били собствени на свидетеля. Така посочената сума подсъдимият разходвал за лични нужди. Същият не извършил никакви действия по ИД 541/2015г. на ЧСИ св.З. Д. като пълномощник на Б.. Тъй като съгласно обявлението за публична продан на имота по ИД 541/2015г. на ЧСИ З.Д., наддавателните предложения следвало да се отворят на 07.04.16г., няколко дни по-късно след датата 07.04.16г., свидетелят се свързал по телефона с А.. Попитал го какво се е случило по делото и подсъдимият отговорил, че Б. е спечелил търга, и че било въпрос на време А. да оправи документите. Следващия месец подсъдимият казал в телефонен разговор на свидетеля, че имало депозирана жалба срещу постановлението за възлагане на имота, което щяло да забави процеса още известно време. Успокоил свидетеля, че това не било нещо необичайно и му казал да не се притеснява. През м.06.16г. Б. решил сам да провери какво се случва. След запитване в кантората на ЧСИ З.Д. *** по конкретното дело, установил, че не е постъпвало наддавателно предложение за провежданата публична продан за периода 06.03.16г. - 06.04.16г., че не са плащани задатък, нито окончателно плащане, както и че не са извършвани никакви действия от името на Г.П.Б.. На 22.07.16г. в гр.Варна с писмена покана /т.6 л.12 от ДП/ последният поискал от подсъдимия в 3-дневен срок да му предаде резултата от свършената работа, а в случай, че не е изпълнил договореното - да му върне сумата в размер на 33540.00лв. Със същата покана оттеглил и делегираните пълномощия. След това сезирал и органите на реда.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която Г.П.Б. се разпоредил в полза на подсъдимия, възлизал на 33540.00лв. Б. сторил това, мотивиран от първоначално създадените и впоследствие поддържани у него от подсъсдимия неверни представи за това, че той ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №541/2015 г. на ЧСИ при ОС – Варна. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на Г.П.Б. в обявената публична продан по ИД №541/15г. на ЧСИ при ОС – Варна.

През м.09.16г. подсъдимият предложил на Б. да „обезпечи" него и П. с апартамент с ипотека, който не бил на А.. В замяна на това подсъдимият поискал Б. да оттегли жалбата си от прокуратурата. Б. отказал да стори това, поради което и А. оттеглил предложението си за „обезпечение". Впоследствие подсъдимият многократно обещавал на Б. връщане на така дадената сума, но така и не сторил нищо в тази насока.

