РЕШЕНИЕ № 2211

 

гр. Бургас, 19.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 9387/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която приемане за установено, че ответникът Г.Т.Д., с настоящ и постоянен адрес ***, му дължи сума в размер от 4277,47 лева, представляваща неплатен остатък от регресното вземане от 12 842,47 лева за застрахователно обезщетение по Щета № …, изплатено на 06.08.2018 год. в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, за настъпило на 28.10.2007 год. на Път ІІ-99 ПТП, при което е увреден лек автомобил „… рег. № … собственост на „…“ ЕАД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4277,47 лева, начиная от 28.09.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3473/01.10.2018 год. по ч. гр. д. № 6941/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства, претендира разноските по делото.

Правните основания на предявените обективно съединени положителни установителни искове са чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1, КЗ (отм.) и чл. 86, ЗЗД.

Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

По делото е представена Застрахователна полица № …, по силата на която между ищеца-застраховател и ответника Г.Д. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение л. а. марка „…“, рег. № …, със срок на действие 26.07.2007-25.07.2008 год. Видно от Протокол за ПТП № …, на 28.10.2007 год., на Път ІІ-99 ответникът е управлявал описания автомобил с несъобразена с пътната обстановка скорост, навлязъл е в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП с правомерно движещия се л. а. „…“, рег. № …. Според протокола, след инцидента Г.Д. е напуснал местопроизшествието. За уврежданията по л. а. „.. е съставена Щета № … на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, което, в качеството си на застраховател по застраховка „Каско“, е определило застрахователно обезщетение от 12 842,47 лева и за тази сума в доверен сервиз са били отстранени щети по автомобила. След извършване на разхода застрахователят по имуществената застраховка е предявил регресното си вземане към ищеца, който му е превел сумата от 12 842,47 лева – съгл. преводно нареждане от 06.08.2008 год. и протокол на заседание на УС.

С писмено споразумение между страните от 13.05.2009 год. ответникът е признал паричното си задължение по регресното вземане на ищеца – общо за 12 842,47 лева, платимо разсрочено, на 128 месечни вноски, считано от 13.05.2009 год. Според т. 5 от съглашението, при неплащане на две поредни вноски, остатъчното парично задължение на ответника става предсрочно изискуемо. Ищецът признава неизгодния за себе си факт, че длъжникът е изплатил част от сумата, но сочи, че непогасеният остатък възлиза на 4277,47 лева.

За заплащане на процесната главница и на обезщетение за забава е издадена Заповед за изпълнение № 3473/01.10.2018 год. по ч. гр. д. № 6941/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за  основателен. Според неоспорения от ответника констативен протокол, процесното ПТП е последица от неправомерното поведение на Г.Д., управлявал лек автомобил със скорост, несъобразена с пътните условия (чл. 20 от ЗДвП). По делото не се спори и относно факта, че след настъпване на застрахователното събитие ответникът е напуснал местопроизшествието, а така се отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. Щетите по л. а. „Пежо 307“, застрахован при „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, са били отстранени съгл. съставената Щета № 200803040010100225, като заплатената от ищеца-застраховател по ЗЗ „Гражданска отговорност“ сума възлиза на 12 842,47 лева – чл. 267, ал. 1, т. 2, КЗ (отм.). С факта на плащането, извършено на 06.08.2008 год., ищецът е придобил регресното право срещу причинителя на вредата – застрахования Г.Д., до размера на платената сума, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1, КЗ (отм.), в сила към момента на възникване на регресното вземане. Пасивната материално-правната легитимация на ответника като длъжник на ищеца за процесната главница е призната в писмения му отговор до застрахователя от 07.04.2009 год. и в двустранното писмено споразумение между страните от 13.05.2009 год., с което Г.Д. безусловно е признал паричното си задължение за 12 842,47 лева. Предсрочната изискуемост за заплащане остатъка от сумата е настъпила автоматично, на основание т. 5 от споразумението, предвид липсата на данни за редовно погасяване на уговорените месечни вноски.

Делото не съдържа доказателства, ангажирани от ответника за погасяване на процесния остатък от 4277,47 лева. Срещу така твърдения от ищеца отрицателен факт не е проведено насрещно доказване, поради което съдът намира, че сумата е дължима на ищеца, т. е. главният иск следва да бъде изцяло уважен, ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от 28.09.2018 год. до окончателното изплащане.

Основателността на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски от общо 235,55 лева – сбор от платените държавна такса и възнаграждение за процесуален представител на ответника (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80 и чл. 47, ал. 6, ГПК).

В изпълнение задължителните указания на ВКС – т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца и деловодните разноски, направени в заповедното производство, в общ размер от 562,19 лева (сбор от 85,55 лева – платена държавна такса, и 476,64 лева – адвокатско възнаграждение).

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ГПК, че ответникът Г.Т.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. Позитано № 5, сума в размер от 4277,47 лева, представляваща неплатен остатък от регресното вземане от 12 842,47 лева за застрахователно обезщетение по Щета № …, изплатено от ищеца на 06.08.2018 год. в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ АД, за настъпило на 28.10.2007 год. на Път ІІ-99 ПТП, при което е увреден лек автомобил „..”, рег. № …, собственост на „…“ ЕАД, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 4277,47 лева, начиная от 28.09.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 3473/01.10.2018 год. по ч. гр. д. № 6941/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Г.Т.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. Позитано № 5, деловодни разноски в размер от 235,55 лева, направени по гр. д. № 9387/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА Г.Т.Д., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Триадица, пл. Позитано № 5, деловодни разноски в размер от 562,19 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 6941/2018 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