През първата половина на м.07.16г. св. М.Б.Л. търсил да закупи недвижим имот в гр.Варна. Случайно в гр.Варна срещнал своя позната С.С., съпруга на негов много добър приятел, която се занимавала с продажба на недвижими имоти. Л. я попитал дали при нея има изгодни предложения и тя му показала сайт, в който били публикувани имоти, обявени на публична продан при съдебни изпълнители. Л. харесал обява по изпълнително дело №20137160401488 на ЧСИ Н. Г. и споделил това със С. Имотът представлявал апартамент №8 мезонет на шести етаж в жилищна кооперация на ул."Брегалница" №50 в гр.Варна, на стойност 112 380.00лв. В действителност имало такова изпълнително дело при ДСИ Н. Г. /т.5 л.18-28 от ДП/, и по същото била насрочена публична продан на имот апартамент №8, представляващ мезонет с площ 157 кв.м. на ул."Брегалница" №50, ет.6. С. казала на Л., че първи братовчед на мъжа й, адв.М.А., се занимава именно с такива сделки. Л. проявил интерес и поискал тя да го свърже с подсъдимия. На девети или десети юли 2016г. тримата се срещнали пред „Сосиете Женерал Експресбанк" на ул."Преслав" №69 в гр.Варна. След като свидетелят се запознал с подсъдимият и му казал, че е харесал имот, обявен на публична продан по ИД №20137160401488 на ЧСИ Н. Г.,***, А. видял възможност да се облагодетелства за сметка на Л. по вече изпитаната схема, описана по-горе. А. казал на Л., че е близък със съдебния изпълнител. Подсъдимият казал на Л., че този ден е последния за внасяне на документи и на задатък и ако го пропуснат, повече няма да имат шанс да участват в публичната продан. Л. казал, че не разполага с цялата сума в размер на 112 380.00лв., а може да осигури общо около 76000.00лв. Тогава подсъдимият го „успокоил", че той /А./ ще внесе останалите средства и предложил след спечелването на търга да продадат жилището на по-висока цена и да си разделят печалбата. Свидетелят попитал какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава обвиняемият му казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан. Свидетелят се поинтересувал в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подсъдимият му обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на Л./ ще включва подаване на молба до ЧСИ за участие в публичната продан, плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на ЧСИ, подаване на наддавателно предложение до ЧСИ, окончателно плащане на остатъчния размер до 113 000.00лв. /112380.00лв.ведно с др.разходи/ по сметка на ЧСИ, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на Л. в обявена публична продан по ИД №20137160401488 на ЧСИ Н. Г., но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетеля целял да го мотивира да се разпореди с негови /на Л./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Свидетелят не се усъмнил в намеренията на обвиняемия и повярвал на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД №20137160401488 на ЧСИ Н. Г.. Поради това на същата среща го упълномощил устно да участва като негов пълномощник в посочената публична продан и веднага изтеглил от своя сметка в „Сосиете Женерал Експресбанк" в гр.Варна 11 000.00лв. /единадесет хиляди лева/ и ги дал на подсъдимия. Средствата били собствени на Л.. Така посочената сума в размер на 11 000.00лв., дадени му от Л., подсъдимият разходвал за свои нужди. На 13.07.16г. Л. *** с подсъдимия и подписал предварително изготвените от А. Адвокатско пълномощно /т.5 л.7/ и Договор за правна защита и съдействие №110/12.07.16г. Съгласно пълномощното, Л. упълномощавал А. да го представлява пред ЧСИ Н. Г. във връзка с ИД 20137160401488, като за целта участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по същото ИД чрез подписване на молби, наддавателно предложение, извършва плащания до сумата от 113 000 лв., да подписва и подава декларации и всякакви необходими документи и др. Съгласно договора, подписан и от обвиняемия, Л. възлагал на А., а последният приемал, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в представителство пред ЧСИ Н. Г. във връзка с ИД 20137160401488, като за целта участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан, като наддавателното предложение не надхвърля 113 000 лв. Ден или два след подписването на тези документи, в телефонен разговор подсъдимият казал на свидетеля, че Л. е спечелил търга. Поискал да му преведе остатъка от неговата част до 76000.00лв., за да може подсъдимият да извърши в пълен обем действията, за които бил упълномощен от Л.. Предвид първоначално формираните у свидетеля неверни представи от подсъдимия и впоследствие поддържани от последния, на 15.07.16г. в гр.Варна, Л. превел по банков път от своя сметка сума в размер на 64 619.00лв. /шестдесет и четири хиляди шестстотин и деветнадесет лева/ по посочена от подсъдимия специална адвокатска сметка №70001522332807 в „Уни Кредит Булбанк" АД. Тези пари били собствени на Л.. Така посочената сума в размер на 64 619.00лв., преведени по негова сметка от Л., подсъдимият разходвал за свои нужди. Последният не извършил никакви действия по ИД №20137160401488 на ЧСИ Н. Г. като пълномощник на Л.. Когато свидетелят попитал, кога точно имотът ще бъде вписан на негово име и ще влезе във владение, подсъдимият му казал, че това ще се състои до края на м.08.2016г. След като този срок минал и това не се случило, свидетелят настоял да получи документите за извършените от подсъдимия действия като негов пълномощник по ИД №20137160401488 на ЧСИ Н. Г.. А. отклонявал тези искания с обяснение, че те стоят при съдебния изпълнител. В началото на м.09.2016г., Л. отишъл в кантората на ЧСИ Н. Г. *** и разбрал, че по ИД №20137160401488 няма никакви извършени от подсъдимия действия, вкл.плащания, от името на Л.. Л. веднага се свързал с подсъдимия и поискал обяснение за случилото се, но последният го уверил, че именно той /Л./ е придобил имота и че нещата се случили „по втория начин". А. казал, че се „уреждат" документите. Като осъзнал, че е бил измамен, Л. поискал да получи парите си обратно, но подсъдимият не му ги върнал. По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която М.Б.Л. се разпоредил в полза на подсъдимия, възлизал на 75619.00лв. Л. сторил това, мотивиран от първоначално създадените и впоследствие поддържани у него от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД 20137160401488 на ЧСИ Н. Г.,***. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на М.Б.Л. в обявената публична продан по посоченото ИД.

Св.М.С.М. искала да си купи жилище в гр.Варна и по този повод неин познат, св.Е. А. П., брат на св.И.П., й препоръчал услугите на подсъдимия като адвокат. А. и М. си уговорили среща и се запознали в началото на м. 12.2016г. в гр.Варна. Към този момент подсъдимият бил лишен от право да упражнява адвокатски права /ЛПУАП/ за срок 6 м. с Решение по дисциплинарно дело №42/16 г. на Висшия дисциплинарен съд, вл.с. 14.10.16 г., публикувано в ДВ бр.85/28.10.16 г. /т.4 л.27,28/. При тази първа среща М. казала на А., че иска да купи имот на цена до 40 000.00лв. и подсъдимият я уверил, че той е адвокат, който преимуществено се занимава с такива сделки и има голям опит с тях, без да й споделя, че е лишен от права. Веднага й предложил да участва в публична продан на имот, обявен на публична продан. Свидетелката поискала той да й покаже конкретна обява. На 13.12.16г. двамата отново се срещнали в гр.Варна и подсъдимият й казал, че е обявена публична продан за жилище в гр.Варна с първоначална цена 35565.00лв. Обяснил, че съдебният изпълнител е ДСИ М. И. ***, с когото двамата били близки. Подсъдимият описал имота като апартамент с площ 86,87 кв.м., находящ се в широкия център на гр.Варна. Изпратил й снимки на жилището с лошо качество по вайбър. Казал й, че трябва да действат бързо, тъй като търгът щял да се проведе на следващия ден - 14.12.16г. Свидетелката попитала какво трябва да направи, за да участва в публичната продан, и тогава пдсъдимият й казал, че трябва да го упълномощи за това, след което А. щял да участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан. Свидетелката се поинтересувала в какви точно действия на подсъдимия ще се изрази това участие и подсъдимият й обяснил, че това негово участие /на А. като пълномощник на М./ ще включва подаване на молба до СИС – РС – Варна за участие в обявената публична продан по ИД на СИС – РС – Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж., плащане на задатък /депозит/ в размер на 10% от тръжната цена по сметка на СИС – РС – Варна, подаване на наддавателно предложение до СИС – РС – Варна, окончателно плащане на остатъчния размер до 36000.00лв./35565.00 лв.ведно с др.разходи/ по сметка на СИС – РС – Варна, както и плащане на др.дължими такси и адвокатско възнаграждение. В действителност подсъдимият нямал никакво намерение да участва от името и за сметка на М. в обявена публична продан по ИД на СИС-РС-Варна, възложено на ДСИ М.И.Ж., но чрез формиране и поддържане на тези представи у свидетелката целял да я мотивира да се разпореди с нейни /на М./ парични средства, с които подсъдимият да се облагодетелства противоправно. Свидетелката не се усъмнила в намеренията на подсъдимия и повярвала на думите му, че А. ще участва по описания подробно по-горе начин от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС-РС-Варна, възложено на ДСИ М.И.Ж.. Поради това на 15.12.16г. в гр.Варна М. упълномощила подсъдимия да участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС – РС – Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж., като подписала предварително изготвеното от А. пълномощно в два екземпляра. Този с положен от свидетелката подпис останал у А., а другият, неподписан - у М.. Съгласно съдържанието на пълномощното, свидетелката упълномощавала подсъдимия да я представлява пред СИС – РС – Варна, във връзка с изпълнително дело без посочен номер, като участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по изпълнителното дело, извършва плащания до сумата от 36 000.00лв. и др. Веднага след като свидетелката подписала пълномощното, на същата среща между двамата в гр.Варна, подсъдимият поискал от нея да му преведе цялата сума в размер на 36 000.00лв., за да извърши действията съгласно предоставените му пълномощия. Поради това на същата дата, 15.12.16г., в гр.Варна, свидетелката превела по банков път сума в размер на 3609,20лв. /три хиляди шестстотин и девет лева и двадесет стотинки/ от своя лична сметка в посочена от подсъдимия негова разплащателна адвокатска сметка №BG59FINV91501********* в „Първа инвестиционна банка"АД. Тези пари били собствени на свидетелката. Подсъдимият настоял свидетелката да впише в графата „основание" в преводното нареждане текста „по договор за правна защита 106/28.10.16г." /28.10.16г. била датата на публикуване в ДВ на решението за ЛПУАП/, въпреки че такъв договор тя не била подписала и виждала и към 28.10.16г., още не познавала А.. С така посочените средства подсъсдимият се разпоредил в свой интерес. След осъществяването на превода в размер на 3609,20лв., подсъдимият й казал, че на следващия ден съдебният изпълнител ще обяви постъпилите наддавателни предложения, поради което тя трябва да му преведе останалата сума до 36 000.00лв., за да може той да извърши в пълен обем действията, за които М. го е упълномощила. Свидетелката поискала да научи номера на изпълнителното дело и точните данни на имота. Тогава подсъдимият й казал, че номерът е ИД №155/12 г. на ДСИ М. Ж. при СИС – РС – Варна, а имотът - апартамент №7 в гр.Варна, ул."К.Доганов" №9, ет.3. В действителност нямало такова изпълнително дело при ДСИ М. Ж., нито изпълнително дело при друг съдебен изпълнител с предмет така посочения имот. Имало ИД №155/12г. по описа на СИС – РС – Варна, но било при друг ДСИ - Д. М., а проведената публична продан касаела лозе в м-т „Ментеше", обл.Варна, а не апартамент №7 в гр.Варна, ул."К.Доганов" №9, ет.З. Предвид първоначално създадените у нея неверни представи от подсъдимия и впоследствие поддържани от него, на 16.12.16г. в гр.Варна М. превела по банков път сума в размер на 32400.00лв. /тридесет и две хиляди и четиристотин лева/ от своя лична сметка №BG66CECB979010C6892000 в „ЦКБ"АД в горепосочената такава на подсъдимия. Тези пари били нейни собствени. С така посочените средства подсъдимият се разпоредил в свой интерес. По-късно същия ден подсъдимият се обадил по телефона на М. и й казал, че е спечелила търга. Казал й, че сега трябва да изчакат да минат две седмици, които представлявали срок за обжалване. Обяснил й, че тя трябва да му даде още 1000.00лв., с които той като неин пълномощник да плати дължими такси по публичната продан. М. се съгласила и през следващите дни на м.12.2016г. при срещи в гр.Варна дала на подсъдимия два пъти по 500.00лв., общо 1000.00лв./хиляда лева/. Това били нейни собствени средства. Тя поискала да получи разписки за същите и подсъдимият й обещал да й даде такива впоследствие, но не го сторил. С така получените средства подсъдимият се разпоредил в свой интерес. В края на м.12.2016г. - началото на м.01.2017г. подсъдимият се обадил на свидетелката, за да й каже, че тя трябва да му преведе сума в размер на 1800.00лв. /хиляда и осемстотин лева/, които му били необходими, като неин пълномощник, да плати дължими „нотариални такси" по публичната продан. На 10.01.17г. в гр.Варна чрез баща си св.С.Х.М. пострадалата превела по банков път нейни лични средства в размер 1800.00лв. /хиляда и осемстотин лева/ по визираната по-горе разплащателна адвокатска сметка на подсъдимия № BG59FINV91501********* в „Първа инвестиционна банка"АД. По указание на подсъсдимия към пострадалата, в графата „основание" за превода, М. вписал „Договор за правна помощ". Със сумата от 1800.00лв. подсъдимият се разпоредил в негов интерес. По този начин общият размер на паричните средства, с които М. се разпоредила в полза на подсъдимия, под влияние на първоначално формираните и впоследствие поддържани у нея от него погрешни представи, възлизал на 38809,20лв. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на М. ***, възложено на ДСИ М. И. Ж.. Веднага след последно извършения превод на 10.01.17г., М. поискала от подсъдимия да й покаже имота. За да приспи бдителността й, той й обяснил, че в момента тече процедура по изваждане на старите собственици от имота, че той /А./ бил назначен за пазач на последния и че жилището можело да се види след приключване на всичко това. Когато свидетелката поискала всички документи, удостоверяващи извършените от подсъдимия от нейно име действия, при проведена среща между двамата в гр.Варна няколко дена след 10.01.17г., подсъдимият й дал предварително изготвени от него незаверени за вярност с оригинала копия на молба от нейно име чрез А. *** за допускане до участие в ИД №155/12г., на извлечение от отчет от сметката му в „ПИБ" АД, за преведена сума от него по сметка на СИС – РС – Варна на сума в размер на 32445.00лв., на Протокол от името на М. Ж. от 16.12.16г. по ИД №155/12г. за обявяване на М.С.М. за купувач на апартамент №7 в гр.Варна, ул."К.Доганов" №9, ет.З. Подсъдимият вписал в молбата, че като неин пълномощник е подал молба до СИС – РС – Варна тя да бъде допусната до участие в обявената публична продан по ИД №155/12г. на апартамент №7 в гр.Варна, ул."К.Доганов" №9, ет.З, и че ведно с молбата е депозирал банково бордеро за заплатен задатък и наддавателно предложение. Такава молба в действителност не бил депозирал, нито платил задатък, нито подал наддавателно предложение от нейно име. Подсъдимият вписал в извлечението от отчет от сметката му в „ПИБ" АД, че на 16.12.16г. той е наредил банков превод по сметка на PC – Варна на сума в размер на 32445.00лв. като окончателно плащане по ИД №155/12г. от името на М.. Такъв банков превод не бил нареждан от подсъдимия, видно от справката за движение по сметката му. Подсъдимият вписал в Протокол от името на М. Ж. от 16.12.16г. по ИД №155/12г., че на така посочената дата съдебният изпълнител е обявил М. за купувач на апартамент №7 в гр.Варна, ул."К.Доганов" №9, ет.3, за обща сума в размер на 36 000.00лв. Такъв протокол не бил изготвен от ДСИ М. Ж.. От началото на м.02.2017г. свидетелката започнала да търси всекидневно подсъдимия с питане какво се случва и защо се бави вписването на имота. При провеждани неколкократно срещи и разговори между тях в гр.Варна до 16.02.17г. подсъдимият продължавал да поддържа у свидетелката създадените първоначално от него у нея неверни представи, като я уверявал, че той ще извърши в пълен обем действията, за които тя го е упълномощила.

По така описания начин, общият размер на паричната сума, с която М.С.М. се разпоредила в полза на подсъдимия, възлизал на 38809,20 лв. М. сторила това, мотивирана от първоначално създадените и впоследствие поддържани у нея от подсъдимия неверни представи за това, че той ще участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС-РС-Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж.. Подсъдимият не извършил никакви действия като пълномощник на М.С.М. в обявена публична продан по ИД на СИС-РС-Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж..

Впоследствие свидетелката проверила и установила, че при ДСИ М. Ж. не е имало такова дело. Като разбрала, че е била измамена, М. си поискала парите обратно от подсъдимият и той и ги върнал в пълен размер.

         В хода на съдебното производство след разпита на всички пострадали свидетели се установява вече описаната фактическа обстановка.

        В обясненията си пред съда подс. А. частично признава повдигнатото му обвинение, като отрича да е получавал сумата от 100 000.00лева от свидетелите Кр.К. и П.К., а също така обяснява и че е върнал изцяло преведените му от страна на св. К.Д. и А.Д. суми, съответно в размер на 69 000.00лева и 25 000.00лева.

         Именно предвид становището ***.А. по отношение на тези суми, съдът намира за нужно да обсъди по-подробно събраните в хода на производството доказателства.

         На първо място съдът намира, че следва да обсъди твърдението на подс.А., че е възстановил на свидетелите Д. парични суми. Безспорно е установено, че описаните в изложената по-горе фактическа обстановка суми предадени от страна на свидетелите Д. са били преведени по банкова сметка на подс.А.. Този факт не се оспорва от А.. В своите обяснения подсъдимият твърди, че е възстановил изцяло сумите получени от братята Д., но доказателства в тази насока не са представени от подсъдимия. В случая са налице единствено и само твърденията на подс.А., които съдът намира, че не следва да кредитира, тъй като не са подкрепени от каквито и да било доказателства. За връщането на сумите не е изготвен какъвто и да било документ – разписка, споразумение или др.такъв, между св.Д. и подс.А. и липсват каквито и да било други доказателства в тази насока. Следва да се отбележи, че и св.Д. отричат да са им били връщани преведените на А. суми. В този смисъл и Д. поддържат предявените срещу А. граждански искове. Предвид изложеното и съдът намира, че с обясненията си подс.А. се опитва да си изгради защитна версия, която да го оневини по отношение обвинението повдигнато за измамата на братята Д., но същата е недоказана.

        На следващо място съдът намира, че следва да обсъди твърдението ***.А., че не е получавал сумата от 100 000.00лева от свидетелите К.. В действителност по делото липсват писмени доказателства, че свидетелите К. са предали сумата от 100 000.00лева на подс.А. както самите те твърдят. Парите не са били преведени по банкова сметка на подс.А., а са му били предадени на ръка, както твърдят свидетелите К.. В своите показания смвидетелите К. подробно обясняват начина, по който са се запознали с подс.А.. Той им е бил препоръчан като адвокат, който може да им помогне по повод затруднея в бизнеса им от банков служител, който е работил заедно с подс.А. по-рано. К. са се свързали с подс.А. и той им е предоставял адвокатски услуги, като дори предвид съдебни решения произнесени по отношение на дружеството на К. е била използвана адвокатската сметка на А. за да се продължи дейността на дружеството на К.. По сметката на А. са били превеждани суми за дружеството на К., които А. теглел и предавал на св.К.. За съдът е безспорно, че на подс.А. е било известно, както дейността извършвана от дружеството на К., така и техните финансови възможности, в смисъл, че на А. е било известно, с какви обороти е било дружеството и е можел да определи, че К. разполагат със свободни парични средства. Предвид изложеното и съвсем логично звучат показанията на св.К., че сам А. им е предложил да им съдейства да закупят изгодно жилище в гр.Варна, като е посочил и че имота се намира на ул.“Селиолу“. Този факт сам по себе си не е оспорен и от подс.А., въпреки, че не дава обяснения в тази насока пред съда. Свидетелите К. подробно обясняват кога, къде и как са предали на подс.А. сумата от 100 000.00лева. Същата е била предаден в брой на А., който е отклонил искането на К. да бъде изготвена разписка за тази сума, тъй като много бързал, като е обещал да стори това по-късно.     В действителност подс.А. е изготвил и договор по силата на който следва да закупи на името на дъщерята на свидетелите К. описаното жилище. Известно време след получаването на сумата от К., подс.А., както е описано и по-горе във фактическата обстановка е  давал различнии обяснения, за това какво е свършил за сключването на сделката. По-късно, когато К. поискали да им бъде върната описаната сума, подс.А. продължил с измамливите си действия, като давал различни обяснения за това, кога ще им възтанови парите и как ще им ги преведе. Двамата свидетели  - К. бяха поставени в очна ставка с подс.А., като и в хода на същата свидетелите твърдяха фактите описани по-горе, а подс.А. отново оспорваше получаването на сума от 100 000.00лева от св.К..

          По делото е установено, че подс.А. е изготвил бланка за платежно нареждане, копие от която е изпратил на св.К.. Следва да се отчете факта, че платежното нареждане е за сума от около 90 000.00лева, като с това си действие подс.А. се е опитвал да поддържа заблуждението на св.К., че е превел сумата по определено изппълнително дело, за закупуването на договорения имот, описан по-горе.

         Предвид изложеното и съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели К., като намира същите за добросъвестно дадени и правдиви, показания описващи в пълнота и детайли отношенията между свидетелите и подс.А. и подкрепени от събраните по делото други доказателства.

         По отношение на обясненията дадени от страна на подс.А., съдът намира, че чрез тях той се опитва да си изгради версия оневиняваща го, по обвинението за измама на св.К., която обаче е недоказана и нелогична, противоречаща на събраните по делото доказателства, поради което и не е кредитирана от съда.

За съдът е безспорно доказан престъпния умисъл на подс.А. да извърши множество измами с цел да си набави по този начин средства за лично облагодетелстване, като е съзнавал, че причинява вреда на измамените физически лица. Подс.А. е демонстрирал познания в областта на изпълнителното право, използвал е познанията си и в областта на дейдствие на банките в страната. Оперирал е с множество банкови сметки в различни банки, като комбинативно е подхождал към всеки един от пострадалите свидетели. Схемата обаче е една и съща по отношение на въвеждането в заблуждение на различни хора, без значение, как и чрез кого се е запознал с тях, че ще им съдейства да си закупят на изгодна цена жилища в гр.Варна от публична продан на съдебни изпълнители. По делото подс.А. демонстрира липса на критично отношение към извършеното от него престъпление, за което е обвинен. Той декларавитно заявява, че съжалява и се опитва да възстанови сумите на измамените лица, но практически действия в тази насока от страна на А. не са извършени. Нещо по-вече, подс.А. е направил необходимото да укрие получените чрез измама средства от пострадалите свидетели. Същите не са налични в банкова сметка, ***одлежащи на вписване. Очевидно подс.А. е знаел, че в един момент ще се наложи да отговаря за своите престъпни действия и се е подготвил предварително така, че да се изгубят следите на получените чрез измама парични средства. В хода на процеса подс.А. отказа на няколко пъти да отговаря на въпросите на частните обвинители и граждански ищци, къде са парите получени от измамените свидетели, а на същия въпрос поставян от съда отговаряше, че ги е използвал за свои нужди и текущи разходи. По делото не са представени доказателства от страна на подс.А., за какви именно разходи са използвани сумите, но за съдът е ясно, че предвид стандарта на живот в страната, безспорно е невъзможно сумите от измамените свидетели да са използвани единствено и само за покриване на разходите за живот на подс.А. и семейството му – жена и дете. На фона на изложеното звучи нелепо твърдението на подс.А., че той не е знаел, че извършва престъпление и едва след като бил призован в полицията разбрал, какво престъпление е извършил и престанал да прави други измами.

Деянието   на   подс.  М.М.А. е съставомерно по чл.211вр. чл.210 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода 02.06.2015 г. - 16.02.2017 г., в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на пълномощник на К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П., Р.К.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М. и К.С.Т., в кръга на неговите пълномощия, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал у К.С.Д., Х.И.Х., Е.И.П. и Х.Н.П., К.И.К. и П.Т.К., В.Г.П., Г.П.Б., М.Б.Л., М.С.М., К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. заблуждение, както следва:

         - у К.С.Д. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2289/2013 г. на СИС при PC - Варна;

         - у Х.И.Х. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2379/2013 г. на СИС при PC - Варна;

         - у Е.И.П. и Х.Н.П. - че ще участва от името на Е.И.П. и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2011 г. на СИС при PC - Варна;

- у К.И.К. и П.Т.К. - че ще участва от името на Р.К.К. и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД № 2133/2011 г. на СИС при PC - Варна;

         - у В.Г.П. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 2122/2012 г. на СИС при PC -Варна;

         - у Г.П.Б. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД № 541/2015 г. на ЧСИ при ОС - Варна;

         - у М.Б.Л. - че ще участва от негово име и за негова сметка в обявената публична продан по ИД 20137160401488 на ЧСИ Н. Г.,***;

         - у М.С.М. - че ще участва от нейно име и за нейна сметка в обявената публична продан по ИД на СИС при PC -Варна, възложено на ДСИ М. И. Ж.;

         - у К.С.Т. и С.Х. Ж.-Т. - че ще окаже на К.С.Т. правна помощ и съдействие, изразяващи се в намиране и покупка на недвижим имот в гр. Варна, посредничество при водене на преговори за покупката му, проверка за състоянието му и цялостна подготовка на документи за осъществяване на сделката,

като с това причинил имотна вреда на лицата в размер, както следва:

К.С.Д. - 69 000 лв., и брат му А.С.Д. - 25 000 лв.;

Х.И.Х. - 46 917,90 лв.;

Е.И.П. и Х.Н.П. - 41 538 лв.;

К.И.К. и П.Т.К. - 100 000 лв.; В.Г.П. - 39 399,99 лв.;

Г.П.Б. - 33 540 лв.;

М.Б.Л. - 75 619 лв.;

М.С.М. - 38 809,20 лв.

К.С.Т. и С.Х. Ж. -Т. - 35 799лв.,

общо имотна вреда в размер на 505 623,09 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай

 

  След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на по чл. чл.211вр. чл.210 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. 

         Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано към момента на деянието физическо лице, но осъждано за измама по чл.210 от НК, с която е причинена вреда в размер на 83081.37лева, по НОХД 3249/2018г. по описа на РС Варна.

         Изпълнителните деяния се изразяват във въвеждането в заблуждение на свидетелите по делото и причиняването на вреда на същите.

         Изпълнителните деяния са довършени - подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е целял тяхното настъпване.

         Смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема единствено чистото съдебно минало на А. към момента на извършване на измамите.

Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът приема, че престъплението е осъществено с изключителни комбинативност, зъл умисъл и безскрупулност, при използване на широк набор от средства за убеждение и постигане на набелязаните цели, с цел облагодетелстване за кратък период от време със суми в особено големи размери. Неверните представи, които подсъдимият е формирал и поддържал у доверителите си, са уронили престижа на адвокатската професия и на длъжностни лица съдебни изпълнители. Подсъдимият не е имал задръжки нито от професионално естество, като адвокат, нито от морално. Същият е мотивирал лицата /част от тях живеещи под наем на квартири/ да се разпоредят в негов интерес с огромни суми, предназначени за закупуване на жилища. Като се е облагодетелствал неправомерно с тези парични средства, той е лишил лицата от възможността да придобият собствен дом. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и обстоятелството, че за поддържане на заблуждението, е създавал и използвал фалшиви документи, неистински и с невярно съдържание. Дори и като подсъдим, А. не показва реално разкаяние за стореното.

         Причината за извършване на деянието е стремежа към противоправно облагодетелстване.

Съдът, след като съобрази обществената опасност на деянията и тази на дееца, прецени, че наказанията следва да бъдат определени при условията на чл.54 ал.1 от НК. Съдът, като взе предвид и личността на подсъдимият, начина на извършване на деянието и настъпилия вредоносен резултат, намира, че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание, съответно по чл.211вр. чл.210 ал.1 т.3 пр.2 вр.чл.209 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, - „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, изпълнението на което следва да бъде при първоначален общ затворнически режим.

        Съдът наложи и КОНФИСКАЦИЯ на ½ от имуществото на подс.А..

       Съдът уважи изцяло предявените срещу подс.А. граждански искове, така както са предявени, като намери същите за доказани по основание и размер.  

       Предвид изхода на делото, съдът възложи съдебните и деловодни разноски  в тежест на подсъдимия А..

        При определянето вида и размера на наказанието, съдът прецени, че същото следва да се определи около средния предвиден в закона размер за това наказание, като отчете многобройните отегчаващи отговорността обстоятелства, отношението на подсъдимия и времето необходимо за неговото поправяне. Съдът намира, че безспорно подс.А. следва да бъде изолиран от обществото за един по-продължителен период от време, тъй като наказанието следва да е освен законосъобразно, следва да е справедливо и обществено приемливо. 

         По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: